Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260723
гр. Пловдив,
28.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в
публично заседание на
двадесет и осми април, през две
хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№514
по описа на ПОС
за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
по въззивна жалба вх. №266108/19.02.2021г. депозирана
от „ТАРАМЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адв. Г.М. против
Решение №261810 от 21.12.2020г. постановено по гр.д.№7798/2018г. по
описа на ПРС, четвърти гр.с., с което се отхвърля предявения от „Терамекс”
ЕООД, ЕИК: *********, срещу Община Пловдив, Булстат: *********, и Т.П.Б., ЕГН:
**********, иск за делба на Поземлен имот с идентификатор: 56784.520.333, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, Община Пловдив,
област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.09.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., П.К.
4000, ул. ***, с площ от 250 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор – няма, номер по предходен план: имот 517, квартал 430, парцел IV-517, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: 56784.520.1620, 56784.520.234, 56784.520.1621 и 56784.520.1393.
С постановеният съдебен акт е осъден „Терамекс” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Т.П.Б., ЕГН:
**********, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи разноски в
настоящото производство, а в полза на бюджета на ВСС, сумата в размер на 50
/петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса. Решението се обжалва
изцяло с оплакване за незаконосъобразност и неправилност, постановено при
неспазване на материално правните разпоредби и съдопроизводствените
правила, без да се сочи в какво точно се изразяват нарушенията и кои фактически
или правни изводи на съда се оспорват. Лаконично е отбелязано само, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че имотът е
загубил самостоятелното си предназначение и служи като обща част за обслужване
на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда. От въззивния
съд са иска за отмени обжалваното решение.Претенция за разноски не е
направена..
Въззиваемата страна Община
Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.Г. оспорва жалбата като
неоснователна по съображения изложени в отговора. Моли да се потвърди
обжалвания акт, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсулско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Т.П.Б., ЕГН: ********** не е депозирала
отговор в срок. В съдебно заседание процесуалния и представител адв.В. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли да се потвърди обжалвания акт, като правилен и законосъобразен. Не
претендира разноски в настоящото производство.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта
и основателността
на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са
подадена в законния
срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което се явява процесуално допустима,
а разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционият съд
е сезиран с иск за делба от „Тарамекс”
ЕООД срещу Община Пловдив и Т.П.Б. на недвижим имот, представляващ: поземлен
имот с идентификатор 56784.520.233,
находящ се в гр. П., ул.
***.
В
исковата молба се излагат съображения, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти в съсобствеността както
следва: за ищеца „Тарамекс” ЕООД – 2/4 ид. части; за ответника Община Пловдив –1/4 ид. част и за Т.Б. –1/4 ид. част.
Твърди се, че първоначално недвижимият имот е бил собственост на П. Б., баща на
ответницата Т.Б.. С договор за дарение от 1972 г., обективиран
в нотариален акт № 185, том 1, дело № 539/1972 г. на нотариус с район на
действие – ПРС, П. Б. прехвърлил на своята дъщеря – Т.Б., 1/4идеална част от имота. Със Заповед № СД-126/25.09.1981
г. на Общински народен съвет – Пловдив, процесният
имот е отчужден от собствениците, като са им предоставени в обезщетения жилища.
С Решение от 22.01.1995 г., е възстановена собствеността на Т.Б. върху процесния имот и е отменена
Заповедта на Общинския народен съвет в частта, с която са и отчуждени 3/8 ид.
части от имота /1/4 ид. части, които същата е
притежавала въз основа на договор за дарение и 1/8 ид.
част, която е притежавала въз основа на наследствено правоприемство
от П. Б./.С влязло в сила решение постановено по гр.д. № 4499/2004 г. по описа на Районен съд
Пловдив е признато за установено по отношение на Т.Б.,*** е
собственик на 1/8 ид. част от процесния
имот.
Притежаваните
от Община Пловдив 6/8 ид. част от правото на
собственост върху процесния имот били актувани в Акт
за община собственост № 15/10.02.1997 г. и впоследствие с Акт за частна
общинска собственост № 1708/21.12.2015 г.
На
20.12.2016 г. между ищеца и Община Пловдив бил сключен договор за
покупко-продажба на имот – частна община собственост, по силата на който ищецът
закупил 1/2 ид. част от дворното място.
Ищецът
обосновава правния си интерес от обстоятелството, че страните не могат
доброволно да уредят отношението си, поради което моли съдът да допусне до
делба процесния имот.
Ответникът Община Пловдив признава, че страните са
съсобственици, но навежда възражения, че
процесния имот представлява обща част и не следва да бъде допускан до делба.
Ответницата
Т.П.Б. признава, че дворното място е съсобствено
между страните при посочените с исковата молба квоти, но доколкото страните са
собственици и на самостоятелни обекти в сградата, находяща
се в имота, дворното място се явява обща част и не може да бъде поделено.
Поради изложеното моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.
Районният
съд е отхвърлил предявения иск за делба, като е приел, че доколкото е налице идентичност между собственицците
на терена и самостоятелни обекти в сграда, то имотът е изгубил самостоятелното
си предназначение, същият служи като
обща част за обслужване на самостоятелните обекти в двуетажната жилищна сграда,
с оглед на което делбата на същия се явява недопустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените
в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата
фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г.
на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният
случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за
новооткрити или новонастъпили
факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред
първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно
анализирани от първоинстанционният съд, поради което касаещо фактическата обстановка настоящият съдебен
състав на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния акт.
Въззивната
жалба е бланкетна – сочи общо само предвидените в
закона основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, без да въвежда
конкретни оплаквания относно възприетата от съда фактическа обстановка и правни
изводи, като единствено лаконично е отбелязано, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че имотът е загубил самостоятелното си предначение и служи като обща част за обслужване на
самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда.
С
оглед на лаконично наведените оплаквания, настоящият съдебен състав приема, че
спорът пред настоящата инстанция се свежда единствено до това, дали процесния имот е самостоятелен обект на правото на
собственост или представлява обща част.
Установява
се от заключението на вещото лице инж.Б. Й., на допусната и приета пред първата
инстанция СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, че
в процесния имот има изградени две сгради,
първата е с функционално предназначение
„Жилищна сграда“, с два броя самостоятелни обект,и а втората е с функционално
предназначение „Друг вид сграда за обитаване. Съобразно действащия застроителен план, имота попада в зоната на ниско етажно
застрояване и съгласно заключението на
инж.Й., имотът не може да бъде разделен на два или повече нови самостоятелни парцела.
Безспорно
се установява от събраните доказателства, че в конкретният случай е налице
идентичност на носителите на правото на
собственост на терена с тези на самостоятелните обекти находящи се в него,
с оглед на което обстоятелство следва да бъде направен обоснования извод,
че процесния
имот, представляващ дворно място се явява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и не
подлежи на делба.
Настоящият
съдебен състав намира, че при
постановяване на първоинстанционния акт не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на въззиваемите се дължат
разноски. Т.Б. не претендира такива, поради което разноски не и се присъждат.
На Община Пловдив следва да се присъдат разноски,
представляващи юрисконсулско
възнаграждение в размер на 300лв, при
определянето на чийто размер, съдът съобрази обстоятелството, че е налице
отговор на жалбата в срок и писмено
становище депозирано преди съдебно заседание.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261810 от 21.12.2020г. постановено по
гр.д.№7798/2 018г. по описа на ПРС, четвърти гр.с..
ОСЪЖДА „Терамекс”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“ №5 да
заплати на Община Пловдив, Булстат:
*********,, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Стефан
Стамболов“ №1 направени по делото разноски в размер на 300лв/ триста лева/,
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: