Решение по дело №2680/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2392/21.12.2023г.

 

гр. Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова

                                                                            2. Мария Николова

при секретаря В. П. и с участието на прокурора И. Дж., разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 2680, по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Ю.Д., чрез адвокат Н., против Решение № 1619/26.09.2023г., постановено по АНД № 4555/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0444-000529/08.02.2023г. на началник 05 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради противоречие със закона, нарушение на процесуалните правила и явно несправедливо наложено наказание. Счита се, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и несправедливост на наказанието. Иска се отмяната на решението, отмяна на НП и присъждане на разноски.

Ответникът е ангажирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита за неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

С оспорената част от решението Районен съд Пловдив е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 22-0444-000529/08.02.2023г. на началник 05 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив, с което за извършено на 26.09.2022 г. нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на Д. Юриев Д. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца", като изменението касае размера на наложената глоба и същата е намалена от 250 лева на 200 лева. В останалата му част за това нарушение НП е оставено в сила.

За да измени наказателното постановление, районният съд е приел, че лицето виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като в двумесечен срок от придобиването на МПС, собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира. Съдът посочва, че водачът при форма на вина непредпазливост е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Аргументирал се е с нормативната уредба, съдебна практика на административните съдилища и тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на ВКС и ВАС. По размера на наложената глоба РС Пловдив е приел, че АНО не е посочил отегчаващи обстоятелства, които да обосноват завишения размер от 250 лв., поради което е изменил размера на глобата до предвидения в разпоредбата минимум.

Настоящата инстанция намира оспорената част от решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като съдът е достигнал до правилни правни изводи.

Административнонаказателната отговорност е ангажира при доказано административно нарушение. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението на това задължение е скрепено с предвидената в чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП санкция, според която водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

По делото е безспорно установено, че на посочената в АУАН и НП дата и място, Д. е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице, който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От обективна страна е налице съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, като се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Т. е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза, за разлика от тази по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП настъпва автоматично ex lege по силата на закона, след изтичане на законоустановения двумесечен срок за регистриране на МПС от новия му собственик и уведомяване на последния за дерегистрацията на автомобила не се предвижда от действащата нормативната уредба. Собственикът на автомобила е длъжен да знае, че следва да регистрира закупеното от него моторно превозно средство в двумесечен срок от придобиването, като в противен случай същото се дерегистрира служебно. Съответно при предоставяне на автомобила за управление от друго лице, то също отговаря за спазване нормативните изисквания по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и следва да е се е запознало, че съпровождащите автомобила документи са на трето лице.

За съда не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Това административно нарушение е формално, на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили каквито и да е вредни последици, поради което и няма как, на това основание, да се приложи института на маловажност.

Предвид на гореизложеното съдебният в съответната чат акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1619/26.09.2023г., постановено по АНД № 4555/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е изменено и потвърдено Наказателно постановление № 22-0444-000529/08.02.2023г. на началник 05 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив.

Решението е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.