Решение по дело №5814/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 893
Дата: 18 юни 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530105814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      Номер   893                   Година   18.06.2019              Град  -

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети юни                                                                                      Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                  

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5814 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 250 от  ГПК.

 

          Образувано е по молба от 27.05.2019 г. на пълномощника на ответника Е., в която се твърди, че постановеното по делото решение № 504/23.04.2019 г. несъответствало на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, въпреки, че бил направил изрично искане в тази връзка и се иска допълването му, като се съобразяло съдържанието му с чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, според който, същото трябвало да съдържа банкова сметка, *** или друг посочен от ищеца начин за плащане.

 

          В срока по чл. 250, ал. 2, изр. 1 ГПК, пълномощникът на ищеца Н.П.Б. е подал писмен отговор (неправилно озаглавен „молба“), с която заема становище за неоснователност на направеното с молбата на ответника искане.

 

          Съдът прецени, че с оглед изясняване на неразрешената според пълномощника на ответника част от спора, не е необходимо молбата му за допълване на решението да се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Поради това и по аргумент за противното от чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК я разгледа в закрито заседание, в което, след като обсъди същата, поотделно и в съвкупност с данните по делото, и становищата на страните, намери за установено следното:

 

          Молбата за допълване на решението е допустима, защото е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и от страна по делото, но разгледана по същество, е неоснователна, а мотивите за този правен извод за следните:

 

          По смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно. Молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по някое от тези искания на подалата я страна (чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК). А случая очевидно не е такъв.

 

          При него с постановеното по делото решение № 504/23.04.2019 г. съдът се е произнесъл по цялото спорно право, като е уважил предявения от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и по исканията на страните за разноски, като с оглед изхода на спора, е присъдил сторените такива на ищеца, в която насока е приел за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, по което също се е произнесъл (л. 59).

 

А след като е така, това решение не е непълно по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, защото с него съдът се е произнесъл по всички искания на страните, с които е бил сезиран и е следвало да се произнесе, а молбата за противното на пълномощника на ответника е неоснователна. Не само защото, въпреки неоснователните доводи в същата, ответникът не е отправял искане към съда по делото за посочване на банкова сметка ***. Но и защото, и последният не е длъжен да сочи такава в исковата си молба, защото с нея е предявил не осъдителен, а отрицателен установителен иск (чл. 127, ал. 4 ГПК). Поради това и в уважаващото го решение по делото съдът също не следва да сочи такава сметка (чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК). А в частта му за присъдените с него разноски, то има характер на определение, а в съдържанието на последното няма законово изискване да се сочи банкова сметка (***. 254, ал. 2 ГПК). Ето защо съдът намери за неоснователна молбата на пълномощника на ответника и като такава следва да се отхвърли (чл. 250, ал. 3 ГПК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 27.05.2019 г. на пълномощника на ответника Е., за допълване на постановеното по делото решение № 504 от 23.04.2019 г. в посочения в нея смисъл.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: