РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105363 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***” АД *** против Н. К. Г. от *** за
сумата от 1 080, 50 лв., от които 924, 07 лв. главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год.
до 30. 04. 2022 год. и сумата 156, 43 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03. 01. 2019 год. до 02. 09. 2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик /ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Твърди се, че за ответницата важат разпоредбите на
1
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски съвет.
Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди
се, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12.
2007 год. Твърди се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от 2007
год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че
задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответницата е
изпаднала в забава за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че
ответницата е ползвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия
през периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2022 год. и не е погасила
задължението си. В заключение ищецът моли съда да осъди ответницата да
му заплати сумата от 1 080, 50 лв., от които 924, 07 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2022 год. и сумата 156, 43 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03. 01. 2019 год. до 02. 09. 2022 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
2
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно е, че ответницата Н. К. Г. е собственик по силата на наследствено
правоприемство на апартамент ***, находящ се в ***. Приложеното
удостоверение за наследници № ***/ *** год., издадено от ***, установява, че
ответницата е единствен наследник на ***, б. ж. на ***, починал на *** год.
Възражението на особения представител на ответницата, че по делото
липсват доказателства за приемането на наследството и оттам за пасивната
материалноправна легитимация на ответницата не може да бъде споделено.
Съгласно разясненията, дадени в решение 437 от 17. 01. 2012 год. по гр. дело
№ 70/ 2011 год., III г. о., нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по
чл. 60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.
Следователно наследството се придобива с приемането му от момента на
откриване на наследството- смъртта на наследодателя, като при отказ от
наследство частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите
наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство. В настоящия случай по делото
няма данни ответницата да се е отказала от наследството на своя
наследодател ***, респ. да е приела наследството му по опис, а от друга
страна поради отсъствието на ответницата от страната /видно от изготвената
справка е, че същата пребивава в ***/ е невъзможно провеждането на
процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на настоящото производство. При това
положение следва да намери приложение законната презумпция по чл. 48 от
ЗН, като се приеме, че ответницата като единствен наследник на починалия
наследодател е придобила в своя патримониум всички негови права и
задължения, включително и правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот. Обстоятелството, че този имот е деклариран от
3
наследодателя като негова собственост и по отношение на същия е открита
партида на името на наследодателя в топлофикационното дружество е
достатъчно за да се счете, че ответницата притежава необходимата пасивна
материалноправна легитимация по делото. Разпоредбата начл. 150 ал. 1 от ЗЕ
предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия по силата на публикувани общи условия и без да е необходимо
изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е безспорно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” АД на
потребители в *** са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13-14.
12. 2007 год. и същите обвързват ответницата като собственик на процесния
топлоснабден имот.Съгласно разпоредбата на чл. 31ал. 1 от Общите условия
месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/.За установяване на
задълженията на ответницата към ищцовото дружество по делото е
приложено препис- извлечение от сметка, което не е оспорено от страните. От
същото се установява, че ответницата дължи на „***” АД *** сумата от 1 080,
50 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от01. 11. 2018 год. до30. 04.
2022 год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на156, 43 лв.При
определянето на размера на задължението на ответницата обаче следва да се
съобрази направеното още с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност. Видно е, че една част от процесното вземане
касае период извън рамките на тригодишния срок преди подаването на
исковата молба. Следователно за периода преди 11. 10. 2019 год. вземането е
погасено по давност /срв. тълкувателно решение № 3 от18. 05. 2012 год. по т.
д. № 3/ 2011 год., ОСГТК, според което вземанията на топлофикационните
дружества представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111б. „в”
от ЗЗД и за тях важи кратката тригодишна давност/.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от „***“ АД
осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размер от
общо 812, 55 лв., като за разликата до претендираните 1 080, 50 лв. искът
следва да се отхвърли като погасен по давност.
4
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
деловодни разноски в размер на 652, 75 лв. съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата от 812, 55 лв., от които 722, 03 лв. представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 11. 10. 2019 год. до 30. 04. 2022
год. и 90, 52 лв. представляващи лихва за забава за периода от 11. 10. 2019
год. до 02. 09. 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от 722,
03 лв., считано от 11. 10. 2022 год. до изплащане на сумата, като за разликата
до претендираните 1 080, 50 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен по
давност.
ОСЪЖДА Н. К. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата от 652, 75 лв., представляваща направени деловодни разноски
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5