№ 1429
гр. Варна, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500720 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 9676/14.02.2022г. по вх.регистър
на ВРС, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. България №81В, представлявано от
управителите Джоузеф Мартинак и Христо Маринов, чрез пълномощник адв.
В.П. А., срещу Разпореждане № 1709 от 18.01.2022г., постановено по ч.гр.д.
№ 424 по описа за 2022 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника ЦВ. ИВ. В. с ЕГН **********, за присъждане на парични
задължения, както следва :
1. Сумата от 426.23 лева, представляваща възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство от 14.06.2016г.
2. Сумата от 124.70 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 14.06.2016г. за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че договорът за
поръчителство е сключен в нарушение на императивни норми на ЗПК и ЗЗП,
както и поради това, че не са изрично посочени кои конкретно норми са
1
нарушени. Възразява се относно извода на съда, че кредитополучателят е бил
задължен да сключи договора за поръчителство с посочено от кредитора
дружество. Оспорва се мотива, че принципно длъжникът е бил задължен,
съотв.принуден да сключва такъв, доколкото е могъл да предостави и банкова
гаранция за обезпечаване на задълженията си. Частният жалбоподател моли
да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за
изпълнение в съответната част.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален
представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 424/2022г. на Районен съд Варна, е
образувано по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. България №81В,
представлявано от управителите Джоузеф Мартинак и Христо Маринов, чрез
пълномощник адв. В.П. А., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника ЦВ. ИВ. В. с ЕГН ********** с настоящ адрес
гр.Варна, за сумите, както следва
672.20лв., представляваща дължима главница, произтичаща от Договор
за кредит № 686799, сключен на 14.06.2016 г. между Кредисимо ЕАД ЕИК
********* и Ц.В., и платена на заемодателя от „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК *********
в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство,
от 14.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане на дълга
107.71 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2016г.
до 20.02.2017г.;
228.19 лева, законна лихва за забава по договора за кредит за периода
от 20.07.2016г. до 23.02.2021г.
426.23 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* и Ц.В.
124.70 лева, законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* и Ц.В.,
2
които вземания са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК
********* от „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* с договор за цесия от
02.03.2021г. както и за направените съдебно-деловодни разноски за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в
т.9 и т.12 от заявлението, с оглед на което се установява, че
правопораждащите юридически факти, от който произтичат предявените
права са сключения между „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* и заявителя договор
за покупко-продажба на вземания от 02.03.2021г., произтичащи от договора
за предоставяне на поръчителство от 14.06.2016г., сключен между „АЙ
ТРЪСТ“ ЕИК ********* и Ц.В., и обезпечаващ изпълнение на задължението
на последната по Договор за кредит № 686799, сключен на 14.06.2016 г.
между Кредисимо ЕАД ЕИК ********* и Ц.В..
За да отхвърли заявлението в частта, предмет на частната въззивна
жалба, заповедният съд е приел, че в представения европейски формуляр за
предоставяне на информация – II.8. е посочено, че за искания кредит е
неприложимо изискването за предоставяне на обезпечение, т.е в
преддоговорната информация потребителят е бил информиран, че за искания
кредит обезпечение не се изисква и е неприложимо, а впоследствие по неясни
съображения такова е учредено, чрез поръчителство. Приел, че договорът за
поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и
ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не
дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на
практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от
кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен
от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което
несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и икономически по-слабата страна по правоотношението. Освен това чрез
договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен
аргумент за нищожността на този договор. Съдът е приел, че крайната цел на
3
договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по
потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки
изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на
разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя (чл.
8, ал. 1 от договора за поръчителство), но е изплащано от заемателя на
заемодателя.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по
делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според
препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която е
приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи
обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са
различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава,
че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са
от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.
В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 год.,
което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация
на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението
като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това
изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши
проверка относно действителността на договора като, в частност, ако
установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или
обоснована вероятност за това, има правомощието да остави без уважение
искането в съответната част, по арг. от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може
да откаже издаване на ЗИ и когато прецени, че искането е в противоречие със
4
закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.
В настоящия случай предявеното вземане е надлежно
индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от
които то произтича - Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
14.06.2016г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Ц.В., обезпечаващ изпълнение на
задължението на последната, възникнало по силата на сключен между нея и
Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит № 686799, сключен на
14.06.2016г., в качеството му на заемодател, съотв. договор за прехвърляне на
вземането в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* на
02.03.2021г. Твърди се, че заемателят не е погасил задължението по кредита
като „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило всички негови задължения към
кредитодателя, което обосновава правото на заявителя да встъпи в правата
му, вкл. да претендира дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Твърди се, че длъжникът е уведомен по
ел.поща с имейл от 01.04.2021г., на посочен в договора за кредит адрес.
Действително видно от представения със заявлението Договор за
предоставяне на поръчителство от 14.06.2016г., ведно с Приложение №1 към
него, както и Договор за потребителски кредит № 686799, сключен на
14.06.2016 г. и Приложение №1 към него, се установява, че „Кредисимо“ АД е
предоставило на Ц.В. кредит в размер на 672.20 лева, подлежащ на връщане
на 8 месечни вноски от по 97.53 лева, или общо следва да бъде погасена
сумата от 780.24 лева. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е
определено на 60.89 лева месечно или възлиза общо 487.12 лева, като
месечната сума е дължима на датата на падежа на съответното плащане по
кредита, съгласно погасителния план по договора за кредит /т.III от
приложение №1/.
В производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен при преценката
си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да
се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки,
изброени в чл.410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.
411 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 от ГПК съдът отказва
издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави /т.2/; искането се основава на неравноправна
5
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това /т.3/.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство :
Видно от приложения Договор за потребителски кредит и Приложение
№1 към него „Кредисимо“ АД предоставя на Ц.В. кредит в размер на 672.20
лева за срок от 8 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 % годишно и ГПР 50%, съгласно Приложение № 1 към Договора.
Последният е сключен при общи условия, които изискват в зависимост от
посочения в заявлението вид обезпечение длъжникът да предостави на
Кредисимо банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до
48 часа от подаване на заявлението.
Изискването за предоставяне на обезпечение посредством сключването
на договор за поръчителство е закрепено и в договора за кредит, като в чл.4.1,
ал.1 е въведено допълнително изискване, изразяващо се в задължение за
длъжника да сключи договора за поръчителство с одобрено от Кредисимо
юридическо лице. Съгласно чл.14 от договора за кредит кредитополучателят
се съгласява Кредисимо да предоставя на поръчителя негови лични данни с
оглед извършване на оценка на кредитоспособността му във връзка със
сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
Със сключения възмезден договор за предоставяне на поръчителство от
14.06.2016г. Ц.В. се е задължила за срока на ползване на кредита в размер на
672.20 лева да заплаща възнаграждение на поръчителя в размер на97.53 лева
месечно или общо сумата от 780.34 лева.
На 14.06.2016г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да
отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за всички задължения на
последния, възникнали съгласно договора за потребителски кредит от
14.06.2016г.
Съгласно представено извлечение от ел.партида на заявителя и след
извършена служебна справка в ТР се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД.
Доколкото законодателят е възприел разрешението, че съответствието
6
между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на
преценка за неравноправност (арг. от чл.145, ал.2 от ЗЗП), в конкретния
случай приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма (чл.138, ал.1 от ЗЗД).
Отношенията между поръчителя и длъжника се уреждат според
правилата на договора за поръчка, в конкретния случай – договор за
предоставяне на поръчителство от 14.06.2016г.
Договорът за предоставяне на поръчителство от 14.06.2016г. в частта,
в която е договорено възнаграждение е нищожен поради противоречие с
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради следните съображения :
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка
относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването
на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
Безспорно кредитоискателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода
да договаря условията, при които „Ай Тръст“ ЕООД да му предостави
поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно ограничен от
кредитора в избора си на поръчител.
В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-
силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, която му
7
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането.
Поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство в сравнение с размера на
дълга, който обезпечава, е абсолютно необоснован и несъответен на този
риск. Договорът в частта, касаеща възнаграждението, е нищожен като
сключен при неравностойни престации, представляващо случай на неспазване
на „добрите нрави“.
Нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от
14.06.2016г. в съответната част не се отразява на валидно сключения договор
за поръчителство между двете търговски дружества.
Доколкото липсва основание за дължимост на главното вземане за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, то
недължимо е и акцесорното вземане за обезщетение за забава.
По изложените съображения, въззивнит съд намира разпореждането в
обжалвата част за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1709 от 18.01.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 424 по описа за 2022 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника ЦВ. ИВ. В. с ЕГН **********, за присъждане на парични
задължения, както следва :
1. Сумата от 426.23 лева, представляваща възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство от 14.06.2016г.
2. Сумата от 124.70 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 14.06.2016г. за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9