О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 260146
Гр. Пловдив, 12.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 163 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260099, постановено в закрито съдебно заседание
на 14.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.
№ 41/2021 г., с което е спряно производството
по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Жалбоподателят П.К.П. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в частната жалба с вх. № 263583/1.02.2021 г., като на 3.02.2021 г. е
подадено и допълнение към частната жалба.
Ответникът по частната жалба ГД“ЖСОБТ“-МВР-гр.С.
не е взел становище по нея.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Производството
по в.гр.д. 41/2021 г. на ОС-Пловдив е образувано на 6.01.2021 г. по подадената
на 19.10.2020 г. от ГД“ЖСОБТ“-МВР-гр.С. въззивна жалба против решение, постановено
от РС-Пловдив, с което ГД“НП“-МВР-гр.С. е
осъдена да заплати на П.К.П. сумата 1 714,80 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 1 937,4 часа нощен труд, приравнени на
дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 13.01.2017 г.-31.12.2019
г., заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 13.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и саприсъдени разноски. В закрито съдебно
заседание на 14.01.2021 г. окръжният съд постановява обжалваното сега
определение, с което спира производството по въззивното дело до произнасяне на
СЕС по дело С-262/20.
С
обжалваното определение от 14.01.2021 г. въззивният съд посочва, че основният
спорен въпрос по делото се отнася до приложението на материалния закон във
връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и
служителите по КТ и, ако е така, подлежат ли на преобразуване нощните часове в
дневни, при което би се стигнало до надвишаване на установената продължителност
на работното време, пораждайки правото на служителя да иска заплащане за
извънреден труд за разликата часове, получени след преобразуването. Съдът
посочва, че му е служебно известно обстоятелството, че е отправено от РС-Луковит
с определение от 2.06.2020 г. по гр.д. 606/2019 г. преюдициално запитване до СЕС,
по което е било образувано Дело С-262/20. Съдът преценява, че отправените от
РС-Луковит въпроси са в пряка връзка с приложимия материален закон по делото. Съдът
посочва, че съгласно чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички
съдилища в Република България, което обуславя необходимостта от спиране на
производството по делото на основание чл. 631,ал.1 от ГПК до произнасянето на
СЕС, с цел избягване на такова решение, което би било в противоречие с правото
на Съюза и би ангажирало отговорността на държавата за неговото нарушаване. Съдът
посочва, че адресат на задължението по чл. 631,ал.1 от ГПК е не само
отправилият преюдициалното запитване съд, но и всеки съд, за който отговорите
на запитването биха били от значение за правилното разрешаване на спора. Позовава
се на практиката на ВКС, отразена в определение № 194/18.06.2020 г. по ч.т.д. №
751/2020 г., 1 ТО, ТК и определение № 317/27.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1413/2020
г., 3 ГО, ГК. Затова съдът спира производството по делото до приключване на
дело С-262/20 на СЕС.
За
обжалваното определение ответникът по въззивната жалба П.П. е уведомен на 26.01.2021
г. и на 1.02.2021 г. подава частната жалба до апелативния съд. На 3.02.2021 г.,
след изтичането на срока за обжалване, той подава и допълнение към частната
жалба.
С частната жалба жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно, тъй като в действащото българско
процесуално право липсва изрична норма, която да предвижда спиране в този
случай, а основанията за спиране на производството са изрично уредени в закона
и в случая не е налице нито една от изброените в чл. 229 от ГПК хипотези, при
които спирането е допустимо. Заявява, че в изброените в чл. 229,ал.1 от ГПК
предпоставки за спиране на производството не фигурира висящо производство по
преюдициално запитване, респективно, до издаване на преюдициално заключение
пред СЕС, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631,ал.1 от ГПК, която е
относима само към производството, по което е направено искането. Твърди, че
тълкуването на нормата на чл. 229 от ГПК по аналогия е недопустимо, както е
недопустимо разширяването на кръга на лимитативно посочените в чл. 229,ал.1 от ГПК основания за спиране на производството. Заявява, че в случая определението
на окръжния съд не съдържа мотиви за обусловеността на висящото производство от
решението по преюдициалното запитване с оглед нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, нито самият състав по същото дело е направил преюдициално запитване до
СЕС. Заявява, че образуваното производство по преюдициалното запитване не
представлява преюдициално дело по смисъла на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, който
урежда конкретен гражданскоправен спор между конкретни гражданскоправни
субекти, по който със СПН ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Затова моли
определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С подаденото след изтичането на
срока за обжалване допълнение към частната жалба се заявява, че обжалваното
определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като в него се сочи, че е постъпила молба от въззивника, с която се иска спиране
на производството и в нарушение на правилата на чл. 8,ал.3 и чл. 9 от ГПК
окръжният съд не е предоставил възможност на въззиваемия да се запознае с
искането за спиране и тя е лишена от възможност да възрази по това искане.
Следва да се посочи, че искане за
спиране на производството по делото е отправено до окръжния съд с подадената на
19.10.2020 г. от ГД“ЖСОБТ“-МВР-гр.С. въззивна жалба. По това искане ответникът
по въззивната жалба изрично е взел становище и е изложил своите съображения с
подадения на 17.12.2020 г. отговор на въззивната жалба. В обжалваното
определение не се сочи да е постъпила молба от въззивника, с която да се иска
спиране на производството. Не са налице следователно обстоятелства, които
жалбоподателят твърди и с оглед на които е подал, след срока за обжалване,
допълнението към частната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001
г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане на
производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В случая не е приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК,
тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта на
определение за спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост
конкретно на определението за спиране на производството по делото от съда,
който е отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно преюдициалните
запитвания съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае действията на
националния съд по отправяне на запитване по конкретно дело. Логично, когато в
производството по делото е разгледан с участието на страните и е решен от съда
въпросът дали да бъде отправено запитване и преюдициалното запитване е
изготвено и отправено до СЕС, то производството по това дело следва да бъде
спряно, за да бъде изчакано произнасянето на СЕС и затова определението за
спиране не подлежи на обжалване. Когато обаче друг съд, различен от отправилия
преюдициалното запитване съд, постановява определение за спиране на делото до
произнасянето от СЕС, нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този
случай подлежи на преценка както от първоинстанционния съд, така и от
последващите съдебни инстанции, въпрос, различен от разглеждания в
производството по чл. 628-630 от ГПК, именно в рамките на което се постановява
определението по чл. 631,ал.1 от ГПК. Този въпрос е дали е налице основание за
спиране на производството с оглед на това какъв е разглежданият спор и дали
произнасянето на СЕС по отправеното от друг съд преюдициално запитване е
задължително в конкретния случай за решаването на този именно спор при
условията на чл. 633 от ГПК. Подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба
против определението на въззивния съд за спиране на въззивното производство по
спора е допустима и следва да бъде разгледана от апелативния съд съгласно чл.
274,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в
закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че
преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на
чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг
български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по
него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български
съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре
разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от
друг български съд, производството пред който е спряно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този
случай е нормата на чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е
обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и
решаването на въпрос, който е поставен с преюдициалното запитване. Неоснователно
е следователно оплакването на жалбоподателя, че в случая окръжният съд няма
основания да спира производството по делото съгласно чл. 229 от ГПК.
В случая окръжният съд като
въззивна инстанция е спрял производството по делото именно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК, като в мотивната част на определението окръжният
съд изрично посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 от ГПК
и излага съображенията за наличие на това основание. Неоснователно е затова
оплакването на жалбоподателя, че определението е неправилно, защото в случая не
е налице хипотеза на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. В мотивната част на обжалваното
определение окръжният съд посочва, че предмет на производството пред него е за приложението
на норми относно начина, по който се изчислява и заплаща извънреден труд на
служителите в МВР. В обжалваното определение окръжният съд не е посочил
въпросите, които са отправени с преюдициалното запитване. Тези въпроси обаче са
общоизвестни. Видно от публикацията в Официалния вестник на ЕС от 24.08.2020
г., образувано е Дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от
Районен съд Луковит (България) на 15.06.2020 г. – VB/Главна дирекция „П.Б.З.Н.“ към МВР. Видно от същата публикация,
отправените в запитването въпроси са три, както следва: 1. Ефективната защита по чл. 12, б “а“ от
Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?;
2. Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли
определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7
часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от преамбюла на директива
2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния
труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния
сектор? Видно е, че тези въпроси се
отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива
2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време, като конкретно касаят
защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари. Несъмнено е, че
решение на СЕС по това преюдициално запитване следва да бъде съобразено в
случая съгласно чл. 633 от ГПК от постановилия спирането на производството по
въззивното дело окръжен съд, тъй като разглежданият спор е именно за дължимо на
ищеца от ответника сума за допълнително възнаграждение за положен и неизплатен
нощен труд. Неоснователно е затова и оплакването на жалбоподателя, че в случая
не е налице хипотеза на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК.
Установява се при тези
обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 260099, постановено в закрито съдебно заседание на 14.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.
№ 41/2021 г., с което е спряно производството
по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя П.К.П. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. С. в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)