№ 23
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина А. Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина А. Димова Административно
наказателно дело № 20203110203433 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от В. Н. К. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 19-0442-000630/13.06.2019г. на началник сектор към
ОДМВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200,00 лева, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и при неизяснена фактическа
обстановка. Твърди, че административнонаказателното производство е
недопустимо, тъй като по същия случай е образувано досъдебно
производство. Намира, че е нарушено правото му на защита, както и че
наказателното постановление е немотивирано. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично; представлява се от адв.Г.Г., който поддържа жалбата на изложените в
нея основания, като привежда и допълнителни доводи за недоказаност на
нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
1
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна – наказаното физическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 28.04.2019г. жалбоподателят управлявал
в гр.Варна лек автомобил марка „Ауди Q7” с рег.№ 1KNM141. Около 04,15ч.
същият се движел по ул.“Първи май“ в посока кв.Галата. Същевременно
срещуположно по ул.“Първи май“ се движел лек автомобил „Фолксваген
Венто“ с рег.№В4533СМ, управляван от лицето Т. А. К.. На разстояние около
100 м. от табелата, установяваща началото на кв.Галата, в посоката на
движение на жалбоподателя следвал завой надясно. Той обаче не се
съобразил с това обстоятелство и продължил движението си с несъобразена с
релефа на пътя скорост, в резултат на което при излизане от завоя загубил
контрол над управляваното от него МПС. Последното навлязло в лентата за
насрещно движение и се блъснало със лявата си странична част в
управлявания от К. автомобил. При това автомобилът „Ауди Q7” се завъртял
и се блъснал в мантинелата вдясно. В резултат от произшествието двата
автомобила претърпели материални щети, а Т. К. получил различни
увреждания, включително и фрактура на пето ребро, което наложило
транспортирането му в болнично заведение за оказване на медицинска
помощ. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които
след извършена проверка на всички обстоятелства, на същата дата съставили
акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността
(десен завой) е изгубил контрол над автомобила, като навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал насрещно движещия се лек автомобил
„Фолксваген Венто“. Жалбоподателят бил поканен да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, но той отказал, като също така
отказал да даде и кръвна проба за медицинско изследване. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя; бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 13.06.2019г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на В.К. била наложена глоба
в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Впоследствие, на 23.08.2019г. по случая било образувано досъдебно
производство за това, че на 28.04.19г. в гр.Варна, при управление на МПС-
лек автомобил марка „Ауди Q7” с рег.№ 1KNM141, по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген
Венто“ с рег.№В4533СМ. С Постановление от 17.09.20г. на ВРП, влязло в
2
законна сила на 19.11.20г., досъдебното производство било прекратено
поради несъставомерност на деянието.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетеля
В. А. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият се явява
непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото, тъй като не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което показанията му следва да бъдат счетени за
обективни и правдиви. Показанията на св.А. са от решаващо значение за
фактическите изводи на съда, тъй като той лично е възприел мястото на
произшествието, непосредствено след настъпването на последното.
Свидетелят не е очевидец на самото произшествие, но е разговарял с водача
на ударения автомобил, който е възприел действията на нарушителя. Следва
да се отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания
единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях
да се установяват изявления на други лица /в този смисъл е Решение № 755 от
20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. А. също така е огледал
лично мястото на произшествието, констатирал е местоположението на двата
автомобила и се е запознал с оставените по асфалта от превозните средства
следи; извършил е оглед на двата автомобила и е установил вида и
разположението на щетите по тях, като е отразил констатациите си в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №442Р/10502. Не само въз
основа проведения разговор с водачите, но и предвид възприетите от него
особености на местопроизшествието и оставените следи, свидетелят е
категоричен, че причината за инцидента е движението на жалбоподателя с
несъобразена скорост, в резултат на което не е успял да вземе завоя и е
навлязъл в лентата за насрещно движение. А. заявява също, че К. е бил
видимо под влияние на употребен алкохол. Предвид заеманата от свидетеля
длъжност и натрупания в тази връзка професионален опит съдът намира, че
възприятията и констатациите му по настоящия случай са достатъчно
надеждни и обективни, за да позволят изясняването на фактическата
обстановка по несъмнен начин.
