Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 277
гр.
Русе, 09.07.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 18
юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 335 по описа
за 2019 г., за се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. ГПК.
„А. К.” ООД гр. Русе, чрез адв. П.Г. е обжалвало
решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 2251/2018 г. в
частта, с която предявените от ищеца искове за имуществени и неимуществени вреди
от трудова злополука с правно основание чл. 200 от КТ са уважени, в както и в частта за разноските. Развива
оплаквания за неправилност на решението в тези части, като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Моли за намаляване размера на
обезщетенията при отчитане приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, като счита, че е допуснал груба небрежност по съображения, подробно изложени
в жалбата. Претендира разноските във въззивното производство.
Д.Г.П., чрез пълномощника си адв. П.И. взема
становище за неоснователност на жалбата, счита постановеното решение за
правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като
прецени оплакванията в жалбата и провери събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора,
в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Русенският районен съд е
осъдил „А. К.”
ООД гр. Р. да заплати на Д.Г.П. сумата от 20000 лв. и 7219.49 лв.,
представляващи обезщетения съответно за неимуществени и имуществени вреди,
претърпени от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015
г., както и 659.21 лв. разноски и е
отхвърлил иска над посочения размер за
разликата до претендираните обезщетения за имуществени вреди от 7249.19 лв. и
от 1943.06 лв., като неоснователни.
По делото не се спори и от представените
писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудов договор при
ответника, като към 09.04.2015 г. е заемал длъжността
„строителен работник”. На посочената дата при изпълнение на възложена му
работа претърпял инцидент – падане от
височина в необезопасена шахта на обекта „Спортна зала“ в гр. Русе.
С разпореждане на РУ „СО” гр. Русе злополуката с
Д.Г.П. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като е
станала през време и по повод на работа, извършвана в интерес на предприятието,
което ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че районният
съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и е направил
законосъобразни правни изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. Правилно са приети за безспорни обстоятелствата, че страните
сe намират в трудово правоотношение към 09.04.2015
г. и на същата тази дата ищецът е претърпял трудова злополука, установена по
надлежния ред. Основните възражения в жалбата се свеждат до размера на дължимите
обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди, поради прекомерност на размера и поради твърдяната от ответника груба
небрежност, проявена от ищеца, с което е допринесъл за получените увреждания.
Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни, като съобрази:
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост
въз основа на конкретните обстоятелства. Касае се за мъж
в трудоспособна възраст, с множество увреждания съгласно приетата по делото съдебномедицинска
експертиза: счупване на лява зигоматична кост; многофрагметно счупване на лява
лъчева кост в далечния край, наложило метална остеосинтеза; счупване на лява илиячна
кост, ляв ацетабулум и лява пубисна кост; счупване на шийката на лява бедрена
кост, наложило ендопротезиране на лява тазобедрена става; бималеоларно счупване
на костите на лява подбедрица; многофрагметно счупване на лява петна кост,
наложило метална остеосинтеза. Освен двете оперативни интервенции, П. провежда и реанимационно
лечение, диагностично-терапевтични процедури, медикаментозно лечение,
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури и препоръки за хигиенно-диетичен
режим. И понастоящем не е настъпило пълно възстановяване на тези увреждания. Налице са ограничени
движения в лява гривнена става, лява радио-улнарна става, лява тазобедрена
става и лява глезенна става,
и постоянен оток на лява глезенна става. Вещото
лице дава заключение, че при тези
данни не се очаква пълно възстановяване на движенията в посочените стави.
Събраните гласни доказателства подкрепят
становището на вещото лице, че
болките на ищеца са били
най-силни непосредствено след получаването на травмите и продължили със значителен
интензитет до обездвижване на счупванията и третиране с обезболяващи
медикаменти при болнично лечение, в следоперативните периоди и в процеса на
раздвижване на ставите на увредените крайници. По-слаби болки в областта на
счупванията ищецът е имал и след това, изпитва такива и сега. Очакванията са
тези страдания при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия да
продължат цял живот.
Свидетелите установяват, че повече от
година ищецът е бил в напълно безпомощно състояние – целият натрошен, главата
му подута, а едното му око затворено. Можел да стои само легнал, от което
получил и рани по тялото си. Не искал да вижда никого, допускал до себе си само
съпругата си, която изцяло се грижела за него, станал затворен и нямал връзка
със семейството. Макар да ходел на работа, продължавал да изпитва болки в
крака, който бил все така подут и в ръката, като не можел да я свива от лакътя.
Това налагало да продължава да взема болкоуспокояващи. Бил изнервен, лесно се изморявал и не
можел да помага с нищо в домакинството. Не
можел да си играе и с внучето си, да го
прегръща, чувствал се половин човек.
С
оглед тези данни и отчитайки вида на
телесното увреждане, като пълно възстановяване не може да настъпи, както и продължителността
на времето за възстановяване на ищеца, претърпените от него болки, страдания, неудобства,
които продължават и понастоящем, силната уплаха и стрес от травмата,
трудоспособната възраст възраст на пострадалия, правилно районният съд е приел,
че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза
на 40000 лв., от които след приспадане на полученото застрахователно
обезщетение, му се дължи остатъкът до претендирания размер – 20 000 лева,
ведно със законната лихва.
Основателна е и претенцията за имуществени вреди в
размера от 7219.49 лв., като доказана от икономическата експертиза,
представените писмени доказателства и от свидетелските показания, като съвкупната
им преценка води на извод, че тези средства са разходване за лечение,
медикаменти и консумативи по повод лечението на ищеца следствие от претърпяната
злополука. Върху сумата се дължи законна лихва.
Другият спорен момент по делото е възражението, наведено
от процесуалния представител на работодателя за допринасяне на пострадалия за трудовата
злополука, поради проявена от него груба небрежност. Окръжният съд споделя
напълно изложените от районния съд мотиви по този релевантен факт. На първо
място обстоятелствата около претърпения инцидент не са обективно и пълно
изяснени, за да бъде направен извод за действие от страна на ищеца, с което да
е нарушил установени правила, или заповед на работодателя, което да
представлява груба небрежност и съответно да е основание за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди. Съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца не е налице и не би могло да се направи извод, че П. не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка
и съответно е могъл да предвиди възможността да се увреди здравето му, но
лекомислено да се е надявал, че това няма да се случи. Наличието на груба
небрежност не може да се основава на някакво предположение, а трябва да бъде
установено по категоричен начин като доказателствената тежест по правилата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК е на работодателя, което не е направено.
В този смисъл съдът намира за неоснователни
доводите на ответника, възприети и в първоинстанционното решение като такива, за
наличието на проявена от страна на ищцата груба небрежност, а оттам и на основание
за намаляване на обезщетението, определено от районния съд.
С оглед изложеното по-горе, първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част следва да се
потвърди. В останалата част то не е обжалвано и е влязло в сила.
С
оглед изхода на спора на пълномощника на ответника по жалбата се дължи
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, Окръжният
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1885
от 28.11.2018
г., постановено по гр. д.
№ 2251/2018 г.
на Русенски районен съд в частта, с
която „А. К.” ООД гр. Р. е
осъдено да заплати на Д.Г.П. сумата
в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 7219.49 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляваща разходи за лечение, ведно със законната лихва от
01.03.2016 г. и в частта за
разноските.
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „„А. К.” ООД гр. Р. да заплати на адв. С. Ц. сумата от 1340 лв. – адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: