№ 96
гр. Русе , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Олга В. Петрова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200397 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-3393-000031/25.01.2021г., издадено
от в.п.д. началник Второ РУ към ОДМВР-гр.Русе, против Б. Г. Б., с ЕГН-
**********, за нарушение на 483, ал.1, т.1 и на основание чл.638, ал.2, пр.1,
във вр. с чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането
/КЗ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.
Срещу постановлението е подадена жалба от Б. Г. Б.. Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда
да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява, вместо него се явява
упълномощен представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща
представител, релевира писмено становище по делото, с което поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 03.01.2021г., около 11,25 часа., в гр.Русе, жалб.Б., управлявал лек
автомобил марка „Пежо 807“, с рег. № Р 4418 КВ, движейки се по
ул.“Страхил воевода“№14, когато бил спрян за пол. проверка от св.К.Т. /пол.
1
служител към Второ РУ-ОДМВР-Русе/. При извършената проверка на водача
и автомобила, било констатирано, че автомобила е собственост на
жалбоподателя, регистриран е на територията на Република България и не е
спрян от движение по пътищата отворени за обществено ползване, без за
автомобила да се представя от водача сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Установило се също,
че това нарушение е извършено при условията на „повторност“ по смисъла на
§.1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ.За констатираното е съставен
АУАН бл.№434871/03.01.2021г., а в последствие и обжалваното наказателно
постановление.
По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е
разпитан актос.Т., който свидетелства за релевантни на предмета на делото
факти и обстоятелства.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на
ЗАНН. В тях е посочено, че водача е нарушил разпоредбата на 483, ал.1, т.1 от
КЗ.
В настоящия случай, видно от събраните писмени доказателства, съдът
намира за несъмнено и безспорно установено по делото, че в 11,40ч. на
05.02.2019г., при извършената пол. проверка, жалбоподателят, който е
собственик на проверявания автомобил, го е управлявал без за автомобила да
е имало валидно сключена и действаща задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за автомобила към момента на извършване на
проверката от контролните органи.
Основните доводи на процесуалния представител на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалваното НП е, че в случая не налице
„повторност“ на извършеното нарушение по смисъла на §.1, т.51 от
Допълнителните разпоредби на КЗ, според който : „Повторно нарушение е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение.“. Отговорността на жалбоподтеля, обаче е ангажирана за
нарушение, извършено условията на повторност, като при определяне
размера на наказанието за него е бил приложен текста на чл. 638, ал.2 от КЗ.
Същия текст гласи, че при повторно нарушение наказанието по ал.1, т.1 на чл.
638 от КЗ е 800 лв. От представените по делото от АНО заверено копие от ел.
фиш Серия Г, № 0005872 и разпечатка от системата на сектор „ПП“ – ОДМВР
- Русе става ясно, че спрямо жалбоподателя наложено наказание за същото за
нарушение - на чл.483, ал.1, т. 1 от КЗ, във вр. чл.638, ал.1,т.1, вр. чл. 461, т.1
от КЗ. Датата на влизане на ел. фиша е 28.01.2020 г., а нарушението предмет
на настоящото дело е извършено на 03.01.2021г., т.е. е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на горецитирания фиш. Определянето на
наказанието е задължителен реквизит и следователно въпросът за повторност
на нарушението е въпрос относно вида и размера на наказанието. Този въпрос
е част от квалификацията на нарушението като преценката за правилната му
квалификация е част от проверката за законосъобразност. Поради това
квалификацията дадена от АНО е правилна и съответстваща на
доказателствата по преписката, както и на фактическата обстановка и
предвиденото от закона. Горните изводи изключват развитите в с.з. мотиви от
процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на
обжалваното НП, т.к. не можело да се изведе извод за повторно извършване
2
на нарушението, съобразно законовите срокове касаещи издаване, влизане в
сила и повторно нарушение приложения от него по делото фиш
сер.Г№22227/15.02.2021г.
В случая е без значение, че още на същия ден в 11.55ч. /на 05.02.2019г./
жалб.Б. е сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за 1
календарна година. Това е така, т.к. единствено пол. проверка на автомобила
/както и иззетия СУМПС на жалбоподателя/ е провокирало процесното
плащане към застрахователното дружество за издаване на застрахователната
полица, като остава неизвестно обстоятелството колко дълго във времето би
могло да се реализира на практика този тип нарушение, ако не се извърши
пол. проверка на процесния автомобил за периода през календарните 2019 –
2021г. Поради това не е налице и маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което и следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да се уважи искането
за присъждане на разноски в полза на АНО, съобразно чл.143 от АПК, във вр.
с чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната
помощ, като този размер да е в границите на минималноустановения от 80
лв., преценявайки предмета и сложността на настоящото дело.
По гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-3393-
000031/25.01.2021г., издадено от в.п.д. началник Второ РУ към ОДМВР-
гр.Русе, против Б. Г. Б., с ЕГН-**********, с което за нарушение на 483, ал.1,
т.1 и на основание чл.638, ал.2, пр.1, във вр. с чл.638, ал.1, т.1, във вр. с
чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., с ЕГН-**********, да заплати в полза на ОДМВР –
Русе сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143
от АПК, във вр. с чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3