Решение по дело №401/2019 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 35
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20191460200401
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Оряхово, 07.07.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Оряховския Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 04.06.2020г. / четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                Районен съдия:Николинка Крумова

 

с участието на секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №401/2019г. по описа на Оряховски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на С.И.Б., ЕГН:********** *********, с която е обжалвал наказателно постановление  ********* на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

         С наказателно постановление  *********. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на С.И.Б., ЕГН:********** ***, &** на основание чл.53 от ЗАНН, вр.чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200.00 лева / двеста лева / за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, като в тази връзка са изложени подробни съображения, както следва:

- в АУАН и НП не било направено описание на нарушението, тъй като не било ясно и не било установено защо е прието, че водачът се е движел с несъобразена скорост, както и, че не е посочено в какво се изразява несъобразяването на скоростта – дали с атмосферните условия, с релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства;

- в НП били изброени само някои от алтернативно посочените в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП хипотези, а именно – несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, а факторите състояние на пътя, състояние на превозното средство, превозван товар и характер на движението не били отразени в същото;

- в НП не било посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на движение с тях или не, като не били конкретизирани нито условията на видимост / мъгла, осветеност и др. /, нито пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание, което създавало невъзможност нарушителят да разбере за какво точно се санкционира и било пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказвало скоростта да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н.;

- не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението, което водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да узнае къде се твърди, да е извършил нарушението;

- НП било издадено при липсата на компетентност;

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован не се представлява.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Б.П.Д. и свидетеля И.П.И..

 

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 08.09.2019г., жалбоподателят С.Б. подал сигнал чрез тел.112, че е осъществил ПТП.Сигналът бил препратен в дежурната част на РУ на МВР – Оряхово.На същата дата на смяна били полицейските служители – св.Б.Д. и св.И.И., които били уведомени, че на земен път – неасфалиран и извън пътната мрежа, в близост до ГКПП – Оряхово е реализирано ПТП с материални щети.При пристигането си на мястото на ПТП двамата полицейски служители установили жалбоподателя, както и лек автомобил марка ********* , собственост на  *********, който с предната си лява част бил блъснат в бетоново блокче, намиращо се встрани от пътя.Жалбоподателят обяснил, че е бил на плажа, след което си е тръгнал за с.Селановци и е реализирал ПТП.Пояснил, че не е видял бетонното съоръжение и го е ударил с предната лява част на автомобила.По автомобила имало материални щети, поради което бил съставен протокол за ПТП.

На жалбоподателя бил съставен  ********* В АУАН жалбоподателят вписал, че няма обяснения/възражения.

В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно постановление  ********* на Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ - Оряхово, упълномощен със Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С.И.Б. ***, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева / двеста лева / за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че на 08.09.2019г. около 13.50 часа в гр.Оряхово, на земен път в близост до ГКПП – Оряхово, управлявайки лек автомобил  *********, собственост на  ********* извън пътната мрежа, при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, реализира ПТП с материални щети, като се блъска в бетонен бордюр в ляво по посока на движението си.

НП е било връчено на 18.11.2019г. лично на С.Б..

 

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като компетентността на актосъставителя и на АНО се установяват от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Също така жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което  е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

В съставения АУАН и в издаваното въз основа на него НП следва да се опишат в пълнота и коректно констатираните обстоятелства във връзка с нарушението, т.е. констатираното неизпълнение на правилото за поведение, регламентирано от закона, а дължимото поведение от водача се съдържа в правната норма, която се посочва за нарушена.

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200.00 лева / двеста лева /, ако деянието не съставлява престъпление.

В случая съдът намира, че описанието на нарушението, дадено в АУАН и НП, съответства на дадената му правна квалификация по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на относимата към нея санкционна разпоредба, поради което са спазени разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП касае извършено деяние от лице, което като водач на МПС движещо се с несъобразена скорост, е причинил ПТП с материални щети.

Видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Б.П.Д. – младши автоконтрольор при РУ на МВР – Оряхово, установил нарушението, в присъствието на колегата му – И.П.И..Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това,  дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния случай.Съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, като е конкретизирано, че мястото е в гр.Оряхово на земен път в близост до ГКПП – Оряхово.

В ТР №28/28.11.1984г. по НД №10/1984г. на ОСНК е прието, че водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените в чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността – колкото опасността е по – голяма, толкова скоростта трябва да е по – малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре.Величината на скоростта следва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като колкото повече и по – неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по – малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл.21 от ЗДвП.Също така, скоростта не се избира произволно от водачите, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия.Скоростта се определя като „ съобразена „, като се вземат предвид факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В случая от показанията на полицейските служители посетили сигнала подаден от самия жалбоподател за реализираното от него ПТП се извеждат обстоятелства около механизма на ПТП, като не се установяват други външни фактори, които да са довели до настъпване на произшествието.От същите се установява, че на 08.09.2019г. около 13.50 часа в гр.Оряхово, на земен път в близост до ГКПП – Оряхово, жалбоподателят е реализирал ПТП с управлявания от него лек автомобил.Жалбоподателят обяснил, че не е видял бетонното съоръжение на пътя и го блъснал с предната лява част на автомобила, вследствие на което по него настъпили материални щети.От показанията им също така се установява, че пътя, по който се е движел жалбоподателя управлявайки процесния автомобил бил земен, а в последствие преминавал в асфалтова отбивка и ако водачът е бил с по – ниска скорост, която да съобрази релефа на пътя и издатините, е било възможно да избегне удара.Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, непротиворечащи и взаимно допълващи се.

От съвкупния анализ на доказателствата, а именно – от показанията на полицейските служители, установили нарушението относно установеното на място ПТП, обясненията на жалбоподателя и наличие на щети по автомобила в следствие на ПТП, както и липсата на възражения в съставения на жалбоподателя АУАН, водят до извода за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, което е извършено по непредпазливост от жалбоподателя като водач на МПС, като причината за настъпилото ПТП е несъобразена с пътните условия скорост.Наличието на несъобразената скорост се извежда от настъпилия противоправен резултат и установената фактическа обстановка, като установяването на несъобразената скорост не е обвързана с конкретна скорост на движение.В случая не е възможно да се установи с каква скорост се е движел жалбоподателя, но от така събраните по делото доказателства може да се направи извод, че същата е била в причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат относно извършеното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.Именно поради това,  скоростта, с която се е движел жалбоподателя се явява несъобразена, тъй като е била неподходяща с конкретните пътни условия и по – конкретно с релефа на пътя независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети.

С оглед гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя.Както беше посочено показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви по отношение на фактите и обстоятелствата, при които е установено нарушението.Следва да се отбележи, че тези факти и обстоятелства не се отричат и от жалбоподателя по същество нито в предявения му АУАН, нито в последствие в депозираната жалба срещу издаденото НП, като същия не оспорва, че е осъществил ПТП с МПС, в резултат на което са възникнали материални щети.Също така в АУАН и НП е посочена конкретна хипотеза, при която водачът не е избрал правилната скорост – несъобразяване с релефа на пътя, което е довело до реализация на ПТП с материални щети, т.е. увреждането на автомобила е в пряка причинно – следствена връзка с противоправното и виновно поведение на водача на МПС.Самият удар в бетонения бордюр е достатъчен, за да се приеме, че скоростта на движение не е съобразена с характеристиките на пътния участък, по който се е движел и не е необходимо установяване на нейната конкретна величина.В случая нарушението се доказва от съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число безспорност на реализирано ПТП, а наличието на несъобразена скорост се извежда от настъпилия противоправен резултат, като АНО не е длъжен да установява каква точно е била тази скорост, респективно какви са конкретните пътни условия, щом при движението със същата е реализирано ПТП, т.е. всяка скорост, която предизвиква противоправен резултат се явява несъобразена и в несъответствие с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП – в този смисъл е и Решение №452/17.12.2019г. на АС – Враца, постановено по КАНД №556/2018г..

В случая не са налице обстоятелства, които да характеризират нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и които да налагат приложението на тази норма, тъй като същото не се  отличава като такова, с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид.Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци и да улесни предвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила.

Разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 200.00 лева, каквато е и наложена на дееца и не подлежи на преразглеждане от съда.

 

Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0309-000356/01.10.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С.И.Б., ЕГН:********** ***,  ********* на основание чл.53 от ЗАНН, вр.чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200.00 лева / двеста лева / за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Враца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: