Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.05.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1418 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.10.2017г., гр.д.43225/16г., СРС, 61 с-в
признава за незаконно и отменя на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на Х.Ж.Ш., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ със заповед № 2001 от 14.05.2016г. на „Ю.Б.“ АД, осъжда „Ю.Б.“ АД да заплати на Х.Ж.Ш. сумата 1 653.14 лв. - обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение за периода 31.05.2016г. - 15.09.2015г.,
ведно със законна лихва, считано от 01.08.2016г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, сумата
739.23 лв. – разноски, отхвърля иска за обезщетение за вредите вследствие
незаконното уволнение за разликата над 1 653.14лв. до сумата 2 175 лв., като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане за връщане на платено обезщетение
за уволнение поради закриване на
част от предприятието, осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 91 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
а ответника да заплати по бюджетната сметка на СРС
сумата 96.13 лв. – д.т., като постановява на
основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „Ю.Б.” АД. Счита,
че изцяло е преустановена специфичната банкова дейност на напълно обособената
структура, каквато е офисът на банката в гр.Петрич. Работодателят има само
право, но не и задължение за подбор, защото всички трудови функции са
прекратени. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ принципно не се дължи, но при
условие на евентуалност трябва да се прихване с изплатеното и подлежащо на
връщане обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от 629.60 лв., с включени удръжки за
данъци, а не със сумата 521.85 лв. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата – ищцата Х.Ж.Ш. оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство е прието ново
доказателство, което не променя изхода на спора. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По силата на трудов договор 16.06.2015г., сключен с „А.Б.–
клон Б.“ АД, ищцата Х.Ж.Ш. заема длъжност „банков служител, касиер” в регионален
офис Благоевград, офис „506 – офис Петрич“. С договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 29.02.2016г., ответникът „Ю.Б.“ АД придобива по реда
на чл.15, ал.1 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения
търговското предприятие на „А.Б.– клон Б.“ АД. При условията на чл.123, ал.1 КТ
възникналото трудово правоотношение с ищцата се запазва спрямо ответника в
качеството му на приобретател и нов работодател.
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 2001/14.05.2016г.
на директор „Човешки ресурси“ и началник отдел „Кадри“ при ответника на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ, поради закриване на част от
предприятието, считано от 31.05.2016г.
Заповедта е връчена лично на ищцата в деня на издаването.
Безвиновното основание за
уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ предполага окончателно
преустановяване на цялостната дейност на обособено звено от структурата на
предприятието – отдели, цехове, служби, клонове. Предметът, с оглед на който са
сключени трудовите договори, вече не съществува и те
се явяват безполезни и ненужни. Не е налице тази хипотеза, когато дейността на
съответното звено е запазена, но се осъществява в по-малък обем, с по-малък
брой хора или в рамките на друго структурно звено или под ново наименование, но
със същия или близък предмет на дейност. В последните случаи се касае до
вътрешно преустройство на предприятието с цел оптимизиране на работата, което
води до съкращаване на щата, а не до закриване на част от предприятието.
В случая, с протокол от 29.02.2016г. на управителния
съвет на ответната банка и с протокол от 29.02.2016г. на нейния надзорен съвет
се вземат решения, с които се одобрява предложената нова организационна
структура при ответника, съдържаща ново звено „А.Клон“. С протокол от
28.03.2016г. на управителния съвет на ответната банка се взема решение, във
връзка с оптимизацията на клоновата й мрежа, да се преустанови дейността на
нейни 49 локации (офиси), съобразно приложение № 1, където под № 21 фигурира
офис „П.2“. Видно от старото щатно разписание, в сила към 01.03.2016г. и вписванията
в Търговския регистър, към момента на уволнението, ответната банка разполага с
два финансови центъра, а именно „П.– ФЦ 147“ в гр.Петрич, ул. „******и
впоследствие закрития финансов център „П.2“ в гр.******, принадлежащ към
структурната единица на „А.Б.– клон Б.“ АД, създадена в структурата на
ответника. В този смисъл, процесната трудова функция „банков служител, касиер” във
всички случаи продължава да съществува, даже и под друго наименование, в другата
структурна единица на ответната банка, находяща се в гр.Петрич. След като трудовата
дейност продължава да се изпълнява, дори и в различен обем, налице е вътрешно
преустройство на банковото предприятие с цел оптимизация на работата в клоновата
мрежа, който именно е и основният мотив на ответника за закриване на банкови
офиси и не обосновава закриване на част от предприятието.
Част от правото на уволнение по при закриване на част
от предприятието е задължението на работодателя за подбор, което подлежи на
съдебен контрол. Законността на подбора предпоставя съпоставка между всички
работници и служители, заемащи една и съща длъжност – закриваната или други
близки или сходни на нея длъжности, с оглед естеството на трудовите им функции,
при съобразяване на икономическите критерии на чл.329 КТ, за да останат на работа тези,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да
обоснове законността на своята преценка чрез посочване на
конкретните данни за професионалните качества и резултатите от работата на
всеки от служителите, между които се извършва подборът.
По делото
липсват на данни за извършен подбор на база ясно заявени и еднакви критерии по
чл.329, ал.1 КТ между всички конкретни служители, заемащи същата или сходна на
процесната длъжност в двата банкови офиса
на територията на гр.П.към момента на уволнението. Според действащото до тогава
щатно разписание, за длъжност „банков служител, касиер” в офис „П.2 “ са
предвидени 2 щатни бройки. Няма данни за извършено оценяване на заемащите ги
служители по законовите критерии. Същевременно в офис „П.– ФЦ 147“, по старото
и новото щатно разписание не съществува длъжност с наименование на процесната,
но съществува длъжност „специалист обслужване клиенти“, за която са предвидени
2 щатни бройки. Нейните трудови функции до голяма степен съвпадат с тези на
длъжността, заемана от ищцата, предвид съпоставката между длъжностните им
характеристики. По силата на допълнителни споразумения, длъжността „специалист
обслужване клиенти“ се заема към момента на уволнението от служителите И.Ж.И.и Х.
А.С.. Техните формуляри за оценка на представяне за 2015г., обаче са съставени
съответно на 20.06.2016г. и 08.11.2016г., т.е. след уволнението и не отговарят
на законовите критерии. Допуснатите нарушения на чл.329, ал.1 КТ предпоставят
незаконност
на уволнението. Искът за неговата отмяна е основателен.
Съобразно чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ, ищцата има право на обезщетение
за оставане без работа през последвалия незаконното уволнение шестмесечен
срок. Същото е компенсеруемо с изплатеното
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, дължимо при законно уволнение, което
подлежи на връщане при условията на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД като платено от
работодателя на отпаднало правно основание. Реално полученият от ищцата размер
на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ е 521.85 лв., а не 629.60 лв., с дължимите данъци.
До този размер тя дължи възстановяване на неоснователно нарушеното имуществено
равновесие. Отделно, с отговора на исковата молба, ответникът заявява
възражение за прихващане именно със сумата 521.85 лв. Прихващане от съда с
насрещно вземане в по-голям размер би довело до нарушаване на диспозитивното
начало в гражданския процес. Искът е основателен до размер на сумата
1 653.14 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в
частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред първа инстанция ищцата реализира
разноски от 420 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.10.2017г., гр.д.43225/16г., СРС, 61 с-в в частта, с която се признава
за незаконно и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Х.Ж.Ш., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ със заповед № 2001 от 14.05.2016г. на „Ю.Б.“ АД и се осъжда „Ю.Б.“ АД да
заплати на Х.Ж.Ш. сумата 1 653.14 лв. - обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 31.05.2016г. -
15.09.2015г., ведно със законна лихва, считано от 01.08.2016г.,
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, *** да заплати на
Х.Ж.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 420 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от 03.05.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.