Р Е Ш Е Н И Е
Номер 296 28.07.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ нак. състав
На петнадесети юли Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00737 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 501962-F520785 от 30.03.2020 г. (НП), издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на НАП), с което на „Тостерите” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Д.Д.К.е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв (хиляда лева) на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредбата), вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. В хода на съдебното производство се представлява от адв. Д.Д.от ПАК, която поддържа съображенията, въз основа на които пледира за отмяна на процесното НП, като излага и довод, че нарушението не е описано в пълна степен, с оглед приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал.2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС. В условията на алтернативност прави искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на направени разноски.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юк. П.П.предлага процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 26.10.2019 г., в 10:00 часа, свидетелите А.В.Т. и А.Д.В. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, гр.София, извършили проверка в търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. П., ул. Благой Гебрев № 20 А, стопанисван от „Тостерите” ЕООД, ЕИК ********. Установили наличието на регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) – модел „Datecs FP-1000 KL” с инвентарен номер (ИН) на ФУ DT357636, което притежавало операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари. Разчетена касова наличност към момента на проверката съгласно дневният отчет от фискалната памет била в размер на 73,35 лв, а фактическата наличност била в размер на 63,55 лв, съгласно изготвения опис на парите в касата от служител на търговския обект. Установената промяна в касовата наличност била отрицателна разлика на паричните средства в размер на 9,80 лв, която не е отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени суми”. При извършена проверка на техническите параметри на регистрираното за обекта фискално устройство се установило, че същото притежава тези функции. Проверяващите приели, че търговецът не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка настъпила промяна на касова наличност на ФУ. За така извършената проверка изготвили протокол № 0395614 от 26.10.20189 г, като за установеното от тях нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС свидетелят А.Т. съставил на 31.10.2019 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F520785, който бил предявен и подписан от търговеца.
На основание на така изготвения АУАН административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал на основание чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС административнонаказателната отговорността на дружеството жалбоподател, като му наложил имуществена санкция в размер на 1000 лв (хиляда лева) за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС
НП било връчено на нарушителя на 07.05.2020 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установено предвид приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: протокол за извършена проверка № 0395614 от 26.10.20189 г, , дневен финансов отчет от 26.10.2019 г., опис на парите, АУАН № F520785 от 31.10.2019 г., заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, пощенски плик, с който жалбата против обжалваното НП е била подадена по пощата. Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетелите А.В.Т. и А.Д.В., тъй като същите са имали непосредствени впечатления за установените от тях факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите, каквато в процесния случай е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите. Чл.33, ал.1 от последната задължава лицата извън случаите на продажба, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” и то с точност до минутата. Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Доказателствата по делото безспорно сочат, че на
описаните в АУАН и НП дата и място, дружеството
жалбоподател не е изпълнило задължението си в чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г., като извън случай на продажби/сторно операции не е регистрирало
във фискалното устройство промяна в касовата наличност - извеждането на пари от
касата на дружеството, чрез операцията „служебно изведени” суми, предвид
наличната в касата отрицателна разлика от 9,80 лева, която е следвало да се
регистрира във фискалното устройство. Следователно правилно е била ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. на министъра на финансите, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Вярно е, че
в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС
законодателят е предвидил два различни санкционни състава. Първият е
обективиран в изречение 1-во на чл. 185,
ал.2 от ЗДДС и е приложим за нарушение
на чл. 118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, като се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв,
или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10000 лв. Вторият санкционен състав на чл. 185, ал.2 изречение 2-ро
от ЗДДС, се отнася до същите по вид нарушения, но когато тези нарушения не
водят до неотразяване на приходи, като за тези деяния следва да се налагат
санкциите по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС, а именно глоба – за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Изложените факти
при описание на процесното нарушение позволяват на дружеството жалбоподател,
а и на съда да приеме приложимостта на привилегията, регламентирана във второто
изречение на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, предвид липсата на
данни и твърдения, а и на предявено надлежно обвинение с АУАН и НП, че процесната отрицателна разлика от 9,80
лв в касовата наличност е довело до неотразяване на приходи. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактически обстановка,
очертана чрез съответната конкретика и възпроизведената цифрова квалификация по
чл. 185,ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, с оглед на което съдът намира, че
материалния закон е приложен правилно, като не е налице процесуално нарушение
на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което да е
довело до съществено нарушение на правото на защита на санкционираното лице,
което да обосновава отмяна на НП.
Наведените доводи от процесуалния представител на дружеството жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението в АУАН и в процесното НП, съдът намира за неоснователни. В АУАН и НП са отразени всички факти, релевантни за състава на вмененото на дружеството жалбоподател нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не са налице противоречия или неясноти, които да затрудняват процесуалното право на защита на нарушителя. В обстоятелствената част на АУАН и НП са посочени размерите на дневния отчет и касовата наличност, както и че се касае за отрицателна разлика, т.е. за изваждане на пари от касата, поради което и на дружеството жалбоподател изрично е предявено обвинение за констатиране на по-малко пари в касовата наличност, които не са били отчетени във ФУ. АНО не е предявил обвинение нарушението да е довело до неотразяване на приходи, предвид така отразените факти при неговото описание, поради което и този елемент не е от състава на административното нарушение, който да подлежи на установяване и доказване, като правилно размерът на санкцията е определен по реда на чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, с което нито е ограничено правото на защита на санкционираното лице, нито е възпрепятстван съдебният контрол относно правилното приложение на материалния закон.
Според настоящия състав, обаче, в конкретния случай наложената имуществена санкция в размер на 1000 лв не е съответна на извършеното нарушение, тъй като се установява, че процесното деяние е първо такова по своя вид за санкционираното дружество и това обстоятелство изрично е отбелязано в НП, т.е. не са налице данни за наличие на каквито и да са отегчаващи обстоятелства, които да обосноват определяне на санкцията в определения от АНО размер. При това положение съдът намира наложената санкция в размер над минималния такъв, предвиден за това нарушение за несправедлива, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на каквито и да било доказателства за допуснати други нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по административен ред съдебният състав счита, че и минимално предвидената имуществена санкция от 500 лв би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН, поради което и издаденото НП следва да се измени в частта относно размера й в посока на нейното намаляване до посочения законоустановен минимум.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По делото не се установиха такива обстоятелства, съгласно които деянието на дружеството жалбоподател да представлява по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените нарушения от този вид. Напротив, то разкрива типичния интензитет на обществена опасност за този вид нарушения.
По разноските:
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дружеството жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр.чл.144 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ., тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, поради което и присъди същото в минимално предвидения размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 501962-F520785 от 30.03.2020 г., издадено от началник на сектор „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „Тостерите” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Д.Д.К.е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв (хиляда лева) на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯМА размера на имуществената санкция на 500 лв (петстотин лева).
ОСЪЖДА „Тостерите” ЕООД, ЕИК ******** с адрес на управление: гр. П., ул. Благой Гебрев № 20 А, представлявано от Д.Д.К.да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лв (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