Р Е Ш Е
Н И Е
№149
гр. Несебър, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 112 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството по
делото е образувано по жалба, подадена от „Б.М.” ООД срещу наказателно постановление
№ 458846-F500472/22.08.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” –
Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят твърди,
че няма разлика в касовата наличност. Сочи, че в случая се касае за техническа
грешка, тъй като е издадено копие на приключила вече продажба, а фискалният
принтер е отчел същата като нова продажба. Излага се, че липсва разлика.
Развиват се съображения за допусанти процесуални нарушения при издаване на НП –
чрез цитираните като нарушени норми и чрез разминаване между посочената дата в
протокола от проверката, АУАН и НП. С тези доводи от съда се иска да отмени НП.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно на основание събраните по делото доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 06.07.2019г. от
служители на НАП, сред които и свидетелят С. – инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, била извършена проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр. С.В.,
стопанисван от „Б.М.” ООД. За резултатите от
проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0346400 от 06.07.2019г.
При проверката била извършена контролна покупка, за която на проверяващите била
издадена касова бележка. След това те пристъпили към засичане на касовата
наличност, при което констатирали разчетена касова наличност в размер на
2823,70 лв. и фактическа наличност в размер на 2745,27 лв. При тези данни било
установено, че фактическата наличност е със 78,43 лв. по-малко от
регистрираната в касовия апарат. На проверяващите било обяснено, че разликата
се дължи на дублиране на касова бележка на стойност 73,48 лв., като една и съща
покупка била маркирана два пъти. Представени им били доказателства за това, от
което те се убедили, че действително е налице такова дублиране. Видно от
представения оригинал от фискалната лента за 06.07.2019г., на посочената дата
действително били издадени два фискални бона с еднакво съдържание – в 12:45:12
часа и 12:47:18 часа (и двата на обща стойност от 73,48 лв.). При тези данни
свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F500472 от 17.07.2019г. за извършено на 11.07.2019г.
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18. В предвидения срок постъпило
възражение срещу АУАН, подадено от жалбоподателя, в което отново било изложено, че се касае за допусната
техническа грешка. Възражението било прието за неоснователно и въз основа на
АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F500472 от 17.07.2019г., протокол за извършена проверка №
0346400 от 06.07.2019г., ведно с опис на паричните средства, декларация за
стопанисвани обекти, месечен график, договор за наем, дневен финансов отчет за
06.07.2019г., възражение срещу АУАН, ведно с приложени към него писмени
доказателства, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, оригинал от фискалната лента от 06.07.2019г., свидетелските показания
на актосъставителя С.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и
от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Самият
жалбоподател също не оспорва фактическата обстановка, като неговите възражения
са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква
„г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия
орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на
наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за
него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно
част от обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е и датата на извършването
му. За нарушения като процесното датата на извършването е особено съществен
елемент, тъй като коректното му посочване позволява на наказаното лице да
организира защитата си по най-пълен начин. Това е така, тъй като съответното
наказано лице би могло да ангажира доказателства, че на посочената дата не е
налице твърдяната в АУАН и НП разлика. Некоректното посочване на датата на
нарушението и противоречията в хода на производството, свързани с нея, водят до
нарушаване правото на защита на лицето, тъй като на практика за него не става
ясно срещу какво точно нарушение да се защитава. В настоящия случай в АУАН и НП
е посочено, че нарушението е извършено на 11.07.2019г. в 17:53 часа. От своя
страна в съставеното писмено доказателство в хода на проверката (протокол за
извършена проверка) и от показанията на актосъставителя С. се установява, че
проверката е извършена на 06.07.2019г. Тези доказателства по никакъв начин не
съответстват на отразеното в АУАН и НП, че нарушението е извършено на
11.07.2019г. Т.е. и в акта, и в наказателното постановление извършеното
нарушение е описано по некоректен начин, като е посочена дата, която не
съответства на датата на извършената проверка. Това противоречие между
събраните в хода на производството доказателства и приетите от наказващия орган
за установени факти е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като за него не е станало ясно извършването на какво конкретно нарушение му
се вменява.
Извън изложеното съдът намира, че посочено в АУАН и НП
нарушение не е доказано в хода на процеса. Както вече се посочи и в двата акта
се твърди, че жалбоподателят е извършил нарушението на 11.07.2019г.
Същевременно от доказателствата по делото се установява, че нарушение е
констатирано на 06.07.2019г. Т.е. по делото не са налице никакви доказателства,
че на 11.07.2019г. от страна на жалбоподателя е извършено вмененото му
нарушение. Нещо повече – в рамките на настоящия процес, а и в хода на
административнонаказателното производство жалбоподателят е представил убедителни
доказателства (вкл. и пред актосъставителя), които са в насока, че разликата се
дължи на въвеждането в паметта на ФУ на един и същ фискален бон два пъти.
Следователно практически липсва състав на осъществено нарушение и не е налице
сочената в АУАН и НП разлика.
С оглед всичко изложено по-горе съдът достигна до краен
извод, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 458846-F500472/22.08.2019г. на началник на отдел „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Б.М.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: