Разпореждане по дело №38/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от подсъдимия С. Е. против определение №3889/31.V.2010 г., постановено по НОХД №660/2010 г. по описа на РС – гр.Б., с което е била оставена без уважение молбата на същия за изменение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в друга, по-лека.

Жалбата е бланкетна.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното :

В РС – Б. на производство е посоченото по-горе дело, образувано по внесен срещу Е. ОА за престъпление по чл.211, пр.3, във вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. С определение №1974/17.ІІІ.2010 г., постановено по чнд №363/2010 г. по описа на РС – Б. на същия е била наложена мярка за неотклонение (МН) „задържане под стража”.

На 31.V.2010 г. РС е разгледал молба на подсъдимия за изменение на наложената му МН. За да се произнесе по същата, съдът е съобразил следното :

Събраните в досъдебното производство данни за личността на подсъдимия сочат, че той е криминално проявен, осъден с влезли в законна сила над 20 присъди за различни престъпления. Е. е млад, безработен, несемеен, няма никакъв респект от правосъдните органи, не е обвързан с никакви възпиращи фактори, няма деца, затова съдът намира за логично, усилията му да се насочат към избягване на наказателна отговорност, като се укрие и по този начин затрудни успешното довършване на разследването по случая и нормалното протичане на наказателния процес.

На Е. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б”а” и “б” НК /измама представляваща опасен рецидив/, за което закона предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години, т.е. престъплението е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Всичко това са обстоятелства, които установяват високата опасност от извършване на престъпление или укриване на подсъдимия от органите на разследването и съда. Тази опасност може да бъде предотвратена единствено чрез налагане на най-тежката мярка за неотклонение – “задържане под стража”, защото по този начин на подсъдимия ще бъде попречено да се укрие или да извърши ново престъпление. Като взема предвид, младата възраст, мобилността, липсата на трудова ангажираност, съдът преценява, че по-лека мярка за неотклонение няма да е в състояние ефективно да постигне целите на мерките за неотклонение, предвидени в чл.57 НПК.

Отделно от това видно представеното експертно решение на ТЕЛК бащата на подсъдимия страда от алкохолна полиневропатия на долните крайници средна степен, т.е. може да се обслужва сам.

Предвид така установеното въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Не са настъпили промени в условията, при които е била наложена първоначалната МН „задържане под стража”. Доводите в искането са били предмет на обсъждане и към онзи момент, поради което и не следва да бъдат разглеждани отново. Липсва изменение в повдигнатото срещу Е. обвинение. Към настоящия момент не са изтекли сроковете, през които подсъдимият може да търпи наложената му МН. И към настоящия момент е налице реалната опасност същият да се укрие или извърши ново престъпление. По тази причина и жалбата на Е. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид горното и съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №3889/31.V.2010 г., постановено по НОХД №660/2010 г. по описа на РС – гр.Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :