№ 264
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100507371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20026215 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 27390/2019 г. по описа на СРС са
осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да заплатят солидарно на А.
Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата от
3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
от 03.01.2018 г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин на
ползване на недвижим имот - магазин №4, находящ се в гр. С., ул. *******, от магазин на
заведение за обществено хранене, и сумата 96,67 лева за мораторна лихва за периода от
17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на искова молба - 15.05.2019 г. до окончателното й
изплащане; като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 3000,00 лева до
пълния предявен размер от 7100,00 лева, и иска за лихва над уважения размер от 96,67 лева
до пълния предявен размер от 228,78 лева.
С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да
заплатят солидарно на В. Т. М., ЕГН ********** , действаща чрез законен представител и
майка А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата
2000,00 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода от 03.01.2018г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин
на ползване на недвижим имот- магазин №4, находящ се в гр. С., ул. ******* от магазин на
заведение за обществено хранене, и сумата 64,45 лева за мораторна лихва за периода от
17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на искова молба-15.05.2019 г. до окончателното й изплащане;
като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 2000,00 лева до пълния предявен
размер от 6100,00 лева, и иска за лихва над уважения размер от 64,45 лева до пълния
предявен размер от 196,56 лева.
С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да
1
заплатят солидарно на С. Т. М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител и
майка А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата
1500,00 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода от 03.01.2018г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин
на ползване на недвижим имот- магазин №4, находящ се в гр. С., ул. ******* от магазин на
заведение за обществено хранене, и сумата 48,34 лева за мораторна лихва за периода от
17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на искова молба-15.05.2019 г. до окончателното й изплащане;
като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 1500,00 лева до пълния предявен
размер от 5100,00 лева, и иска за лихва над уважения размер от 48,34 лева до пълния
предявен размер от 164,33 лева.
С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да
заплатят солидарно на Б. Т. М., ЕГН **********, действащ чрез законен представител и
майка А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата
1500,00 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода от 03.01.2018г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин
на ползване на недвижим имот- магазин №4, находящ се в гр. С., ул. ******* от магазин на
заведение за обществено хранене, и сумата 48,34 лева за мораторна лихва за периода от
17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на искова молба-15.05.2019 г. до окончателното й изплащане;
като иска за главница над уважения размер от 1500,00 лева до пълния предявен размер от
5100,00 лева, и е отхвърлен иска за лихва над уважения размер от 48,34 лева до пълния
предявен размер от 164,33 лева.
С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да
заплатят на А. Г. М., ЕГН **********, В. Т. М., ЕГН **********, С. Т. М., ЕГН **********,
Б. Т. М., ЕГН **********, последните трима действащи чрез законен представител и майка
А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 501,20 лева – съдебни
разноски по гр.дело № 27390/2019 г. по описа на СРС, и сумата сумата 90,26 лева – съдебни
разноски по изп. дело № №593/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. №858 на КЧСИ.
С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да
заплатят на адвокат Г.П., на основание чл. 38, ал.2, във вр. ал.1,т.2 от ЗА, сумата 17,09 лева –
адвокатско възнаграждение.
С решението са осъдени А. Г. М., ЕГН **********, В. Т. М., ЕГН **********, С. Т.
М., ЕГН **********, Б. Т. М., ЕГН **********, последните трима действащи чрез законен
представител и майка А. Г. М., ЕГН ********** да заплатят на „С.-И.“ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1188,99 лева – съдебни разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която
исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответника С.И. АД. Поддържа, че не е
налице противоправно поведение на С.И. АД, нито е налице възлагане на работа от страна
на същия. Магазинът е предоставен под наем на Б.С. и негова била отговорността да не
променя предназначението му. Необосновано първоинстанционният съд приел, че са
настъпили вреди за ответниците. За А. М. били събрани доказателства за алергия към котки,
треви, полени. Не била установена връзка. Освен това лятната ваканция те прекарали с
децата извън С., като това не можело да се вмени във вина на ответниците. За В., по делото
не се установява алергиите да са обострени в резултат от миризмите. За ищците С. и Б. не се
установяват негативни преживявания. Паркирането на автомобили на собствените на
ответника четири паркоместа не би могло да доведе до негативни преживявания, доколкото
по първоначален план са предвидени паркоместа, а не детска площадка. Счита, че размерите
на обезщетенията не отговарят на чл. 52 ЗЗД. Ето защо, моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковете отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците по
делото. Твърдят, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържат, че фактическият състав
на чл. 49 ЗЗД е доказан по делото. Твърди, че са доказани нарушения в ползването на
2
обекта. Изтъкват, че няколко юридически лица могат да отговорят солидарно по чл. 53 ЗЗД,
като считат, че правната квалификация на иска е по чл. 49 ЗЗД, не по чл. 50 ЗЗД. Считат, че
наемодателят също отговаря поради неполагане на дължимат грижа, а именно допускане
магазина да функционира не по предназначението си и поддържането на това състояние без
разрешение за строеж. Прилагат влязло в сила решение от 08.04.2021 г. на ВАС, с което
разрешението за строеж от 31.12.2018г. е отменено. Поддържат, че размерите на
присъдените обезщетения са занижени, но в никакъв случай завишени. Отправят искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
С молба по чл. 265, ал. 1 ГПК, „Б.С.“ ЕООД е отправило искане за присъединяване
към въззивната жалба, подадена от „С.И.“ АД и с определение от 28.09.2022 г., същият е
конституиран като въззивник по гр. д. № 7371/2021 г. по описа на СГС.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269
ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в
рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите във
въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
Безспорно е между страните, че „С.-И.“ АД е собственик на самостоятелен обект в
сграда - търговски обект № 4, находящ се в гр. С., ул. „*******, както и това, че по силата
на договор за наем от 15.11.2017 г. е предоставил магазин № 4 под наем на „Б.С.“ ООД
срещу заплащане на месечен наем в размер на 1 500 лв. Страните не спорят, че през периода
от 03.01.2018 г. до 16.01.2019 г. магазин № 4 е работил като заведение за бързо хранене.
Безспорно е и това, че ищците са собственици и обитават апартамент № 11 на ет.3 в
жилищната сграда в гр. С., ул. „******* през процесния период.
Въз основа на подадени сигнали относно промяна на предназнаението на магазин № 4
до Столична община, район „Красно село“, от Т. М. проверяващата комисия е установила,
че е сменено предназначението на магазина, като в момента на проверката представлява
заведение за бързо хранене и продажба на храна за вкъщи. От констативен протокол №
САГ18-ТК00-53-1 от 08.06.2018 г., издаден от СО-Дирекция „Общински строителен
контрол“, се установява, че е извършено преустройство. Със заповед № РА-29-12/17.08.2018
г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ е забранено ползването и
достъпа на строеж „Смяна предназначение на магазин № 4 в заведение за бързо хранене“,
разположен на партерен етаж в жилищна сграда, находящо се гр. С., Район „Красно дело“,
ползван в нарушение на чл.178, ал.4 ЗУТ. Представен е констативен акт № РКС18-ВК08-
121-3 от 08.10.2018 г. на комисия на СО - Район „Красно село“, в който е удостоверено, че
строежът, представляващ вътрешно преустройство на магазин № 4 в заведение за бързо
хранене, е изпълнен без издадени строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за
строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с разрешение за
строеж № 83/31.12.2018 г., издадено от главния архитект на СО-Район „Красно село“
съгласно одобрени инвестиционни проекти на 20.12.2018 г. от Главен архитект на СО,
район Красно село и въз основа на подадено заявление от собственика на магазина от
21.12.2018 г. в полза на „С.-И.“ АД, е разрешено извършване на строеж „Преустройство и
промяна предназначение на магазин 4“ в заведение за бърза закуска“, но съгласно прието
във въззивното производство окончателно Решение №4538 от 08.04.2021 г. по адм. д. №
11100/2020 г. на Върховния Административен съд, издаденото разрешение за строеж е
отменено.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-
медиинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц.Г. се установява, че при А. М. е
поставена диагноза на 18.06.2018 г. бронхиална астма (лека степен) – заболяване с алергична
реакция – бронхиална хиперактивност, при което епизодично се повишава съпротивлението
3
или обструкцията спрямо въздушния поток в дихателни пътища с пристъпи на затруднено
издишване и типична клинична проява – свирене в гръдния кош. Алергичен
риноконюнктивит – алергично заболяване, което засяга коюнктива на очите и носната
лигавица, почти винаги и лигавицата, покриваща околоносните кухини- синуси. Полиноза –
сенната хрема, алергично заболяване което се проявява вследствие алергичната реакция на
организма към полените в сезона на цъфтеж на растенията. При проведено специализирано
изследване с кожни проби с инхалаторни алергени от 18.06.2018 г. на А. М. е доказана:
високостепенна сенсибилизация към тревни и дървесни полени, котка, умерена към соя и
фъстъци. При детето В. М. е налице поставена диагноза: Ринитис алергика, като е проведено
специализирано изследване с кожни проби с инхалаторни алергени на 18.06.2018 г. , от
което е установена сензибилизация към ДПМК (домашен прах, битови инхалатори) и
плесени Алтернария.
В периода от януари 2018 до юни 2018 г. за ищцата А. М. са представени документи
за преглед от 18.06.2018 г. , когато е предписана и рецепта в този момент тя е била с данни
за обостряне на алергични заболявания, изразяващи се в лек задух, с удължено издишване,
алергична хрема и конюнктивит. За детето В. М., освен преглед на 18.06.2018 г. няма други
медицински документи, но са представени рецепти с изследване за антиалергични
медикаменти с нейното име от 18.04.2018 г. и 07.05.2018 г., като подобни предписания се
правят за обостряне на алергично заболяване и поради това обосновано може да се
предположи, че медикаментите са изписвани след преглед поради изява на алергични
пристъпи. За А. са изписвани Aerius, Рупафин, Вентолин. За В. М. са изписвани Назонекс,
Ксизал, Рупафин и кортикостероиди при алергии и астма: Пулмикорт, Метилпреднозолон и
Медрол. Медролът е полезен при състояния, при които имунната система атакува
собствения организъм на пациента, причинявайки увреждане, или когато предизвиква силна
реакция към вещество, с което пациентът влиза в контакт (напр. алергия). Обикновено
алергиите се проявяват с кожни обриви, ринит, конюктивит. Тежките реакции могат да
бъдат животозастраващи и да протекат с оток на дихателни пътища , задух и срив на
кръвното налягане. Сред приложените по делото медицински документи не са установени
никакви обективни данни за възникнала реална животозастрашаващо състояние
предизвикано от алергия, както при А. М., така и при В. М.. При изслушването на вещото
лице по реда на чл. 200 ГПК, същият заявява, че е напълно възможно алергичните
заболявания да се обострят. При А. Г. има данни за предхождащо заболяване от бронхиална
астма, алергично заболяване. Бронхиалната астма се обостря от сезона, особено когато е
свързана с поленова реакция. Миризмите могат да бъдат алергичен дразнител. Доказани са
полиалергии и при двете. Тези алергични реакции могат да се обострят от дразнещи
вещества, какъвто и да е тип, включително и миризми. В този аспект, те могат да влошат
нещата.
От показанията на св. Н.Х., съсед на А. М. от 5, 6 години един етаж надолу и встрани
от ищцата се установява, че магазинът първоначално е бил за подаръчни опаковки, но сега
предназначението му било друго – за бързо хранене, може би от 2 години. От кухнята се
усещала миризма, предполага, че се готви там. В неговото жилище миризмата се усещала
откъм терасата, при отваряне на прозорците сутрин. Влизал е в апартамента на ищците и в
него миризмата идва откъм банята. Апартаментът им е точно по вертикала над магазина.
