Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./08.01.2021 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично
заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3819/2020 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.А.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град А., ул. „Г.П.“ № 58 А, представлявана от кмета на общината инж. А.С.осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 4314 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „М.ЦЛС 500“
с peг. № ********, увреден в резултат на настъпило на
13.09.2019 г. ПТП, изразяващо се в преминаване през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно при движение по пътя от с. Д. към
гр. Варна, на територията на община А., ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 21.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
В
депозираната искова молба ищцата М.А.П. твърди, че на 13.09.2019 г. около 22:50 часа, при управление
на собствения си лек автомобил марка „М.ЦЛС500“ с рег. № ********, в поска с. Д.
– гр. Варна, на около 20 м след селото, преминала през необезопасена и
несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно. Посочва, че уведомила за
събитието органите на ОДМВР-Варна, които пристигнали на място и съставили
протокол за ПТП. В последния били отразени следните щети по автомобила – 2 броя
леви джанти и 2 броя леви гуми. Като причина за настъпилото произшествие било
посочено навлизане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
Ищцата излага, че пазарната стойност на увредените детайли възлиза на общо 4314
лева, след изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК. Обосновава
гражданската отговорност на ответника Община А. с твърдения, че последният, в
качеството си на собственик на процесния пътен
участък, има задължение да го поддържа. Отправя искане до съда за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявения иск. Счита, че не са ясни цената на предявения
иск и начинът, по който същата е формирана. Посочва, че липсват доказателства
да са извършени ремонтни работи по процесния
автомобил, респ. да са закупени нови авточасти. Намира, че липсват
доказателства относно вида и необходимостта от подмяна на описаните в исковата
молба детайли, както и относно обстоятелството дали вече не е получено
обезщетение по сключена имуществена застраховка за лекия автомобил. Оспорва процесните увреждания да са настъпили по описания в
исковата молба механизъм, като поддържа, че същият не може да се изясни от
изготвения протокол за ПТП. Намира, че последният няма обвързваща материална доказателствена сила досежно
механизма на ПТП, тъй като съставителят не е присъствал при настъпване на
инцидента. Посочва, че липсват доказателства относно скоростта, с която се движила ищцата, както и за техническата
изправност на автомобила и наличието на валидно свидетелство за
правоуправление. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
разноски. В условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди, като прави
възражение за наличие на съпричиняване от страна на
ищцата.
Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства възприема следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е
прието свидетелство за регистрация част първа, от което е видно, че лек автомобил марка „М.ЦЛС500“ с
рег. № ******** е собственост на М.А.П..
От протокол за ПТП № 1722161/14.09.2019 г., съставен
от С.Х., мл.автоконтрольор при РУ – А., се
установява, че на път с. Д. по посока град Варна, в община А. лек автомобил марка
„М.ЦЛС500“ с рег. № ********, управляван от М.А.П. преминава през образувала се неравност /дупка/,
която не е сигнализирана по установения ред. Констатирано е, че са налице
видими щети – двете леви джанти и гуми.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза се установява, че на 13.09.2019 г. около 22.50 часа правоспособният
водач М.А.П. управлявайки лек автомобил марка „М.ЦЛС500“ с рег. № ******** на
пътя, с. Д. по посока град Варна е попаднала в образувала се неравност /дупка/
- необезопасена и несигнализирана в резултат на което джантите и гумите са се
повредили и са се образували цицини по последните. Вещото лице посочва, че
пазарната стойност на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на
ПТП за два броя джанти е в размер на 3840 лева, а за два броя гуми 474 лева или
общо 4314 лева. В съдебна заседание вещото лице уточнява, че е видял лично
увредените детайли, които са негодни за употреба. Уточнява, че увредените гуми
и джанти са поръчкови.
Като писмени доказателства по делото са приети възлагателно писмо, издадено от Директор дирекция ИПЕПП при
община А., с което е възложена извършването на машинно преасфалтиране
с плътна смес на улица в с. Д. и запълване на единични дупки с неправилни
очертания с плътна смес по пътя А. – С. – Н. – Д. – Граница община А. – Варна,
както и подробна количествена сметка за извършените СМР на горепосочения път и
фактура за заплащане на същите, заплатена от община А. на 26.08.2019 г. Като
писмено доказателство е прието удостоверение, изходящо от заместник кмета на
Община А., от който се установява, че пътят VAR2028/И-29 попада на територията на две
общини – община Варна и община А. и се поддържа от община А. само в една част,
на която е извършен ремонт през август 2019 г.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля С. Д. Х., който посочва, че произшествието е настъпило на общински
път на територията на община А.. Твърди, че е нямало сигнализация, както и че
целият път е бил изпълнен с неравности. Заявява, че границата минава като се
тръгне от главния път, където е направено кръстовището и където започва гората.
С оглед
установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми съдът възприема следното от правна
страна:
Отговорността на
ответника по предявения
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият
носи отговорност заради виновните действия или бездействия на своите
работници и служители, на които
е възложил извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното
деяние и вредата, и вина.
По
смисъла на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът за ПТП е официален
документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за
извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се
противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор
на исковата молба, да оспори истинността му, като заяви, че той е неавтентичен
или че е неверен. В случай, че не го направи той губи възможността да стори
това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника
в настоящото производство не е направено. С оглед на това съдът приема за
надлежно установени удостоверените в протокола факти досежно
механизма на настъпилото ПТП с л. а. на посочената дата и място, както и
причинените на автомобила материални щети. Механизмът на вредите, така както
същите са причинени на увреденият л. а. се потвърждава от заключението на
назначената и прието по делото съдебно – автотехническа
експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено.
Категорично експерта посочи, че увредените детайли са неизползваеми. Неоснователни
са твърденията на ответника, че произшествието не е реализирано на територията
на община А. и че изготвеният протокол не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като произшествието не е посетено
от актосъставителят. В случая от събраните гласни
доказателства, а и от самия протокол за ПТП се установява, че произшествието е
посетено. От страна на ответника не е направено оспорване на автентичността на протокола
за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството, че не е оспорена
материалната доказателствена стойност на протокола за
ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на
Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в
решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г.
по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др. Твърдението на
ответника, че произшествието не е реализирано на територията на община А. се
явява и преклудирано предвид обстоятелството, че не е
било заявено и в депозирания отговор на исковата молба.
С
оглед гореизложеното, съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в протокола, а именно че на 13.09.2019 г. на път с. Д.
по посока град Варна, в община А. лек автомобил марка „М.ЦЛС500“ с рег. № ********,
управляван от М.А.П. преминава през образувала се неравност /дупка/, която не е
сигнализирана по установения ред. Вследствие преминаването през нея са
настъпили щети за л.а. по двете леви гуми и джанти на автомобила. Неоснователни
са твърденията на ответника, че управлявания от ищцата автомобил се е движил с
несъобразена скорост, че същият е бил в техническа неизправност, както и че
ищцата не е притежавала валидно свидетелство за управление. За първите
твърдения не са ангажирани никакви доказателства в хода на производството, а за
последното е отразено, че е налице валидно свидетелство за управление на МПС в
протокола за ПТП, който и в тази част се ползва с материална доказателствена сила.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства,
заключението по назначената САТЕ и въз основа на събраните гласни доказателства
се доказва, че е налице деяние, изразяващо се в бездействие на служители на
Общината - липсата на ремонт общински път на територията на община А.,
изразяващ се в наличието на дупка на пътното платно, което е станало причина за
реализираното ПТП и в резултат на което са настъпили имуществени вреди за
ищеца, изразяващи се в увреждане на предна лява джанта и гума и задна лява
джанта и гума. Същите се намират в причинно – следствена връзка с бездействието на Общината
да отстрани наличната дупка по пътното платно.
Възможността
на водача да забележи отдалече въпросната дупка е била възпрепятствана предвид
липсата на сигнализация, в каквато насока са и събраните гласни и писмени
доказателства.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1,
т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с §
7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му. В чл. 31 ЗП е разписано,
че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. Съответно общината следва да предприеме мерки за предупреждаване
на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни
предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални
правила, действията със задължителен характер, за указване на направления,
посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за
улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите
пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, аргумент от чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В настоящия случай не се установи да е имало
сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице препятствие на пътя,
каквото представлява дупката. Въз основа на този извод, следва и другия такъв,
че е налице бездействие от страна на служители на Община А. във връзка с
поддържането на пътя. Това бездействие е противоправно
такова, тъй като не са изпълнени вменените законови задължения, предвидени в
нормите на чл. 19 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. С оглед гореизложеното следва да
се ангажира отговорността на ответника за причинените при процесното
ПТП вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени
доказателства и заключението по назначената САТЕ се доказва и размерът на
настъпилите имуществени вреди, който в общ размер възлизат на 4314 лева.
Не са доказани твърденията на ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищцата и че е налице получено от
страна на ищцата обезщетение по застраховка „Каско“
за лекия автомобил, въпреки, че съдът му е указал че не сочи доказателства за
тези обстоятелства, по реда на чл. 146, ал.2 ГПК.
С оглед
гореизложеното и предвид доказване на всички елементи от фактическия състав на предявената искова претенция, следва изводът, че същата подлежи на уважаване в рамките на заявения размер от 4314
лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски
ищцовата страна, която претендира заплащането на
следните суми: 183 лева, представляващи заплатена държавна такса; 150 лева,
представляващи заплатен депозит за изготвяне на САТЕ; 30 лева, представляващи
заплатен депозит за призоваване на свидетел; и 1000 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което
съдът дължи произнасяне по отношение на същото. Адвокатското възнаграждение се
изчислява върху материалния интерес като под материален интерес следва да се
разбира цената на иска. В този смисъл е решение № 208/29.06.2016 г. по гр.д.№
1261/2016 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително
за съдилищата. С оглед цената на иска и при съблюдаване на Наредба № 1 от 9.07.
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира че
минималният размер на адвокатското възнаграждение по предявения иск е в размер
на 531,98 лева. С оглед гореизложеното и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, следва възражението за прекомерност да бъде уважено. В
тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер от 894,98 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 ЗЗД, Община А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град А., ул. „Г.П.“ № 58 А, представлявана от кмета на общината инж. А.С.да
заплати на М.А.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 4314 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „М.ЦЛС 500“
с peг. № ********, увреден в резултат на настъпило на
13.09.2019 г. ПТП, изразяващо се в преминаване през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно при движение по пътя от с. Д. към
гр. Варна, на територията на Община А., ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 21.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Община
А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град А., ул. „Г.П.“ № 58
А, представлявана от кмета на общината инж. А.С.да заплати на М.А.П., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 894,98 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство
УКАЗВА
на Община А., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град А., ул. „Г.П.“ № 58 А, представлявана от
кмета на общината инж. Атанас Стоилов, че може да заплати на М.А.П.,
ЕГН **********, адрес: *** присъдените суми по банковата й сметка или чрез друг
начин на плащане
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: