Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13354 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца А.А.А. срещу решение от 30.03.2018 г.
по гр.д. №58092/2017 г. на Софийския районен съд, 151 състав, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателят срещу „Б.П.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за сумата
от 526,58 лв. – главница по договор №200707100195 за издаване и обслужване на
международна кредитна карта при промоционална
програма „Кеш бек“ от 21.08.2007 г., ведно със законната лихва от 02.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 914,89 лв.
– договорна лихва за периода 19.09.2008 г. – 01.02.2012 г., сумата от 28,83 лв.
– разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.03.2012 г. въз
основа на заповед за незабавно изпълнение от 23.03.2012 г. по гр.д. №4902/2012
г. по описа на СРС, 30 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че СРС не е
изпълнил задълженията си по доклада, което е довело до лишаване от правото на
участие на заинтересованата страна. Поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че процесният договор за
цесия е породил действие. Сочи още, че процесните вземания са погасени по
давност, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
в изпълнителното производство в продължение на 2 г. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да бъде уважен предявеният установителен
иск, алтернативно – делото да бъде върнато в СРС за ново разглеждане.
Въззиваемата страна „Б.П.Б.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Е.М.” ЕООД оспорва
въззивната жалба и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран
от А.А. А.с искова молба, с която срещу „Б.П.Б.” АД е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът на дължи на ответника: сумата от 526,58 лв. – главница по
договор №200707100195 за издаване и обслужване на международна кредитна карта
при промоционална програма „Кеш бек“ от 21.08.2007
г., ведно със законната лихва от 02.02.2012 г. до
окончателното изплащане, сумата от 914,89 лв. – договорна лихва за периода
19.09.2008 г. – 01.02.2012 г., сумата от 28,83 лв. – разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 23.03.2012 г. въз основа на заповед за незабавно
изпълнение от 23.03.2012 г. по гр.д. №4902/2012 г. по описа на СРС, 30 състав,
поради изтичане на погасителната давност, тъй като взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г. и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Ответникът „Б.П.Б.” АД в срока за отговор по чл.131 ГПК
оспорва предявените искове, като твърди и че с договор за цесия от 30.06.2016
г. е прехвърлил процесните вземания на „Е.М.” ЕООД.
Не е спорно, а и
се установява от представения договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2016
г., че „Б.П.Б.” АД е прехвърлила процесните вземания на „Е.М.” ЕООД.
В о.с.з., проведено на 28.02.2018
г., ищецът, действащ чрез процесуалния си представител, твърди, че е уведомен
за сочения договор за цесия с получаване на депозирания от ответника отговор по
чл.131 ГПК.
Видно от приложеното изп.д. №20128380403634 по
описа на ЧСИ М.Б., с разпореждане от 20.07.2016 г. ЧСИ е конституирал на
основание чл.429 ГПК като взискател по изп. дело цесионера „Е.М.” ЕООД.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът
е предприел изпълнителни действия въз основа
на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни
по иска по чл.439 ГПК се
явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник
в изпълнителното производство
твърди погасяване изцяло или частично
на вземането, предмет на делото,
чийто носител е ответникът - взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава
на твърдението на ищеца, че
не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен
акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на
ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през
цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от
иска не се
установят по делото, то производството
по тези искове
е недопустимо и същото следва да се
прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода
на делото твърденията за наличието на такъв
не се установят,
то съдът следва да прекрати
производството без да се произнася
по основателността на иска /в този смисъл
ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
По въпросите, свързани с настъпило частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаването на изпълнителен лист и наличието на активна легитимация
на частния правоприемник като взискател, след доказване на цесията,
липсва спор както в практиката, така и в правната доктрина. Нормата на чл.429 ал.1 пр.2 ГПК, аналогична
на
чл.326 ал.1 ГПК отм., е напълно
ясна и не поражда никакви съмнения при приложението
и. Касае
се за законово
предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство
в изпълнителния процес. Възникналата след влизане в сила на решението
изпълнителна сила на решението се
разпростира и спрямо правоприемниците на страните по
арг. от чл.429 ал.1 ГПК. При определяне
на субективните предели на изпълнителния
лист и разпростирането на изпълнителната сила на решението
спрямо частните правоприемници на взискателя, законодателят е отчел зависимостта на изпълнителната сила от силата на
пресъдено нещо и съответно субективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението,
с което е потвърдено съществуването на съответното притезание. Това обуславя извод, че надлежна пасивна
процесуална легитимация по делото има
само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът. Цедентът не е взискател по изп.дело,
срещу когото да се установява
недължимост на вземането. Въпросът за действието на
цесията по отношение на длъжника
по
чл.99 ал.4 ЗЗД във връзка със
задължението за съобщаването и от цедента по чл.99 ал.3 ЗЗД са
въпроси по съществото на спора
по
чл.439 ал.1 ГПК, но същите имат
значение единствено за приемане дали
се дължи по отношение на
конституирания взискател-цесионер, а
не и спрямо предишният кредитор-цедент /определение №504/18.10.2016 г. по ч.т.д. №1819/2016 г. на ІІ ТО на ВКС/. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва
недължимост на претендираното от конституирания
като взискател, вземане, предявеният от ищеца иск
по
чл.439 ГПК се явява допустим
само спрямо цесионера, тъй като установяването на тези факти
е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, като в случая, дали ответникът е кредитор или не,
е въпрос по съществото на спора.
Крайната цел на ищеца
е да с установи със сила на
пресъдено нещо отсъствието на право за ответника
да пристъпи към принудително изпълнение.
В случая към подаване на исковата молба за ищеца е съществувал правен интерес да води иска по чл.439 ГПК срещу ответника „Б.П.Б.” АД, защото се е позовал на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене по описаното по-горе гражданско дело на СРС, по което е издаден изп. лист, въз основа на които е образувано изпълнението. Доколкото обаче е установено, че по образуваното срещу ищеца изп. дело е бил конституиран като взискател цесионера, респ. установен е сключения и описан по-горе договор за прехвърляне на процесните вземания, за ищеца не съществува правен интерес да води иска по чл.439 ал.1 ГПК срещу цедента, доколкото няма да се постигне крайната цел на иска – да се установи със сила на присъдено нещо отсъствието на право за взискателя да пристъпи към принудително изпълнение.
При тези
данни, настоящият съдебен състав намира предявеният пред СРС иск с правно
основание чл.124 вр. чл.439 ал.1 ГПК за процесуално недопустим, поради което на основание
чл.270 ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на въззиваемата страна на основание чл.78
ал.4 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло
решение №375772/30.03.2018 г., постановено
по гр.д. №58092/2017 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №58092/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 151 състав.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплита на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника „Е.М.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.