№ 3689
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110200074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Р. Т. А. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 19-4332-029368/27.01.2020 г., издадено от Г.Б. на
длъжност Началник група към СДВР – Отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 1000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата е изложено твърдение за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Твърди се, че управляваният от наказаното лице
автомобил е аварирал, което е обусловило необходимостта от навлизане в
лентата за принудително спиране с оглед избягване препятстването
движението на останалите водачи, намиращи се на пътното платно.
Отправено е искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени изложените от страните доводи, както и
събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподател е Р. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***,
1
***, притежаващ СУМПС № ****. На 24.12.2019 г. на автомагистрален път №
А-1 същият управлявал лек автомобил марка „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег.
№ **** с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към с. Вакарел, като
на 5-ти километър навлязъл в лентата за принудително спиране. Това
поведение на водача на превозното средство било забелязано от мл.
инспектор Валентин Цветанов, който в изпълнение на служебните си
задължения се движел в същия участък от пътя, като бил изпреварен от
нарушителя. Последният предприел маневра по завиване от крайна лява лента
в аварийната такава, от където осъществил изпреварване на друго МПС, след
което отново продължил движението си в средната лента от пътното платно.
След оказано съдействие от служители на О „ПП“-СДВР, била извършена
проверка, при която не била установена повреда на пътното превозно
средство, нито здравословен проблеми на водача или пътниците в превозното
средство, които са от естество да окажат необходимост от предприемане на
движение в избраната от водача лента. В същото време, при поискване на
документи за проверка, жалбоподателят не представил на контролните органи
контролен талон към СУМПС.
Вследствие на констатираните обстоятелства, срещу Р. А. бил издаден
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
695722/24.12.2019 г. от М. Ж. на длъжност младши автоконтрольор 01 група
към О „ПП“ на СДВР, в присъствието на двама свидетели. Последният е
предявен на водача на автомобила по надлежния ред, като последният го е
подписал без да се възползва от правото си да ангажира възражения, а
писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Във
връзка с горното на 27.01.2020 г. е издадено наказателно постановление № 19-
4332-029368 от Г.Б. на длъжност Началник група към СДВР – Отдел „Пътна
полиция“, определена от министъра на вътрешните работи за длъжностно
лице по 189, ал. 12 от ЗДвП, с което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на Р. А. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000.00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от
ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на св. М. Ж. (актосъставител); АУАН №
695722 от 24.12.2019 г., НП № 19-4332-029368 от 27.01.2020 г., докладна
записка от 24.12.2019 г. от младши инспектор Валентин Цветанов, справка
картон на водача за извършени от него нарушения по ЗДвП, Заповед №
8121К-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. на МВР за
компетентността на наказващия орган, както и от останалите материали по
делото. Изслушаният в съдебно заседание свидетел е дал показания с крайно
ниска доказателствена стойност, като единствените съществени обстоятелства
2
са потвърждението на авторството на АУАН и поставения в графата му
„актосъставител“ подпис, както и поддържането на изложената в акта
фактическа обстановка. Съдът кредитира писмените доказателства, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимно лице, в
рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред компетентен
орган, но по съществото си същата се явява неоснователна.
В производството по чл. 59 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В този смисъл, съдът намира, че АУАН и НП са изготвени от
материално и териториално компетентни органи, видно от приложените по
делото Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 4332з-
143/15.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
При съставянето им са спазени законоустановените давностни срокове,
АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е
противоречие в съдържанието им. Макар и лаконично описани, същите не
възпрепятстват жалбоподателя да разбере относно какви нарушения е
ангажирана отговорността му.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са изготвени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
Относно приложението на материалния закон, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала, на водача на МПС е забранено да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. В хода на проведеното административнонаказателно
производство е установено, че Р. А., като водач на л. а. „Мерцедес С 500 4
Матик“ с рег. № ****, на посочената в АУАН дата, се е движил в лентата за
принудително спиране по автомагистрала № А-1, без да са налице
изключенията от законовата забрана на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен
3
и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал.
1 от ЗАНН. Констатациите в него се подкрепят от останалия наличен
доказателствен материал, поради което актът се ползва с предписаната му от
закона доказателствена сила. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да
установи наличието на някое от законодателно регламентираните
изключения, при които е допустимо управлението на моторно превозно
средство в аварийната лента за движение. По делото не бяха ангажирани
доказателства за оборване на установената от актосъставителя фактическа
обстановка. Съответно, недоказани остават твърденията в жалбата за
възникнала техническа повреда в превозното средство, което би могло да
обоснове поведението на жалбоподателя, свързано с движение в лентата за
принудително спиране. Последната е предназначена за аварийно спиране,
продиктувано от независещи от водача на съответното МПС обстоятелства. В
настоящия случай обаче не следва да се кредитира твърдението на
жалбоподателя, че действията му били продиктувани от нежеланието му да
пречи на останалите участници в движението по пътния участък. Това е така,
тъй като извършеното нарушение е било непосредствено възприето от
служител на МВР, който е станал очевидец на последователността от активни
действия на нарушителя, изразяващи се в преминаване в аварийната лента,
осъществяване на изпреварване от дясната страна на изпреварваното МПС и
връщане отново в редовните ленти за движение. Неоснователно и логически
неиздържано е да се твърди, че при възникнала в управлявания автомобил
техническа повреда, естествената реакция на водача е да повиши скоростта си
на движение и да изпревари по неправилен начин друг автомобил, още повече
когато това е осъществено чрез навлизането в лента, която има съвсем
различно функционално предназначение. Горното дава основание на съда да
заключи, че извършването на конкретното нарушение от жалбоподателя с
всичките му съставомерни признаци е установено по несъмнен и категоричен
начин.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, която
предвижда отговорност за водач, който се движи в лентата за принудително
спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 от
ЗДвП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
нарушението, последователното му възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление, след описанието на противоправната
деятелност, е дописано „и реализира ПТП“, което не съответства нито на
събраните доказателства, нито на повдигнатата обвинителна теза. Съдът
възприема това за техническа грешка, която не оказва неблагоприятно
въздействие върху валидността на процеса, тъй като нито е от естество да
наруши правото на защита на санкционираното лице, нито по друг начин да
4
опорочи процедурата по налагане на наказание.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, като е искал и пряко е целял настъпването на последствията от
тях.
Що се касае до кумулативно наложените административни наказания
„глоба“ в размер на 1000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца съдът намира, че съгласно чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП санкцията
е абсолютно определена, поради което не съществува юридическа
възможност същата да бъде намалена.
Въз основа на гореизложеното съдът достигна до извода си, че
конкретното административно нарушение е доказано по безспорен начин и че
така издаденото наказателно постановление в тази му част е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
По отношение на второто нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран – това по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира следното: не
се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити,
между тях липсват несъответствия, нарушаващи правото на зашита на
жалбоподателя, фактическото и юридическото описание на нарушението
съвпадат по признаци.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи
контролният талон към СУМПС, като в настоящия случай наказаното лице не
оспорва, че не е представило контролен талон при извършената проверка.
От субективна страна нарушението е извършено при наличие на форма
на вина пряк умисъл - жалбоподателят е имал ясна представа за
общественоопасния характер на извършеното и го е извършил съзнателно.
Правилно е определен размерът на санкцията, тъй като за нарушението
по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е предвидено административно наказание
„глоба“ във фиксирана стойност от 10.00 лева.
При извършена преценка на тежестта на извършените нарушения,
съдебният състав не намери основания за квалифициране на разглеждания
случай като маловажен. Деянията не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Касае се за формални административни нарушения, поради
което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за
правната им квалификация. Изводът на съда за неприложение на института на
чл. 28 от ЗАНН беше подкрепен от приложената по делото справка-картон на
жалбоподателя. От нея се установява, че в практиката му на водач на МПС,
срещу Р. А. са издавани множество актове, фишове и наказателни
постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата. Не на
последно място следва да се отбележи негативната законодателна реакция
5
срещу извършването на нарушения по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, доколкото с
подобно неправомерно поведение се подлага на опасност живота и здравето
на всички участници в движението по пътищата.
Предвид горното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.
Извършването на нарушенията е установено по категоричен начин,
наложените санкции са в абсолютните визирани от закона размери, поради
което и процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-
029368/27.01.2020 г., издадено от началник група към СДВР – Отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на Р. Т. А. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000.00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на
чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6