Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер
6565 Година 17.07.2020 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети юли Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1289 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и прикани страните към
спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 от ГПК).
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените до момента от страните писмени документи, както и да се изиска и
приложи гр.д. № 3795/2017 г. на СтРС (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).
Следва
да се предостави на ищцата исканата възможност да води на-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание едно лице, което съдът да допусне и
разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на посочените в
исковата й молба обстоятелства за нуждите от издръжка на малолетното дете и
възможностите на ответника, които са относими към предмета на делото,
необходими за правилното му решаване и могат да се установяват с такива
доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Следва
да се уважи искането на ищцата и задължи ответника да представи удостоверение
за доходите си една година назад от подаване на исковата молба в съда на
03.04.2020 г. (чл.
190 ГПК).
Тъй
като ответникът сам по същество признава в отговора, че третото неучастващо в
делото лице П. е арендатор на наследени от другото дете на ищцата земеделски
земи от неговия покоен баща, а същото й дете е и навършило пълнолетие, то съдът
намира, че следва да отхвърли искането на ответника по чл. 192 ГПК за
задължаването на това трето лице да представя документи за извършвани арендни
плащания за същите земи за стопанските 2018-2020 години по договора за арендата
им от 17.10.2016 г., защото тези документи нямат значение за делото, от
значение за което са само нуждите от издръжка на малолетното дете на страните и
техните възможности да му осигуряват такава (чл.
159, ал. 1 ГПК).
Следва
да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на
Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис
от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д., като на ищцата
и Д. се връчи и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а в
призовката й следва да й се укаже и необходимостта да представи по делото
социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и
интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство (чл. 15,
ал. 6 ЗЗакрД). Следва да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване
на препис от разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и
последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 31.07.2020
г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и Дирекция „Социално
подпомагане” С..
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от
ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете В.Н.Р., негово
право на увеличение на присъдената му издръжка, са, че ответникът бил негов баща.
С решение № 264/12.06.2015 г. по гр.д. № 70/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен
съд, било признато за установено, че ответникът бил баща на това й дете, на
която били присъдени родителските права върху него. Със същото решение
ответникът бил осъден да плаща издръжка на това им дете, чрез нея, в размер на
100 лева на месец, считано от 24.06.2014 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва. С решение от
27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 3795/2017 г. по описа на СтРС, бил
изменен размерът на тази издръжка и ответникът бил осъден да заплаща на детето
си, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на
170 лева, считано от датата на исковата молба до настъпване на законни
основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно с лихвите за всяка
просрочена вноска. Към момента били налице основания за изменяне на досегашния
размер на плащаната от ответника издръжка по отношение на малолетното дете В.Н.Р.,
поради следните съображения: От момента на раждането на детето В. и понастоящем
детето се отглеждало само от своята майка - А.Д.. Бащата демонстрирал пълна
незаинтересованост и същият никога дори не е пожелавал да види детето си, както
и не полагал натурални грижи за него. Под страх от принудително изпълнение,
ответникът единствено редовно заплащал определената издръжка по банков път на ищцата.
Ответникът към момента бил установен в -, където живеел и работел. От свои
познати ищцата узнала, че същият бил активно трудово ангажиран и получавал
много добър доход като електротехник съобразно стандарта на страната, където
пребивавал. Именно, за да избяга от отговорността, съобразно своите възможности
и материално положение, да осигурява необходимите условия на живот за своето
дете, ответникът не декларирал доходи и недвижимо имущество, както и създавал
пречки за установяване на действителното му материално положение. А за ищцата
било невъзможно да се снабди с официални документи за трудовата ангажираност на
ответника, както и за получаваните от същия доходи в чужбина. От момента на
изменение размера на издръжката с решенето по гр.д. № 3795/2017 г. на СтРС били
изминали 2 години и половина, през който период се изменили трайно нуждите на
малолетното дете на страните. Детето В. било вече на - и било записан в -,
която посещавало периодично. През последните две години се наблюдавали чести
боледувания като остри състояния при детето, което налагало разходване на доста
средства за медикаменти и последваща профилактика, с оглед възстановяване на
здравето му. По време на Новогодишните празници детето боледувало от пневмония,
като от този момент и понастоящем се отглеждало в домашна обстановка с цел
пълното възстановяване на здравето му. Наред с това, поради значителните
затруднения във връзка с издължаване на усвоени назад във времето бързи
кредити, предоставени на ищцата, в края на 2018 г. същата се принудила да
изтегли потребителски заем от - с цел да погаси висящите си задължения, както и
да задоволява основни потребности на семейството си. Освен малолетното дете В.,
от предходен брак имала и по-голям син - - - - на -, когото също издържала
сама. Бащата на - бил починал, а предвид възрастта му разходите за
образованието му изисквали също много средства, които ищцата била в
невъзможност да осигури, ако не била подпомагана от предоставения й банков
заем. През изминалата година големият син на ищцата посещавал частни уроци по
немски език, български език и математика, месечната сума, за които възлизала на
360 лева. Детето - получавало наследствена пенсия от 45 лева. Ищцата живеела
заедно със своите две деца и с майка си в жилище, собственост на последната.
Майката на ищцата била пенсионер, но независимо от това участвала в
задоволяване потребностите на семейството на дъщеря си, лишавайки собствени
нужди. След погасяване на кредитите от ищцата, след заплащане на задължителните
разходи по отопление, вода, телефони, лекарства, независимо от получаваното
трудово възнаграждение, на последната оставали едва около 350 лева за храна,
към които дори и да се добавели месечните издръжки от по 170 лева за В., същите
били крайно недостатъчни за нормалното му израстване и развитие. Към
задължителните, необходими разходи за малолетното дете следвало да бъдат
прибавени и месечните такси за посещението му при -, предвид установен проблем
в нервно-психологичното му развитие - изоставяне в говора на детето, което към
момента се опитвало да изговаря изречения. По информация на ищцата за всяко
посещение при -, същата заплащала по 20 лева, като месечната сума била от порядъка
на 60 - 80 лева. За установяване на това обстоятелство ищцата щяла да представи
писмени доказателства с оглед доклада на съда по делото. Предоставяната от
ответника издръжка от 170 лева на месец за детето била крайно недостатъчна да
задоволи нормалните му потребности откъм здравословна храна, облекло,
медицинско обслужване и специализирана -ична помощ, което било и в пряка връзка
с изменилата се икономическа обстановка в страната към момента. Само разходите
на ищцата за електричество в зимните месеци възлизали на около 200 - 300 лева
на месец. В този аспект ищцата била в затруднено положение, поради недостиг на
средства да задоволява основните потребности за детето, имайки предвид и
екстремно увеличените стойности на предлаганите стоки от първа необходимост,
както и на услугите в страната ни. През изминалия период от време, считано от
определяне размера на издръжка за В. с посоченото по-горе съдебно решение, се
изменили съществено социално-икономическите условия на живот в страната, с
оглед протичащите инфлационни процеси. Променена била възрастта на нуждаещото
се от издръжка дете, съответно несъмнено се увеличили неговите ежедневни нужди,
като било общоизвестно, че през този период на интензивно израстване, неговите
ежедневни нужди бързо се променяли и нараствали. От друга страна, ответникът
работел и живеел в чужбина, и независимо че не желаел, имал възможност да плаща
по-висока издръжка за детето си с оглед финансовото си състояние. Предвид
гореизложеното, моли съда като съобрази възрастта и нуждите на малолетното дете
и социално-икономическите условия на живот в страната, да увеличи размера на
издръжката на детето В.Н.Р., която към момента била към минималния размер на
установената от СК размер на издръжка.
Искането е да се увеличи размера на присъдената издръжка
на малолетното на страните дете по гр.д. № 3795/2017 г. на СтРС, като се осъди
ответникът да му заплаща, чрез ищцата, като негова майка и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, считано от подаване на
исковата молба в съда на 03.04.2020 г., до настъпване на законни основания, за
нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски.
Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 150 СК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че не оспорва, че на
основание решение № 264/12.06.2015 г., постановено по гр. дело № 70/2014 г. по
описа на ОС - С., ответникът бил признат за биологичен баща на детето В.Н.Р..
Не оспорва също така, че със същото решение ответникът бил осъден да плаща
месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 24.06.2014 г. Не оспорва още,
че размерът на така определената издръжка от 100 лева, на основание решение по
ГД № 3795/2017 г. по описа на РС - С., бил изменен от 100 лева на 170 лева
месечно. Оспорва обаче всички останали твърдения, изложени в исковата молба. Не
били налице сочените от ищцата основания за изменение на размера на присъдената
издръжка, определена съгласно решение по ГД № 3795/2017 г. по описа на PC - С..
Ето защо предявеният иск бил неоснователен, поради което моли да бъде изцяло
отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК, издръжката се определяла според
нуждите на лицето, което имало право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължало. В контекста на това нормативно правило следвало да бъде
посочено, че размерът на издръжката, която майката претендирала, бил явно
прекомерен, както с оглед на нуждите на малолетното дете, което следвало да
бъде издържано, така и с възможностите на ответника баща да я плаща. Това било
така, защото на първо място, следвало да бъде посочено, че ответникът нямал
възможност да плаща претендирания размер на издръжката. Към настоящия момент, с
оглед извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid
19 и тежките икономически последици от нея, част от които била масовата
безработица в световен мащаб, ответникът не бил трудово ангажиран, не получавал
нито трудови или каквито и да било други доходи. Също така не притежавал
никакво имущество, от което можел да се издържа. В тази връзка оспорва като
невярно твърдението на ищцата, че бащата - ответник живеел в -, където бил
трайно установен и получавал солидни доходи. В действителност към настоящия
момент ответникът живеел заедно с новородената си дъщеря и съпругата си в -,
заедно с родителите си, които помагали на младото семейство в материално отношение.
От изложеното до тук се установявало, че било налице и второ обективно условие,
което следвало да бъде взето предвид при определяне размера на претендираната
издръжка. С оглед въведения от законодателя критерий - за възможностите на
лицето, което дължало издръжка - а именно, че след определянето на размера на
издръжката по ГД № 3795/2017 г. по описа на PC - С. по отношение на ответника били
налице новосъздадени обстоятелства - за същия възникнало задължение да се грижи
и издържа за новородената си дъщеря А.Н.Р., родена на *** г. , както и да
полага грижи за съпругата си, съгласно установения в чл. 17 СК принцип за
взаимна грижа за семейството. Не било без значение и обстоятелството, че детето
А.Р. било дете със специални потребности, които следвало да бъдат задоволявани
с оглед здравословното й състояние. Това било така, защото детето било родено
със силно изразен дерматит. Това състояние на Анна изисквало специфични грижи.
Детето консумирало специални храни, които били много скъпи, приемало поддържащи
лекарства и състоянието му бил под постоянно лекарско наблюдение. Тези й нужди
- специална храна, приема на лекарствата, които изцяло се закупували без да
бъдат заплащани от НЗОК и медицинските прегледи, които общо възлизали 400 лева
на месец, предвид обстоятелството, че бащата не реализирал доходи се поемали
изцяло от родителите на ответника. Именно защото същият бил без работа и не
реализирал доходи, месечната издръжка за детето В. изцяло се плащала от майката
на ответника. На следващо място, исковата претенция за увеличаване на
издръжката, преценена в контекста на горепосочения принцип, въведен от
законодателя при определяне на размера на същата - а именно съобразяване с
нуждите на лицето, което следвало да бъде издържано, по същество също се явявала
неоснователна. Това било така, защото през този период от време - края на
декември 2017 г. до настоящия момент, по отношение на детето на били възникнали
никакви нови обстоятелства, на основание на които можело да бъдат направени
извод за трайно изменение на нуждите на малолетното дете. Безспорно детето не
посещавало училище, не посещавало извънкласни занимания и дейности, които биха
изисквали допълнителни материални средства като закупуване на учебници, учебни
пособия, униформи, частни уроци и др. Както посочвала и самата ищца, детето
през повечето време било отглеждано в домашна обстановка, което означавало, че
ищцата не изразходвала никакви допълнителни средства, свързани с отглеждането
на детето. Отделно от това оспорва и твърдението, че детето имало нужда от - и
че въобще същото било посещавало такъв, за което обстоятелство ищцата била
правила разходи. Дори и хипотетично да се приемело, че детето имало минимални
говорни проблеми, то със сигурност преодоляването на същите не изисквало частни
посещения при -. Това било така, защото в училищата, детски градини и други
центрове, имало изградени -ични кабинети, посещаването на които било изцяло
безплатно. Оспорва като неверни твърденията на ищцата, че същата имала
финансови затруднения, свързани със задоволяването на нуждите на семейството си
и затова била изтеглила бързи кредити, които, за да покриела теглила нови
потребителски кредити от - АД. Видно от представените от банката удостоверения,
теглените кредити били на значителна стойност над 18 000 лева. Ноторно известно
било, предвид жизнения стандарт в България, използването на средствата от
предоставените й разходи далеч надвишавали задоволяването на обикновените
потребности на едно тричленно семейство в страната, предвид че същата получавала
заплата съгласно представеното й удостоверение за доходи и редовно месечна
издръжка от ответника в размер на 170 лева. В случая обаче под огромно съмнение
било дали ищцата отделяла каквито и да било средства и дали целта на тегления
заем била задоволяване на нуждите и на другото й дете от първия брак - -, тъй
като предвид придобитото наследство от баща му, същият разполагла с имущество
на значителна стойност, притежавал както недвижими имоти, така и финансови
средства. Видно от удостоверение изх. № 6868/2017 г., изд, по ЧГД № 6867/2017 г.
по описа на PC – С., детето - приело по опис наследството на покойния си баща Д.И.И.,
като станало собственик на подробно описано в удостоверението имущество.
Отделно от това, на основание определение по ЧГД № 886/2018 г. по описа на PC -
С. било дадено разрешение на непълнолетното дете, действащо със съгласие на
майка си за продажба на имущество МПС, а с определение по ЧГД № 6538/2018 г. по
описа на PC - С. му било дадено разрешение да изтегли суми за близо 40000 лева,
което поставяло под огромно съмнение твърдението на майката, че образованието
на големия й син изисквало много средства, които тя нямала как да задоволява,
защото бащата на - бил починал и в този смисъл същият не получавал нищо, освен
45 лева наследствена пенсия. В тази връзка, следвало да бъде посочено още на основание
определение по ЧГД 6087/2019 г. по описа на PC - С., - Д., действащ със
съгласието на майка си, бил получил разрешение да продаде наследствен недвижим
имот НИВА, площ 0,874, ЕКАТЕ -, находяща се в землището на -, общ. С., като с
тези пари, отново действащ със съгласието на майка си - ищца по настоящето
дело, бил посочил, че парите от продажбата щели да бъдат използвани за
обзавеждане и ремонт на собствения му апартамент, находящ се в -, -,
обективиран в НА за продажба на вещно право на строеж и на идеални части от
недвижим имот № 6, том първи, рег. № 30, дело 5/2019 г. на нотариус А.К. - рег.
№ 309 на НК гр-. Отделно от това, на основание сключен договор за аренда на
земеделска земя акт № 169, том I, рег. № 3068/2016 г., същият получавал и
арендни плащания, чийто размер щели да установят в настоящия процес. Не бил без
значение и фактът, че на 10.07.2015 г. на ищцата било и издадено разрешение да
изтегли от банковата сметка на сина - Д. сумата от 2411.01 лева, която сума
според посочените от нея аргументи, същата използвала за покрИ.е на разходите
за посещение на уроци по математика и български на сина си, както и за почивка
за море. В настоящия случай не следвало да бъде кредитирано твърдението на
ищцата, че след като същата плащала по 200-300 лева сметка за електричество на
месец, било налице обстоятелство, което било релевантно за изменение на размера
на издръжка, тъй като били нараснали разходите за живот. Това било така, защото
видно от изявлението на ищцата, инкорпорирани в исковата молба, домакинството,
в което ищцата живеела, се обитавало още от трима души. От друга страна - видно
от справка в Търговския регистър на адреса на ищцата бил регистриран търговецът
-, което означавало, че в жилището, което обитавала ищцата, се развивала
търговска дейност, а това предполагало и по-голяма консумация на ток, респ.
плащането на по-високи сметки за електричество, възлагането на които би било
несправедливо да бъдат заплащани от ищеца, чрез увеличаване на размера на
издръжката, която той плащал за отглеждане на малолетното си дете. В заключение
следвало да бъде посочено, че по отношение на малолетното дете В.Р. не били
налице данни, които да са довели до значителна промяна на обстоятелства, при
които била определена издръжката в размер на 170 лева. Напротив - такива били възникнали
само по отношение на ответника, защото той бил сключил граждански брак и му се
родила дъщеря, която с оглед здравословното й състояние изисквало да бъдат
полагани спрямо нея специални грижи. Предявеното на настоящия иск от ищцата с
искане за плащане на този непосилен за ответника размер на издръжка, целяло да
задоволява нужди над обикновените както за себе си, така и за сина си. Именно и
поради тази причина при всеки опит за свиждане със сина си, бащата се натъквал
на категоричния отказ от страна на майката за контакт между баща и син. Същата
многократно заявявала, че ответникът не си „плаща" достатъчно, за да имал
връзка с детето си. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е
основала предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства,
твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу
основателността на този иск.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: заверен препис от удостоверение за
раждане от *** г., заверен препис от удостоверение за раждане от *** г.,
заверен препис от решение № 264/12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 70/2014 г.
по описа на Старозагорския окръжен съд, заверен препис от решение от 27.11.2017
г. по гр.д. № 3795/2017 г. на СтРС, заверен препис от решение № 16/09.03.2005 г.
на СтРС, заверен препис от препис - извлечение от акт за смърт от 23.07.2017 г.,
заверен препис от удостоверение изх. № 212/10.03.2020 г., заверен препис от удостоверение
за текущо задължение по кредит № 3149/09.03.2020 г., заверен препис от удостоверение
за текущо задължение по кредит № 3160/09.03.2020 г., заверен препис от
удостоверение № 690/31.03.2020 г., заверен препис от 3 броя фискални бонове, декларация
за СИС на ищцата, заверен препис от удостоверение за раждане от *** г., заверен
препис от удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за
декларирани данни от 09.07.2020 г., справка – данни за осигуряването по - за
период от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г., заверен препис от удостоверение за
декларирани данни от 06.07.2020 г., заверен препис от справка – данни за
осигуряването по - за период от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г., заверен препис
от изследвания на А.Н.Р., заверен препис от 4 бр. фискални бонове, заверен
препис от 4 бр. рецепти, заверен препис от поправена молба, заверен препис от
удостоверение изх. № 6867/09.02.2018 г., заверен препис от удостоверение за
наследници изх. № 100/25.07.2017 г., заверен препис от определение от
20.02.2018 г., заверен препис от свидетелство за регистрация част І, заверен
препис от определение от 22.11.2019 г., заверен препис от удостоверение изх. №
6087/22.11.2019 г., заверен препис определение от 17.12.2018 г., заверен препис
от заключение от 01.02.2018 г., заверен препис от извлечение от индивидуалната
партида от 29.11.2018 г., заверен препис от удостоверение изх. №
5491/31.10.2018 г., заверен препис от нотариален акт № 182/2018 г., заверен
препис от определение от 10.07.2015 г., заверен препис от нотариален акт №
188/2005 г., заверен препис от нотариален акт № 6/2019 г., заверен препис от
нотариален акт № 187/1960 г., заверен препис от нотариален акт № 139/1991 г.,
заверен препис от собственост на недвижим имот, придобит по завещание №
164/1991 г., заверен препис от акт № 114/2019 г., заверен препис от договор за
аренда на земеделска земя от 17.10.2016 г., заверен препис от справка от ТР,
декларация за СИС от 14.07.2020 г. на ответника.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 3795 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен
съд.
ДАВА
възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да води едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетел, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
й молба относно нуждите от издръжка на малолетното дете и възможностите на
ответника да му осигурява такава.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да представи по делото удостоверение
за доходите си за една година назад от подаване на исковата молба в съда на
03.04.2020 г., КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще
прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
като нямащо значение за делото доказателственото искане на ответника в отговора
за задължаване на третото неучастващо в делото лице П. да представи документи
за извършвани арендни плащания за стопанските 2018-2020 години по договор за
аренда от 17.10.2016 г.
УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на
Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се
предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове
срещу тях.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не
изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно
в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните и
Д., като на ищцата и Д. се връчи и препис от отговора на ответника с
приложенията към него, а на Д. се връчи и препис от исковата молба и отговора с
приложенията към тях, като в призовката й се укаже и необходимостта да
представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по
закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото
производство.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните
във връзка с указанията и доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: