РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. Пловдив, 19.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 236 по описа
за 2023 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Н.Н.Д.
- С. , ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Т.С., срещу принудителна
административна мярка – принудителното задържане на пътно превозно средство с
рег. № РВ***СК, извършено на 13.01.2023 г. на бул. „Марица - север“ № 96, гр.
Пловдив, чрез техническо средство – скоба, поставено от Е.С.Т и Б.Л.П. –
блокиращи оператори в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община
Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност и
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Жалбоподателят твърди, че е заплатил дължимата сума за паркиране в „Синя зона“,
но към коректно изписания регистрационен номер на автомобила е добавил и
марката му. Сочи, че в отговор на изпратеното кратко текстово съобщение (SMS)
за заплащане на таксата за паркиране е получил две други съобщения, с което е
уведомен за успешно извършеното плащане и за оставащото време за престой в
„Синя зона“. Поддържа, че след като е била поставена скобата и преди заплащане
на таксата за свалянето й получените съобщения били представени на блокиращия
екип, който не изискал ново заплащане на таксата за паркиране. Твърди се, че
административният акт е издаден от органи без материална компетентност в
нарушение на процесуалните правила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответниците - Е.С.Т и Б.Л.П. –
блокиращи оператори в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община
Пловдив, чрез процесуалните си представители – адв. Д. и адв. Б., поддържат
становище за неоснователност на жалбата. Сочат, че правилата за ползване на
услугата по паркиране в „Синя зона“ на
територията на гр. Пловдив са публично оповестени като ясно е посочено, че за
неправилно изпратен номер на автомобил администрацията не носи отговорност.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
4. Жалба е подадена в предвидения
преклузивен срок при наличието на правен интерес срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
5. На 13.01.2023 г., в 09:34 часа, след установяване на нарушение при
паркиране в „Синя зона“ на бул. „Марица - север“ № 96, гр. Пловдив, блокиращите
оператори - Е.С.Т и Б.Л.П., в качеството на длъжностни лица при ОП „Паркиране и
репатриране“ при община Пловдив, съставили Протокол № 0116611 от същата дата, в
който било отразено извършено действие по принудително блокиране на пътно
превозно средство с рег. № РВ***СК, марка Тойота, цвят бял, с водач Н. С. .
Според съдържанието на протокола за установяване на нарушението са направени
пет броя снимки. Протоколът е подписан от посочените длъжностни лица.
6. По делото не се формира спор, че участъкът от бул.
„Марица - север“ № 96, гр. Пловдив е включен в територията на „Синя зона“. Това
обстоятелство се потвърждава от представената по делото схема на вертикална
сигнализация с табела Т17. Също така
според Приложение № 1 към Наредба за организацията на движението и паркирането
на територията на община Пловдив (приета с Решение № 14, взето с протокол № 1
от 19.01.2012г. на общински съвет Пловдив) в обхвата на „Синя зона“ в гр.
Пловдив под т. 51 е включен бул. „Марица
- север“.
7. За удостоверяване на компетентността
си да прилагат процесната принудителна административна мярка, ответниците
представят заповед № 22ОА2347/05.10.2022г. на кмет на община Пловдив, с която
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 от ЗДвП и чл.27
от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на
град Пловдив са определени длъжностните лица от ОП „Паркиране и репатриране”
- звено при община Пловдив (сред които
под т. 5 и т. 7 са посочени ответните в настоящото производство длъжностни
лица), които да използват техническо средство за принудително задържане и
блокиране – тип „скоба“ на пътно превозно средство /ППС/ и да съставят
констативни протоколи за принудително блокиране на ППС на територията на град
Пловдив.
Според
допълнително споразумение № 129/30.05.2022г. към трудов договор №
98/03.04.2013г. и споразумение № 127/30.05.2022г. към трудов договор №
101/16.04.2013г., Е.С.Т и Б.Л.П. са назначени
на длъжност „Контрольор, автомобилен транспорт“ код НКПД 43233012, с
място на работа ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив, направление
„ПП“ – синя зона.
ІV. От правна страна:
8. Според чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в населените
места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието;
местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране; общинският
съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и
реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на
юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на
което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния
инвестиционен план.
Съгласно
чл.10, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14,
взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г.; http://www.plovdiv.bg//: на територията на града се определят райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране /„Синя
зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота
включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа. За паркиране в „Синя
зона” се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив. Обхватът на „Синя зона” се определя от Общински съвет - Пловдив,
съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Условията и редът за
паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна
сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на
действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на
движението в гр. Пловдив.
Според
чл. 29 от Наредбата, за принудителното задържане със "скоба” водачът на
ППС заплаща разхода по прилагането на техническото средство плюс цената на
престоя в зоната.
Нормата
на чл. 12, ал. 2 от Наредбата поставя изискване, при заплащане чрез кратки
съобщения, водачът да изпрати кратко съобщение от мобилен телефон, следвайки
точно указанията, изписани на указателните табели в зоната.
Разпоредбата
на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда, че служби за контрол, определени от
кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане
на техническото средство.
Съгласно
чл. 27 от Наредбата поставянето на „скоба” може да се извършва само от звеното
на общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл.167
ал.2, т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия
подзаконов нормативен акт, кметът на общината или определено с негова писмена
заповед звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по спазването
на наредбата, който контрол включва използването на
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство.
Принудителното
задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е
принудителна административна мярка. По своя характер тази мярка е форма на
държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта
места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по
своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган
едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и
следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК.
Фактическият
състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране
на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във
време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към
установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва
да са налице кумулативно.
Законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2
от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия
от съответните компетентни органи – използване на техническо средство за
принудително задържане.
При
тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната принудителна
административна мярка е валидно наложена в предвидените от закона форма и ред
от органи, притежаващи материална, функционална и териториална компетентност.
По
първите два елемента на фактическия състав на мярката по делото не се формира
спор - на 13.01.2023 г. около 09:34 часа автомобил с рег. № РВ***СК, марка
Тойота, е бил паркиран в обхвата на „Синя зона“ на бул. „Марица - север“ № 96,
гр. Пловдив.
Безспорен
е също фактът, че за паркирането на автомобила е бил изпратен СМС за заплащане
на такса. Според представената към жалбата снимка на визуализираното върху
екрана на мобилен телефон съобщение, на 13.01.2023 г., 09:24 часа подателят на
съобщението е получил отговор от кореспондент Пловдив с текст на латиница,
който чрез транслитерация гласи: „Заплатихте такса за паркиране на „TOYOTAPB***CK”.
В отговора се съдържа и указанието: “За неправилно изпратен номер на автомобил
не носим отговорност“.
Спорът
се концентрира относно третия елемент от фактическия състав на мярката – редовно
ли е заплатена дължимата такса за паркиране?
Оспорващият
не отрича обстоятелството, че правилата за съдържанието на краткото текстово
съобщение, ползвано при заплащане на таксата за паркиране в „Синя зона“ на гр.
Пловдив, са публично оповестени. Признава и това, че при изписване на
регистрационния номер на автомобила е добавил и наименованието на неговата
марка, което съдържание се явява извън изискуемото. Безспорно е също, че
оспорващият е бил уведомен от администрацията, че същата не носи отговорност
при неправилно изпратен номер на автомобил.
В случая,
противно на разбирането на жалбоподателя, съдът намира, че е реализиран
фактическият състав на посоченото в съобщението изключение от отговорността на
администрацията. Макар в подаденото от водача съобщение да се съдържа верният
регистрационен номер на съответно превозно средство, чрез включването му в
непрекъснато съчетание от букви и цифри, този номер вече не отговоря на
поставените от администрацията изисквания. Не е спорно, че така подадените
данни се обработват от автоматизирана информационна система, за чието коректно
функциониране се изисква и коректно изписване на нужното за анализиране
съдържание. При непълно, неправилно или некоректно подадени данни, пред
контролните органи е налице пречка за извършване на проверка за заплатена такса
за паркиране. Това се потвърждава и от дадените в съдебната фаза обяснения от
ответника, че преди поставяне на скоба се извършва справка чрез мобилно
устройство за заплатена такса по регистрационния номер на автомобила. Именно за
целите на тази проверка контролните органи изпращат заявка до автоматизираната
система за проверка на съответния регистрационен номер. Тоест в случая
контролният орган е бил задължен да извършил проверка за заплатена такса за
автомобил с рег. № PB***CK, а не за
различни негови вариации включително и във вида, посочен от жалбоподателя. След
като за такъв регистрационен номер технически не е била налице възможност да
бъде върнат отговор за заплатена такса, то без съмнение са били налице както
фактическите, така и правните основания за налагане на процесната принудителна
административна мярка. Този извод не се променя от обстоятелство, че системата
генерира отговор до изпращача на съобщението дори и при некоректно подадена информация
(в този смисъл Решение № 10658 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2017
г.). Напротив, съдържащото се в тези автоматични отговори указание, че
администрацията не носи отговорност при неправилно изпратен номер на автомобил,
означава че тази отговорност се носи от задълженото лице. Тоест създалите се
поради допуснатата грешка неблагоприятни последици са за сметка на лицето,
ползващо услугата.
По друг
начин би стоял въпросът за законосъобразността на мярката от гледна точка
на принципа за съразмерност, ако данните
за заплатената такса на неправилно заявеното превозно средство бяха предявени
на контролните органи преди поставянето на скобата. Настоящият случай не е
такъв и по това обстоятелство не се формира спор. След като контролните органи не
са били своевременно известени за допуснатата от водача грешка, то за свалянето
на скобата правилно е изискано и заплащане на такса. Контролът върху размера на
тази такса е извън предмета на настоящия съдебен спор, тъй като същата не е
елемент на фактическия състав на принудителната мярка. Тя е последица от
прилагането на мярката, поради което органът не е компетентен нито да я
променя, нито да преценява съответна ли е на принципите на чл. 6 от АПК, нито
да освобождава лица от нейното заплащане. В случая съразмерността е намерила
проявление в друго безспорно обстоятелство. Жалбоподателят не е бил задължен от
контролните органи да заплати отново дължимата такса за паркиране, въпреки че
по смисъла на чл. 29 от Наредбата са били налице основания за такова действие.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира че оспорената принудителна административна
мярка е валидна, приложена при спазване на процесуалните правила в съответствие
с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената
срещу нея жалба се явява неоснователна.
V. По
съдебните разноски:
9. Предвид изхода на
делото на ответниците следва
да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1200 лева за
осъществена адвокатска защита. По аргумент от чл. 143, ал. 4 във вр. § 1, т. 6 от
ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в полза на юридическото лице, в
структурата на която са ответните административни органи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.Д. - С. , ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Т.С., срещу принудителна административна мярка –
принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. № РВ***СК, извършено
на 13.01.2023 г. на бул. „Марица - север“ № 96, гр. Пловдив, чрез техническо
средство – скоба, поставено от Е.С.Т и Б.Л.П. – блокиращи оператори в общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Н.Н.Д. - С. , ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на община Пловдив сумата от общо 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: