РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000966 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260290/17.08.2021г., постановено по търг. д. №177/2020г.
по описа на Окръжен съд С.З., „З.а.д."Д.:Ж.З.“ АД с ЕИК *********, е
осъдено да заплати на Ж. З. ИЛ. с ЕГН ********** сумата от 35 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на
внучка на И.Г.Е. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на
ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 2 000лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение по клиентска банкова сметка по чл. 39 от Закона за
адвокатурата в „Р. /Б./“ ЕАД, с IBAN: *********************, BIC:
*********, с титуляр адвокат Ж. СТ. ЗЛ.. „З.а.д."Д.:Ж.З.“ АД е осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 1 400лв.
Решението е обжалвано в срок от ответника в първоинстанционното
1
производство – „З.а.д."Д.:Ж.З.“ АД. Счита, че решението е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са
подробни съображения, свеждащи се до изразено несъгласие с решаващите
мотиви на съда за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
своя дядо. Поддържат се всички възражения по основателността на иска,
съдържащи се в отговора на исковата молба. Конкретно са изложени
съображения за липсата на доказана особено силна емоционална връзка
между ищцата и починалия й родственик, за липсата на доказани
продължителни болки и страдания, които да надхвърлят по интензитет
присъщите за съответната родствена връзка и прекомерност на
претендираното/присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Изразено е
становище, че изводите на първоинстанционния съд за липсата на
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, са неправилни. В случай че предявеният иск се
прецени за основателен, се позовава на лимитите, визирани в пар.96 ал.1 от
ПЗР на КЗ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
да бъде отхвърлена изцяло или да бъде присъдено обезщетение в по-нисък
размер.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – Ж. З. ИЛ., се оспорва подадената въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
2
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1
от КЗ /отм./.
Ищцата в първоинстанционното производство – Ж. З. ИЛ., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 226 ал.1 от КЗ /отм./,
а именно: На 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път **-**, км. 11+200, в
землището на О.Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно
превозно средство - л.а. „Б.***“ с peг. № *********, водачът И.Б. е причинила
по непредпазливост смъртта на И.Г.Е., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З. -
дядо на ищцата Ж. З. ИЛ.. И.Г.Е. е управлявал л.а. „О.А.“ с peг. № *********
в посока от с. С. към гр. С.З.. След преминаване през моста над магистралата,
л.а. „О.А.“ с peг. № ********* е бил ударен от движещия се в неговата лента
за движение л.а. „Б.***“ с peг. № *********, управляван от И.Б..
За станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП №***/2016г. по
описа на РУП - Р. и пр.пр. №****/2016г. по описа на ОП - С.З.. Образувано е
НОХД №62/2019г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда №13 от 09.04.2019г.
съдът признал подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път
**-**, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл.
С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Б.“ модел „320“ с peг. № *********, е нарушила правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП и е причинила смъртта и средни телесни повреди на повече от едно
лица.
В резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б. причинява на
ищцата вреда - изгубила е своя дядо. Изложени са обстоятелства за наличие
на установена трайна емоционална връзка между ищцата и починалия й дядо.
Между същите са съществували чувства на обич и привързаност, дядото се е
грижил за своята внучка като за своя дъщеря. Ж.И. е изпитвала любов и
уважение към своя дядо, който бащински се е грижил за нея и е помагал в
отглеждането и възпитанието й, тъй като са живеели в едно домакинство.
Твърди се, че скръбта на Ж.И. е неизмерима и й причинява неимоверни
страдания. Ищцата много трудно преживява загубата на един от най-близките
си хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно е общувала с дядо си
и е разчитала на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката
между ищцата и И.Г.Е. била изключително силна и внезапната смърт на
3
последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата.
Твърди се, че същата е претърпяла и търпи и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
толкова близък за нея човек.
Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност за МПС
„Б.“ модел „320“ с peг. № ********* по застрахователна полица
№*************, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да
осъди ответника „З.а.д. Д.:Ж.З.“ АД да заплати на Ж. З. ИЛ. сумата от 35
000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в
качеството й на внучка на И.Г.Е., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на
увреждането до окончателното изплащате на сумата.
В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „З.а.д.
Д.:Ж.З.“ АД се оспорва предявеният иск. Възраженията по основателността на
иска се поддържат с въззивната жалба, посочени по-горе.
При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери
за установено следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза
на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
4
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Според актуалната задължителна съдебна практика се разширява кръгът
на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие настъпила смърт на техни близки. С оглед разрешението, дадено в
Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.д. №1/2016г. на
ОСНГТК, материално легитимирани в гражданския процес да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5
от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. При
традициите, създадени в българския бит, включително и в осъвременен
аспект, така приетото намира най-широко отражение в отношенията между
братя и сестри и низходящи и възходящи от втора степен.
Претенцията на ищцата Ж.И. се извежда от отношенията, създадени
между втората група лица – низходящи и възходящи от втора степен.
Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния
дядо с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г.
на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, като възраженията на жалбоподателя в
тази насока са неоснователни.
Релевантни за наличието на действително създадена трайна
емоционална връзка между починалия, вследствие описаното в исковата
молба ПТП – И.Е. и неговата внучка – Ж.И., както и по отношение на
еквивалентния размер на понесените от нея душевни болки и страдания
вследствие загубата на близък родственик, са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От
показанията на свидетелите Е. и Е. – съответно баба и майка на ищцата, по
безспорен начин се установява, че Ж.И. и починалият й дядо са били в
5
изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им
връзка. Гласните доказателства установяват, че Ж. е извънбрачно дете, не е
припозната от баща си. Родителите й са разделени, като от 6-годишна възраст
ищцата е отглеждана и възпитавана единствено от баба си и дядо си, с които
живее в едно домакинство. Майката на Ж. е работила около 13 години в Г. и
през този период ищцата е живеела при баба си и дядо си, които са се
грижели изцяло за нейното възпитание и обучение, а починалият й дядо
изпитвал особена обич към нея. Към момента на ПТП-то Ж. завършвала
гимназиалното си образование и й предстоял абитуриентски бал. Скръбта по
починалия й дядо, липсата му на този тържествен момент не й позволили да
изживее пълноценно дипломирането си и абитуриентския си бал – плакала на
бала, защото дядо й го няма. С годините тази скръб и липсата на най-близък
човек не са преодолени. Показанията на двете свидетелки, преценени и
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, като съвпадащи, непосредствени и
убедителни, се кредитират изцяло. Гласните доказателства водят до извода,
че създадената емоционална връзка е така силно изразена, че представлява
„изключение“ и надхвърля пределите на традиционно установената фамилна
близост. Това изключение е в резултат от особени житейски обстоятелства и
ситуация, които са станали причина между починалия и неговата внучка да се
породи особена близост. Особената близост не е само сходна, но изпълваща
отношенията между родител и дете, доколкото Ж. в ранна детска и юношеска
възраст е отглеждана единствено от своите баба и дядо. Гласните
доказателства сочат, че починалият И.Е. не само е обичал силно своята
внучка, но и активно е участвал при нейното отглеждане – водел я на
училище, ходел на родителски срещи, освен това Е., заедно с майката на
ищцата, са осигурявали материалната издръжка на детето. Т.е. – в случая е
приложима не само хипотезата, предмет на тълкуване в Тълкувателно
решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. С ППВС №4
от 25.05.1961г. кръгът на правоимащите на обезщетение за неимуществени
вреди е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Още в това
постановление обаче е посочено, че имат право на обезщетение, но за
имуществени вреди близките на пострадалия, които са понесли такива вреди -
деца, съпруг, родител, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на
издръжка по закон от пострадалия. С Постановление №5 от 24.11.1969 г.,
6
Пленум на ВС, е признато право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и в случаи,
когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън
кръга на тези по т.2, са се създали отношения, напълно сродни с тези,
посочени в постановлението, е справедливо да се присъжда обезщетение за
вредите от неимуществен характер, които им са причинени със смъртта,
последвала от непозволено увреждане на близкия им, като конкретно са
посочени отглежданите и неосиновени деца, когато това отглеждане е било
трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито
са отношенията между родител и дете, /както и когато пострадалият и
преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е
била продължителна и трайна/. Т.е. – и преди постановеното ТР №1 по тълк.д.
№1/2016г. на ОСНГТК, съдебната практика не изключва идеята, че право на
обезщетение за имуществени вреди /ППВС №4 от 25.05.1961г./, както и право
на обезщетение за неимуществени вреди /ППВС №5 от 24.11.1969г./ би
възникнало за лица, които, макар и да са извън кръга на посочените и с ППВС
№2 от 30.11.1984г. /което е обявено за изгубило сила с ТР №1/21.06.2018г. по
тълк.д. №1/2016г./ са създали помежду си връзка и чувства, каквито са
отношенията между родител и дете. Такъв е и настоящият случай.
Починалият И.Е. се е отнасял към ищцата като към свое дете, а от своя страна
Ж. е проявявала към него отношение като към баща.
По изложените съображения установена е материалноправната
легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на своя дядо. Установени са и елементите от фактическия
състав на чл.226 от КЗ /отм./: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на
родственик. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно
поведение на виновния водач – И.Б., която, на 11.06.2016г., управлявайки лек
автомобил марка „Б. ****“ с рег.№ *********, е нарушила правилата за
движение по пътищата. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла
в сила на 24.04.2019г. присъда №13/09.04.2019г. по НОХД №62/2019г. по
описа на ОС - С.З..
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ
7
/отм./, във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – със застрахователна полица №****************, валидна от
17.08.2015г. до 17.08.2016г.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.226 от КЗ /отм./ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт –
връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение.
При преценката на конкретните обстоятелства – както от обективна
страна, така и от субективна страна - свързано пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия
и претендиращия обезщетение, коментирани по-горе, въззивната инстанция
намира, че справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищцата болки
и страдания, свързани в със загубата на изключително близък човек, е сумата
от 35 000лв., както правилно е определено от първоинстанционния съд. Това
обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост, отчитайки, че според данните по делото, И.Е. е бил в
трудоспособна възраст – на 61 години. Не може да не бъде отчетен и фактът,
че към момента на трагичното събитие ищцата е била в изключително млада
възраст, но достатъчно осъзната възраст за изграждане на съзнателна и трайна
емоционална и духовна връзка между нея и нейния дядо, който е изграждал в
8
представите й бащиния авторитет. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл.52 от ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на
увреждането, а обезщетението от 35 000лв. съответства на визирания в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливост.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция са
за икономическата конюнктура. А към момента на настъпване на процесното
събитие лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени вреди от
застрахователно събитие - телесно увреждане или смърт са за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000лв., а за всяко събитие при две или
повече пострадали лица - 10 000 000лв.
Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на пар. 96 ал.1 от
ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, съгласно която
преходна разпоредба, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл.493а ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл.493а, ал.4 – разширения кръг лица, се определя в
размер до 5 000лв. На първо място в случая е приложима разпоредбата на пар.
22 от ПЗР КЗ, изрично предвиждащ, че за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс – какъвто е настоящият
случай /застрахователната полица №BG/30/115002122673 е сключена на
17.08.2015г. и е валидна до 17.08.2016г./, се прилагат разпоредбите на
отменения КЗ. Освен това, невъзможността обезщетението за неимуществени
вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни
стойности, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от
ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява
страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените,
9
вследствие смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен
съответства и на прокламираните в Конституцията на РБ основни права на
гражданите – чл.56 от КРБ - всеки гражданин има право на защита, когато са
нарушени или застрашени негови права или законни интереси, така и на
основните принципи, общи за правото на държавите членки на ЕС в областта
на извъндоговорната отговорност, като правото на ЕС не предвижда
максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за
неимуществени вреди - чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка. Това е гаранцията,
дадена и в т.12 от преамбюла на Директивата. Именно т.12 от преамбюла на
Директивата обобщава задължението на държавите - членки да гарантират
минимални суми на застрахователно покритие, което представлява важен
елемент от защитата на пострадалите. А гаранцията за тази защита е свързана
именно с приложението на чл.9 ал.1 от Директивата, предвиждащ минимални
суми и регламентиращ: Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000
EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите.
Не на последно място в случая приложение намира и разпоредбата на
чл.633 от ГПК, регламентираща действието на решението по преюдициалното
запитване, а именно - решението на Съда на Европейските общности е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
Отговор на преюдициално запитване, относимо към настоящия казус, се
съдържа в решение на Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело С – 277/12/Vitālijs
Drozdovs срещу Baltikums AAS, постановено по преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Латвия. Съгласно т.2 от
диспозитива на решението, чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
10
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5. Ето защо оплакването,
съдържащо се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразено с лимитите, посочени в § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, е неоснователно.
Следващият спорен въпрос, очертан с предметните предели на
въззивната жалба, е наличието на съпричиняване за вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, което да бъде отчетено при определяне на
обезщетението.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Като конкретна
проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия в отговора на
исковата молба се сочи и се поддържа във въззивната жалба, че И.Е. не е бил
с поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а от ЗДвП.
Относима към въведените възражения за съпричиняване е допуснатата
при първоинстанционното разглеждане на делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа екпертиза. Съгласно заключението на
вещите лица, лекият автомобил „О.А.“, управляван от пострадалия И.Е.д, се е
движел по главен път **-** /надлеза над АМ Т./, в посока към гр.С.З., в
условия на започнато спускане на мост. В същото време в обратна посока, в
условия на изкачване на моста, се е движел л.а. „Б.“. Техническите причини,
довели до възникване на ПТП-то, са субективните действия на водача на л.а.
„Б.“, който не се е съобразил при избора на скорост с пътните знаци, с
конкретните условия на видимост, не е запазил разположението на
автомобила си в своята пътна лента и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, като сблъсъкът между двата автомобила е настъпил в лентата за
движение на л.а. „О.А.“. Вещите лица се категорични, че тежестта на
получените от Е. травми е без зависимост от предпазен колан. Също така
категорично е и заключението, че са налице данни за използван от И.Е.
предпазен колан. Получените от него травматични увреждания не са в
11
резултат на свободно движение на тялото му, а са от притискане между
облегалката на шофьорската седалка и волана, който в резултат на
пластичните деформации на автомобила е силно преместен назад към водача.
Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна -
застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени
средства не само обективния факт на нарушение на правилата за движение,
каквото в случая не е налице, но и наличието на причинна връзка между
определено поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
каквато в случая не е установена. Недопустимо е приложението на чл.51 ал.2
от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а е само твърдян или предполагаем. За да бъде
успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно
легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено
увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи,
че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на
поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на този
факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
жалбоподателят дължи разноски на въззиваемата страна. Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на
2 000лв. – адвокатско възнаграждение – заплатено в брой, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260290/17.08.2021г., постановено по
търг. д. №177/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., с което „З.а.д."Д.:Ж.З.“
АД с ЕИК *********, е осъдено да заплати на Ж. З. ИЛ. с ЕГН **********
сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за причинени
12
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството й на внучка на И.Г.Е. с ЕГН **********, б.ж.
на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.а.д."Д.:Ж.З.“ АД с ЕИК ********* да заплати на Ж. З.
ИЛ. с ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на
2 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13