№ 15
гр. Плевен, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря КОНА М. ДОЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600622 по описа за 2021
година
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат П.В., от АК
– гр. Плевен, като служебен защитник на подсъдимия И.М., срещу присъда
№54, постановена по НОХД №1314/2021 г., по описа на Районен съд-гр.
Плевен.
В жалбата са изложени доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание на И.М., което в случая е завишено, с искане
първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде намалено
наложеното наказание на подсъдимия, което да бъде определено при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат В.
изложи доводи в същия смисъл, а И.М. заяви, че поддържа казаното от
неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен заяви, че
жалбата е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд, при
индивидуализацията на наказанието е съобразил обективно наличните данни
за личността на дееца, обществената опасност на деянието и всичките
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и определеното на подсъдимия
наказание, при условията на чл. 54 от НК ще способства за постигане целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, поради което счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
1
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата
и становището на страните, изложено в съдебното заседание, при изпълнение
на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от
правоимаща страна. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните
съображения:
С обжалваната присъда подсъдимият М. е бил признат за
виновен в това, че на 12.02.2021 година в село ***, област Плевен, при
условията на „повторност“, като случаят не е маловажен, отнел следните
чужди движими вещи - парична сума в размер на 400 евро с равностойност
782,33 лева и парична сума в размер на 200 лева, имущество на обща
стойност 982,33 лева от владението на П. М. Т. от същото село, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1 т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.195, ал.1 т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 НК вр. чл. 58а ал.1
вр. чл. 54 НК му определено наказание една и година и шест месеца лишаване
от свобода, като след редуцирането му с 1/3 му е наложено на наказание, в
размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание
чл. 66 ал. 1 е било отложено с тригодишен изпитателен срок.
На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият И. М. М. е бил осъден да заплати,
на П. М. Т. сумата от 982,33 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционният съд е приел за установена и доказана следната
фактическа обстановка.
С присъда, постановена по НОХД №69/2020 година, влязла в сила на
2020. година, Плевенският районен съд е наложил на подсъдимия М.
наказание „пробация“, в размер на една година, като съвкупност от
конкретни пробационни мерки за извършено на 14.08.2019 година
престъпление по чл. 195, ал.1 т.3 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 т.3 от
Наказателния кодекс.
От значително дълъг период от време свидетелката П. М. Т.
/конституирана в качеството на граждански ищец в съдебното производство/
обитавала съвместно с останалите членове на семейството си жилищен имот ,
находящ се на улица *** в село *** .
На 11.02.2021 около 20.00 свидетелката Т., заедно с лицето, с което
2
живеела на семейни начала и родените от съвместното им съжителство деца
гостували в дома на родственика и - свидетелят В. М. Т.. Последният за
определен период от време пребивавал извън пределите на страната , което го
мотивирало, заедно със съпругата си да покани и познатия си С. Д..
Същият ден подсъдимият И.М., който обичайно пребивавал извън село
***, с оглед кончината на близки негови родственици реализирал случайна
среща с познатата си А. С. А., от село ***, от което лице изискал
предоставянето на незначителна сума парични средства, за да си закупи
храна. По -късно вечерта подсъдимият придобил информация за
организираното посрещане на В. Т., към чиято компания, без предварително
отправена покана същият решил да се присъедини
По време на гостуването им всички лица употребили алкохолни
напитки, като малко след полунощ свидетелката П. М. Т. се оттеглила в дома
си, който се намирал в непосредствена близост за нощен отдих .
В помещението, в което свидетелката П. Т. се установила се намирала и
масата за хранене, върху която същата била поставила дамската си чанта, в
портмонето на която съхранявала сумата от 1900 евро и 500 лева, които
получила за упражняваната в пределите на Република Гърция трудова
дейност.
Преди да заспи свидетелката Т. заключила единствено портата на имота
си, като входната за дома и врата оставила отключена. След известно време,
лицето с което П. Т. живеела съвместно също напуснало компанията и се
прибрало в дома си.
По време на престоя на подсъдимия И.М. в дома на В. Т., последният
споделил за необходимостта от снабдяването им с цигари. Изявлението на
домакина било възприето от страна на подсъдимият И.М., който споделил
пред останалите желанието си посети дома на родственицата му за да поиска
определено количество тютюневи изделия .
Непосредствено след като подсъдимият прескочил оградната мрежа и
се установил във вътрешността на имота, влязъл през незаключената врата в
обособената всекидневна. След като възприел състоянието на покой на
обитателите, подсъдимият И.М. решил по неправомерен начин да придобие
чужди движими вещи, вследствие на състоянието на финансово затруднение в
което се намирал.
В изпълнение на формираното си престъпно намерение подсъдимият
И.М. отнел от портмонето на свидетелката П. М. следните чужди движими
вещи - 400 евро и 200 лв., имущество на обща стойност 982,33 лв. и
незначително количество насипен тютюн, който семейството и ползвало за
свиването на цигари.
Отнетото имущество подсъдимият поставил в един джобовете на
панталона си и напуснал дома на свидетелката М., след което отишъл отново
в жилището на свидетеля В. Т.. При изваждането на тютюна и подаването му
към домакина, последният забелязал в джоба на подсъдимия чуждестранна
валута. Вследствие на възприятията си и въз основа на информацията за
3
липса на доходи от страна на подсъдимия, свидетелят В. Т. попитал М. за
произхода на паричните средства. Отсъствието на адекватен отговор
мотивирало свидетеля В. Т. да посети дома на М., събудил я и я посъветвал да
провери евентуална липса на парични средства. Свидетелката П. Т.
установила липсата на част от съхраняваните в портфейла и пари, след което
свидетелят В. Т. незабавно се отправил към дома си, за да изиска от
подсъдимия да върне неправомерно придобитата от негова страна парична
сума. Независимо от настоятелността му обаче, подсъдимият И.М. съумял
тичешком да се отдалечи от имота на свидетеля Т., като се отправил в
неустановена посока.
В ранната утрин на същата дата - 12.02.2021 година засегнатото от
деянието лице депозирало сигнал пред надлежните органи на полицията,
които от своя страна предприели съответните действия по установяване
местонахождението на извършителя и локализиране паричните средства,
предмет на престъпното му посегателство.
Междувременно подсъдимият И.М. се отправил към дома на свидетеля
Ю. М., находящ се в село ***, с което поддържал приятелски
взаимоотношения, с намерение да пренощува. По време на престоя му същият
извадил неправомерно придобитите парични средства, за произхода на които
споделил, че са му изплатени в град София за конкретно положен труд. С
чуждестранната валута подсъдимият М. и свидетелят М. си направили
няколко снимки, които последния споделил в социалните мрежи.
На следващия ден подсъдимият напуснал пределите на село *** и се
отправил в неустановена посока.
Няколко дни по - късно живущо в село *** лице предложило на
свидетелката П. Т. закупването на мобилен апарат, интерес към която
движима вещ проявило лицето, с което същата живеела съвместно при
условията на съпружески начала. Непосредствено след като придобил
мобилния апарат същият решил да коригира снимките от галерията в която
установил наличието на такива на подсъдимия И.М. заснети с
демонстративно държани в ръце банкноти от чуждестранна валута с номинал
на банкнотите съответстващи на тези, неправомерно отнети от владението на
П. Т. от село ***.
Вследствие на тези си възприятия засегнатото от деянието лице отново
се явило пред органите на полицията, в което полицейско поделение предало
с протокол, при условията на доброволност, снимките от галерията в
придобия от приятеля си мобилен апарат, които били подложени на
съответното експертно изследване.
Била назначена комплексна техническа и лицево - идентификационна
експертиза, която установила, че на представените за изследване снимки са
заснети лицата И. М. М. и Юлиян Николаев М., като първият държи в дясната
си ръка пачка с банкноти.
Била назначена и съдебно - оценителна експертиза, от заключението по
която било установено, че стойността на вещите, предмет на престъпното
4
посегателство, към момента на извършване на същото е в размер на 982,33
лева.
При така безспорно установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с извършеното деяние
подсъдимият И. М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 195 ал. I т. 7 вр. чл. 194 ал. I вр. чл. 28 ал. I от НК, а
именно: на 12.02.2021 година в село ***, област Плевен, при условията на
„повторност“, като случаят не е маловажен, отнел следните чужди движими
вещи - парична сума в размер на 400 евро с равностойност 782,33 лева и
парична сума в размер на 200 лева, имущество на обща стойност 982,33 лева
от владението на П. М. Т., от същото село, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Съдът е изложил подробни и обосновани
съображения, както относно обективната и субективна страна на извършеното
от подсъдимия деяние, така и за доказаността на повдигнатото му обвинение,
които настоящият съдебен състав споделя напълно.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на
И.М., за извършеното от него престъпление, основният съд е отчел като
отегчаващи обстоятелства - проявената дързост от страна на подсъдимия при
осъществяване на изпълнителното деяние, обусловена от това, че то е
осъществено през тъмната част на денонощието, в чуждо жилище, както и
миналите осъждания /извън кфалификацията на деянието/, които не са
оказали необходимото въздействие за неговото поправяне и превъзпитание, а
като смекчаващи обстоятелства – лошото социално положение на
подсъдимия и младата му възраст.
Макар и да не е изрично посочено в мотивите към обжалваната
присъда, първоинстанционният съд е определил наказанието на подсъдимия,
при значителен превес на смекчаващите обстоятелства, които по тежест и
значение в случая действително преобладават и е наложил на И.М.
минималното предвидено в чл. 195, ал.1 от НК наказание, в размер на 1
година лишаване от свобода, чието изтърпяване съдът е отложил с
тригодишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал.1 от НК.
Според настоящия съдебен състав, така определеното по размер
наказание лишаване от свобода на И.М. в максимална степен ще способства
за постигане целите на генералната превенция и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, с оглед обществената опасност на личността
му, както и обществената опасност на извършеното от него деяние. В тази
връзка следва да се отбележи, че сочените от защитата като смекчаващи
обстоятелства – тежко социално положение и младата възраст на подсъдимия
са били отчетени от първоинстанционния съд, при определяне на наказанието
в посочения размер, но те, заедно с доброто му процесуално поведение, не
биха могли да обосноват извод за „многобройност“, по смисъла на чл. 55 от
НК, каквато е тезата на защитата, предвид наличието и на изброените
отегчаващи обстоятелства и негативните му характеристични данни.
Възприемайки изцяло съображенията, изложени в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция счете за
неоснователни доводите, изложени от защитата на подсъдимия, за явна
5
несправедливост на наложеното наказание на И.М., поради което прие, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като правилна
обоснованована и законосъобразна.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, съобразно разпоредбата на чл. 313 от НПК, при което
не установи обстоятелства, които да налагат нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т.6
от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №54, постановена по НОХД №1314/2021 г., по
описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6