Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 749
гр. Хасково, 10.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 250 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215, ал. 1, във вр. чл. 214, т. 2 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.А.
***, подадена чрез адв.Д.Т. ***, против отказ за издаване на виза за
проектиране, обективиран в писмо рег. индекс № И- СЕОС- 132/09.03.2022г. на
Главен архитект на Община Свиленград.
Жалбоподателят твърди, че с
оспореното писмо главния архитект на Община Свиленград отново е отказал да
издаде виза за проектиране на „Гуми център чрез преустройство на сграда за
търговия и част от селскостопанска сграда“ находяща се в УПИ XVII-1932, кв. 102,
идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр. Свиленград, по подадено до Община
Свиленград заявление вх. № В – 1512/28.02.2020г. Посочва се, че по същото
заявление бил налице предходен отказ, обективиран в писмо изх. №
И-2471/13.03.2020г. на гл.архитект, последния
отменен с Решение № 870/30.12.2020г. по АД № 381/2020г. по описа на АС-
Хасково, потвърдено с Решение № 11841/19.11.2021г. по АД № 2321/21г. на ВАС.
Сега отново се отказвало да бъде издадена исканата виза за проектиране, като
органът приемал, че искането за издаване на процесната виза е недопустимо на
основание чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, приложение №5 от
Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии, Генерален
план за организация на движението на град Свиленград и Нaредба № 3 за организацията и
безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и
пешеходците в Община Свиленград, както и с оглед това, че имота е в съседство
на Основно училище, Детска градина и Център за деца със специални образователни
потребности. Претендира се липсата на
мотиви при така постановения отказ. По отношение на посочената разпоредба на
чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони се сочи, че същата има две
алинеи, като от текста на оспорения акт не става ясно в коя от двете хипотези
на разпоредбата попада подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на
виза и кое от двете изисквания не е спазено. По отношение на останалите
подзаконови нормативни актове също се изразява становище за наличие на неяснота
относно връзката им с подаденото заявление и същите се определят, като
несъотносими към последното. Посочва се липсата на конкретно посочена правна
норма от тези актове и недопустимост волята на органа да бъде извеждана по
тълкувателен път. Претендира се искането за издаване на виза за проектиране да
е допустимо предвид разпоредбата на чл. 140, вр. чл. 134, ал.6 от ЗУТ, като се
иска отмяна на постановения отказ като незаконосъобразен и издаден при липса на
фактически и правни основания.
В подкрепа на законосъобразността на искането
за издаване на виза за проектиране и наличие на благоприятни основания за това,
в полза на заявителя било и становището на ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна
полиция“ изх. № 125300-2374 от 19.02.2020г., от което било видно, че са спазени
изискванията на чл. 14 от ЗДвП при изготвяне на проект за строеж. Оспорващият
разполагал и със становище от МОСВ Регионална инспекция - Хасково изх. №
ПД-270/18.03.2020г., на която представил своето инвестиционно предложение. От
становището било видно, че във връзка с изграждане на „Гуми Център“ в имот с
идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр.Свиленград нямало нужда от
провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредба на ОС.
Претендира се наличие на
правен интерес от оспорване за жалбоподателя, предвид че отказът да се издаде
скица-виза за проектиране засягал правната му сфера. Сочи, че издаването на
скица-виза представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. “а“
от ДР на Закона за администрацията, като се цитират и разпоредбите на чл. 21,
ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и връщане на преписката на административния орган за
издаване на скица-виза за проектиране на поземления имот, в срока по чл. 57,
ал. 2 от АПК.
В съдебно заседание се претендира
присъждане на разноски по представен списък на разноските.
Ответникът - Главен архитект
на Община Свиленград, чрез процесуалния си представител в отговор по жалбата, в
съдебно заседание и в представени писмени бележки изразява становище за недопустимост на
подадената жалба, като в тази връзка претендира оспореното писмо да не
представлява индивидуален административен акт, а да е част от процедурата по
издаване на исканата виза. Сочи се че със същото писмо се изисквали
допълнителни документи. В подкрепа на становището, че оспореното писмо не носи
белезите на индивидуален административен акт било и наличието на последващо
разменени с жалбоподателя писма, като последният акт по преписката бил
писмо с рег. индекс № И- СЕОС-
189/11.04.2022г. При условията на
евентуалност се излагат доводи и за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Претендира присъждане в полза на Община Свиленград на направените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът
уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски, представляващи възнаграждение за адвокат и моли същото
да бъде намалено.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
С Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 165, том VIII,
рег. № 7661, дело № 1046 от 2012г., А. Т. А. и М. Г. Т. даряват на М.А.А. – син
на първия и внук на втория дарител, първият - собствената си ¼ идеална
част, а вторият - собствените си ¾ идеални части от следния недвижим
имот с административен адрес: ***: урегулиран поземлен имот ХVII – 1932, в квартал 102 по регулационния
план на гр.Свиленград, утвърден със Заповед № 602/22.11.1993г., целият с площ
от 255 квадратни метра, ведно с построената в имота жилищна сграда, състояща се
от приземен етаж с гараж в този етаж, жилищен етаж и тавански етаж, както и
масивна сграда – магазин, при граници на урегулирания поземлен имот: от две
страни - улици, УПИ ХVIII-1935,
УПИ ХVI-1932, като дарителите А. Т.
А. и М. Г. Т. запазват вещното си право на ползване заедно и поотделно, докато
са живи.
Видно от комбинирана скица
за проектиране № 372/ 23.07.2019г. на УПИ с
идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр. Свиленград в имота
собственост на М.А.А. има 3 сгради: 1. Жилищна еднофамилна сграда 2 ет.–
112 кв.м. с № 701.6932.1, 2. Сграда за
търговия 1 ет.– 46 кв.м. с № 701.6932.2
и 3. Селскостопанска сграда – 1 ет. – 33 кв. м. с № 701.6932.3
На 28.02.2020г.
жалбоподателя М.А.А. *** Заявление за
издаване на виза за проектиране с регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г. /л.126/ Със
същото се иска да бъде издадена виза за проектиране за строеж: „Преустройство
на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ
се в УПИ ХVII-1932, кв.102,
гр.Свиленград, с административен адрес: ***. Посочено е, че към заявлението се
прилагат документ за собственост – Нотариален акт № 165, том VIII, № 7661/12г., Скица на
имота № 372/2012г., Становище № 125300-2574 –на ОДМВР – Хасково, сектор „ПП“.
Видно от Становище рег.№
125300-2574/19.02.2020г. на Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Хасково, относно:
съгласуване на проект за КТП към ПУП, строеж: „Гуми център“ в УПИ ХVII, кв.102 по ПУП-ПРЗ,
съответстващ на ПИ с № 65677.701.6932 по КК на гр.Свиленград, част: пътна,
фаза: ПУП, възложител: М.А.А., на основание параграф 3 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗДвП, Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково, е
извършена проверка за съответствието на представения проект с нормативните
изисквания на наредбите по чл. 14 от Закона за движение по пътищата и е
констатирано следното: Проектът на строеж: „Гуми център“ в УПИ ХVII, кв.102 по ПУП-ПРЗ,
съответстващ на ПИ с № 65677.701.6932 по КК на гр.Свиленград, част: пътна,
фаза: ПУП, възложител: М.А.А., е изготвен в съответствие с изискванията на
наредбите по чл. 14 от Закона за движение по пътищата и е издадено положително
становище.
С писмо регистрационен
индекс № И-2471/13.03.2020г. на Главен архитект на Община Свиленград е отказал
издаване на виза за проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия
с част от селскостопанска сграда в гуми център“, намиращ се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр.
Свиленград, Община Свиленград поради невъзможност за осигуряване на паркоместа в
имота. Последното е оспорено по съдебен ред и отменено с влязло в сила Решение
№ 870/30.12.2020г. по АД № 381/2020г. по описа на АС- Хасково. Във връзка с
посочения съдебен акт, главен архитект на Община Свиленград е изпратил до Марин
А.А. писмо с рег. индекс № И- 7406/22.12.2021г., в което е посочил, че с оглед
необходимостта от повторно произнасяне по подаденото Заявление за издаване на
виза за проектиране с регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г., следва да се
представят строителни книжа за стопанската постройка, както и допълнителни
книжа за жилищната сграда – като се сочи, че представеното разрешение за строеж
е за едноетажна жилищна сграда, а видно от скицата жилищната сграда е на два
етажа.
В изпълнение на писмо с рег. индекс № И- 7406/22.12.2021г.,
жалбоподателя представя с молба вх. № В- 420/25.01.2022г. следните документи:
Разрешение за строеж № 99/14.11.1995г., Протокол за определяне на строителна
линия и ниво на строеж № 46 от 14.12.1995г., Протокол обр. 15 – Акт за
установяване годността за приемане на строежа от 29.04.2004г., Копие на архитектурен
проект с нанесен екзекутив на него, документацията с която е допълнен кадастъра
по т. 5 изготвена от инженер – геодезист, Удостоверение №29/19.05.2004г. за
въвеждане в експлоатация на хранителен магазин, Разрешение за строеж №
6/30.02.1983г. на еднофамилно масивно жилище.
След представяне на
описаните документи до М.А.А. е изпратено ново писмо с изх. № И-
807/17.02.2022г. на гл. архитект на община Свиленград /л.80/, в което се сочи,
че следва да бъде представена пълната екзекутив документация за строежа по
смисъла на чл. 175 от ЗУТ. Също така е посочено, че във връзка с подаденото
заявление за издаване на виза за проектиране с вх. № В- 1512/28.02.2020г. следва
да се конкретизира какъв вид обект по смисъла на Приложение № 5 към чл. 42 и
чл. 50, ал.1 и 3 от Наредба № РД- 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и
проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии
представлява т.нар. „гуми център“. С писмото се иска да бъде посочено какъв вид
услуги ще се извършват в гуми центъра – само сервизни услуги, само търговска
дейност или и двете.
В отговор на последното,
жалбоподателя подава до главния архитект на община Свиленград писмо с вх. № В –
1208/04.03.2022г. /л.27/. В него посочва, че е собственик на имота от 2012г.,
като всички документи предадени му от предходния собственик са предоставени на
разположение на Община Свиленград. Посочва разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Закон
за ограничаване на административното регулиране и административния контрол
върху стопанската дейност, предвид която и с оглед издадените удостоверения за
въвеждане в експлоатация на строежа през 2004г., претендира възможността на
органа служебно да се снабди с всички изискуеми документи. Заявява, че
планирания за реализация обект „ гуми център“
следва да се причисли към обектите в т. „1-д“ на Приложение №5 към чл.
42 от Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии, при който се
изисква 1 бр. паркомясто за обекти с
площ от 80-100 кв. м. По отношение на дейността, за която се планира да бъде
реализиран обекта се пояснява, че основно ще бъде търговска, съсредоточена в
продажба на гуми и аксесоари за тях. Като втора дейност бизнес планът обхващал
и смяна на гуми в закрито помещение, до максимум 4 – ма клиенти на ден,
разпределени почасово по предварителен график.
Оспорения в настоящото
производство отказ за издаване на виза за проектиране за строеж: „Преустройство
на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в гуми център“, намиращ
се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр.
Свиленград е издаден на 09.03.2022г. и е обективиран в писмо рег. индекс № И-
СЕОС- 132/09.03.2022г. на Главен архитект на Община Свиленград. В последното се
сочи, че на основание чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; Приложение №5
към чл. 42 от Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране
на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии; генерален
план за организация на движението на град Свиленград и Наредба № 3 за
организация и безопасността на движението и безопасността на водачите на
превозни средства и пешеходците в община Свиленград, и с оглед на това, че
имота е в съседство на Основно Училище, Детска градина и Център за деца със
специални образователни потребности, е допустимо да се издаде виза за
проектиране на обект, който ще извършва само търговска дейност. Като се вземат
под внимание гореизброените условия, издаването на виза за строеж, в който ще
се извършват сервизни дейности или „техническа помощ относно смяна на гуми“ е
недопустимо. В писмото липсват указания относно възможността същото да бъде
обжалвано, срока и органа, пред който може да стане това.
По делото не се представят
доказателства относно датата, на която оспореното писмо е връчено на
жалбоподателя.
Жалбата е подадена на
24.03.2022г. директно пред Административен съд – Хасково.
След входиране на жалбата на основание чл.
152, ал.4 от АПК, административния орган е задължен да изпрати за прилагане
заверено копие на сдържащите се в административната преписка, писмени
документи. В изпълнение на последното с писмо вх. № 1941/01.04.2022г. /л.24/
същите са изпратени по делото. Впоследствие с писмо вх. № 2422/15.04.2022г.
административния орган изпраща 4 бр. писма разменени между него, жалбоподателя,
областен управител и администрацията на министерски съвет, всички с дата след
издаване на процесния акт.
По делото бе назначена и
изслушана съдебно–техническа експертиза.
В депозираното заключение
вещото лице посочва, че Общия
устройствен план на Свиленград е одобрен с Решение № 1013/13.11.2018г. на
Общински съвет Свиленград. Съгласно същия УПИ
ХVII, кв. 102, гр.Свиленград попада в устройствена зона „
Жм“- жилищна с малка височина до 10 м. Предвид Регулационния и застроителен
план на гр. Свиленград / ПУП – ПРЗ/, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г. на
Кмета на Община Свиленград УПИ ХVII, кв. 102 е с
площ 261 кв. м., отреден за жилищно застрояване „Жм“ при следните показатели:
Плътност на застрояване – 60%, кинт- 1,2 и озеленени площи – 40 %.
Обектът на
инвестиционно намерение „Преустройство на сграда за търговия с част
от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ се в УПИ ХVII-1932, кв. 102, гр.Свиленград, с административен
адрес: ***, на основание чл. 137, ал.1, т.5, б. „г“ и предвид чл. 137, ал.4 от ЗУТ се определя като пета категория, предвид находящите се в имота сграда с ид.
№ 65677.701.6932.2 по КК на гр. Свиленград, с функционално предназначение- за
търговия / 5-та категория, на основание чл. 137, ал.1, т.5, б. а“ от ЗУТ и
сграда с ид. № 65677.701.6932.3 по КК на гр. Свиленград, представляваща
селскостопанска постройка от 6-та категория.
Сочи се, че съгласно приложената по дело комбинирана скица за
проектиране № 372/23.07.2019г. /стр. 8 по делото/ по отношение на процесния
имот са достигнати следните показатели: Плътност на застрояване 73% при
допустими 60 %; Кинт – 1, 16 при допустим 1, 2 и озеленени площи - 27 % при
допустим мин. 40 %. Прави се заключение, че при сегашното застрояване,
плътността на застрояване е надвишена, като липсва минималния процент
озеленяване, предвид което застрояването не отговаря на изискванията на чл. 19,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г.
Вещото лице посочва, че ако на
обекта на инвестиционното намерение се извършва само търговска дейност, същият
ще попада в т. 8, към приложение №5, към чл. 42 от Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. и за същия не се изисква осигуряване на паркомясто
предвид, че площта на исканото преустройство е по – малка от 100 кв. м. В
случай, че на обекта се осъществява сервизна дейност, то същия ще попада в т.
31- Сгради за автосервизи, с необходими 3-5 бр. паркоместа на пост. Сочи се
още, че липсват доказателства по делото за съгласуване на процесното инвестиционно
намерение с Генералния план за организация на движението на гр. Свиленград,
който е приет след издаденото Становище на ОД на МВР – Хасково № 125300-2574 от
19.02.2020г. / стр. 12 от делото/.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Жалба се явява допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от
оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в предвидените
от закона срокове.
На
първо място не се споделя становището на ответната страна, че оспореното писмо не
представлява индивидуален административен акт, а е само част от процедурата по
издаване на исканата виза. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
доколкото писмо рег. индекс № И- СЕОС- 132/09.03.2022г. на Главния архитект на
Община Свиленград обективира властническо волеизявление на административен
орган, с което, във връзка с подадено от М.А.А.
Заявление рег.№ В-1512/28.02.2020г. изрично
се сочи недопустимост за издаването на
виза за проектиране за строеж, в който ще се осъществява сервизна
дейност или „техническа помощ относно смяна на гуми“ и предвид, че в писмо с
рег. индекс В- 1208/04.03.22г., жалбоподателя изрично пояснява, че
инвестиционното намерение, по отношение на обекта, обхваща осъществяването и на
такава дейност, то безспорно направеното от органа изявление, представлява
отказ да бъде издаден акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ и засяга правата и
интересите на заявителя.
Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че същото подлежи на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда
на АПК, съгласно чл. 215, във вр. чл. 219 от ЗУТ. Последното обстоятелство не
се променя от последващото издадено от органа писмо с № И-
СЕОС-189/11.04.2022г., след датата на завеждане на процесното производство.
Разменената между жалбоподателя и ответника кореспонденция, след образуване на
настоящото дело, не променя изразеното в оспореното писмо волеизявление на
административния орган, което по своя характер засяга правата и интересите на
жалбоподателя. Недопустимо е органа да претендира безсрочност на процедурата по
издаване на процесната виза, предвид множеството разменени с жалбоподателя
писма, като същият е задължен да се произнесе с изричен акт в предвидения от
нормата на чл. 140, ал.7 от ЗУТ едномесечен срок, след влизане в сила на Решение
№ 870/30.12.2020г. по АД № 381/2020г. по описа на АС- Хасково, потвърдено с
Решение № 11841/19.11.2021г. по АД № 2321/21г. на ВАС. В действителност органа
разполага с възможност за изясняване на фактическата обстановка, чрез попълване
на преписката с относимите за издаване на оспорения акт документи, но тази
възможност следва да бъде упражнена в предвидените процесуални срокове, а не да
бъде използвана като възможност за безсрочно отлагане на дължимото произнасяне.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че процесното писмо съдържа
волеизявление, представляващо изричен отказ за издаване на ИАА по смисъла на
чл. 214 от ЗУТ.
В оспореното писмо не е посочен срок за
оспорване и органа пред който може да стане това, предвид което при приложение
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК, жалбата срещу същото следва да се счита
за подадена в срок.
Разгледана по същество процесната жалба се явява основателна.
Оспореният отказ за издаване на виза за
проектиране е постановен от материално и териториално компетентен
административен орган – Главният архитект на Община Свиленград с оглед
разпоредбата на чл. 140, ал.7 от ЗУТ, но при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при нарушения във формата на
административния акт.
В оспореният отказ да се издаде виза за
проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част от
селскостопанска сграда в гуми център“, намиращ се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр.
Свиленград, се сочи недопустимост за издаване на такава виза, в случай че в
обекта се осъществява сервизна дейност.
Съгласно чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, когато при
прилагане на действащите подробни устройствени планове се променя само
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при
пристрояване или надстрояване на съществуващите сгради, без да се променят
начина и характера на застрояването, не е необходимо да се изменят тези
планове, като конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ,
възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване
на виза за проектиране.
Съгласно
чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от
действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните поземлени имоти, с означени
налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и
други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.
Видно от подаденото от жалбоподателя
заявление рег.индекс № В-1512/28.02.2020г. същия, като собственик
на поземлен имот с идентификатор №
65677.701.6932 по КККР на гр.Свиленград, е направил искане до Главния архитект на Община
Свиленград за издаване на скица с виза
за проектиране, необходима за
строеж: „Преустройство
на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“,
находящ се в УПИ ХVII-1932, кв. 102, гр.Свиленград, с
административен адрес: ***. Така отправеното
искане за издаване на виза съдът намира, като такова по чл.140, вр. чл. 134,
ал.6 от ЗУТ . Същото е отправено от възложителя на проекта до компетентния за
това орган, по силата на чл. 140, ал.1 и ал. 7 от ЗУТ. Последното предопределя
допустимост на производството по издаване на акт от вида на заявения,като
предприето от легитимирано за това лице пред компетентния орган.
Материално правните предпоставки за
издаване на акт от вида на заявения са изрично определени от нормата на чл.
134, ал.6 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, когато при прилагане на действащи
подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията
на предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на
съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и
правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се
изменят тези планове, като в тези случаи конкретното застрояване се определя с
виза по чл. 140 от ЗУТ.
Ето защо за издаването на виза за проектиране
при условията на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, вр. чл. 140, ал.2 от ЗУТ, е необходимо
кумулативното да са изпълнени следните предпоставки: 1. Да са налице нанесени
линии на застрояване в действащия за процесния имот ПУП, 2. Със заявеното като инвестиционно намерение
строителство да се променят единствено разположението и конфигурацията на
предвидените по ПУП – ПЗ сгради, в това число пристрояване и надстрояване на
съществуващи сгради; 3. Заявеният за изграждане строеж да не води до промяна на
начина и характера на застрояване и 4. Със застрояването да не се променят
правилата и нормативите за съответната устройствена зона.
Именно тези обстоятелства е следвало да
бъдат изследвани от органа и да бъдат съобразени при последващото му
произнасяне, след като по силата на влязъл в сила съдебен акт е бил отменен
предходен отказ, също издаден при липса на изложени фактически обстоятелства
релевантни към дължимото произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление.
Независимо от така дадените до
административния орган задължителни указания и при процесното произнасяне
отново не се установява от приложените по делото доказателства да са направени
и обективирани по надлежния ред фактически установявания за относимите факти и
обстоятелства, за произнасянето на Главния архитект по заявеното искане за
издаване на скица с виза за проектиране.
Предходен състав на административен съд
Хасково в Решение № 870/30.12.2020г. по АД № 381/2020г. по описа на АС-
Хасково, е дал указания на административния орган, че съгласно § 5, т. 41 от
ДР на ЗУТ „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяна
от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Посочил
е, че приложима в случая е Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (ДВ, бр. 4 от 2017 г., в сила от 13.01.2017 г.), като в Приложение № 4
към чл. 16, ал. 3 от Наредбата се съдържа класификатор с изчерпателно
изброяване на кадастралните единици и съответстващите им кодове. В тази връзка
е указал, че задължение на административния орган е въз основа на съдържанието
на заявлението, да квалифицира искането и да определи основанието, реда и
производството, по което да бъде разгледано. Ето защо в хода на процесното
производство, административният орган е следвало да определи съответстващия код
на обекта понастоящем, да установи дали заявената трансформация в начина му на
ползване води до промяна на кода и кой е съответстващият, а оттам – да вземе
решение основателно ли е искането за издаване на виза. Като не е сторил това,
органът в нарушение на процесуалните правила, не е изяснил релевантните за
случая обстоятелства.
Предвид допуснатото нарушение на
разпоредбата на чл. 35 от АПК, административния орган е издал процесния акт
отново при липса на мотиви. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, задължава административния
орган да изложи фактически и правни основания въз основа на които се издава
акта. В оспорения акт, липсва изложение на каквито и да било фактически
установявания, релевантни към приложимото производство по реда на чл. 140, вр.
чл. 134, ал.6 от ЗУТ.
Единствените фактически твърдения изложени
в оспорения акт са тези, че процесния имот се намира в съседство на основно
училище, детска градина и център за деца със специални образователни
потребности, но същите не покриват изискването за съобразяване на органа с
посочените по- горе предпоставки, кумулативно необходими за издаване на виза от
вида на процесната. Останалото изложение на оспореното писмо обхваща цитирани
подзаконови нормативни актове в тяхната цялост, без посочване на конкретни
разпоредби, като единствено цитираната разпоредба е тази на чл. 19 от Наредба №
7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Посочването на последната обаче, не би могло да
санира липсата на фактически установявания и твърдения посочени ясно и
конкретно от органа в оспорения акт, с оглед преценка законосъобразността на
акта по същество.
Недопустимо е домотивирането на акта с
последващо издадени от органа писма или посредством изготвено от вещото лице
заключение в хода на съдебното оспорване.
Условие за законосъобразност на всеки
административен акт е същият да съдържа релевантни към съответното производство
мотиви довели до постановяването му. Тези мотиви следва да обхващат
установената от органа фактическа обстановка, с оглед релевантните към издаване
на процесния акт предпоставки. Единствено при изложени мотиви в посочената
насока, лицето заявител би могло да упражни в пълен обем правото си на защита,
а съда да извърши контрол за законосъобразност на акта по същество. В процесния
случай последното е невъзможно доколкото липсват конкретни фактически твърдения
относими, към предпоставките за издаване на акт от вида на процесния.
Последващи установявания в тази посока, посредством съдебни експертизи или
ангажиране на други доказателства, в хода на развилото се съдебно производство
са неотносими и не могат да служат за преценка материалната законосъобразност
на оспорения акт, предвид наличието на допуснато от органа нарушение във
формата на акта, а именно издаването му при липса на мотиви. Изискването за
мотивиране на административния акт от неговия издател е абсолютно, а липсата на
мотиви сочи несъмнено на незаконосъобразност на акта, и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Ето
защо съдът намира оспорения акт за издаден в нарушение на установената форма и
при съществено нарушение на административно-производствените правила, които
обстоятелства са предпоставка за отмяна на оспорения отказ за издаване на виза
за проектиране и връщане на преписката по заявлението за ново произнасяне, при
което главният архитект на Община Свиленград да изследва предпоставките по чл.
140, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 6 от същия закон и се произнесе
мотивирано по искането на жалбоподателя в предвидения в чл. 140, ал.7 от ЗУТ
срок.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
от него разноски следва да бъде уважено, като Община Свиленград бъде осъдена да
му заплати сумата от 910 лева, представляваща 10 лв. - внесена държавна такса,
900 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, следва да се посочи, че
съдът намира същото за неоснователно, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, в действащата й към момента на настоящото
произнасяне редакция, договореното възнаграждение е под минималните прагове.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Отказ на Главния архитект на
Община Свиленград за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо
рег. индекс № И- СЕОС- 132/09.03.2022г. на Главен архитект на Община Свиленград.
ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община Свиленград за ново произнасяне по
подаденото от М.А. ***, Заявление за издаване на виза за
проектиране регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г., в едномесечен срок,
при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Свиленград да
заплати на М.А.А. с ЕГН: ********** *** разноски по делото в размер на 910 (деветстотин
и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: