Р E Ш Е Н И Е
град София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение- брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, и с участието на прокурор Десислава
Кайнакчиева при Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 11167 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 278188 от 18.11.2019 г., постановено
по гр. дело № 1078 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 86-ти състав, е оставил без уважение молбата на К.Ф.Ю., ЕГН **********, за допускане на промяна в бащиното и фамилното й име, на
основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Молителката К.Ф.Ю. (въззивница в настоящото
производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и го е
обжалвала, с въззивна жалба, вх. № 5204494 от 05.12.2019 г. по описа на
СРС. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като се поддържа, че крайните изводи на първата инстанция са необосновани.
Съдът е достигнал до тях без да изследва ангажираните по делото множество
писмени доказателства и без да съобрази твърденията на страната за наличие на
важни обстоятелства, налагащи исканата промяна в бащиното и фамилното й име.
Позовава се на съдебна практика, обективирана например в Решение № 205 от
17.07.2012 г. по гр. дело № 654/2011 г. на IV г.о. на ВКС,
според което фамилното име на лицето определя принадлежността му към
семейството, към фамилия с определен произход, история, възраст и определя
принадлежността към рода и корените на родословието. Обосновава, че обикновено
членовете на една фамилия носят едно и също фамилно име, което отразява
принадлежността им към фамилията. В случая на въззивницата всички членове на
семейството й носели български имена – майка й, сестра й, баба й, както и
нейният фактически съжител, от когото очаквала дете. Навежда доводи, че тези
съображения не били взети предвид от първата инстанция. Поддържа, че носенето
на турски бащино и фамилно име й създава трудности в обществото. Отделно от
това, молителката изповядвала християнската вяра, като приемането на имената на
майка й ще отговаря на нейния български етнос и християнска идентичност. Релевира
и оплаквания, че от първостепенния съд не било съобразено също обстоятелството,
че в обществото молителката била известна именно с бащино име ”Р.“ и фамилно ”К.“,
за което били представени и съответните доказателства, а не с бащиното и фамилното
име ”Ф.Ю.“, които се явявали обществено неприемливи. Съобразно с изложеното
моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови
друг, с който да постанови исканата промяна на бащиното и фамилното й име.
Заинтересованата страна О.-Р.(въззиваема в
настоящото производство), не е взела становище по въззивната жалба.
Заинтересованата страна Столична община
(въззиваема в настоящото производство), не е взела становище по
въззивната жалба.
Контролиращата страна Софийска градска прокуратура, чрез представляващия я прокурор, е изразила
становище за неоснователност на жалбата, поради липсата на важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Сочи, че имената на
въззивницата не съставляват пречка свободно да изповядва каквато иска религия.
Останалите доводи относно името не попадат в хипотезата на важни
обстоятелства, които да налагат неспазването на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14
ЗГР. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок, от молителката в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване, валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, с
оглед обхвата на въззивно обжалване, и като прецени приетите относими
доказателства по делото в двете съдебни инстанции, и обсъди доводите на
страните по реда на въззивното производство, прие следното:
Софийският
районен съд е бил сезиран с молба на К.Ф.Ю. по чл. 19, ал. 1 ЗГР, с искане за
допускане на промяна в бащиното й име от ”Ф.“ на ”Р.“ и във фамилното й име от
”Ю.“ на “К.“. В молбата е сочила като ”важни обстоятелства“, налагащи исканата
промяна, както следва: молителката никога не се е представяла в обществото с
бащиното и фамилното име, които носела, майка й я отгледала, идентифицирала се
с българския етнос и изповядвала християнската вяра, имала сестра, която носела
българско презиме и фамилия. Молителката е сочила, че към момента на подаване
на молбата живеела в Белгия с Т.Н., от когото очаквала дете. Твърдяла е също,
че заради турските й имена роднините на фактическия й съжител не я приемали и не можели да
сключат брак. Искала от съда да постанови да носи за в бъдеще бащиното име ”Р.“
и фамилно име ”К.“, както и да се отрази съответната промяна в регистрите за
гражданско състояние.
Заинтересованата
страна О.-Р.е взела писмено становище по молбата, в което не е оспорила същата
с доводи, че съдебната практика отчитала субективното желание на лицето да носи
дадено име, с което се идентифицира, а молителката изявявала именно такава
субективната воля да смени бащиното и фамилното й име.
От приети в хода
на съдебното дирене пред първата инстанция писмени доказателства се установява,
че молителката К.Ф.Ю. ***, Федерална република Германия на *** г., от родители Ф.
Х. Ю. (баща) и Р.М.К. (майка) - удостоверение
за раждане на л. 8 от първ. дело, издадено въз основа на Акт за раждане № 11 от
06.01.1993 г. на длъжностно лице по
гражданско състояние при Община - Русе. С молбата е представено и Свидетелство
за свето кръщене № 199, вр. 032339 от 20.11.2017 г., издадено от Българска
Патриаршия, на молителката К.Ю., кръстена в манастир ”Св. Димитър Басарбовски“.
Съдът е извършил
служебно справка (л. 24 от първ.
дело) в Регистър Национална база данни ”Население“, видно
от която К.Ф.Ю. има сестра Д. П.А.и братМ.Ф.Ю., роден също на *** г.
За установяване
на твърденията в молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР, че не се преследват от
молителката забранени от закона цели, различни от заявените, са събрани в
първата инстанция Писмо, рег. № 513000 – 54727 от 25.10.2019 г. на Министерство
на вътрешните работи (л. 44), удостоверения от Национална следствена служба (л. 47) и от СДВР –
Отдел ”Български документи за самоличност” (л.
48), както и свидетелство за съдимост, рег. № 5585 от
04.11.2019 г. на Централен регистър при Министерство на правосъдието. Видно от
посочените писмени доказателства в автоматизираните информационните масиви на
МВР няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства срещу К.Ю.,
срещу нея няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства и
няма регистрирани данни за приложени принудителни административни мерки по
Глава VII, Раздел I и санкции по
Глава VII, Раздел II от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД). Молителката К.Ф.Ю. не е осъждана.
За да остави без
уважение молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР първостепенният съд е обосновал в
обжалвания съдебен акт, че императивните разпоредби на чл. 13 и чл. 14 ЗГР
установяват строги правила за формиране имената на българските граждани, като
отклонението от тях е невъзможно. Според чл. 13 ЗГР бащиното име на лицата се
образува от собственото име на бащата, а според чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име
на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата. В конкретния случай, за
молителката съществувала единствено възможността да иска промяна във фамилното
й име, което от ”Ю.“ да се промени на ”Ю.“ или ”Х.“, респ. ”Х.ова“. Липсвали
предпоставки и за приложение на нормата на чл. 15, ал. 2 ЗГР, която позволява
със съгласието на бащата на майката, детето с неизвестен баща да получи като
бащино име - името на бащата на майката и като фамилно име – нейното фамилно
име.
Във въззивната инстанция са приети, като писмени
доказателства, служебно изисканите от въззивния съд актуални справки от МВР –
СДВР, от
Национална следствена служба, от СДВР – Отдел ”Български документи за
самоличност, както и свидетелство за съдимост, рег. № 75 от 04.01.2021 г. на
Централен регистър при Министерство на правосъдието. Посочените документи
удостоверяват по надлежен начин, че в автоматизираните информационни масиви на
МВР не разполагат с данни за образувани и неприключили досъдебни производства
срещу К.Ю., че срещу нея няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни
производства и няма регистрирани данни за приложени принудителни
административни мерки по Глава VII, Раздел I и санкции по Глава VII,
Раздел II от Закона за българските лични документи, както и
че въззивницата К.Ф.Ю. не е осъждана.
Други допустими,
необходими и относими доказателства, на които въззивният съд да основава
изводите си, не са ангажирани по делото в двете съдебни инстанции.
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на Софийския районен съд, изградени въз
основа на доказателствената съвкупност в първата инстанция, допълнена с
писмените доказателства в настоящата инстанция, като препраща към тях, на
основание чл. 272 ГПК, правейки ги част от своя съдебен акт. С оглед
оплакванията в жалбата въззивният съд излага и свои мотиви.
Трайната съдебна
практика по безпротиворечив начин е изяснила, че законът урежда начина на
формиране на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради
което и промяната на името е правно уредена възможност, която възниква при
строго определени предпоставки. Преценката за наличие на основания за промяна
на името винаги трябва да е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и
чл. 14 ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно образуване на
бащиното и фамилното име на лицето. Съгласно чл. 13 ЗГР бащиното име на всяко
лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка - ов или
-ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 ЗГР постановява същите правила за образуване на фамилното име,
което може да бъде фамилното или бащиното име на бащата с наставка
-ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Предвид изискванията на посочените норми са
законосъобразни правните изводи на първата инстанция, че молителката следва да
продължи да носи бащиното и фамилното й име ”Ф.Ю.”, тъй като същите са
формирани съобразно с императивните правни норми и не могат да се променят по
волята на лицето. Въззивницата - молител не е заявила искане да се приложи
някое от възможните изключения, съобразно с чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР, които
също са императивни, което е съобразено от първата инстанция.
Следва да се
посочи, че по казуси, разкриващи обективен идентитет с настоящия, са
постановени Решение № 434 от 24.06.2010
г. по гр. дело № 712/2009 г. на IV г.о. на ВКС;
Решение № 292 от 13.11.2012 г. по гр. дело № 107/2012 г. на III г.о. на ВКС, както и др. В посочената съдебна
практика е изяснено, че дори и когато има несъответствие между името и
народностния произход на лицето, това различие не обосновава наличие на
хипотезата по чл. 19, ал. 1 ЗГР и не съставлява ”важно обстоятелство”, налагащо
отклонение от императивните правила по чл. 13 и чл. 14 ЗГР. В процесния случай
въззивницата твърди, че бащата Ф. Х. Ю., чиито имена носи, се различава от
народностния й произход, с който се идентифицира – а именно български такъв, а
не турски, че турските й имена я отличават от роднините й по произход – майка
й, сестра й Д. П.А., и от роднините на фактическият й съжител – Т.Н., които
имали български произход, а всички изброени изповядвали една обща религия –
християнската. По същите съображения счита, че бащиното и фамилното й име в
бъдеще ще й създават неудобства, предвид новонастъпилото важно обстоятелство в
живота на въззивницата, а именно – същата е родила детето А.Т.Н.а, която носи
български бащино и фамилно име, а въззивницата е с турски такива, с които ще
бъде вписана и в документите на детето. Въззивният съд намира, че така
изложените доводи във въззивната жалба, че турските бащино и фамилно име на
въззивницата са неприемливи и не съответстват на семейните и родствените й
връзки по майчина линия, както и на изповядваната религия, не могат да се
споделят като основателни. В българското общество са установени принципите на
етническа търпимост и многообразие, а носенето на бащино и фамилно име,
различни от българските, не лишава въззивницата нито от възможността да се
идентифицира единствено с роднините й по майчина линия, които имат български
произход (доколкото идентифицирането е въпрос на личен избор), нито я лишава от възможността свободно да избира
вероизповеданието си (съгласно чл. 37,
ал. 1 от Конституцията на Република България),
като въззивницата вече е приела Свето Кръщение през 2017 г.
При раждането на
български гражданин се съставя акт за гражданско състояние, в който се вписват
неговото име (собствено, бащино и фамилно) и произход (чл. 9 ЗГР).
Бащиното и фамилното име на физическото лице с установен произход от бащата
се определя според изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 3 ЗГР,
а когато е установен само произходът от майката - според изискванията по чл.
15 ЗГР.
Предвид
изложеното се налага извода, че с претендираната промяна на имената на
молителката се цели замяна на бащиното и фамилното й име, образувани при
стриктно спазване на императивните разпоредби на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. Правилата
за образуване на имената на българските граждани са основани на принципа на
стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица и отстъпването от
това изискване в интерес на отделния член на обществото – в случая съобразно с
желанието на молителката К.Ф.Ю., е недопустимо.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е налице и хипотезата на чл. 15, ал. 1 ЗГР.
Не са налице твърдения, нито данни, установеният произход от бащата Ф. Х. Ю. да
е бил оборен по предвидения в закона ред, което изключва приложението на чл.
15, ал. 1 ЗГР. Носенето на имената на бащата Ф.Ю. сочи връзката на биологичен
произход, която не може да бъде заличена по свободно изявена воля на лицето.
При изложените аргументи и поради съвпадане изводите на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна.
Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278188 от 18.11.2019 г., постановено по гр. дело № 1078
по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III Гражданско
отделение, 86-ти състав.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.