Показанията на свидетеля се подкрепят от приложените разпечатки на
фотоснимки на двата автомобила, отразяващи обстоятелства около
извършеното нарушение. Фотоснимките не са изготвени по реда на НПК и не
представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125,
ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените
фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация
за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК,
следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109,
ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
3
престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.
№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). От приложените такива по делото се установява,
че видимите увреждания на превозните средства и местоположението на
автомобила на жалбоподателя (опрян в мантинелата) съответстват на
констатациите в изготвения Констативен протокол за ПТП и потвърждават
извода за достоверността на фактическите твърдения на актосъставителя.
За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното
копие на Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
17.09.2020г., ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са
отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след
извършени съответни действия по разследването. Съдържащите се в
постановлението данни напълно кореспондират на твърденията на свидетеля
и потвърждават фактическите констатации на съда.
Предвид всичко изложено съдът прие изложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин. Този извод не се разколебава
от доводите на пълномощника, че е логично автомобилът на жалбоподателя
да е ударения, тъй като има щети в задната лява част. Както беше посочено,
актосъставителят е формирал изводите си и въз основа оставените по
настилката следи, като описва напълно логичен механизъм на настъпване на
произшествието. Следва да се отбележи и че е възможно сочените от
пълномощника увреждания да са резултат от удара в мантинелата, видно и от
приложената фотоснимка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП задължава водачите на МПС при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, с условията на видимост, интензивността на
движението и с всички други обстоятелства, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. След като е загубил контрол над
управляваното от него ППС, навлязъл е в платното за насрещно движение и
се е блъснал в насрещно движещия се автомобил, жалбоподателят очевидно
не се е съобразил с изискванията на посочената норма и конкретно-движил се
е със скорост, несъобразена с релефа на пътя, което не му е позволило да
завие безопасно. При това положение съдът приема, че същият действително
виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, за което правилно и
4
законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.
Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна
разпоредба за това нарушение и е наложил санкция по реда на чл.179, ал.1,
пр.1 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради
движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие,
какъвто е и настоящият случай. Понятието „пътнотранспортно произшествие“
е дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В случая и двата автомобила, участвали в
инцидента, са получили повреди, поради което са налице всички основания
същият да бъде квалифициран именно като пътнотранспортно произшествие.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за индивидуализация.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
Не е налице нарушение на принципа non bis in idem. Действително от
представените от Районна прокуратура -Варна справка и копия от
постановления се установява, че по случая е било образувано Досъдебно
производство № 365/2019 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна. Посоченото досъдебно производство обаче е било образувано на
23.08.2019г. -след издаване на обжалваното Наказателно постановление. При
това положение съдът счита, че разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
са неприложими, тъй като същите касаят случаи на образувано наказателно
производство преди образуване на административно такова, респ. след
образуване на административно производство, но преди неговото
приключване с издаване на наказателно постановление. След като НП вече е
издадено, неговото изменение, потвърждаване или отмяна се осъществяват
само по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Преценката за законосъобразността на
5
наказателното постановление се извършва от съда при постановяването на
решението, а към този момент образуваното досъдебно производство вече е
прекратено с влязло в сила постановление. Поради това не са налице
основания административнонаказателното производство да бъде счетено за
недопустимо, нито такива за отмяна на НП поради нарушение на посочения
принцип, тъй като в действителност жалбоподателят не е наказан в друго
производство за същото деяние, а и понастоящем липсва друго висящо
производство за същия случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Напротив, в резултат от
настъпилото произшествие са причинени не само имуществени вреди, но и
множество травматични увреждания на другия водач, включително и
счупване на пето ляво ребро, което е създало на К. известно затруднение в
движението на снагата за срок от около три седмици. От приложената справка
за нарушител е видно, че жалбоподателят е наказван многократно за различни
нарушения на ЗДвП. От показанията на св.А. се установява и че К. видимо е
бил употребил алкохол. При така установеното и с оглед липсата на някакви
особени извинителни обстоятелства около извършването на нарушението не
би могло да се формира извод за маловажност на случая.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда. В случая юрисконсултът не е участвал лично в съдебно
заседание, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
6
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 19-0442-
000630/13.06.2019г. на началник сектор към ОДМВР-Варна, Четвърто РУ-
Варна, с което на В. Н. К. от гр.Варна, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 200.00 лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Н. К. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7