№ 213
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 20.10.2020г., постановена по НОХД 12748/2018г., Софийски районен
съд – Наказателна колегия, 102 състав, е признал подсъдимият А.А. П., ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 23.06.2017г. около 22:45 ч„ в гр. София, ж.к. „*******”, пред блок
№ ****** се заканил с убийство на Б. Ил. К. /казал му „лягай на земята”, насочил оръжие
към него и стрелял в гърдите на К./, и това заканване е могло да възбуди основателен страх
у К. за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК, поради
което и на осн. чл.144, ал.3, предл.1 вр. ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 шест/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 /три/ години. На основание чл.59,
ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание времето, през
което подс. П. е бил задържан по по ЗМВР и го е осъдил на основание чл.189, ал.3 и чл.190,
ал.2 от НПК да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС направените по делото
разноски за експертизи в размер на 2 846.06 (две хиляди осемстотин четиридесет и шест и
0.06) лева, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно издаване на 1
(един) бр. изпълнителен лист по сметка на СРС.
По жалба на адв. Ем. Й. – защитник на подс. А.П., е образувано ВНОХД 694/2022 г.
по описа на СГС – НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на
СРС с доводи за неправилност поради неправилна интерпретация на доказателствения
материал, в това число показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на
извършените експертизи по делото. Прави искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова присъда, с която да се признае подсъдимият за невиновен
и оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно поддържа, че следва да намери
1
приложение разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК, тъй като подзащитният му е действал при
условията на неизбежна отбрана..
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
По делото е постъпило възражение от адв. П.С. – повереник на ЧО Б.К., в което
твърди, че присъдата е законосъобразна и правилнаи моли да бъде потвърдена.
С определение от 24.02.2022г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд намира, че
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и
правилен.
В хода на съдебните прения повереникът на ЧО – адв. С., моли съдът да потвърди
атакувания съдебен акт като законосъобразен и правилен. Твърди, че мотивите на
първоинстанционният съд са подробни и последователни, почиващи на събраните по делото
доказателства, както и че правната квалификация на деянието е правилна.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия отправя искане за отмяна на
постановената присъда, като излага доводи, че първостепенният съд не е анализирал
правилно доказателствената съвкупност и че от нея не се установява отправяне на заплахи
от страна на подсъдимия. Поддържа, че в случая подзащитният му е действал при
условията на неизбежна отбрана, поради което следва да бъде оправдан.
Подсъдимият в съдебно заседание моли съда да отмени присъдата, тъй като в случая
се е защитавал.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече че и
доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и
на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, способи за доказване, като е изложил подробни мотиви показанията на кои
свидетели и в кои им части кредитира и защо. Съдът е обсъдил подробно показанията на
св.Б. Ил. К. /вкл. и частично прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК негови
показания от ДП/, М.Н.Д. /вкл. и изцяло прочетените на осн. чл.281, ал.1, т.2 вр. ал.4 от
НПК негови показания от ДП/, В.К.С. /вкл. и изцяло прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2 от НПК нейни показания от ДП/, И.И.Й. /вкл. и изцяло прочетените на осн. чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК нейни показания от ДП/, Б.В.Д., Д.И.В., Г.Н.Е., М.А.С., А.И. А.,
Р.Г.К.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване на пистолет, удостоверение за
закупен пистолет, протокол за доброволно предаване на копие на съдебномедицинско
2
удостоверение, СМУ № 179/06/2017г., справка за съдимост, СМУ № 187/06/2017г., протокол
за доброволно предаване на носител със запис от камера за видеонаблюдение, справки НБД
„Население”, писмо-справка от УМБАЛ „Света Анна”, приобщени към доказателствените
материали по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК, веществени доказателства и
доказателствени средства: сребрист синджир и плик за биологични следи, пистолет
марка/модел „Ekol Р 29 Rev. II”, кал. 9 мм., с фабр. № EPR-1530111 , фотоалбум от оглед;
както и назначените и изготвени по делото експертизи: заключенията на вещите лица Т.К. и
Г.Г. по комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) и по
допълнителна КСППЕ на свид. Б. К.; заключенията на вещите лица М.К. и Д. З.-С. по
комплексната СППЕ и по допълнителната КСППЕ на поде. А.П., заключението на в. л. З.К.
по СМЕПД (и заключението на в. л. В.Г. по балистичната експертиза .
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери
за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло
споделя доводите и съображенията му.
Настоящата инстанция се
присъединява към първостепенния съд относно кредитирането на писмените доказателства
по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се от останалия доказателствен
материал по процесния случай.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и
протест, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да
посочи следното: В депозираната
жалба се твърди, че съдът е постановил присъдата си в нарушение на материалния закон,
доколкото не е налице от обективна страна осъществяване на престъплението по чл.144 ал.3
НПК, както и с това, че е направена неправилна интерпретация на доказателствения
материал и съответно достигане на погрешни фактически изводи относно осъществяване на
инкриминираното деяние. Настоящата инстанция след като обсъди в доказателствения
анализ приобщения доказателствен материал, счита доводите за неправилна интерпретация
за неоснователен, тъй като действително приобщените гласни доказателства по време на
наказателното производство са разделени в две основни групи, едните подкрепящи тезата на
пострадалия относно отправени конкретни заплахи и изстрел от газов пистолет срещу него,
а другата група разколебаващи обвинението за осъществено престъпление по чл. 144, ал. 3,
пр. 1 вр. ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно показанията на
разпитаните свидетели, като се е мотивирал защо кредитира или не отделните групи
свидетелски показания. В този смисъл настоящият въззивен състав не споделя доводите в
тази насока, изложени в жалбата.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно
обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият А.П. е осъществил с действията си
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1
вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна осъществяването на състава на инкриминираното деяние
изисква действие, което се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия,
че ще извърши престъпление срещу него, в конкретния случай убийство. От събраните
доказателства се установи по категоричен начин осъществяване на изпълнителното деяние,
3
като се доказаха с категоричност отправянето на конкретни заплахи за убийство към св. К..
В случая освен вербална закана /“Лягай на земята“/ подс. П. е произвел и изстрел с газов
пистолет пистолет марка/модел „Ekol Р 29 Rev. II”, кал. 9 мм., с фабр. № EPR-1530111 към
гърдите на К., като след това е продължил да натиска спусъкът на пистолета, но поради
неизправност същият не е произвел други изстрели, като заканването е могло да възбуди
основателен страх у пострадалия за осъществяването му. Безспорно е, че изваждането на
пистолет, насочването му към гърдите на свид. Б. К. и произведения изстрел към
пострадалия са конкретните действия, които обективно са накарали свид. К. да възприеме
поведението на подс. П. като закана за убийство и това е предизвикало страх от
осъществяване на намерението, още повече, че пистолетът не само че е бил насочен в посока
към пострадалия, но и подсъдимият е възпроизвело изстрел, довел до засягане на гръдната
област на свид. К. с описаните наранявания / три охлузвания по предната повърхност на
гръдния кош /, които са причинили страдание на пострадалия, довели до причинени леки
телесни повреди.
Верни са изводите на първоинстанционния съд, позовавайки се на константната съдебна
практика, че за осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи и/или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която
да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. Не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи по време на извършване на деянието. Затова и за да се
приеме, че е извършено престъплението по чл.144, ал.3, предл.1 от НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да
е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи
/вж. и ТР. № 53/1989г. на ОСНК на ВС/.
Настоящият въззивен състав не споделя доводите на защитата, че е налице някоя от
хипотезите на чл.12 НК. Институтът та неизбежната отбрана е подробно развит в
Постановленние № 12/1973 на Пленума на ВС, като съдебната практика и до днес е
константна в тази насока. Неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно
нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или
бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват личността или
законните права на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с активни
действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Съдебната практика е категорична,
като приема, че нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно.
Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона и е допустима
само когато нападението е непосредствено. Оттук необходимостта точно да се установи
моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент нападнатият има
право на самоотбрана, т.е. следва да се приеме, че че нападението е непосредствено не само
когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена
опасност за увреждане на личността или законните права на гражданите.
В случая обстоятелството, че св. К. е отишъл при паркирания автомобил „Тойота
Селика“ с рег. № *******, в който са били подс. П. и св. И.Й., отворил вратата към мястото
на водача, където седял подс. П. и му отправил забележка за шума, който вдига с
автомобила, по никакъв начин не могат да се приемат като действия, водещи до реална и
непосредствена опасност за увреждане на личността на подсъдимия. Тук следва да се
отбележи, че съгласно посоченото по-горе Постановление на Пленума на ВС, неизбежна
отбрана не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение,
защото такова в момента обективно не съществува. В случая след възникналия спор между
двамата, подс. П. е излязъл от автомобила, насочил е пистолета към гърдите на К. с думите
„лягай на земята“ и произвел изстрел с пистолета, насочен към гърдите на К., т.е. нито едно
от изискванията на закона и посочената по-горе съдебна практика, за да е налице неизбежна
отбрана, не е налице. Вярно е, че след изстрела св. К., Д. и К. са влезли в стълкновение с
4
подсъдимия, за да му вземат пистолета, вследствие на което на подсъдимия са нанесени
телесни увреждания, но това е станало след като той е осъшествил състава на
престъплението по чл.144 ал.3 НК по отношение на К..
Съдът счита, че наложеното наказание на подс. А.П. е законосъобразно и
справедливо определени като при индивидуализацията му са отчетени всички обстоятелства
свързани с дееца. Съдът се съгласява с приетите от съда смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства По отношение на приложението на чл. 66 от НК, съдът намира, че
основателно е съобразено, че наложеното наказание на подсъдимия не е необходимо да бъде
изтърпяно ефективно и в настоящия случай следва да бъде приложено условно осъждане с
изпитателен срок от 3 години.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.10.2020г., постановена по НОХД 12748/2018г.,
Софийски районен съд – Наказателна колегия, 102 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5