О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 16.07.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, в закрито заседание на 16.07.2019
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като разгледа търг.дело
№ 00040 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове от “*****” ООД срещу Община Перник за заплащане: 1) на осн. чл. 266, ал.
1 ЗЗД сумата 39 783,34 лв. с вкл. ДДС – неизплатеното за извършени
ремонтни строително-монтажни работи /РСМР/ по Договор за обществена поръчка №
82/25.10.2018г. с предмет: “Хоризонтална пътна маркировка по уличната мрежа на
територията на община Перник”, за които РСМР е издадена от ищеца фактура № **********/30.08.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на иска до окончателното
изплащане; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 2630,12 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за времето от 15.09.2018 г. до подаване на
исковата молба; 3) на осн. чл. 92 ЗЗД сумата 1989,16 лв. – неустойка по чл. 33 от договора в размер на 5% от
стойността на неизпълнението. С исковата молба са представени документи с
искане за приемане като доказателства по делото.
В срока по чл. 367,
ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че исковете са
недопустими, както и неоснователни, като оспорва исковете по основание и по
размер. В тази връзка възразява, че община Перник е погасила задълженията си
към ищеца по фактура 2823/30.08.2018г., както и всички претендирани по исковата
молба суми – главница, лихва, неустойка, както и законна лихва от исковата
молба, за което прилага платежни нареждания за изплатени суми както следва – на
31.05.2019г. е заплатена сумата 39 783,34 лв. по ф-ра 2823/30.08.2018г. и
на 03.06.2019г. е заплатена сумата 6 572,18 лв. – лихви, неустойка и държ.
такси по търг. дело 40/2019г., с искане за приемане като доказателства
по делото. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 200 лв.
В срока по чл.
372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с който потвърждава,
че исковите претенции са изцяло заплатени, след датата на завеждане на делото
15.05.2019г. както следва – на 31.05.2019г. е заплатена сумата 39 783,34
лв. /съответстващо на главницата по исковата молба/, на 03.06.2019г. е
заплатена сумата 6 572,18 лв. /съответстващо на лихви, неустойка и разходи
за платена държавна такса по исковата молба/. В тази връзка възразява, че макар
и ответникът да е платил задълженията си, то това е станало след исковата молба
и въпреки предходните две покани до него – на 05.12.2018г. и 02.04.2019г., след
които не последвало плащане. Претендира разноски за адв възнаграждение в размер
на 2000 лв., заедно с другите съдебни разноски. Тъй като с поведението си ответникът
е дал повод за завеждане на делото и не признава иска, то съгласно чл. 78, ал.
2 ГПК ответникът няма правно основание да претендира разноски.
В срока по чл.
373, ал. 1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите
и възраженията си в първоначалния отговор. Намира претендирания от ищеца адв. хонорар в
размер на 2000 лв. за прекомерно завишен, както и за недължим поради наличието
на основание за отхвърляне на исковите претенции. Поддържа искането си за
присъждане на разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 200 лв., на осн. чл.
78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
По допустимостта:
Плащането на исковите суми е ирелевантно за
допустимостта на исковете, в частност за интереса от иска, а е въпрос на
легитимация, но не на процесуална, както сочи ответникът, а на материална
такава, т.е. това е въпрос по съществото на спора.
Доказателствена тежест:
По иска с пр. осн. 266, ал. 1 от ЗЗД ищецът
следва да установи:
1) наличие на сключен договор за изработка между страните за конкретните
работи, чието заплащане се претендира; 2) размерът на възнаграждението; 3)
изпълнение от страна на ищеца на задължението за извършване на конкретно
възложените работи; 4) предаване на изработеното на възложителя-ответник (разместване
на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от
възложителя).
Доказването на
горните факти обуславя прехвърлянето на доказателствената тежест върху
ответника да докаже изплащане на уговореното възнаграждение
в срок.
По иска с пр.
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи правоотношение между страните относно
възнаграждение по договор за изработка, от което произтича вземането му за
обезщетение за забава върху същото, размерът на обезщетението за забава, както
и поставянето на ответника в забава и нейният начален момент.
По иска с пр.
осн. чл. 92 ЗЗД ищецът следва да установи главно задължение на ответника за възнаграждение
по договор за изработка, чието неизпълнение се твърди, както и договорено
акцесорно задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение и неговият
размер.
Безспорно между страните е, че исковите
претенции са изцяло заплатени, след датата на завеждане на делото 15.05.2019г.
както следва – на 31.05.2019г. е заплатена сумата 39 783,34 лв.
/съответстващо на главницата по исковата молба/, на 03.06.2019г. е заплатена
сумата 6 572,18 лв. /съответстващо на лихви, неустойка и разходи за
платена държавна такса по исковата молба/, поради което и на осн. чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК това обстоятелство е безспорно и не се нуждае от доказване в
отношенията между страните.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи са допустими и
относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като
доказателства по делото документите, представени с първоначалната и
допълнителната искова молба и с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
предявените искове в изложения от него смисъл.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
обстоятелството, че исковите претенции са изцяло заплатени, след датата на
завеждане на делото 15.05.2019г. както следва – на 31.05.2019г. е заплатена
сумата 39 783,34 лв. /съответстващо на главницата по исковата молба/, на
03.06.2019г. е заплатена сумата 6 572,18 лв. /съответстващо на лихви,
неустойка и разходи за платена държавна такса по исковата молба/.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в
мотивите на определението като УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект за
доклад по делото по смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 375, ал. 1
от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
заседание на 25.09.2019 г. от 13,00 часа, за когато да се призоват страните, като
на страните им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от допълнителния отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: