Решение по дело №654/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

274

Година

9.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.09

Година

2012

Председател:

Секретар:

Normal;за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по 435 и сл.ГПК

Постъпила е жалба от „К. ЕР” О.-гр.Б., оБ.Р. против Постановление от 13.03.2012 г. по изп.д. № 113/ 2012 г. по описа на ЧСИ № 728 Дияна Колева.Обжалва се постановлението в частта, с която са определени разноските и е отказано приложението на разпоредбата на чл.79 ал.1 от ГПК, както и в частта относно приложението на чл.78 ал.5 ГПК. Счита постановлението в атакуваните части за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това съображения. Сочи, че неправилно в постановлението не е посочен размерът на дължимата законна лихва, която следва да се изчисли към 08.02.2012г., когато по сметка на ЧСИ е постъпила сумата 6811 лв. въз основа на наложените запори и следва да се приеме, че с тази сума е погасен окончателно дългът. Счита, че размерът на лихвата е 23 лв., или окончателният размер на дължимата сума е 1129,98 лв. Счита, че разноските от 1000лв., посочени в постановлението не се дължат, тъй като задължението в размер на 85245,33 лв. е погасено преди образуването на изп.дело. Счита, че дължимите на ЧСИ такси са в размер Ýа 150,48 лв., изчислени по т.26 от ТТРЗЧСИ, а не в размер на 2498,61 лв. Счита, че дължимият адвокатски хонорар е в размер на 120 лв. с ДДС съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не са водени действия с цел удовлегворяване вземането от страна на пълномощника на взискателя по смисъла на чл.10 т.2 от Наредбата.Ако съдът приеме, че са водени такива действия, то счита, че адв.възнаграждение следва да се редуцира до 609,20 лв. с включен ДДС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановлението в обжалваните части и да укаже на ЧСИ да приложи правилно закона като съобрази, че дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 150,48 лв. с вкл.ДДС и че дължимият адв.хонорар е в размер на 120 лв. с включен ДДС.

В законовия срок е постъпило възражение от адв. Йордан Йорданов -ВТАК, пълномощник на взискателя Е. И. Г.. Навеждат се подробни съображения,че неправилно ЧСИ е приел,че по делото е доказано извършване на плащане по дълга преди образуване на изпълнителното производство.ЧСИ не обсъдил правните и фактически доводи относно твърдението,че не следвало да се приема твърдяното плащане преди образуване на изпълнителното дело.Развиват се твърдения, че взискателят Е. Г. не е подписала договор за разкриване на разплащателна сметка.Разплащателната сметка не била валидно разкрита.След като разплащателната сметка не е валидно разкрита, то плащанията с постъпили по сметката суми не можели да се третират като такива, служещи за погасяване на дълга.Прави доказателствени искания: да се установи налице ли е подписан между банката и Е. Г. рамков договор за предоставяне на платени услуги.Прави искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, както и да бъде задължена „Банка ДСК” - клон Б. да представи рамковия договор, въз основа на който е разкрита разплащателната сметка с титуляр Е. Г.. С молба от 19.04.2012 г. е представил доказателства по делото-писмен документ,озаглавен договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 21.12.2011 год., който не съдържал подпис на „титуляр”, респективно клиент.Прави се искане да бъде приет като доказателство по делото. С молбата е изразил становището си, че на взискателя се дължат разноски в пълния претендиран размер.

ЧСИ Дияна Колева-Стефанска, рег.№ 728 е изложила мотиви по обжалваните действия в подробни писмени обяснения.

ВТОС като обсъди доводите, посочени в жалбата, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото приема за установено следното:

Жалбата е допустима-подадена е в законоустановения срок от легитимирано лице, против постановлението за разноските по изп.дело, което е сред кръга на актовете, подлежащи на обжалване от длъжника, съгласно чл.435 ал.2 от ГПК. По същество същата е частично основателна по следните съображения:

От приложеното копие на изп.дело № 113/2012 г. на ЧСИ Д.Колева- Стефанска се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Е. И. Г. от 01.02.2012г. въз основа на издаден в нейна полза изп.лист от 24.01.2012г. за сумите 50000лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2006г., и 1000лв. разноски за касационната инстанция.

С молби, вх. № № 01966/08.02.2012г. и 02120/13.02.2012г. на ЧСИ Д. Колева, длъжникът „К. ЕР” О. е представил вносни бележки за преведени от дружеството по сметка на Е. Г. в „Банка ДСК” ЕАД суми, както следва: 35 245.33 лева- на 22.12.2011г. и 50 000.00 лева- на 18.01.2012г. като е поискал съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433 ГПК. Така депозираните молби съдебният изпълнител е приел за неоснователни, доколкото представените с тях вносни бележки не покриват изискванията на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

По делото е представено удостоверение, изх. № 25-10-01-015/21.02.2012г. на ТБ „Банка ДСК” ЕАД – клон Б. и вх. № 02639/23.02.2012г. на ЧСИ Д. Колева, с което е удостоверено, че от разплащателна сметка № BG61STSA*3246, с титуляр „К. ЕР” О. в „Банка ДСК” ЕАД са преведени както следва: 1. на 22.12.2011г. – 35 245.33 лева – лихви по гр.д. № 388/2007г. на ВТОС – гр.д. № 904/2010г. на ВКС, в полза на Е. И. Г. и 2. на 18.01.201г. – 50 000.00 лева – главница по гр.д. № 388/2007г. на ВТОС – гр.д. № 904/2010г. на ВКС, в полза на Е. И. Г..

По делото е представено и удостоверение, изх. № 25-10-01-019/29.02.2012г. на ТБ „Банка ДСК” ЕАД – клон Б. и вх. № 02924/01.03.2012г. на ЧСИ Д. Колева, с което е удостоверено, че от разплащателна сметка № BG61STSA*3246 с титуляр „К. ЕР” О. в „Банка ДСК” ЕАД са преведени както следва: 1. на 22.12.2011г. – 35 245.33 лева – лихви по гр.д. № 388/2007г. на ВТОС – гр.д. № 904/2010г. на ВКС по сметка на Е. И. Г. и 2. на 18.01.201г. – 50 000.00 лева – главница по гр.д. № 388/2007г. на ВТОС – гр.д. № 904/2010г. на ВКС по сметка на Е. И. Г..

Въз основа на така представените удостоверения ЧСИ Дияна Колева- Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на ВТОС, е приела, че са налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което с постановление от 05.03.2012г. изпълнителното производство по делото е прекратено частично само по отношение на сумата в размер на 35 245.33 лева. Впоследствие, на 13.03.2012г. , с атакуваното постановление ЧСИ Колева на осн.чл.433 ал.1 т.1 от ГПК е прекратила производството по изп.дело по отношение и на сумата 50000лв., заплатена от длъжника на 18.01.2012г., преди образуване на изп.производство , като е приела, че след вземане предвид на този превод , остатъкът за погасяване на вземането на Е. Г. само по изп.лист към датата на образуване на изп.дело е бил: 1106,98 лв. +законна лихва върху главницата, считано от 19.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането+1000лв. разноски. С постановлението е приела, че няма основания за прилагане на чл.79 ал.1 от ГПК. По напарвеното възражение от длъжника на оснчл.78 ал.5 от ГПК е приела с постановлението, че следва да уважи това възражение и е намалила адв.хонорар в размер от 2574,66 лв. с включен ДДС, на 839,99 лв. с включен ДДС. Досежно дължимата на ЧСИ такса съгласно ТТРЗЧСИ, с постановлението е приспаднала от дълга частично и сумата 3880,39 лв. с включен ДДС, представляваща % такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по отношение на приспаднатите суми.

Това постановление на ЧСИ в обжалваната му част-частта за разноските е правилно и законосъобразно с изключение на частта досежно дължимата на ЧСИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. До този извод съдът достигна по следните съображения:

За да възникне задължение за ЧСИ да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното производство, е достатъчно чрез документ, издаден от банка, да е удостоверено, че сумата по изпълнителното дело, е внесена от длъжника за взискателя преди образуване на изпълнителното дело. В тази връзка е и ТР № 47 от 01.04.1965г. по гр.д. № 23/1965г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило сила и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 година. В него е предвидено, че с настъпването на някое от основанията, посочени в чл. 330, б. „а” до „е” ГПК /отм./, респективно чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 433, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а констатира, че по силата на закона то вече е прекратено.В случая е налице плащане на почти целия дълг преди образуване на изпълнителното производство, което е станало на 22.12.2011г. и на 18.01.2012 г.С факта на плащането и по силата на закона е настъпило прекратяване на изпълнителното производство до размера на внесените суми общо 85245,32 лв. В този смисъл възраженията на взискателя, свързани с начина на разкриване на банковата сметка, които е релевирал както пред съдебния изпълнител, така и в настоящото производство са ирелевантни за настоящото производство и предвид на това не могат да бъдат обсъждани нито от съдебния изпълнител, нито от съда в настоящото производство. Неотносим към предмета на спора е фактът по какъв ред е разкрита банковата сметка, по която са преведени сумите по изпълнителното дело след като законът изисква за достатъчно за прекратяване на производството наличието на писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изп.лист е платена или внесена за вискателя преди образуване на изп.производство.Защита на правата си във връзка с поставения въпрос взискателката може да намери в друго производство.

Тъй като главницата от 50000лв. е платена на 18.01.2012г., то до този момент върху тази сума се е начислявала законна лихва, считано от 11.04.2006г. до 18.01.2012г., която лихва е в размер на 36352,31 лв., а не заплатеният от длъжника на 22.12.2011г. размер на лихвата-35245,32 лв. това е така с оглед разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД, съгласно която когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. така че общият размер на задължението към момента на извършване на плащането на 18.01.2012г. е бил 50000лв. главница, 36352,31 лв.-законна лихва и 1000лв. разноски за касационната инстация, или сумата 87352,31 лв.-86352,31 лв. главница и лихви и 1000лв. разноски. След извършване на двете плащания преди образуване на изп.дело, задължението на длъжника към взискателката към момента на образуване на изп.дело е в размер на 2106,98лв.-1106,98 лв. главница и 1000лв. разноски /за касационната инстанция/, т.е. това, което е приела в постановлението си от 13.03.2012г. ЧСИ Д.Колева. С оглед на това, правилно в това постановление ЧСИ е приела, че няма основания за прилагане разпоредбата на чл.79 ал.1 от ГПК досежно дължимата сума от общо 2106,98 лв. и законната лихва върху нея от 19.02.2012г., тъй като тази сума е била дължима към момента на образуване на изп.производство и разноските за адв.хонорар и ткси ЧСИ, свързани с воденето на изп.производство само за тази посочена сума следва да бъдат възложени на длъжника. Съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адв.възнаграждение е в размер на 100лв., а съгласно т.3 от същия текст за водене на изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, възнаграждението е 1/2 от посочените възнаграждения в чл.7 ал.2 от наредбата. Предвид на това адв.възнаграждение за образуване на изп.дело и воденето му /при интерес 2106,98 лв./ е в размер на общо 233,33 лв., като трикратния размер на това възнаграждение възлиза на 839,99лв. с включен ДДС-така, както е определен същият от ЧСИ Колева. Несъстоятелно е становището на жалбоподателя, че на практика не са водени действия с цел удовлетворяване вземането от страна на пълномощника на взискателя и затова се дължи само възнаграждение за образуване на изп.дело. Видно от изп.дело е, че са налице такива действия, свързани с воденето на изп.производство от пълномощника на взискателката. Предвид на това се дължат разноски от длъжника за адв.възнаграждение и по чл.10 т.3 от Наредба № 1. Съгласно § 2 от ДР на Наредбата при прилагане на чл.78 ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, което правило е съобразено от ЧСИ при определяне на разноските за адв.хонорар, въз основа на което същите са правилно определени в посочения размер от 839,99лв.

Досежно разноските за дължимата на ЧСИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ: същите са неправилно определени от ЧСИ. Съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума както следва: по б."в"-от 1000 до 10000лв.-105 лв. + 8% за горницата над 1000лв., т.е. в случая при сума за събиране 2106,98 лв. дължимата такса е 232,27 лв. с ДДС. А видно от постановлението, след извършените две приспадания на тази такса / с постановлението от 05.03.2012г. и от 13.03.2012г./ тази сума възлиза на 764,87 лв., /макар и да не е посочена изрично и конкретно определена от ЧСИ/, което е неправилно и несъобразено със закона-посочената по-горе разпоредба. Предвид на това, постановлението в тази му част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Следва да се отбележи и че възражението на длъжника, че не е ясно посочените в постановлението разноски от 1000лв. от какво са формирани и че не следва да се дължат, е неоснователно. Видно от издадения изп.лист, с влязлото в сила решение длъжникът е осъден да заплати на взискателката и 1000лв. разноски за касационната инстанция, който дълг не е покрит от заплатените от длъжника преди образуване на изп.производство общо 85245,32 лв. /при дължими общо 87352,31 лв. за главница, лихви и разноски/.

С оглед изложеното по-горе настоящият състав на окръжния съд приема и че доказателствените искания на процесуалния представител на Е. Г. са неотносими към спора по делото и не са необходими за правилното му решаване. Неоснователно е и искането в тази връзка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Като такива тези искания следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Йордан Цветанов Йорданов- ВТАК, в качеството му на пълномощник на Е. И. Г., взискател по изпълнително дело № *0113/2012г. по описа на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на ВТОС, да бъде задължена "Банка ДСК" ЕАД, клон Б., да представи рамковия договор за предоставяне на платежни услуги,между Банката и Е. Г., въз основа на който е разкрита разплащателната сметка с титуляр Е. Г., по която са платени сумите, приети от ЧСИ като такива, платени преди образуване на изп.производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Йордан Цветанов Йорданов- ВТАК, в качеството му на пълномощник на Е. И. Г., взискател по изпълнително дело № *0113/2012г. по описа на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на ВТОС, да бъде прието като доказателство по делото представеното с молба вх. № 3875 от 19.04.2012 г. заверено копие на договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица от 21.12.2011 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Йордан Цветанов Йорданов- ВТАК, в качеството му на пълномощник на Е. И. Г., взискател по изпълнително дело 113/2012г. по описа на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на ВТОС, за разглеждане на подадената от длъжника „К. ЕР”О. жалба в открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "К. ЕР" О.-гр.Б. против постановление от 13.03.2012г. по изп.дело № 113/ 2012г. по описа на ЧСИ Д.Колева, рег.№ 728, с район на действие ВТОС, в т.2 от същото-в частта досежно приложение на чл.79 ал.1 от ГПК, и в т.3 от същото-в частта досежно приложение на чл.78 ал.5 от ГПК за размера на разноските за адв.възнаграждение, като неоснователна.

ОТМЕНЯ постановление от 13.03.2012г. по изп.дело № 113/ 2012г. по описа на ЧСИ Д.Колева, рег.№ 728, с район на действие ВТОС, в т.3 от същото-в частта досежно размера на разноските за дължимата на ЧСИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: