МОТИВИ
към Присъда №36/13.02.2017г. по НОХД №2497/2016г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу А.К.Х. ЕГН: ********** за това, че на 10.10.2016 г.
в с.Ясен, обл. Плевен, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Венто” с рег. № ЕН3290ВР, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно - 1,48 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARBA0182, след като е осъден
за престъпление по чл.343б ал.1 НК /по НОХД № 3149/2015 г. по описа на Районен
съд – Плевен/ - престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по
смисъла на чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен
начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия
следва да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и глоба в размер около
средния, предвиден в чл.343б ал.2 НК, както и да бъде приведено в изпълнение отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия Х.
по НОХД №3149/2015г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН.
Подсъдимият А.Х., след щателно
издирване, не се явява. Делото е разгледано в негово отсъствие, при условията
на чл. 269 ал. ІІІ т. 1 и 2 НПК. Назначеният служебен защитник счита, че
обвинението не доказано по несъмнен
начин. Алтернативно, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен счита, че
наказанието следва да бъде ориентирано към минимума, тъй като следва да бъде
приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД №3149/2015г. по описа на РС – ПЛЕВЕН.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност,
от фактическа страна намира за установено следното:
А.К.Х. е роден на *** ***, адрес
за призоваване ***, българин, български гражданин, неженен, не работи, с
основно образование, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият А.Х. не е
правоспособен да управлява МПС.
С Определение по НОХД №3149/15г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН било одобрено Споразумение за решаване на наказателното
производство, съобразно което А.Х. бил признат за виновен в това, че на
27.11.2015г в гр.Плевен, в жк „Сторгозия“, пред бл.№5 управлява МПС – лек
автомобил „Алфа Ромео 156“ с временен рег.№852 Н 337, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,7 на хиляда, установено по
надлежния ред – с химическа експертиза №666/2015г. на СХЛ към ЦСМП-Плевен -
престъпление по чл.343б ал.1 НК. Били му наложени наказания, както следва –
една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от три години, глоба в размер на 200 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Определението влязло в сила на 15.12.2015г.
Въпреки липсата на правоспособност
и въпреки споменатото осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 НК, след като
употребил известно количество алкохол, в ранното утро на 10.10.2016г.
подсъдимият привел в движение л.а. „Фолксваген Венто” с рег. № ЕН3290ВР.
Започнал да управлява превозното средство в с.ЯСЕН. На ул.“ГЕН.ИВАН ВИНАРОВ“
бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип в състав – свидетелите М.С.М.
и М.О.Г.. На същите направило впечатление, че подсъдимият лъха на алкохол,
както и че залита. Пристъпили към проверка с техническо средство - “Дрегер
Алкотест 7510”
с фабричен №ARBA0182, което отчело алкохолна концентрация у подсъдимия в размер
на 1,48 на хиляда. Свидетелят М. съставил АУАН №751578/10.10.2016г. – за
извършени от подсъдимия административни нарушения по чл.5 ал.3 т.1 и чл.150 ЗДвП. На Х. бил издаден талон за медицинско изследване №0438350, след което
свидетелите Г. и М. съпроводили подсъдимия до ЦСМП – ПЛЕВЕН, за да даде кръв за
изследване. А.Х. обаче отказал да даде кръвна проба.
С разпит на свидетеля М.М. – при
условията на чл.356 ал.1 т.1 НПК, започнало бързо производство №Б – 371/16г. по
описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на което към наказателна отговорност бил привлечен
А.К.Х. – за престъпление по чл.343б ал.2 НК.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите М.С.М.,
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. ІV във вр. с
ал. І т. 2 НПК и показания на М.О.Г., дадени в съдебното следствие;
- заверен препис на Протокол за с.з.
от 15.12.2015г. по НОХД №3149/2015г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН /л.9 – 10 от делото/;
- разпечатка на показанията на
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARBA0182 и писмени
доказателства за техническата му изправност /л.77 – 81 от делото/;
- писмо на СХЛ при ЦСМП – ПЛЕВЕН /л.83
от делото/;
- оригинал на АУАН
№751578/10.10.2016г. /л.9 от ДП/;
- талон за медицинско изследване
№0438350, издаден от М.О.Г. /л.11 от ДП/;
- справка за нарушител /л.12 – 13 от
ДП/;
- справка за съдимост /л.12 - 14 от
делото/.
В доказателствената съвкупност не
са налице противоречия, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Доказателствата по делото са еднопосочни и взаимнопотвърждаващи се. Във
връзка с прочетените показания на основание чл.281 НПК се налага да бъде
отбелязано, че Съдът отдава вяра само на показанията на св.М.М., тъй като
показанията на св.М.Г. представляват почти дословно преповтаряне на вече
депозираните пред разследващия полицай показания на св.М. – обстоятелство,
което поражда определени съмнения в начина на извършване на разпита и доколко протоколът
за разпит действително отразява заявените от страна на свидетеля обстоятелства.
Налага се обаче да бъде подчертано, че показанията на св.Г., дадени в съдебното
следствие, напълно потвърждават изложеното както в непосредствено дадените
показания на св.М., така и в прочетените показания на М. на основание чл.281 НПК. Също така се налага да бъде отбелязано, че дадените в съдебното следствие
показания и на двамата свидетели се отличават с известна неконкретизираност, но
това обстоятелство е напълно понятно, предвид естеството на тяхната работа - контрол
на движението по пътищата и ежедневно извършване на еднотипни проверки.
Коментираната неконкретизираност обаче, се допълва от прочетените показания на
св.М.М. по реда на чл.281 НПК, а заявените в хода на съдебното следствие обстоятелства
от двамата свидетели, косвено се потвърждават и от писмените доказателства по
делото - разпечатка на показанията на техническо средство, писмо на СХЛ при
ЦСМП – ПЛЕВЕН, оригинал на АУАН №751578/10.10.2016г., талон за медицинско
изследване №0438350 – и следователно, липсват каквито и да било основания
техните показания да бъдат лишени от кредитиране. Напротив, като добросъвестно
дадени и взаимно потвърждаващи се, Съдът им отдава вяра.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият А.К.Х.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК
- на 10.10.2016 г. в с.Ясен, обл. Плевен, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фолксваген Венто” с рег. № ЕН3290ВР, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 1,48 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARBA0182,
след като е осъден за престъпление по чл.343б ал.1 НК /по НОХД № 3149/2015 г.
по описа на Районен съд – Плевен/.
Престъплението по чл343б ал.2 НК е
такова на просто извършване. Изпълнителното му деяние е сходно с това на
престъплението по чл.343б ал.1 НК и се изразява в действие – управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния
ред. Особен признак от обективната страна на деянието е наличието на предходно
осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 НК. Този признак в случая е налице,
което следва от осъждането на А.Х. по НОХД № 3149/2015 г. по описа на Районен
съд – Плевен, за което осъждане, към 10.10.2016г., същият не е бил
реабилитиран.
На следващо място, предвид отказа
на подс.Х. да даде кръв за изследване, в случая е приложима разпоредбата на чл.6
от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
т.е. – взима се предвид показанието на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARBA0182, а
именно – 1,48 на хиляда, още повече, че по делото са представени съответни
доказателства за неговата техническа изправност към 10.10.2016г. Именно на тази
дата и с посочената алкохолна концентрация, подсъдимият управлявал л.а.„Фолксваген
Венто” в с.ЯСЕН, когато бил спрян за проверка от свидетелите М. и Г.. Авторството
на деянието и управлението от страна на А.Х. на превозното средство, се
установява пряко от показанията на същите двама свидетели.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – управление
на МПС в пияно състояние, след предходно осъждане за престъпление по чл.343б
ал.1 НК - и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин от доказателствените материали, от които следват
и обективните признаци на деянието.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК. Вината на подсъдимия А.Х. в
извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието,
следваща от предвидената в закона наказуемост, е умерена – предвидено е
налагане на наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева, а съобразно чл.343г НК – и лишаване от право да
управлява МПС. Същевременно, престъпленията по транспорта – и конкретно тези по
чл.343б НК – се отличават с актуална и завишена обществена опасност към
настоящия исторически момент, което ясно проличава и от последното
законодателно изменение в санкционната част на разпоредбата /ДВ бр.74 от
2015г./, при което беше увеличен както размера на наказанието лишаване от
свобода, така и този на и кумулативно предвиденото наказание глоба.
Следователно, независимо от формално умерената наказуемост на деянието, по
същество обществената му опасност се определя като висока.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е умерена. Същият е
двукратно освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а веднъж – е реабилитиран, преди да бъде осъден по НОХД № 3149/2015
г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН. На свой ред, именно в изпитателния срок на
последното осъждане, е извършено и деянието, предмет на настоящото наказателно
производство. Следователно, въпреки различните случаи в миналото, при които
спрямо Х. е въздействано със средствата на наказателната репресия – и въпреки
наложеното условно наказание по НОХД № 3149/2015 г., същият разкрива определени
затруднения при пълноценното постигане целите на наказанието по чл.36 НК.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства, по делото не се установяват.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид:
-
липсата у дееца на правоспособност да управлява МПС;
-
наличието на предходни, влезли в сила административни наказания за
нарушения на ЗДвП;
-
високата алкохолна концентрация /1,48 на хиляда/, която почти трикратно
превишава тази, която е минимално необходима за съставомерност на деянието /0,5
на хиляда/;
При съобразяване на разпоредбата
на чл.56 НК, осъждането по НОХД № 3149/2015 г. не беше взето предвид като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е висока обществена опасност на
деянието и умерена – на дееца, като е налице категоричен превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Последните, на свой ред, еднозначно разкриват А.Х.
като лице, проявяващо явна склонност да не съобразява поведението си с
правилата за движение по пътищата. В този смисъл, формално, налице са
предпоставки за налагане на наказанията лишаване от свобода и глоба в размер около
и над средния, предвиден в чл.343б ал.2 НК. Следва да бъде специално
отбелязано, че не може да бъде възприет изтъкнатия от страна на защитата
аргумент за налагане на наказание към минимума, а именно – че подлежи на
привеждане в изпълнение на условното осъждане по НОХД № 3149/2015 г. по описа
на РС – ПЛЕВЕН. На първо място, касае се за отделни наказателни производства,
индивидуализирането на наказателната отговорност по които, не може да бъде
поставяно в някаква взаимовръзка. На второ място – и по същественото в случая
обаче е това, че възприемането на предлагания от защитата подход би довел до
това подсъдимият да извлече ползи от собственото си неправомерно поведение – а
именно, да си издейства налагането на по – ниско наказание единствено на
основание, че следва да му бъде приведено в изпълнение отложено на осн чл.66
ал.1 НК наказание – обстоятелство, което дори напротив – свидетелства за липса
на поправяне и превъзпитание у дееца и налага прилагането на Закона с по –
голяма строгост. Все пак, предвид напредващата възраст на дееца, Съдът прецени
като справедлив и съответен на извършеното престъпление размер на наказанието
лишаване от свобода, доближаващ се до средния, предвиден в чл.343б ал.2 НК; що
се отнася до размера на наказанието глоба, като съобрази предвидения специален
минимум /500 лева/ и липсата на трудова заетост, Съдът прецени, че глобата
следва да бъде ориентирана към минимума. На следващо място, не са налице
условията за налагане на наказание на основание чл.343г НК – лишаване от право
да управлява МПС, тъй като, както беше вече отбелязано, подсъдимият Х. е
неправоспособен.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия А.К.Х. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 10.10.2016 г. в с.Ясен, обл. Плевен, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фолксваген Венто” с рег. № ЕН3290ВР, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 1,48 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARBA0182,
след като е осъден за престъпление по чл.343б ал.1 НК /по НОХД № 3149/2015 г.
по описа на Районен съд – Плевен/ - престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК,
поради което и на основание чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, както и глоба в размер на 700
/СЕДЕМСТОТИН/ ЛЕВА.
На следващо място, на основание
чл.68 ал.1 НК беше приведено в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, наложено на А.К.Х. ЕГН: ********** по НОХД
№3149/2015г. по описа на РС – ПЛЕВЕН,
тъй като именно в изпитателния срок на последното е извършено престъплението,
предмет на разглеждане по настоящото дело. В съответствие със съдимостта на
дееца, както наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, така и приведеното
в изпълнение наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, беше
постановено да бъдат изтърпени при първоначален „строг“ режим.
Съдът счита, че размерът на така
наложените наказания е достатъчен, за да има необходимия поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект върху А.К.Х.. Реализираната наказателна
репресия е в обем, съответен на престъплението и е от естеството и с
интензитета да способства за постигане на целите по чл.36 НК.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: