Решение по дело №2208/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 84, ал. 1 АПК, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Д.А., чрез адв. С.Ж. ***, против Решение № 32-294047/01.09.2022 г., към MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г. на Директора на Териториално дирекция /ТД/ „Митници“ – Варна при Агенция „Митници“.

С оспореното решение на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока № 20 по митническата декларация от 07.04.2022г., като е определен нов код по ТАРИК ********** (вместо **********); определена е нова митническа стойност на внасяната от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД стока № 20 – „Трикотажни памучни печатани платове – 841 кг.“, с произход Турция – в размер на 6744,82 лв., при база - 8,02лв./кг., установена по MRN 21BG002007001930R6/29.12.2021г. на друг вносител; разпоредено е извършването на корекция на MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 г. в клетки – 6/14; 6/15; 8/6; 4/14 и 4/16; взети са под отчет начислените с решението държавни вземания; установени са суми в размер на: мито – 0,00лв.; ДДС – 23 040,77лв., от които в размер на 22 185,27лв. са заплатени на 07.04.2022г., а за доплащане е установен дължим ДДС в размер на 855,50лв., ведно с лихвата за забава; за дата на възникване на задължението на основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена 07.04.2022г. – датата на митническата декларация; за длъжник на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

В жалба са изложени подробни възражения за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на извършената корекция за промяна на тарифния код излага твърдения, че в решението не са изложени мотиви, обосноваващи тази промяна, като в подкрепа на това сочи, че Централната митническа лаборатория не е акредитирана за направените от нея изследвания. Във връзка с направената корекция на митническата стойност се сочи, че изложените мотиви в решение са несъстоятелни, тъй като в тежест на митническите органи е да докажат, че дружеството е договорило или платило повече от посочения в митническата декларация, което според жалбоподателя не е извършено. Твърди, че неправилно административният орган се е позовал на решение по дело С-291/2015 на СЕС, поради това, че в същото се говори за договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Сочи се, че в оспорваното решение липсват мотиви относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, както и че не са представени доказателства за сходството между стоките. Твърди се, че посоченото решение на СЕС по дело С 291/2015 е относимо в хипотеза за покупни цени при вноса на стоки, т. е. за договорната стойност на стоките, а не за митническата стойност на сходни стоки, която е сбор от договорната стойност, транспортни разходи, застраховки, комисионни, обработката на контейнери и други. Релевират се доводи, че митническата стойност на стоките неправилно е определена по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза, т.е. при липса на данни за сходни стоки, тъй като има вносове от трети лица на същия производител и същата държава на произход, които били осъществени от Митница Столична, но същите не са коментирани в решението. В тази връзка се уточнява, че административният орган не може да избира кои стойности да приложи, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 141, § 3 от Регламент (ЕС) 2015/2447 го задължава да приложи най-ниската от тях при наличието на повече от една договорена стойност на идентични или сходни стоки. Твърди се, че мотивите, изложени в решението, са противоречиви, тъй като веднъж се казва, че няма данни за сходни стоки, а впоследствие са установени митнически стойности в диапазон 3,37 – 5,63 евро/кг. Сочи се, че от посочените мотиви не става ясно нито коя от хипотезите на чл. 74, § 3 от МК е основание за издаването на оспореното решение, нито как е определена новата митническа стойност. Отправено е искане до съда за отмяна на оспореното решение за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание, проведено на 31.05.2023 г., процесуалният представител по пълномощие на жалбоподателя прави изрично изявление, че не поддържа жалбата срещу решението в частта, с която е определен нов тарифния код. Поддържа жалбата единствено в частта, с която се оспорва неприемането на митническата стойност за стока № 20, декларирана с MRN 22BG002002070064R4.

Ответната страна – директорът на ТД „Митница“ – Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а издаденият административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес – адресат на акта, пред надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността на оспореното решение с оглед доводите в жалбата и разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2022 г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 28 стоки, 768 колета, 13616,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, обща фактурна стойност 56 715,77 EUR, с курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR, условие за доставка СРТ- Варна. Към митническата декларация са приложени: Фактура № VNT2022000000028 от 05.04.2022 г., сертификат ATR № D1733622 от 05.04.2022 г., сертификат за непреференциалнен произход № U03494533 от 05.04.2022 г., международна товарителница CMRот 05.04.2022 г., износна митническа декларация № 22341300EX00279507 от 05.04.2022 година.

Видно от Протокол № 22BG2002M015510 от 07.04.2022 г. е извършена проверка на декларираните стоки, като от стока № 20 „Трикотажни памучни печатани платове – 841 кг“ е взета проба за определяне на тарифното класиране и митническа стойност.

С Писмо рег. № 32-114525/07.04.2022 г. във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на митническата стойност на внасяните стоки, „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е уведомен от митническите органи, че трябва да учреди обезпечение в размер на 1 032,96 лв. и последствията от неизпълнение на това задължение, за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Вследствие на писмото е представено обезпечение с CRN 22BG002000X208458.

За нуждите на допълнителна проверка по MRN 22BG002002070064R4, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с Писмо № 32-114534/07.04.2022 г. от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойностна стоките, а именно: 1/ заверени копия на външнотърговски договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката на стоки; 2/ документи, удостоверяващи извършени транспортни и/или застрахователни разходи; 3/ търговското досие по сделката, в т.ч. оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактури, бизнескореспонденция, други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките; 4/ документи, относно извършените разплащания към доставчика и други лица, които са свързани с доставката и разпространението на внасяните стоки; 5/ документи, удостоверяващи формирането на продажната цена на стоките по митническата декларация от 07.04.2022 г. на вътрешния пазар – комисионна, печалба, общи разходи, договори и други; 6/ декларация за целите на вноса на стоката и 7/ всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи стойността на декларираните стоки.

С Писмо № 32-116802/08.04.2022 г., в определения от митническите органи 7-дневен срок, „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД представя следните допълнителни документи: 1/ Писмо от митницата; 2/ депозит за обезпечение; 3/ документ, удостоверяващ плащане към доставчика; 4/ митническа декларация за внос AT.R, INVOICE, износна турска декларация; 5/ фактури за продажба от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД към клиенти; 6/ международен договор; 7/ извлечение от банковата сметка на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

При разглеждане на допълнително представените документи от дружеството, митническите органи установяват, че стоката е описана като „плетен плат“. Поради обстоятелството, че митническите органи не разполагат с етикети от рулата на платовете и с подробна информация за състава и вида на плата, взетата при проверката мостра от стока № 20 е изпратена в Централна митническа лаборатория - София за лабораторен анализ и становище за тарифното класиране от Дирекция „Митническа дейност и методология“ на Централно митническо управление.

От митническите органи с Писмо рег. № 32-170682/26.05.2022 г. е получена Митническа лабораторна експертиза № 09_20.04.2022/23.05.2022 г. за стока № 20 по MRN 22BG002002070064R4, според заключението на която изследваният материал представлява напречно плетено изделие, трикотаж. Използваните прежди са две – щапелни целулозни влакна и еластична нишка – 9%. Чрез наблюдение с микроскоп е установено, че целулозните влакна са идентифицирани като памук – 91%. С Писмо № 32-175530/31.05.2022 г. от Дирекция „Митническа дейност и методология“ е изпратено становище за тарифното класиране на посочената стока.

От така даденото заключение, митническият орган приема, че декларираният митнически код ********** е некоректен, тъй като съгласно разпоредбите от 1 до 6 на Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН) взетата проба се класира в тарифна позиция 6004, код 60041000 на КН.

Извършен е анализ на представените от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД допълнително изискани документи, във връзка с декларираната митническа стойност митническите органи установяват следното: плащането към турския контрагент на дружеството е извършено на 11.04.2022 г., видно от съдържанието на представения банков суифт /л. 58 от адм. преписка/, т. е. след започване на административното оспорване на митническата стойност, за което „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е уведомено с Писмо рег. № 32-114534/07.04.2022 г. Констатирано е, че начинът на разплащане не кореспондира с посочения от продавача във Фактура № VNT2022000000028 от 05.04.2022 г. начин на плащане – срещу стоки. Този вид на разплащане в търговската практика се използва при разплащане на пари в брой срещу стоки. В случай на банково разплащане се отразява банков трансфер. Установено е, че този вид на разплащане не кореспондира с дадените обяснения и представените допълнителни документи, тъй като според представения международен договор за покупко-продажба съществува клауза № 9, която урежда, че плащането може да бъде извършено в брой или по банков път, както и клауза № 10, уреждаща, че страните по договора могат да договарят и други начини на плащане за всяка отделна доставка. Митническите органи констатират, че последното предполага разменена между контрагентите кореспонденция за всяка отделна доставка, но такава не е представена като доказателство от дружеството-декларатор. Констатирано е, че начинът на разплащане, договорен между контрагентите, трябва еднозначно да бъде посочен в окончателната фактура за всяка конкретна, а в представената не е посочено, че плащането да бъде извършено чрез банков трансфер.

Относно представения договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г. се приема, че същият е изготвен на български език, като една от страните по него е турско дружество. В договора и по-конкретно в чл. 6 от същия е отбелязано, че единичните цени на договорените стоки са в определени граници, в зависимост от тяхното качество и могат да бъдат променяни. Относно стоките, изброени в посочената разпоредба от договора, сред които и тези по Фактура № VNT2022000000028 от 05.04.2022 г., се договарят индивидуални отстъпки. Констатирано е, че подобни допълнения към договора или кореспонденция между контрагентите не са представени пред митническите органи, като не става ясно кои са договорените стоки, какви са ценовите граници, както и какво е договореното качество. В договора – чл. 9 между контрагентите е договорено, че плащането от купувача към продавача може да се извърши в срок от 10 месеца, считано от датата на доставка. Митническите органи констатират, че в конкретния случай договорката е на голяма стойност – 57 715, 77 EUR, като същата при вътрешнотърговските сделки в нормална търговската практика не се вписва, освен ако страните по договора не са свързани лица, като този вид разплащане значително ощетява продавача, тъй като последният не би ползвал финансовия си ресурс, а и при недобросъвестен купувач не би могъл да събере своето вземане.

След анализ на митническите стойности на стоки със същия тарифен код - 60041000, с произход Турция, в базата данни от сайта на Европейската комисия, във всички държави членки за 2019 г.; 2020 г.; 2021 г., митническите органи констатират, че декларираната стойност на стока № 20, в размер на 2,93 лв./кг., е под средните стойности за Европейски съюз и под тези за Република България. Поради обстоятелството, че съмненията на митническите органи не са отпаднали дори и след представените от декларатора допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тях сума, е прието, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Митническите органи съобразяват, че митническата стойност следва да отразява действителната стойност на внасяните стоки, като същата следва да включва закупуването на суровина и съпътстващите производството материали, както и разходите за транспорт на стоката, поради условието на доставка – СРТ - Варна. Предвид тези установявания в митническите органи остават съмнения, че декларираната цена на внесената стока № 20 не е реално платената цена за нея, тъй като е по-ниска от средностатистическата стойност на стоки от този вид. Установено е, че внесената стока, изнесена от Турция и с произход Турция, продадена за ЕС и съобразена с разпоредбата на чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е в размер на 8,02лв./кг. Поради тези констатации и при съобразяване на Решение от 16.06.2016 г. на Съда на Европейския съюз по дело № 291/2015 г., митническите органи отхвърлят декларираната митническа стойност на стока № 20 „ТРИКОТАЖНИ ПАМУЧНИ ПЕЧАТАНИ ПЛАТОВЕ – 841 кг“, без да оспорват автентичността на представената при вноса фактура.

В съответствие с разпоредба на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е уведомено с Писмо № 32-203334/21.06.2022 г. /л. 36 от адм. преписка/ относно мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган, като е предоставена възможност на дружеството за становище. Писмото е получено на 24.06.2022 г. от управителя на дружеството. В предоставения 30-дневен срок не е подадено становище от дружеството.

На 01.09.2022 г. Директорът на ТД „Митница“ – Варна издава оспореното в настоящото производството Решение с рег. № 32 – 294047 към MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г. , с което отказва да приеме тарифното класиране и митническата стойност на декларираната стока № 20.

При спазване на разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи съобразяват, че когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 70 от посочения регламент, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Във връзка с последователното прилагане на регламентираните методи за определяне на митническата стойност, митническият орган извършва изследване и установява, че първият вторичен метод – чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложим. Посочената разпоредба урежда митническата стойност да бъде определена въз основа на идентични стоки, но тъй като описанието на стоките в кл. 31 на установените митнически декларации, регистрирани в приблизително същия период не е достатъчно, а и в базата данни не е установена достатъчно изчерпателна информация, митническият орган формира извод, че този метод е неприложим.

По отношение на следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност въз основа на сходни стоки, но за да бъде приложен този метод митническият орган съобразява, че следва да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото време. При прилагане на чл.141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013, митническият орган преценява, че цената на сделката на „сходни стоки“ се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката със „сходни стоки“, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество, като продажбите трябва да са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване. Във връзка с прилагането на този метод за определяне на митническата стойност, административният орган формира извод, че този метод е неприложим, тъй като липсва информация за единичната цена на подлежащата на обмитяване стока.

При прилагане на третия вторичен метод за определяне на митническата стойност, административният орган преценява, че също е неприложим за проверяваната митническа декларация, тъй като липсва идентичност и сходност на стоките, подлежащи на обмитяване.

По отношение на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, административният орган излага извод, че също е неприложим поради липса на информация, свързана с разходите за материали, разходи за производство и обичайната печалба при внасянето на стоките.

Предвид на тези установявания, митническият орган извежда извод, че митническата стойност следва да бъде определена, съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съобразно Решение на Съда на ЕС по дело № 599/2020, а именно чрез използване на разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на данните, достъпни в страната на вноса. Предвид на това при извършен анализ на националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение за периода от 07.10.2021 г. – 07.04.2022 г., административният орган намира резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които са по-високи от декларираната, а именно в размер на 8,02лв./кг., като за база е използвана митническа декларация 21BG002007001930R6/29.12.2021 г. на друг вносител. С оглед на изложеното, митническият орган определя нова митническата стойност за стока № 20 от МД с MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022г. в размер на 8,02лв./кг.

С оспореното в настоящото производство решение, митническият орган отказва да приеме тарифното класиране и митническата стойност на декларираната стока № 20 с MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г. и разпорежда да бъде извършена корекция в същата, както следва: определя нов код по ТАРИК ********** и нова митническа стойност в размер на 6 744,82 лв., представляваща сумата от 841 кг  8,02 лв./ кг. Установява общо задължения за мито (А00) в размер на 0,00лв. и за ДДС (В00) в размер на 23040,77 лв., част от които в размер на 22 185.27 лв. са заплатени на 07.04.2022 г., а за досъбиране остават в размер на 855,50 лева.

В съдебното производство с Писмо с.д. № 18835/15.12.2022 г. от ответника по делото са представени справка от митническата информационна система МИСIIIА за периода 01.01.2022 г. до 07.04.2022 г., съдържаща информация относно стоки, декларирани с код по ТАРИК ********** за стока № 20, както и митническа декларация с MRN 21BG002007001930R6/29.12.2021 г. от трето лице, която е послужила на ответника за база при определяне на митническата стойност на процесната стока.

От ответника в открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2023 г., е представена Експертиза № 09_20.04.2022/23.05.2022 г., изготвена от Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници“, както и Становище с рег. № 32-175530/31.05.2022 г., от директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ при ЦМУ – София, относно класирането на процесната стока.

За изясняване на релевантните за изхода на спора факти и по искане на дружеството-жалбоподател, съдът е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. Подаденото заключението с.д. № 4803/28.03.2023 г. неоспорено от страните и е прието от съда като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите, събрани по делото доказателства. Вещото лице дава заключение, че платената от оспорващото дружеството цена за декларираните с процесната МД MRN 22BG002002070064R4 от 07.04.2022 г. стоки е в размер на 56 715, 77 EUR. Сумата е отразена счетоводно в счетоводството на вносителя като разчета с доставчика е закрит. Тази сума отговаря на сумата, обявена във фактура № VTN2022000000028 от 05.04.2022 година. В отговора на въпрос 2 вещото лице е описало механизма на заплащане на дължимата сума по процесната MRN – чрез валутен превод в размер на 56 715, 77 EUR по сметка на бенефициента в банка TURKIYE IS BANKASI с титуляр VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED и основание за заплащане „inv. VTN2022000000028/05.04.2022“. Тоест заключението на експерта е, че има съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация. По отношение на четвъртия въпрос вещото лице дава заключение, че във Фактура № VTN2022000000028/05.04.2022 има данни за банковата сметка на доставчика, като стоките, получени с посочената фактура, са заприходени на 07.04.2022 г. и са изписани по кредита на сметка 303 „Стоки“ в кореспонденция със сметка № 701 „Приходи от продажби на стоки“ на 08.04.2022 г. и на 11.04.2022 г. с обща отчетна стойност от 110 926,35 лв. във връзка с извършените продажби от дружеството-жалбоподател по издадените от него фактури на клиенти от № 7327/08.04.2022 г. до № 7354/11.04.2022 година.

При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните, съдът при съобразяване на тълкуването на относимите към спора разпоредби дадено в Решение № 9635/31.10.2022г. постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Осмо отделение по адм.д. 11411/2021г., докладчик съдия: Т.К; Решение № 868/26.01.2023г. постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Първо отделение по адм.д. 4770/2022г., докладчик съдия: Й. К и Решение № 5587/30.05.2023г. постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Осмо отделение по адм.д. 976/2023г., докладчик съдия: Д.П достигна до следните правни изводи:

В проведеното открито съдебно заседание на 31.05.2023 г., процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С.Ж. изрично заявява, че не поддържа жалбата в частта относно определянето на нов код по ТАРИК и моли жалбата да се счита за подадена единствено срещу определянето на нова митническа стойност по процесната митническа декларация.

При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, по арг. от чл. 155, ал. 1 от АПК. Предвид изричното изявление на жалбоподателя, че не поддържа жалбата в частта относно нанесената промяна на тарифния код, съдът намира, че е десезиран и на основание чл. 159, т. 3 от АПК жалбата в тази  част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да се прекрати.

По отношение на жалбата в частта, която се поддържа, съдът намира следното:

При извършена задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение, по смисъла на чл. 30 от Правилника за прилагане на закона за митниците, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 във връзка с чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно от директора на митническото учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото задължение.

Оспореното решение е издадено при спазване на изискуемата писмена форма и е мотивирано от фактическа и правна страна. Спазена е и разпоредбата на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно жалбоподателят е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението, като му е предоставена и възможност в 30-дневен срок да изрази становище. В настоящия случай в жалбата не се релевират възражения, а и при извършена служебна проверка съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът между страните се формира относно правилното приложение на материалния закон и по-конкретно налице са предпоставките за определяне на митническата стойност на стока № 20 по MRN 22BG002002070060034R4/07.04.2022 г. по реда на чл. 74, § 3 от МК във връзка с чл. 140 и 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Решение рег. № 32-294047/01.09.2022 г. към MRN 22BG002002070060034R4/07.04.2022 г. на директора на ТД „Митница“ - Варна е издадено вследствие на осъществен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, при който е прието, че митническата стойност на внесената от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. Варна стока № 20 по посочения ЕАД не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а следва да бъде определена по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като според § 2 на същия член действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В чл. 70, § 3 от Митническия кодекс са изброени кумулативните условия, които следва да бъдат изпълнени, за да се приложи договорната стойност. Член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е озаглавен „Вторични методи за определяне на митническата стойност“ и в своя § 1 регламентира, че когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В § 2 на посочената разпоредба на правото на Европейския съюз /ЕС/ от буква „а“ до буква „г“ са изброени методите, по които се определя митническата стойност при невъзможност за определянето й съгласно член 70 от Митническия кодекс.

Анализът на цитираните норми на правото на ЕС сочи, че при внос на стоки митническата им стойност се определя по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и само ако митническата стойност не може да се определи съгласно посочената разпоредба, се пристъпва към последователното прилагане на методите, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Тоест чл. 74 от Митническия кодекс е субсидиарно приложим спрямо чл. 70 от същия нормативен акт на вторичното право на ЕС, респ. методът за определяне на митническа стойност по всяка следваща буква от § 2 на чл. 74 е субсидиарно приложим спрямо метода по предходната буква, доколкото европейският законодател е предвидил последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Когато обаче митническата стойност не може да се определи по който и да е от посочените в § 2 на чл. 74 от МК методи, митническото остойностяване се извършва по предвидения в чл. 74, § 3 от МК метод, а именно въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

При митническото остойностяване на стоки, макар приоритет да има договорната им стойност по смисъла на чл. 70 от МК, то разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане предоставя възможност на митническите органи да поискат допълнително информация от декларатора, но само при наличието на „основателни съмнения“ дали декларираната договорна стойност представлява общо платената или подлежащата на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МК. В случай, че основателните съмнения не отпаднат дори и след представянето на допълнителната информация, по арг. от чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническият орган има възможността на отхвърли декларираната цена по проверяваната митническа декларация.

Предвид липсата на уточнение с коя друга стойност следва да се замени договорната такава, в тези случаи се прилагат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, за да се обоснове увеличаването стойността на процесните стоки.

Легалната дефиниция на понятието „идентични стоки“ е регламентирана в чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24.11.2015 г. и това са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. При наличие на незначителни различия във външния вид на стоките, същите отново ще се третират като „идентични“, но само ако отговарят на определението. А в т. 14 на същата разпоредба е регламентирано определението на „сходни стоки“, които са стоки, произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Стоките, за да бъдат определени като „сходни“, е необходимо наличието на данни относно качеството им, репутацията им и съществуването на търговската марка.

При определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МК митническите органи могат да използват разумна гъвкавост при прилагането на методите, регламентирани в чл. 70 и чл. 74, § 2 от същия кодекс, доколкото определената стойност в най-голяма степен се основава на определените преди това митнически стойности. Независимо от това обаче, митническият орган следва да положи необходимата грижа, за да установи справедливата стойност на внасяните стоки, а не същата да бъде определена произволно или фиктивно. Това задължение на митническия орган е в корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки. В тази връзка лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническия орган по негово искане и в определения му срок пълната изискана документация и информация и оказва необходимото съдействие за извършването на тези формалности или контрол, по арг. от чл. 15, § 1 от МК.

Намесата на администрацията, за да не бъде непропорционална, съмненията в правилността на декларираната митническа стойност следва да са мотивирани, като изисканата от декларатора допълнителна информация е необходимо пряко да бъде свързана с тези съмнения, като митническият орган е длъжен да прецени и възможностите на декларатора за предоставянето , по арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на всяко неблагоприятно за декларатора решение, е вменено на митническия орган с разпоредбата на чл. 22, § 7 от МК. От това правило следва, че решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие решението за извършването на корекцията също е необходимо да бъдат мотивирани. По този начин се зачита правото на защита на декларатора, тъй като последно е основен принцип на правото на Съюза, който следва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, който е във вреда на лицето, към което е насочен - Решение от 18.12.2018 г. по дело C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36.

На лицата (по силата на този принцип) - адресати на решенията за отхвърляне на декларираната договорна стойност, следва да бъде предоставена възможност да подадат своето становище относно мотивите, въз основа на които административният орган ще обоснове своето решение. Производството по чл. 140 от Регламента за изпълнение е специфично и единствената му цел е да се преодолеят съмненията относно стойността на стоката. За да се гарантира правото на изслушване на лицето – адресат на акта, последното следва да е уведомено за основанията, които ще мотивират съмненията на административния орган относно митническата стойност на внасяната стока. Предвид това е необходимо допълнително изисканите документи от декларатора да обосновават договорната стойност на стоката. В тази връзка са и Решението от 13.03.2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединените дела на Съда на ЕС С- 29/13 и С-30/13 EU: C: 2014: 140, т. 49, в които е уточнено, че нарушението на правото на изслушване на декларатора е особено съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на постановеното решение.

В настоящия случай това изискване е спазено формално. С Писмо рег. № 32-203334/21.06.2022 г. Директорът на ТД „Митница“ – Варна подробно е изложил обстоятелства, въз основа на които е мотивирал съмненията относно достоверността на декларираната митническа стойност на процесната стока № 20, като посочва и причините, поради които ги намира за основателни. За доказване на декларираната митническа стойност, дружеството – жалбоподател представя всички изискани от митническия орган допълнителни документи, приложени към административната преписка. Предвид на това съдът намира, че неправилно митническият орган приема за неотносими представените в допълнение документи от дружеството-жалбоподател, както и че в същите не се съдържат каквито и да било данни, които да обосновават съмнения за невярно декларирана митническа стойност на стока № 20. Неправилни са и констатациите на митническия орган затова, че договорът е представен единствено на български език, както и че е платено едва след започване на производството по проверка на митническата декларация и то по начин, който не кореспондира с посочения в договора.

При митнически производства, в това число и настоящото, в тежест на административния орган е да докаже, че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури, което в настоящия случай не е направено. Съдът намира, че от представените по делото доказателства по категоричен се установява начинът на плащането по процесната фактура № VTN2022000000028 от 05.04.2022 година. Това се потвърждава и от заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че в счетоводството на дружеството-жалбоподател заплащането по процесната митническа декларация е надлежно отразено – дебитирана е сметка 400 „Доставчици“, партида /МД "********** и по кредита на сметка 503 „|Разплащателна сметка в EUR“. Плащането съответства на сумата по представената фактура за същите стоки – общата сума е в размер на 56 715, 77 EUR или 110 926, 40 лв., при обменен курс от 1, 95583 лв. за 1 EUR. Тоест заплатената цена отговаря на договорената такава. Разплащането е извършено с валутен превод по сметка на продавача VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED и основание за заплащане „inv. VTN2022000000028/05.04.2022“, както и че разплащането между договарящите и представената във връзка с процесния внос фактура е приключило. В подкрепа на това вещото лице изрично посочва, че към момента на изготвяне на експертизата разчета с доставчика е закрит. Не са установени други доказателства, които да обосновават съмненията на органа, че по процесната митническа декларация са заплатени други по размер суми.

Констатациите на митническия орган относно обстоятелството, че договорът за покупко-продажба от 01.06.2021 г. е сключен на български език, е неотносимо към определянето на митническата стойност и проверката за нейната достоверност.

От гореизложеното се налага извод, че съмненията на ответника за неправилно декларираната от дружеството-жалбоподател митническа стойност на процесната стока № 20 с MRN 22BG002002070060034R4 от 07.04.2022 г. остават недоказани, поради което и неоснователни. Предвид на това отпада необходимостта за използване на който и да е вторичен метод за определяне на нова митническа стойност на стоки, регламентирани в МК. Установеното е достатъчно основание за отмяна на оспорения в настоящото производство акт като незаконосъобразен при неправилно приложение на материалния закон.

Отделно от горното, дори да се приеме, че съмненията на ответника са основателни по смисъла на чл. 74, § 1 от МК, митническият орган напълно бланкетно в оспореното решение посочва, че са изчерпани всички вторични методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от № 952/2013 година. От изложените мотиви в решението става ясно, че при извършения анализ са открити „сходни стоки“, но същите, нито са посочени в оспореното решение, нито са изложени мотиви защо митническите органи са приели декларираната митническа стойност на тези стоки за необичайно ниска. Същото се подкрепя и от представените в хода на настоящото съдебно производство извадки от митническата информационна система МИСІІІА за периода от 01.01.2022 г. до 07.04.2022 г. (л. 23 – 37 от делото), което категорично опровергава доводите на ответника, че липсва възможност за определяне на новата митническа стойност по някой от вторичните методи, посочени в § 2 на чл. 74 от МК.

При определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или буква б) от МКС, съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. При наличие на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители за съда остава неясно защо административният орган е счел същите за неприложими. Основателно е възражението в жалбата, че нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение е императивна и не дава възможност на митническите органи да я дерогират и да преминат към следващия метод, тъй като са счели, че откритите стойности са необичайно ниски.

Аналогично на изложените по-горе са мотивите на съда относно твърдението на ответника за неприложимост на останалите два вторични метода по § 2 на чл. 74 от Регламент № 952/2013 година.

Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Регламентираният в чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. метод представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането  е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, според която за да достигне до приложението на метода в чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г., митническият орган следва да извърши подробен анализ за неприложимостта на регламентираните в чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 година.

При прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стока № 20 по процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост, съгласно чл. 144 от Регламента за изпълнение, който сочи, че може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В настоящия случай, административният орган, без да посочи конкретен друг „подходящ метод“, е посочил единствено митническа декларация – от 29.12.2021 г., приложена към делото от л. 26 до л. 37. Следва да се отбележи, че същите са подадени от друг вносител, различен от оспорващото дружество, но стоките са закупени от същия турски контрагент – VAHATEKS TEKSTIL SAN.VE DIS TIC LTD от гр. Истанбул, Турция. Административният орган не е извършил подробен анализ на използваната митническа декларация и не е изложил мотиви защо именно тази митническа декларация е използвал при определянето на новата митническа стойност, а не други. Тези пропуски, допуснати от митническия орган, са съществени и в хода на настоящото съдебно производство не могат да бъдат санирани. А още повече мотивите на орана да бъдат допълнени или заменени с тези на съда.

С оглед на изложеното съдът приема, че митническият орган не обосновава приложението на чл. 140, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава, по декларация на трето лице, директорът на ТД „Митница“ - Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане, съдът намира, че на основание чл. 143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 670 (шестстотин и седемдесет) лева, от които 420 лева – адвокатски хонорар, 50 лева – държавна такса и 200 лева – депозит за назначената съдебно – счетоводна експертиза. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендирания от дружеството адвокатски хонорар. Същото е неоснователно и не се уважава от съда. В настоящия случай материалният интерес е в размер на 855, 50 лв., колкото е определения за досъбиране ДДС по MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 година. От това следва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посочената разпоредба размерът на адвокатското възнаграждение за дела с материален интерес до 1000 лв. е 400 лв., а претендираният е под установения с Наредбата минимум.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Д.Г.А., против Решение с рег. № 32-294047/01.09.2022 г. към MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ е определен нов код по ТАРИК за стока № 20 по MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 г.– **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2208/2022 г. по описа на Административен съд - Варна в тази част.

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Д.Г.А., против Решение с рег. № 32-294047/01.09.2022 г. към MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО: основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК: не е приета митническата стойност на декларираната стока № 20 – „ТРИКОТАЖНИ ПАМУЧНИ ПЕЧАТНИ ПЛАТОВЕ – 841 кг“ по MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 г., определена е митническа стойност на стока № 20 в размер на 6744,82 лв. – при база: 8, 02 лв. /кг.; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002070064R4/07.04.2022 г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл. 104, § 1 МК и чл. 56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0, 00 лв; ДДС – 23 040, 77 лв., от които 22 185,27 лв. са заплатени; установен е дължим ДДС за доплащане – 855,50 лв., ведно с лихва за забава; на основание чл. 77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията – 07.04.2022 г.; на основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 77, § 3 МК, за длъжник е определен "ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ" ООД.

ОСЪЖДА Агенция - Митници да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Д.А., чрез адв. С.Ж. ***, разноски за производството в размер на 670, 00 лв. (шестстотин и седемдесет лева).

Решението, в частта с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в седемдневен срок от съобщаването му на страните. Решението в останалата част подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: