Решение по дело №1091/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20197260701091
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   982      /  13.12.2019г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                  2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Гергана Мазгалова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №1091 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ю.А.С., действащ като ЕТ с фирма Анди 44-Ю.С. ***, ЕИК …………, против Решение №170/08.08.2019г., постановено по АНД №237/2019г. на РС Димитровград. Сочи се, че решението било неправилно, необосновано с доказателства и фактическата обстановка, установени по делото, както и било постановено в нарушение на материалния закон и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Не били обсъдени всички възражения относно редовността и законосъобразността на издаденото НП, както и относно описаното нарушение, което довело до съществено нарушение на процесуалните правила и до постановяване на необоснован съдебен акт. Имало разминаване на посочената правна норма в АУАН и в НП, но съдът не бил го обсъдил. Счита, че това било нарушение на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. В АУАН било посочено чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. без да е посочена разпоредбата на чл.118 от ЗДДС. В самото съдебно решение била изписана различна правна квалификация. Допуснатото процесуално нарушение не можело да бъде санирано по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, защото разширителното тълкуване в случая обезсмисляло съставянето на акта и уредената процедура за съставянето му. Противоречието можело да се отстрани само със съставянето на нов акт, но стига да не били изтекли преклузивните срокове. Спорна и неизяснена била обстановката. Нямало мотиви на органа как била определена глобата от 700,00 лева при минимум 500,00 лева и максимум 2000,00 лева, а съдът бил обосновал размера вместо наказващия орган. Освен това продавачът не бил издал касовата бележка, а задължението на търговеца било да оборудва обекта с фискално устройство, да го регистрира и въведе в експлоатация. Самият търговец не бил на място, поради което не можело да му се вмени задължение да издаде касова бележка. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление. 

Ответникът по касационната жалба ТД на НАП Пловдив не вземат становище по жалбата.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че съдебният акт е правилен и законосъобразен и иска да бъде оставен в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №170/08.08.2019г., постановено по АНД №237/2019г., Районен съд Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №432921-F476465/02.05.2019г. на Началник Отдел Оперативни дейности, НАП Пловдив, с което на Ю.А.С., действащ като ЕТ с фирма Анди 44-Ю.С. ***, за това, че на 27.01.2019г. в 09,45ч. е извършена проверка на търговски обект – маса №124, находяща се в гр.Д., Общински пазар сектор Ж-2, стопанисвана от търговеца, при която е констатирано, че лицето в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация на обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба, като за извършената контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,50 лева – платени в брой от проверяващото лице на лицето Г.К. – продавач, не е издаден фискален бон от въведеното в екслоатация в обекта ФУ DATECS с ИН на ФУ  DT530002 и ИН на ФП 02666305, което не е в работен режим, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата, като извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 29,00 лева между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ.За нарушението на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.53, ал.2 във вр. с чл.27, чл.83 и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева. За да потвърди наказателното постановление, съдът е установил, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Обстоятелството, че обектът работи на посочената дата било установено от ангажираните свидетелски показания и от представения протокол за извършена проверка. Съдът обсъдил направените възражения от жалбоподателя, като изрично е посочил съдържанието на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, както и че задължението на търговеца, създадено с тази разпоредба е уточнено в разпоредбата на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., а също и че продавачът е упълномощено от търговеца лице, като именно срещу търговеца следвало да бъдат предприети действия като към субект на административнонаказателната дейност. Изрично е направен извод, че нарушението е описано правилно текстово и цифрово, както и правилно е квалифицирано. Въззивната инстанция е обсъдила и наложената санкция, като правилно определена и в съответен размер, който бил определен като ориентиран към минимума предвид обстоятелествата, подробно изложени от съда и установени като безспорни в производството.

Така постановеното решение е правилно.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от въззивния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин при извършената проверка на 27.01.2019г., индивидуализиран е нарушителят и е дадена възможност да бъде направено възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42 и сл. от ЗАНН. Въз основа на акта в 6-месечния преклузивен срок е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователни са наведените възражения от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърдението на жалбоподателя, че разминаване в посочените правни норми в АУАН и НП е обсъдено от въззивната инстанция, като районният съд е изложил мотиви, че съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Последното се явявало уточнение на разпоредбата на ЗДДС - чл.118, ал.1, относно нарушението, свързано с неизпълнение на задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане, неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ от фискално устройство /касов апарат/, регистриращо продажба. Нарушението е извършено с неиздаването на фискален бон от фискалното устройство в обекта, стопанисван от касатора. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

Противно на застъпеното от касатора становище, обжалваното решение не страда от липса на мотиви и конкретно първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства. Мотивите са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, предвид обществените отношения, които нормите охраняват.

Наложеното от административнонаказващия орган административно наказание е близо до минималния размер, предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която е приложена правилно при определяне на административното наказание в съответствие с тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност.

В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението в обсъжданата част се явяват неоснователни.

При служебната проверка на решението съдът установи, че същото е валидно, допустимо и правилно, и при липсата на пороци, които доведат до отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №170/08.08.2019г., постановено по АНД №237 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.