Знае, че сем. М.и са се оплаквали от миризмите на общо събрание, но въпросът е приключил
там. Познава сем. М.и, защото имат малки деца, които си играят заедно на двора, който се
намира зад кооперацията. Там бил един от входовете на Б.С.. Единият вход е за клиенти,
другият за служители при паркинга. Децата играели на двора, но постоянно играта им се
затруднявала заради влизането на коли за зареждане на Б.С.. Шумовете се чували сутрин
около 8 часа и събота и неделя от машина, която наподобява вибрация. Миризмите били от
пържени храни, като същите били неприятни на свидетеля. Вечер тази остра миризма я
нямало. В дворното място имало определени паркоместа. Всяко едно място било
разпределено спрямо апартамент в сградата. Случвало се е Б.С. да паркират на място, които
не са техни. По вертикалата над магазина пряко засегнати са собственици на апартамент на
първия етаж, но собствениците били нови и не ги познава. Съпругата му е подала жалби
4
срещу разрешението за строеж от 30.12.2018 г. Не знае дали заедно със сем. М.и са подали
жалбите. Сем. М.и участвали във всяко събрание, преди да напуснат миналото лято. Знае, че
са продали апартамента. К.Р. ползва апартамента си за офис. Не живеел там. От показанията
на св. Р.Д. се установява, че живее в сградата на четвърти етаж, в апартамента над този на
ищците. Разбрал, че магазинът е свързан с кулинарията по миризмата на готвено. Сутрин се
носела миризма на пържено, обикновено на лук. Имал проблем с миризмата. По професия е
строителен инженер и се опитал да спре миризмите със специална изолация, но проблемът
идвал от отвора за водомерите. В неговия апартамент, миризмите идвали от мокро
помещение, където била пералнята. Спомня си, че са подали колективен иск до ДНСК , като
една част от съседите се оплаквали от миризмите, а другите от непрекъснатото движение в
зоната около блока. Влизал е в апартамента на М.и и е усещал миризмите там. Н.Д. е негова
съпруга, подали са жалби срещу разрешението за строеж.
От разпита на св. К.Р. се установява, че е собственик на жилище в сградата, но го
ползва като кабинет, без да спи там. Бил е домоуправител в сградата. Голяма част от
живущите се радвали, че Б.С. ще има магазин там, но не и Т. М., който още преди да отворят
врати бил се заканил, че ще ги изгони. Предлагала си топла храна. Паркоместата били
предварително разпределени. Г- н Д. му се оплакал от миризми, но впоследствие си
направил ремонт и бил доволен, до един момент, когато пак започнало да му мирише. Имало
1-2 от входа, които са свидетели , които се оплаквали, че им мирише. От разпита на св. Д.Д.
, съсед на ищцата, живущ на първия етаж, вертикално над магазина. Сутрин когато се
подготвяли храните, които продават имало е случай да се усеща миризма на манджа, на
пържено. Вечер не се усещала миризма. В апартамента му не се усещали миризми от
заведението. Знае, че сем. М.и са продали апартамента.
От разпита на свидетеля Т. М. – съпруг на ищцата и баща на децата се установява, че
в края на 2017 г. Строител- интест АД е направил ремонт на магазина и от 03.01.2018 г.
започнало да функционира като заведение за хранене. Въздуховодът минава през
инсталационна шахта, която минава вертикално през ап. 1, ап. 7 и ап. 11. Той бил завършека
на аспирационната система на ресторанта и по указания на г-н Х. бил разбит покрива на
сградата, за да бъде изведен въздуховодът в комин. Отбелязва, че в апартамента му се
носели остри миризми на газ, пробан-бутан, облаци от пари, наситени с мазнини, които
полепвали по всички мебели в апартамента. В апартамента имало две тоалетни, като
миризмите идвали от лилавата тоалетна в началото на апартамента, тъй като на гърба й
минавал този въздуховод. Апартаментът не можел да се ползва, това създавало напрежение
и притеснение у неговата съпруга, както и за здравословното състояние на голямата му
дъщеря. Водили я на преглед и според доктора, именно миризмите са отключили астматична
реакция. Алергията на съпругата му се обострила значително от парите, наситени с мазнини
и миризмите. Шумовете от заведението създали стрес у децата, събуждали се през нощта и
крещяли, не можели да спят. Съпругата М. много се притеснила да не е сериозен
здравословен проблем. Познавал я от 15 години, но никога не е имала преди това алергични
пристъпи. Голямата му дъщеря имала здравословни проблеми, изразяващи се в остра
алергична реакция с астматичен пристъп в резултат от случващото се. Налагало се януари
месец да отварят да става течение и трите деца да стоят затворени в едно от помещения.
Синът му се изпускал по малка нужда през нощта от стрес. Това създавало неудобство и
напрежение за цялото семейство. Лятото били принудени да напуснат апартамента, най-вече
заради здравословното състояние на съпругата и голямата дъщеря. Живеели в семейна вила
около три месеца и половина. Това създавало неудобство за съпругата му, тъй като често
трябвало да пътува заради служебни ангажименти, тъй като била преподавател в
увиверситета и адвокат. Освен това, миризмите я притеснявали и поради това, че тя имала
срещи с много хора, но тя се обличала с рев всяка сутрин, тъй като дрехите й миришели на
пържени кюфтета и риба. Дъщерята В. също се оплаквала от миризмата на дрехите й и се
притеснявала в детската градина. Докато били на семейната вила получавали обаждания от
трети лица да спрат с подаването на жалби срещу ресторанта. Р.Д. имал служебни
отношения с П. Х., тъй като получавал поръчки от него. Видял е че г-н Х. е присъствал на
ремонтните дейности пред 2017 г. на магазина и е давал указания къде и как да се пробие
5
комина за въздуховода.
По делото е постъпила справка от Агенция пътна инфрастуктура с данни за
регистрирани в системата преминавания на МПС с рег. № *******, от което се установява,
че в периода от 19.05.2018 г. до 30.10.2018 г. автомобилът е пътувал посока гр. С. до гр.
Петрич и обратно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму (чл. 45 ЗЗД). Според ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г.,
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила,
отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД, а когато такива
нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
Така Решение № 266 от 07.12.2016 г. по гр. д. № 1298/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Затова е
налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползуване на вещта не е допуснато нарушение
на предписани или други общоприети правила. Когато при ползуване на вещта е допуснато
такива нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. Следва да се обърне
внимание, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира, носят
отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като
напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа
възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване отговорността е
по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност - по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД /т. 3 от ППВС
№ 4/1975 г./ Ето защо следва да се приеме, че правната квалификация на иска е такава по
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Отговорността на ответниците е свързана с виновното и
противоправно действие и бездействие на други лица, на които са възложили определена
работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. Същата има
обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата. От
ангажираните по делото доказателства се установи, че за посоченият период С.И. е
собственик, а Б.С. е наемател на процесния магазин,както и че преустройството на магазин
№ 4, на ет.1 в жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул. „*******, в заведение за бързо
хранене „Б.С.“, е извършено без одобрени проекти и разрешение за строеж.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установи, че в
апартамента на ищеца през исковия период са се усещали миризми от функционирането на
заведението за бързо хранене. В тази насока са ангажираните свидетелски показания на
разпитаните пред СРС свидетели Р.Д., Т. М. и Н.Х.. Свидетелите са дали показания за
обстоятелства, които лично са възприели за апартамента на ищците. Същите живеят в
жилищната сграда на ул. „******* и имат преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, за които са разпитвани, включително и относно наличието на миризми в
апартамента на ищеца от функционирането на заведението за бързо хранене. Изводът
относно наличието на миризми в посочения апартамент не се разколебава от показанията на
свидетелите К.Р. и Д.Д., тъй като същите не са посещавали имота на ищеца и нямат преки
наблюдения относно процесния апартамент в исковия период. Ирелевантно за предмета на
спора е дали в техните апартаменти са се усещали миризми от заведението. Ето защо,
въззивният съд приема, че ищците са доказали при условията на пълно и главно доказване,
че през исковия период в апартамента им са се усещали миризми от готвена храна от
заведението за бързо хранене „Б.С.“.
Релевираното във въззивната жалба възражение на въззивника, че същият не отговоря
6
за претърпените неимуществени вреди солидарно с наемателя е неоснователно.
Собственикът на вещта е длъжен по силата на закона да ползва лично или чрез друго лице
същата по такъв начин, че да не причинява вреди другиму. Предоставянето на вещта под
наем на друго лице не съставлява основание за освобождаване на собственика от деликтна
отговорност, като постигнатите уговорки между страните по договора за наем имат значение
за вътрешните им отношения. В случая от значение е обстоятелството, че собственикът на
магазин № 4 не е обезпечил ползването на същия без да вреди на ищците с оглед
установеното преустройство от магазин в заведение за хранене без одобрени строителни
книжа. Ответниците не са положили изискуемата грижа, като не са обезпечили ползването
на магазин № 4 по начин, по който да не се причиняват вреди на трети лица и в частност на
ищците. При това положение следва да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на собственика на вещта за причинените на ищеца
неимуществени вреди при ползването на магазин № 4. С решение № 79 от 07.06.2019 г. по
гр. д. № 3839/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК е разяснено, че
деликтната отговорност ще възникне за лицето, което е било длъжно да обезопаси вещта, да
положи грижата на добрия стопанин. Такова задължение съществува както за наемодателя,
така и за наемателя. В разглеждания случай отговорността не произтича от необезопасяване
на вещта, а от неправомерното ползване на същата, но доколкото се касае за деликтна
отговорност, тези разяснения следва да намерят съответно приложение. Налага се изводът,
че ответниците съпричиняват вредите, поради което и на основание чл.53 ЗЗД дължат
солидарно обезщетение. Така и решение № 3137 от 10.11.2022 г. по в. гр. д. № 10127/2021 г.
на СГС.
Във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани по делото
писмени доказателства – медицинска документация, приета е и съдебно-медицинска
експертиза, събрани са и гласни доказателства. Установява се, че при А. М. и В. М. е налице
обостряне на алергична реакция от миризмите, проникващи в апартамента. За лечение са им
предписани в процесния период медикаменти за успокояване на алергичната реакция.
Същото се потвърждава и от показанията на съпруга и баща на ищците, от които се
установява, че в резултат на проникването на миризми на готвена храна в техния
апартамент от заведението за бързо хранене съпругата му била в състояние на сериозно
напрежение, стрес, притеснения. Изпитвала чувство на безпомощност, че не може да защити
семейството си. Бил притеснена, изнервена, стресирана. Изпитвала негодувание от
възникналата ситуация, като въпреки че била преподавател по право не можела да защити
семейството си. Ограничили времето й за контакт с децата, налагало и се да пътува заради
преместването от апартамента. Голямата дъщеря имала здравословни проблеми, изразяващи
се в остра алергична реакция с астматичен пристъп. Децата му били стресирани, будели се
нощем от шумовете от заведението, притеснени и изнервени от неудобствата, които
миризмите причинявали в апартамента им, включително невъзможността да ползват всички
помещения. В хипотезата на свидетел заинтересовано лице, съдът не може да игнорира
допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на
изнесеното от тези лица./ Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II
г. о., ГК /. Съдът възприема показанията на свидетеля М., ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй
като същият излага свои преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за
които е разпитван. Показанията му са логични последователни и задълбочени, като същите
кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. По делото не са
ангажирани доказателства, които да разколебаят или да опровергават показанията му
относно претърпените от съпругата му и децата му неимуществени вреди.
Съгласно чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Понятието неимуществени вреди включва
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
7
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време. Константата съдебна практика ППВС № 4/1968 г., приема, че
установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. През разглеждания период ищците са търпели ежедневни неудобства, свързани с
проникналата в обитаваното от тях жилище миризма на готвени ястия от заведението за
бързо хранене. Това им е причинило неудобства, тревожност, напрежение, стрес, както за
майката, така и за децата. Освен това, е довело до ограничаване на контактите с децата,
включително и до преместването им от семейното жилище в период от няколко месеца.
Преместването от своя страна довело до чести пътувания на майката свързани със
служебните й ангажименти. За две от ищците А. и В. М. се установява , че е имало и
негативно отражение върху здравословното им състояние, доколкото е съдействало за
обостряне на алергии, което е причинило допълнително стрес, напрежение и дискомфорт.
Предвид установените неимуществени вреди по отношение на ищците, пряка и
непосредствена последица от увреждането, неблагоприятното отражение върху
емоционално-психологическото състояние на ищеца, липсата на трайни негативни
последици и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка и конюнктура към момента на настъпване
на увреждането, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
настоящият състав счита, че дължимите обезщетения правилно са били определени от
първоинстанционния съд. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба на „Строител –интест“ АД, към която на осн. чл. 265, ал. 1 ГПК се е присъединил
„Б.С.“ ООД следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото въззивниците нямат право на разноски. Такива се следват
на въззиваемите страни. Същите са били представлявани от адв. Лилия Вълчева, която
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Искането е основателно.
Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ, възнаграждението за всеки един от въззиваемите следва да
бъде определено в размер на 300 лева или общо в тежест на въззивниците следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1200 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026215 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 27390/2019 г. по описа
на СРС, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „С.-И.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „******* и „Б.С.“ ООД да заплатят
на адв. Л.В.В., САК, личен № *******, с адрес гр. С., ул. *******, на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9