Решение по дело №811/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 54
Дата: 16 януари 2020 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20194400500811
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И E

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.***,………………г.

***ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на  деветнадесети декември         през двехиляди и деветнадесета     година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                                   ЖАНЕТА Д.

при секретаря  Ивайло Цветков        като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 811  по описа на ***ски окръжен съд        за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

                      Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

                         С решение  № 1609 от 19.08.2019 г по гр. дело № 3061/2019 г по описа на РС – *** състав на същия съд е  ОТХВЪРЛИЛ  предявените от  Й.С.Д. с ЕГН ********** *** против **********гр.***, Булстат *****, с адрес гр.*******, представлявана от *******искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №826/08.03.2019г. на Директора на ОД на МВР *** с която на Й.С.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "сътрудник охрана". Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

                         Срещу така постановеното  решение  въззивна  жалба е подадена от Й.С.Д. , в която се възразява, че в мотивите си РС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, наказанието е наложено цели 6 месеца след установеното нарушение, наказанието не отговаря на степента и характера на извършеното нарушение. Възразява се, че преди процесното наказание въззивникът не е има никакви наказания.  Претендира се отмяна на атакуваното решение   и постановяване на друго такова, с което да се     уважат предявените искове.

                Въззиваемата страна, редовно призована,  взема становище  ,че жалбата е неоснователна и решението на РС следва да се потвърди. Пред въззивния съд се твърди, че от събраните по делото доказателства се потвърждава извършеното нарушение като се твърди ,че другата страна е накърнила престижа на държавната служба на обществено място. Възразява се отново, че не е обсъдено от РС възражението на въззиваемата страна и ответник пред първата инстанция за подаване на исковата молба след изтичане на двумесечния срок.

                Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                 ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

                СПОРНИТЕ  въпроси   по делото касаят атакуването в срок на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ , спазване на разпоредбите на чл. 193 и сл. от КТ, наличието на нарушение, съответствие на тежестта на наказанието на извършеното нарушение.

        РС –  ***   е приел ,че    в случая между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 316з-2305/21.08.2015г., по силата, на което ищецът заемал длъжността „Сътрудник, охрана“ в Сектор Охрана на обществения ред и териториална полиция към Отдел „Охранителна полиция към ОД на МВР ***, както и че същото било прекратено със заповед №826/08.03.2019г. на Директора на ОД на МВР ***, на основание чл.186, чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.10 предл. първо и чл.126 т.13 КТ  вр. чл.2 ал.5, чл.17 ал.1 и ал.3, чл.18 и чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл.188 т.3 чл.189 ал.1 и чл.192 ал.1 КТ вр. чл.159 ал.2 ЗМВР и чл.330 ал.2 т.6 КТ, считано от 12.03.2019г.

За установяване на спорните обстоятелства, съдът е  събрал множество гласни доказателства. В показанията си свидетелите *** и ***, допуснати по молба на ищцовата страна твърдят,според РС,  че са видели задържането на ищеца, но не и че е имал непристойно и арогантно поведение. Свидетелят ***  е твърдял, че не е присъствал при спирането на автомобила на ищеца, а когато е пристигнал, ищецът вече е бил извън автомобила. В този смисъл са  били и  показанията на В. ***, управлявал автомобила, в който е бил свидетеля ***. По делото не се е установило  безспорно на какво разстояние от инцидента са се намирали двамата свидетели *** и ***, тъй като показанията им в тази част са противоречиви, с оглед на което не може за се установи безспорно дали са имали обективна възможност да чуят разговора между ищеца и служителите на полицията.

В показанията си свидетелите ***твърдят,  според РС, че на 28.10.2018г. ищецът е управлявал лек автомобил с видими следи от претърпяно ПТП. Заявили са , че  са забелязали ищеца да управлява лек автомобил рано сутринта между 5,30 -6,00 часа, криволичещ от едната лента на платното в другата. След като разбрали, че по автомобила има следи от ПТП, го последвали и подали светлинен и звуков сигнал. Свидетелите заявили , че на кръстовището на бул.***, ищецът пресякъл кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и продължил в посока към ж.п. гара. Твърдят, според РС,  че успели да спрат автомобила на ищеца едва след пешеходната пътека преди сладкарница „Нарцис“, като след като излязъл от автомобила ищецът бил в неадекватно състояние, ритал и крещял, че е полицай. Двамата свидетели заявили, че в близост е имало случайни минувачи,  свидетели на инцидента, които се възмутили и питали дали действително ищецът е полицай. Свидетелите твърдят,според РС,  че подобно поведение ищецът е имал и в болницата, където бил отведен, за да даде кръвна проба за употреба на алкохол. Свидетелите *** и *** твърдят,според РС,  че се държал грубо и арогантно пред дежурния лекар и отново повтарял, че е полицай, че всички го познават, че отново ще се срещнат. Двамата свидетели заявили, че поведението му станало достояние и на граждани и предизвикало тяхното възмущение. Свидетелят *** заявил, че ищецът се е съпротивлявал, което наложило да бъде съборен на земята, бил във видимо нетрезво състояние и се държал неадекватно. Докато извършвали проверката, ищецът се съпротивлявал като ритал както самите служители на полицията, така и уреда, с който му предложили да му направят проба за алкохол и го повредил.

Съдът не е кредитирал показанията на *** и ***, тъй като същите противоречат помежду си, на свидетелските показания на свидетелите *** и ***, както и на приложените обяснения на ищеца. ***  и твърдял , че  спрели автомобила на около 3 – 4 метра, а свидетелят *** на около 10 – 15метра, поради което не е чул разговора между полицаите и ищеца. Показанията им, че между ищеца и двамата свидетели не е имало спор противоречат и на обясненията по реда на КТ, дадени от ищеца - видно е, че на въпрос №5 (лист 22), ищецът сочи, според РС,  че е влязъл в спор с полицейските органи, понеже отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици. Твърдял е , че изгубил самообладание и влязъл в спор с тях, докато в показанията си свидетелите на ищеца заявили, че не са чули ищецът да спори с двамата свидетели при задържането си.

При така събраните по делото доказателства, съдът  е приел  от фактическа страна, че при задържането си, ищецът е оказал съпротива като ритал и блъскал свидетелите *** и ***. Съдът  приел  за установено от фактическа страна, че задържането му е станало достояние на случайни минувачи, които се възмутили от поведението му, защото той се е представял за полицай, при посещението в Центъра за спешна помощ, ищецът е казал, че е полицай, което предизвикало възмущение и в лекарския екип.

От правна страна съдът е приел  следното : Не се спори между страните, че ищецът работи по трудово правоотношение в държавната администрация. Нормите на Закон за администрацията се прилагат и за администрацията на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Дейността на администрацията се осъществява от 1.държавни служители и 2.лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 Закон за администрацията служителите по трудов договор в администрацията са назначават по КТ на свободна длъжност в администрацията. За възникването, съществуване и прекратяване на трудово правоотношение се прилагат общите правила на КТ и специалните изисквания на чл.107а КТ. Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която може да се заема по служебно или по трудово правоотношение. Служителите в МВР са 1.държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, както и 2.такива, работещи по трудово правоотношение. Статутът на лица, работещи по трудово правоотношение в системата на МВР се уреждат при условията и реда на КТ и на ЗМВР – чл.142 ал.5. Съгласно чл.159 ал.2 ЗМВР ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение при условията и по реда на КТ.

В Раздел 541 в Национална класификация на професиите и длъжностите  „Персонал, осигуряващ защита и сигурност“ и с код 5414 3010 е посочена длъжността „сътрудник охрана“.

Установява се от приложената Заповед №8121з-140/24.01.2017г., че Министъра на вътрешните работи е утвърдил класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 ЗМВР. Установява се, че в Приложение №3 към същата са утвърдени длъжностите за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, като в Раздел III „Специалисти със средно образование“ е посочена длъжността „сътрудник, охрана“ с код по Националния класификатор на професиите и длъжностите  54143010.

С оглед цитираната нормативна уредба, съдът  е приел , че ищецът заемащ длъжност по НКПД „Сътрудник, охрана“ с код 5414 3010, е работил по трудово правоотношение в МВР, бил е служител в държавната администрация и спрямо него се прилагат изискванията на чл.107а КТ.

Установява се, според РС,  от представения Протокол от 27.08.2015г., че ищецът е запознат с вътрешноведомствените нормативни актове на МВР, като в същият е цитиран Кодекс за поведение на служителите от държавната администрация. В чл.2 ал.5 от същия е предвидено, че „служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен  и личен живот.“ В Глава шеста е предвидено в чл.17, че при изпълнение на служебните задължение и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Служителят се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си. Съгласно чл.18, служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация.

     Съдът е приел , че с поведението си ищецът е нарушил всички цитирани разпоредби, като е накърнил и уронил престижа на държавната служба. Поведението му е предизвикало възмущение у случайни минувачи, както и у дежурният лекарски екип в Центъра за спешна помощ, като ищецът се е държал арогантно и навсякъде е повтарял, че е полицай. Задълженията на служителя по Кодекс на служителите в държавната администрация не са изброени изрично в длъжностната му характеристика, но с оглед разпоредбата на чл.107а ал.21 КТ, при изпълнение на трудовите си задължения, служителите трябва да ги спазват. Съгласно чл.22 от същия, при неспазване на нормите на поведение в този кодекс, служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно КТ.

Според РС с  поведението си  ищецът е извършил дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 КТ, а именно неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в друг нормативен акт, за което ищецът е уведомен при възникване на трудовото правоотношение. Ищецът е демонстрирал поведение, с което е уронил и накърнил престижа на държавната служба и макар да е осъществено в извънработно време, деянието му осъществява състав на дисциплинарно нарушение, както е предвидено в Кодекса. Скандалното поведение на ищеца е накърнило престижа на службата, тъй като самият ищец няколкократно е повтарял, че е полицай и работи в МВР, което е станало достояние на случайни минувачи и на дежурния екип в Център за спешна медицинска помощ и ги е възмутило.

Законодателят е предвидил в нормативен акт, какъвто е Кодекса за служители в държавната администрация, такъв вид поведение да е посочено в три отделни разпоредби – чл.2 ал.5, в чл.17 и в чл.18. С поведението в случая, според РС,  ищецът е нарушил и трите разпоредби, като,  демонстрирайки, че е служител на МВР,  е отказал да се подчини на органите на реда, съпротивлявал се е при проверката, започнал е конфликт с проверяващите и с това си поведение е накърнил и уронил престижа на държавната служба, като поведението му е станало достояние на минувачи и е предизвикало възмущението им. При така изложеното, съдът  е приел , че при налагане на дисциплинарното наказание, ответникът е спазил разпоредбите на чл.189 КТ като определяйки най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца и така определеното и наложено наказание съответства на извършеното нарушение.

     При налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е спазил изискванията на КТ, като е издал заповедта в законовия срок, а преди това е изискал и съответно получил писмени обяснения от ищеца.

     С оглед изложеното, съдът  е приел , че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е правилна и законосъобразна, а подадената искова молба за отмяната и е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

     Според РС акцесорен характер има и вторият предявен с молбата иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

     Решението на  РС –   ***   е  законосъобразно като краен резултат, но не съобразно мотивите , изложени в него

 

        Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.

         Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 

         При проверка на атакуваното решение въззивният съд констатира, че с отговора на исковата молба пред първата инстанция, който отговор е подаден на 17.06.2019 г и е на л. 9 от първоинстанционното  дело , ответната страна пред РС – *** и въззиваема страна пред настоящия съд , е направила възражение за подаване на исковата молба след изтичане на предвидения законов двумесечен срок за това. В постановеното решение на РС – *** съдията докладчик в уводната част на решението и на неговата първа страница е отбелязал наличието на възражение от ответника в този смисъл, но по – нататък в съдебния акт изобщо не е обсъдил това възражение и не е изложил свой извод по спорния въпрос. Възражението е повторено и в първото по делото съдебно заседание на 19.07.2019 г от процесуалния представител на ответника пред първата инстанция,  налице е било твърдение от страна на процесуалния представител на ищеца пред първата инстанция и въззивник пред ОС – *** за заболяване на същия към датата на изтичане на срока за подаване на исковата молба, съдът е приел тези писмени доказателства. В решението обаче по въпроса липсва какъвто и да екоментар на съда и изводи в тази връзка. Възражението отново се изтъква от въззиваемата страна пред въззивната инстанция.

         Съгласно разпоредбата на чл.   357 ал.1 от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.

          Съгласно чл. 358 ал.1 т.2 от КТ исковете по трудови спорове  за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок. С оглед заглавието на над текста  на чл. 358 и с оглед вида и характера на срока същият е давностен и не се прилага служебно от съда, а по възражение на заинтересуваната страна. В случая такова възражение е налице.

          Видно от материалите по делото заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на 12.03.2019 г, което е видно от представеното писмено доказателство на л. 16 от първоинстанционното дело -  процесната заповед е връчена на Й.  С.Д. на 12.03.2019 г в 8,45 ч и е налице негов подпис, който не е оспорен. От страната не е оспорена и датата на подаване на исковата молба, а е направено само възражение, че към момента на изтичане на срока за подаване на същата Й.С.Д. е бил болен. Видно от входящия печат на РС – *** исковата молба е подадена на 16.05.2019 г като на печата не е отразено наличието на пощенско клеймо. Към исковата молба обаче се намира плик  с пощенско клеймо на него от 15.05.2019 г, която дата следва да се приеме за датата на подаване на исковата молба.

           Двумесечният срок за  подаване на исковата молба с оглед датата на връчване на заповедта изтича на 12.05.2019 г. този ден е неделя и е неприсъствен. В този смисъл срокът изтича на следващия ден 13 май 2019 г. Исковата молба обаче е подадена на 15.05.2019 г, липсват данни исковата молба да е подавана до друг некомпетентен орган на по – ранна дата и да е препращана на РС – ***. При наличието на възражение за  изтекъл давностен срок и предвид гореизложеното следва да се приеме, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ. Няма твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на този срок. Твърденията пред първата инстанция за наличието на заболяване на Й.С.Д. към датата на  изтичане на срока са неотносими към спора. Това не е обстоятелство, което да влияе по някакъв начин върху давностния срок или да обуславя спиране или прекъсване на същия.

           Предвид гореизложеното предявените искове следва да се отхвърлят само на това основание без да се обсъжда спора по същество,  както е сторил РС – *** без изобщо да  обсъди възражението и да се произнесе по него. В крайна сметка исковете са отхвърлени и  решението на РС е правилно като краен резултат ,но по изложените по – горе съображения. Следва да се потвърди атакуваното решение.

           При този извод следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8  от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

          Водим от горното, съдът

                                           Р  Е  Ш  И      :

                     ПОТВЪРЖДАВА   РЕШЕНИЕ   1609 от 19.08.2019 г по гр. дело № 3061/2019 г по описа на РС – *** КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

                     ОСЪЖДА Й.С.Д.  ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ОД на МВР – ***  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за въззивната инстанция

                    РЕШЕНИЕТО        подлежи на касационно  обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението до страните за изготвянето му

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :