№ 189
гр. Стара Загора, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20235500100171 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД във връзка с
чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК.
Постъпила е Искова молба вх. № № 2383/21.02.2023г. от ищеца З. Г. А. с
ЕГН ********** от *** в качеството си на майка на починалия А.Б.А., чрез
пълномощника си адв. П. К. от АК - София против Д. В. Д. с ЕГН **********
от *** с правно основание: чл. 45 и сл. от ЗЗД и с цена на иска за
неимуществени вреди в размер от 26 000 лв. частичен иск от общо
претендираните 150 000 лв., с която ищцата иска от съда да постанови
Решение, с което да осъди ответника Д. В. Д. да й заплати сума в размер на
150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ - понесените неизмерими
болки и страдания от непозволено увреждане - за това, че на 07.04.2022 г. в
орехов масив, намиращ се в северната част на землището на *** поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - ловуване, причинил смъртта на А.Б.А. с
ЕГН **********, ведно със законната лихва от деня на непозволеното
увреждане 07.04.2022 г. до окончателното му изплащане.
Претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.
1
В законовия срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответника по делото Д. В. Д. с ЕГН **********, с който възразява
срещу общия размер на иска, както и срещу размера на частично предявения
такъв, като взема становище, че същият е неоснователно завишен. Възразява
и срещу поисканото обезпечение за налагане на възбрана върху посочените в
исковата молба недвижими имоти. Моли да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели при режим на довеждане, с показанията, на които ще установи
изложените в отговора на молбата обстоятелства.
Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на
настоящия ОС – Стара Загора, исковата молба е редовна, отговаря на
изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.
С исковата си молба ищцата иска да бъдат приети като писмени
доказателства по делото представените от нея, ведно с исковата молба
писмени документи, като към настоящия момент моли, да й бъде издадено
съдебно удостоверение, което да й послужи пред ОП – Пловдив по силата, на
което да се снабди с преписи от сл.д. № 36/2022 г. по описа на ОСлО при ОП
– Стара Загора, пр.пр. № 1375/2022 г. на ОП Стара Загора, а именно с всички
изготвени експертизи и протоколи за разпити на свидетели, окончателни
актове и всички други материали и документи приложени по ДП, изясняващи
обстоятелствата по реализиране на процесното деяние. Моли да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на съществувалите приживе отношения между починалия А. и
ищцата А., както и какви болки, страдания и психически стрес е претърпяла
последната и продължава да търпи към настоящия момент, в резултат на
загубата на нейния син, както и за назначаването на съдебно-психологична
експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице психолог, което след като
се запознае с документите по делото и направи личен преглед на ищцата, да
даде отговор на следните въпроси:
Как се е отразил инцидентът на психиката на ищцата, в резултат на който
е настъпилата смърт на А. А.?
Какво е психологическото състояние на ищцата към момента на
прегледа?
Ответника по делото Д. В. Д. от ***, редовно призован, явява се лично и
2
с адв. М. П., и взема становище по предявения иск, като възразява срещу
общия размер на иска, както и срещу размера на частично предявения такъв.
Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, с показанията, на които ще установи изложените в отговора на
молбата обстоятелства.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със
становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и
процесуални норми, ОС – Стара Загора счита за изяснено и доказано
следното:
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно е по делото и се установява от представените и приети като
доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно
подсъден на настоящия ОС – Стара Загора. Същият е процесуално допустим,
поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото
гражданско съдопроизводство. Ищцата е от кръга на лицата, имащи правото
на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
определен с ППВС № 4/1961 г. на ПлВС, потвърден и с Постановлението под
№ 2/1984г.ПлВС - възходящите в настоящият случай.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
По делото безспорно се установява наличието на противоправно деяние,
извършено от страна на ответника Д. В. Д., причиняване на смърт по
непредпазливост на пострадалия А.Б.А. престъпление по чл.123, ал.4, предл.
първо, хипотеза първа, във връзка с ал.1, предл. второ и чл.54 от НК. Налице
е и безспорно и вина за извършеното деяние.
Видно от доказателствата по приложеното НОХД под № 1280/2023 год.
по описа на ОС – Стара Загора с влязла в законна сила на 04.01.2024 г., а
именно Присъда под № 59 от 19.12.2023 г. постановена по НОХД №
1280/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, ответникът Д. В. Д. е
признат за виновен в това, че на 07.04.2022 г. в орехов масив, намиращ се в
северната част на землището на *** поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
ловуване, причинил смъртта на А.Б.А. с ЕГН **********.
Спрямо ответника е реализирана съответната наказателна отговорност,
3
като е постановена присъда по приложеното НОХД с № 1280/2023 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора. Съгласно специалната разпоредба на чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Същите постановки са записани и в разпоредбата на Чл. 413. Ал.(1) от
НПК, която гласи, че влезлите в сила присъди, решения, определения и
разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица,
длъжностни лица и граждани. Според ал.(2) Влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
1. извършено ли е деянието;
2. виновен ли е деецът;
3. наказуемо ли е деянието.
От извършеното деяние от страна на ответника Д. са причинени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания на майката на пострадалия -
ищца по делото, като последица от нелепата и внезапна смърт на сина й
А.Б.А.. Вредите са в пряка и непосредствена връзка с извършеното именно от
ответника деяние.
По делото са представени писмени доказателства - акт за смърт и
удостоверение за наследници на А.Б.А., от които е видно, че ищцата З. Г. А. е
наследник и родител на пострадалия А..
Разпитания по делото свидетел И.М.М., който е братовчед на загиналия и
племенник на ищцата, твърди в показанията си пред съда, че разбрал за
инцидента по телефона от брата на пострадалия. Ищцата и пострадалия били
в много добри отношения преди инцидента. Последната и А. живеели в село
Д.С., но в различни домакинства, като последния работел в селото и обед и
вечер посещавал майка си. А. редовно помагал на майка си, тъй като баща му
починал 2015г. и нямало кой друг да й помага. Разяснява, че преди инцидента
ищцата не е имала психически проблеми и че инцидентът й се отразил на
здравословното състояние. Свидетелят Мичев дава сведениия, че е в добри
отношения със съпругата на починалия. Не бил наясно кой е поел разходите
за погребението, но имало слухове, че ги бил поел ответникът Д.. Дава
сведения, че починалия и ответника са били близки приятели, защото
4
постоянно са били заедно. Били съседи и доколкото знае след инцидентът Д.
помагал на съпругата на А. с каквото можел, както и търсил контакт да
помага и на ищцата.
Свидетелят Г.И.Х. твърди в показанията си пред съда, че А. е бил
усмихнат и грижовен човек и след като изгубил баща си, той се грижел за
майка си и баба си. Последният използвал всяко свободно време да бъде до
тях. Живеели в едно населено място и на много близко разстояние. А. работел
в селото и на обяд отивал да ги види. Заедно прекарвали празниците, бил
весел, щастлив и лъчезарен човек. Свидетел Х. разяснява, че не знае за
психически проблеми на ищцата, но последната се била канела да си сменя
ставата на коляното. След инцидента била няколко пъти в болница, казала че
слагала стендове на сърцето. След инцидента ищцата психически не
издържала, разплаквала се, затова свидетел Х. бил близо до нея, за да й
помогне да преодолее травмата. Свидетел Х. дава сведения, че познава
ответника Д.. Твърди че последния и пострадалия били добри приятели,
винаги ги е виждал заедно и винаги си помагали. Виждал е ответника да
посещава ищцата, но същата не му е споделяла за финансова или физическа
помощ от Д..
Разпитаният по делото свидетел Н. Г. Д., която е съпруга на ответника
твърди в показанията си пред съда, че била в добри отношения с пострадалия
А.. Живеели врата до врата и всяка сутрин пиели заедно кафе около 7 часа.
Заедно били на именни дни, празници и каквито и да е било събирания,
нямало ден в който да не се видят. Свидетел Д. дава сведения, че познава
добре ищцата, че живеят в едно село и че са в добри отношения. З. имала
двама сина, пострадалият А. и Ж., който живеел в чужбина от около 4-5
години. Свидетел Д. от А. знаела, че Ж. й помага финансово, като й изпраща
редовно пари. Ищцата не живеела сама. Същата живее с внука на Ж., който
бил 9-ти клас и свекърва си. Пострадалият споделял на Свидетел Д., че
ищцата А. имала проблеми със здравето и пиела лекарства, но не знаела какви
медикаменти е вземала. Свидетел Д. обяснява, че тя и съпругът й са поели
всички разходи за погребението, помените 40 дни, година, които се правят.
Твърди, че в началото били в добри отношения с ищцата, а със жената на
пострадалия все още са в добри отношения, дори са направили ремонт на
жилището на последната. Свидетел Д. твърди, че тя и ответникът Д. помагат
финансово, когато има нужда и физически по всякакъв начин на съпругата на
5
пострадалия А. и че всеки ден се виждат. Свидетел Д. разяснява, че заедно с
ответника предложили помощ на ищцата, както и да й отворят сметка и да й
превеждат пари, но последната отказала. Дава сведения, че ищец А. избягва
контакт с нея и ответника и че от няколко месеца не си говорят.
Свидетел М.н Х. М. твърди в показанията си пред съдя, че цял живот
живял в селото и познавал както ищцата А. и пострадалия А. така и ответника
Д.. Същият разяснява че М. и Н. са били най-добри приятели, винаги са се
подкрепяли, помагали са си и един без друг не могат. Свидетел М. дава
сведения, че ищцата имала още един син - Ж.. Последният живеел в чужбина.
Неговият син живеел при А., а Ж. им помагал финансово. Свидетел М.
разяснява, че разходите за погребението, за 9 дни, за 40 дни изцяло били
поети от ответника Д.. Последният бил търсил контакт с ищцата А. за да имат
разбирателство и да не се стигало до съд. Д. бил в добри отношения със
съпругата на А. – Г.. Същият постоянно й помагал по къщата с ремонти и
финансово. Ответникът бил предлагал помощ и на ищцата, но последната
изчаквала синът й Ж. да вземел отношение. Свидетел М. дава сведения, че в
поведението на ответника Д. имало доста голяма промяна. Бил депресиран и
затворен в себе си. Свидетел М. мисли, че ищцата нямала здравословни
проблеми след инцидента и че същата не била влизала в болница. Същият
заключва, че А. все още не била преодоляла инцидента и загубата на сина си.
Разпитаното по делото вещо лице Р. С. А. дава становище, че поддържа
изцяло писменото заключение, което била представила. Същата твърди, че
когато човек загуби близък роднина, било то съпруг или особено дете, винаги
остава една празнина, която не може да бъде запълнена.
Настоящият съдебен състав намира, че пострадалия е бил трудолюбив,
активен, ведър и всеотдаен човек, в много добро здравословно състояние и
социално ангажиран човек.
С неговата загуба, неговата майка е лишена от неговите грижи, от които
се нуждае, поради напредналата й възраст. Болката и празнотата от загубата
на сина си ще остави една дълбока и много трудно заздравяваща рана до края
на нейните дни.
При определяне размера на исканото обезщетение за майката и като
пострадал ищец, съдът взема в предвид близката родствена връзка на ищцата
с нейния син, техните отношения на привързаност и обич, а от друга страна и
6
обстоятелствата относно начина на причиняването на смъртта на
пострадалия, т.е. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност – ловуване -
престъпление по чл.123, ал.4, предл. първо, хипотеза първа, във връзка с ал.1,
предл. второ и чл.54 от НК, та макар и извършено по непредпазливост,
ответникът е лишил от живот пострадалия - най-ценното човешко благо и е
променил живота, като е оставил дълбока рана не само на ищцата, а и на
всички други близки хора и роднини, които са го обичали и са живели заедно
с него.
В резултат на неправомерното деяние на подсъдимия Д. Д., от което е
настъпила смъртта на пострадалия А.Б.А., неговите роднини и в частност
неговата майка – ищцата по делото е претърпяля преки и непосредствени
неимуществени вреди от това престъпно и противоправно деяние на
ответника Д.. Съдът намира, че и претендираните от ищцата неимуществени
вреди – душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна
връзка с деянието на ответника - подсъдимия Д. В. Д.. Настъпването на
неимуществените вреди, по принцип не се оспорва от ответника, но същия
счита, че техният размер е прекалено завишен.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с
този принцип, съдът намира, че справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими
понастоящем и за в бъдеще.
Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари
щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна
и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. / ППВС № 4/68г. /. При причиняването на смърт от
7
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението за
неимуществените вреди, като всички тези обстоятелства се вземат пред вид от
съда при определяне размера на дължимите обезщетения.
При определянето на размера на обезщетението за ищцата и прилагането
на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва
да бъдат отчетени и обстоятелствата, които смекчават вината, а оттам и
отговорността на ответника. В тази насока, се явява факта, че ответника не е
осъждан, както и наличието на добри характеристични данни. Освен това
веднага след инцидента се е притекъл на помощ, направил е всичко възможно
да помогне на пострадалия, дал е пълни самопризнания и изпитва дълбоко
съжаление за извършеното.Самият деец и ответник е много близък приятел на
пострадалият и неговото семейство и същият и към настоящият момент
продължава да помага на семейството на пострадалия.
Относно размера на предявения иск за неимуществени вреди: Същият
следва да се съобрази от една страна както с принципа за справедливост, с
оглед причинените неимуществени вреди на ищцата /понесените неизмерими
болки и страдания/ в следствие на престъпното деяние, и от друга страна и
със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид гореизложеното се установява, че в следствие на престъпното
си деяние извършено от осъдения ответник Д. В. Д., ищцата е претърпяла и
продължава да търпи значителни болки и страдания. Възстановителен период
е бил продължителен, нуждаела се е от чужди грижи непосредствено след
непозволеното увреждане, което се установява от свидетелските показания,
които са логически, последователни и кореспондират помежду си. В тази
връзка съдът кредитира с доверието си и дава вяра на разпитаните по делото
горепосочени четирима свидетели и на заключението на вещото лице.
Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки
конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на
деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от
деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства, които обуславят
и отговорността за вреди по чл.45 и чл.52 от ЗЗД на дееца.
От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищцата като
наследник и много близка родственица на починалия пострадал е претърпяла
8
и търпи и към настоящия момент можество негативни преживявания,
психически и физически дискомфорт, душевни болки и страдания, които
бяха установени по един категоричен начин от разпита на горепосочените
четирима свидетели и на заключението на вещото лице по делото.
Ето защо въз основа на всички горепосочени мотиви съдът счита, че
претендираното обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде
определено общо в размер 40 000 лева за ищцата с оглед на претърпените от
нея болки и страдания, като пряк наследник и много близка родственица на
починалия пострадал – неговата майка, като в останалата му част до размера
на претендираните с исковата молба общо сума от 100000 лева, като частичен
иск от сумата от 150 000 лева от ищцата, искът следва да бъде отхвърлен в
тази му част. Следва да се присъди и законната лихва, върху уважената част
на иска считано от датата на увреждането 07.04.2022 година до
окончателното изплащане на дължимите суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените от последната по делото разноски,
съразмерно уважената част на иска в размер на сумата от 196.48 лева /сто
деветдесет и шест лева и 48 ст./, представляваща заплатеното възнаграждение
от нея за изготвянето на съдебно-психологичната експертиза, като общото
възнаграждение възлиза на сумата от 491,20 лева.
Съдът следва да определи и да се присъди адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за пълномощника на ищцата адв. П. К. и
при условията на Наредба под № 1 за размерите на адвоктските
възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.4 от същата възлиза на сумата от
8650,00 лева, съразмерно уважената част от иска, което възнаграждение от
своя страна за един адвокат – адв. П. К. от Адв. колегия – София възлиза на
сумата от 3460 лева, което следва да бъде заплатено от ответника Д. В. Д..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена на
заплати на ответника направените от последния разноски по делото
съразмерно отхвърлената част от иска в размер, но тъй като такива разноски
не са поискани от ответника и пълномощника му адв. П. и не са налице
доказателства за направени от него в тази насока разноски, то такива не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
9
заплати по сметка на ОС – Стара Загора дължимата държавната такса
съразмерно уважената част на този граждански иск в размер на 1600.00 лева.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 52 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д. В. Д. с ЕГН ********** от ***, да заплати на
ищцата З. Г. А. с ЕГН ********** от *** в качеството си на майка на
починалия А.Б.А., общо сумата от сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в неизмерими душевни болки и
страдания, настъпили от внезапната смърт на нейния син А.Б.А., от
причиненото непозволено увреждане - за това, че на 07.04.2022 г. в орехов
масив, намиращ се в северната част на землището на *** поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - ловуване, причинил смъртта на А.Б.А. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лева,
/четиридесет хиляди лева/, считано от датата на увреждането 07.04.2022г., до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 196.48 лева
/сто деветдесет и шест лева и 48 ст./, представляваща направените от ищцата
разноски по делото, съразмерно уважената част от иска, като отхвърля иска за
неимуществени вреди в останалата му част до размера на претендираните от
ищцата 100 000 /сто хиляди/ лева, като частичен иск от общо претендираните
150 000 /сто и петдесет хиляди лева/ лева, като неоснователен и недоказан в
тази му част.
ОСЪЖДА ответника по делото Д. В. Д. с ЕГН ********** от ***, да
заплати на пълномощника на ищцата адв. П. К. от Адв. колегия – София,
сумата от 3460 лева /три хиляди четиристотин и шестдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение определено при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ответника по делото Д. В. Д. с ЕГН ********** от ***, да
заплати по сметка на ОС – Стара Загора сумата от 1600 лева /хиляда и
шестотин лева/, представляваща дължимата държавна такса по делото,
съразмерно уважената част на гражданския иск.
10
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всяка от страните с въззивна жалба чрез ОС – Стара Загора пред АС –
Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
11