Р
Е Ш Е
Н И Е №421/6.6.2019 г.
гр.Ямбол........6.06........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На................................тринадесети...май.……….........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4208
за 2018
година............................................................................................
Производство по делото е образувано по искова
молба на И.С.Г., с която се претендира да бъде осъден ответника „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД гр.София да заплати на ищеца сумата от 3309.89 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +”. Твърди се, че страните на
08.09.2017 г. са сключили договор за застраховка „Каско +” относно лек
автомобил „Ленд Ровър”, модел „Рейндж Ровър”. Договорили са клауза „доверен
сервиз”-предоставяне на автосервизни услуги в доверен сервиз от страна на
застрахователя. Извършен е бил оглед на автомобила и не са констатирани
увреждания към този момент. В срока на действие на договора на автомобила са
причинени вреди –увреждане на заден ляв калник и десен фар, докато е бил
паркиран, за което ответникът е уведомен своевременно от застрахования. В
съответствие с договора са били предоставени автосервизни услуги в доверен
сервиз, където са установени вредите и му е било възложено извършването на ремонтни
дейности. Застрахователят е признал само увреждането на заден ляв калник.
Отказал е изплащането на обезщетение относно преден десен фар и подмяната му с
нов с мотив, че увреждането е било налице към момента на сключване на договора.
Тъй като отказът му е неоснователен, дължи заплащане на обезщетение в размер на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът уточни и това е прието
от съда съобразно чл. 143, ал. 2 от ГПК, че разминаването между документите на
застрахователя и исковата молба се дължи на неточно записване в последната - на
удостоверените от РУ на МВР-Я. факти и действително се касае за увреждане на
ляв фар, както е констатирал застрахователят и както е било заявено пред него
от ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на иска, с който го оспорва изцяло. Ответникът основава възраженията си
на фактите, че ищецът е заявил пред него различни щети - увреждане на ляв фар,
а пред органите на МВР - на десен. При образуване на щетата не са констатирани
увреждания по десния фар. За ответника не е възникнало задължение да заплаща
обезщетение при деклариране на обстоятелства, несъответстващи на
действителните. Основание за отказ за плащане е измамата или опита за измама от
страна на застрахования. Увреждането на ляв фар е било налице при сключване на
договора и не представлява нова щета и не се дължи обезщетение за това. Оспорва
се и размерът на иска, като се счита, че не е дължима стойността на нова част.
Не е договорена клауза „Официален сервиз”, за да е допустимо влагането на
оригинални резервни части от оторизиран доставчик.
В съдебно заседание страните са редовно призовани
и чрез своите представители поддържат становищата си по иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото страните не спорят относно наличието на
валидни застрахователни правоотношения, на увреждане на левия фар, образуването
на застрахователна преписка и отказа на ответника за заплащане на
застрахователното обезщетение за заявения фар и това се потвърждава от представените
писмени доказателства. От двете страни е представена застрахователна полица за
автомобилна застраховка „Каско+“, комбинирана застрахователна полица № *** от
08.09.2017 г. със срок на действие до 08.09.2018 г. Уведомление за щета по
полица № *** за настъпило застрахователно събитие на 03.09.2018 г. на паркинг –
увредени ляв фар и заден десен калник. Към това уведомление застрахованият е
представил удостоверение от РУ Я. за това, че на лекия автомобил е нанесена
щета, изразяваща се в увреждане по заден ляв калник и десния фар
/идентификацията на увредените части бе уточнена в съдебно заседание, а именно,
че се касае за десен калник и ляв фар/. Изготвено е опис – заключение по щета
от 07.09.2018 г. за увредени детайли ляв фар – ксенон и калник заден десен,
като първият е за подмяна, а вторият за боядисване. С приемо – предавателен
протокол от 21.09.2018 г. оторизирания към застрахователя сервиз е приел за
ремонт процесния автомобил, като му е извършено боядисване на заден десен
калник, а е невъзстановена щетата десен фар. Сумата за боядисването е заплатена
от застрахователя на сервиза, съгласно представената фактура.
В настоящото производство по делото бе разпитан в
качеството на свидетел Г.Г., който работи в ДЗИ като ***. За процесния случай е
приел документите, завел щетата, записали уврежданията, а след това той
сравнявал снимките от щетата със снимките при сключване на полицата. След това
сравнение на снимките, свидетелят Г. установил, че уврежданията на фара са
съществували при сключване на полицата – става въпрос за преден ляв фар. Колата
имала няколко застраховки „Каско“ все при този застраховател и са й правени два
огледа, като първият е в гр. В.Т. на 01.09.2016 г. и на снимките още от тогава се
вижда, че е увреден фарът. Като установил тези обстоятелства, свидетелят
уведомил прекия си ръководител, след което снимките са гледани още от двама –
трима души. Свидетелят заявява, че колегите, които правят оглед при сключване
на застраховката е следвало да впишат това увреждане, а практиката е
задължително да се правят снимки и после да се прави сравнение при всяка една
щета по снимките от сключване на полицата със снимките от щетата.
Във връзка с
оспорване на снимковия материал по делото е назначена техническа експертиза,
извършена от експерт на МВР сектор НТЛ – ОД на МВР Я.. По тази експертиза,
вещото лице е изследвало диска, който съдържа девет снимкови файла, на които е
заснет един и същ лек автомобил, тъмен на цвят, съответстващ по общи белези на
лек автомобил Ленд Ровър, модел Рендж Ровър с идентификационен
номер SALLMAMJ4BA3357397. Върху снимковите файлове на автомобила, вещото лице е установило,
че няма видими изменения по съдържанието като вмъкване или монтиране върху
изображението на други детайли. Според съдържанието на изображенията, лекият
автомобил е заснет на три различни места на следните дати: файл № ***и № *** на
01.09.2016 г.; файл № ***,*** и *** на 08.09.2017 г. и файл № ***,***,*** и ***
– на 07.09.2018 г.
По делото бе назначена и авто – техническа
експертиза, по която вещото лице дава две заключения с оглед това, че по
първото не е работило с изследвания от другия експерт снимков материал, а
второто заключение е вече след запознаване с изследваните и некомпрометирани
снимкови файлове, както и след разпита на свидетеля в съдебно заседание.
Заключението на авто - техническата
експертиза съдът цени в неговия допълнителен вариант предвид това, че същото се
основава на посочените доказателства, събрани след изготвяне на предходното
заключение. По второто заключение, вещото лице сочи, че нанесените материални
щети на лекия автомобил са на стойност 174.47 лв., което е стойността на
неговия ремонт при увреден един детайл – боядисване на заден калник. На база изследване на
предоставения на вещото лице суров снимков материал и свидетелските показания
на свидетеля Г., същото посочва, че увреждането по преден ляв фар на процесния
автомобил е съществувало по време на сключване на застрахователния договор към
08.09.2017 г. Вещото лице посочва също така, че е налице идентичност на
уврежданията на автомобила в областта на преден ляв фар преди сключване на
застрахователния договор и по време на установяване на щетата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ. Съгласно тази
разпоредба при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. В настоящия случай
ищецът твърди, че в рамките на действащ застрахователен договор между него и
ответника, е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане на
преден ляв фар, което се случило на паркинг, както и че първоначално това
увреждане е било прието от застрахователя, но в последствие е отказано да бъде
отремонтирано и съответно заплатено като застрахователно обезщетение на ищеца.
Съдът счита, че възраженията на ответника във връзка с обстоятелството, че
увреждането е съществувало към момента на сключване на застрахователния договор
е основателно, което води неоснователност на предявеният иск. Действително при
сключване на застрахователната полица между страните е изготвен протокол с
констатации, че няма липси и увреждания към този момент, както и са направени
снимки на застрахования лек автомобил. Съгласно т.3.8 от Общите условия на застраховката,
Раздел „Сключване и форма на застрахователния договор“ – установените по време
на огледа увредени детайли и липси на части не подлежат на обезщетяване по
условията на договора. Отстраняването на щетите и възстановяването на
липсващите части се удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от
застрахователя. Именно такъв нов оглед и последвало сравнение на снимките
направени преди сключване на застрахователния договор и към момента на
настъпване на увреждането е извършил свидетелят Г. в качеството си специалист
ликвидация в ДЗИ. При това сравнение свидетелят е констатирал наличието на
увреждането по левия фар и към момента на сключване на договора, поради което е
прието, че не е налице настъпило увреждане в рамките на действие на договора,
което да бъде обезщетено. Въз основа на тези показания, както и след като лично
е извършил сравнение на снимковия материал, вещото лице по назначената по
делото експертиза също е стигнало до категоричния извод, че увреждането по
предния ляв фар на процесния автомобил е съществувало по време на сключване на
договора към 08.09.2017 г. и е идентично с това заснето по време на
установяване на щетата.
Предвид така събраните и обсъдени доказателства съдът
приема, че претендираната за изплащане от застрахователя щета по застрахования
автомобил е съществувала преди сключване на застрахователния договор, поради
което не са налице основания за нейното обезщетяване. Ищецът не представи доказателства, годни да установят
неговите твърдения за настъпване на увреждането по предния ляв фар по време на
действие на застрахователния договор и съдът намира в този смисъл предявеният
иск за неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 999,29 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.Г., ЕГН ********** ***, к-с „***“
бл.***със съдебен адрес ***, офис № ***, адв.В. от ***АК против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б иск с правно основание
чл. 405 от КЗ за сумата 3 309.89 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за
причинени имуществени вреди.
ОСЪЖДА И.С.Г. с посочени данни да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 999,29 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: