Решение по дело №572/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 79
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700572
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                79                             09.03.2021г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на осми март                                                                   две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 572 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.13, ал.2 от ЗСП във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /обн. ДВ, бр.49/27.05.2008г., изм. и доп./.

А.Г.Й. като пълномощник на Г.Й.Г. *** обжалва заповед №ЗСП/Д-КН/6437 от 28.10.2020г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Кюстендил, потвърдена с решение №10-РД06-0014/07.12.2020г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с твърдението, че безвъздмездното прехвърляне на недвижимо имущество не представлява брутен доход или личен материален интерес по разпоредбата на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСПЗ и не се включва при определяне на брутния доход за последните 6 месеца. Моли за отмяна на акта и отпускане на исканата помощ.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълва основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Липсата на мотиви свързва с отсъствие на описание на конкретната сделка, от която органът формира извода. Нарушението на процедурата е по отношение липсата на установени действителни факти по случая и отсъствие на проучване и анализ, при които органът би установил родство по права линия между страните по сделките.

            В писмено становище ответният директор на ДСП – Кюстендил, а в с.з. и неговият представител оспорват жалбата като неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Административното производство е образувано по заявление-декларация от Г. *** от 07.10.2020г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Деклараторът е посочил, че е вдовец, пенсионер, с ТЕЛК от 70% до 89.99% трайна нетрудоспособност, с месечен доход от пенсия в размер на 296.17лв., с настоящ адрес ***, което жилище се състои от 2 стаи. Декларирал е, че семейството му не притежава движима собственост, като през последните 5 години е прехвърлил чрез продажба ид.ч. от апартамент в гр.Дупница на сина му и е прехвърлил чрез договор за дарение безвъздмездно апартамент в Кюстендил и 8бр. ПИ също на сина си. Към заявлението е приложил удостоверение от община Кюстендил за липса на движимо и недвижимо имущество и писмо до органа с мотиви по отношение прехвърлителните сделки, идентични с мотивите по настоящето оспорване.

На 28.10.2020г. е изготвен социален доклад след анкета по заявлението на Г.. В доклада е установено, че декларираното от лицето отговаря на установеното при анкетата, като общият доход през предходните 6 месеца е 958.05лв. от пенсия. Установено е, че заявителят е извършил продажба на ПИ в с.Горна Гращица от 15.04.2016г. и жилище в гр.Дупница на 25.02.2019г. по нот.акт №35, т.1, рег.№507, дело №28 и е получил 1/12 от сумата 1150лв. По отношение на сделките е преценено, че Г. отговаря на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП. По отношение декларираните от лицето дарения през предходните 5 години е установено, че даренията касаят жилище и ПИ в с.Горна Гращица и жилище в гр.Кюстендил на 19.02.2019г. с материален интерес от 19 893.05лв. По отношение на сделките е преценено, че Г. не отговаря на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСПЗ и не е спазено условието на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСПЗ. Общият извод от проверката е, че лицето не отговаря на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. като не е спазено условието на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСПЗ – извършено е дарение на имоти през последните пет години, като не попада в изключенията  на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСПЗ  - материалният интерес на дарението е 19 893.05лв. и надвишава 60-кратния размер на ГМД. ДДО на основание чл.2, ал.5, т.2 от Наредбата е 1.57х150=235.50лв. СМД за предходните 6 месеца е изчислен на 102.29лв. Предложено е отказ за отпускане на целевата помощ в пари.

Оспорената заповед №ЗСП/Д-КН/6437 от 28.10.2020г. на директора на ДСП – Кюстендил е издадена на основание чл.13, ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба№РД-07-5/2008г. и заповед №РД-01-13/07.07.2020г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа на подаденото заявление-декларация от Г. и изготвения социален доклад. Органът е отказал исканата целева помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2020/2021г. /от 1 ноември до 31 март/. Отказът е мотивиран с неизпълнено допълнително условие на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСПЗ. Органът е посочил, че лицето е прехвърлило чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години и не попада в обхвата на случаите по чл.10, ал.12, т.1 и т.2 от ППЗСПЗ; неизпълнено допълнително условие на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСПЗ – лицето е прехвърлило чрез договор за дарение собствеността върху селскостопански, горски имот и/или ид.ч. от тях през последните 5 години и не попада в обхвата на случаите по чл.10, ал.12, т.1 и т.2 от ППЗСП. Материалният интерес на дарението е 19 893.05лв., надвишава 60-кратния размер на ГМД.

Заповед №РД-01-13/07.07.2020г. на министъра на труда и социалната политика касае определен корекционен коефициент по чл.2, ал.3 от Наредбата и месечния размер на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 01 ноември 2020 г. – 31 мат 2021г. в размер на 99.16лв.

Г. е оспорил заповедта с жалба до РДСП – Кюстендил от 17.11.2020г. с мотиви, идентични с тези по съдебното оспорване. В изготвения социален доклад по жалбата социалният работник е потвърдил изложеното в оспорената заповед.

С решение №10-РД06-0014/07.12.2020г. директорът на РДСП – Кюстендил е отхвърлил жалбата на Г. и е потвърдил оспорената заповед. Органът е споделил изцяло мотивите в процесната заповед, като допълнително е посочил, че ГМД е определен на 75лв. с ПМС №305/19.12.2017г. и 60-кратният му размер се равнява на 4500лв.

Решението на директора на РДСП – Кюстендил е връчено на адресата на 16.12.2020г., а жалбата е подадена чрез администрацията на органа на 21.12.2020г.

Приетите в съдебното производство нотариални актове №45, том I, рег.№995, нот.дело №35/2019г.; №46, том I, рег.№996, нот.дело№36/2019г., №47, том I, рег.№997, нот.дело №37/2019г. и №48, том I, рег.№998, нот.дело №38/2019г. на нотариус Никола Младенов с рег.№566 в рег. на НК и район на действие района на КРС обективират договори за дарение на недвижими имоти от жалбоподателя и трето лице /по един от актовете/ на сина му А.Г.Й. със съответните ид.ч. от апартамент в гр.Кюстендил, УПИ и ПИ в с.Горна Гращица. С оглед прехвърлените ид.ч. от собствеността върху имотите данъчните оценки, преизчислени от съда са, както следва:

-за прехвърления съсобствен имот по нот.акт №45/2019г. поради липса на съответни ид.ч. за дарителите Г. и Г.В.Д следва да се приеме по ½ ид.ч. или данъчната оценка е в размер на половината от записаната в нот.акт  сума от 1827.90лв, т.е. сумата от 913.95лв.;

            -за прехвърления собствен имот по нот.акт №46/2019г. данъчната оценка е записаната такава от 2 672.60лв.;

            -за прехвърлените собствени имоти по нот.акт №47/2019г. данъчната оценка е записаната такава от 1 643.40лв. и

            -за прехвърлените съсобствени 3/4 ид.ч. от имота по нот.акт №48/2019г. данъчната оценка е 14 663.10лв.

            Сборът от данъчните оценки по нот.актове е сумата 19 893.05лв., която съответства на изчисленията от органа за материален интерес по преписката.

            Представеният нот.акт за покупко-продажба №34, том I, рег.№507, дело №28/2019г. на нотариус Ася Радкова с рег.№431 на НК и район на действие ДРС обективира договор за продажба от Вера Борисова Шаприна и жалбоподателя на А.Г.Й. на 3/4 ид.ч., от които притежаваните от жалбоподателя са 1/12 ид.ч. на жилище и сграда в гр.Дупница за сумата от 9800лв

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител на субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК. Със заповедта е отречено правото на Г. да получи исканата социална помощ, като жалбата срещу нея е подадена след като е изчерпан задължителния административен ред за оспорване по чл.13, ал.5 от ЗСП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК заповедта на директора на ДСП е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата материална, териториална и времева компетентност по см. на чл.13, ал.2 от ЗСП. Страните не спорят относно компетентността.

            Спазена е изискуемата писмена мотивирана форма по правилото на чл.13, ал.3 от ЗСП. Заповедта е във вид на образеца по чл.28, ал.1 от ППЗСП. Противно на твърдението на пълномощника на жалбоподателя, заповедта съдържа правни и фактически основания за нейното издаване. Посоченото материалноправно основание за отказа са нормите на чл.10, ал.1, т.6а и ал.12, т.1 и т.1 от ППЗСП. Фактическите основания за отказа включват установените дарения през последните 5 години с общ материален интерес от 19 893.05лв., който надвишава 60-кратния размер на ГМД. Допълнителна конкретизация за даренията и годините на сделките се съдържа в социалния доклад, а относно размера на ГМД от 75лв. и 60-кратния му размер, равняващ се на 4500лв. се съдържат в решението на по-горестоящия орган, съгласно възможността, указана в ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.

            Заповедта е издадена при спазване на законовата процедура и приетата по делегацията от чл.12, ал.4 от ЗСП Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Административната преписка е образувана с подаване на заявлението от Г. по реда на чл.4 и чл.5 от Наредбата, последвано от извършена социална анкета и изготвен социален доклад по чл.4, ал.3 от Наредбата и чл.27 от ППЗСП с мотивирано предложение за отказ на целевата помощ. Основа за социалният доклад е социалната анкета, съдържаща обстоятелствата по чл.27, ал.2 и ал.3 от ППЗСП. Волеизявлението на органа се основава на констатациите от доклада и приложените от заявителя документи. Жалбоподателят не оспорва констатираните обстоятелства в социалния доклад. Противно на твърдението на отпорващия, органът е изпълнил задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК като е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства за случая чрез събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Твърдяното от жалбоподателя родство по права линия между страните по сделките за дарения не е правнозначимо обстоятелство по основанията в чл.10, ал.1, т.6а и ал.12 от ППЗСП, поради което органът правилно не го е взел предвид при изследване на данните по преписката и при формиране на правните си изводи.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон.

            Исканата социална помощ е целева по чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП. Предпоставките за уважаване на заявлението са уредени в чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. Правото на помощта се реализира при наличие на две кумулативни условия. Първото е семейството на Г. да има средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението, който е по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление /ДДО/. Второто условие е молителят да отговаря на условията по чл.10 и чл.11 от ППЗСП.

            Органът е установил наличието на първото условие за отпускане на помощта. Средномесечният доход на заявителя през последните 6 месеца преди подаване на заявлението е по-нисък от ДДО, определен по реда на чл.2, ал.4, т.2 от Наредбата. ДДО е равен на 1.57 от БДО /150лв./ или това е сумата от 235.50лв., а средномесечният доход на лицето за предходните 6 месеца е изчислен на сумата от 102.29лв.

            Спорът между страните е относно наличие на допълнителното условие по чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСП. Установено е, че през 2019г. заявителят е прехвърлил имоти по четири договора за дарение. Даренията са осъществени през последните 5 години преди подаване на заявлението, поради което нарушават изискването на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСП. Правилна е преценката на органа за отсъствие на изключенията по чл.10, ал.12 от ППЗСП, т.к. жалбоподателят не твърди и не доказва, че като лице с трайни увреждания е извършил сделките с цел смяна на жилище за осигуряване на достъпна жизнена среда и е установено, че общата стойност на сделките надвишава 60-кратния размер на ГМД за 2019г.  Не е спорно, че ГМД е 75лв., което означава, че 60-кратния му размер като горна граница се явява сумата от 4500лв. В случая по делото, общият размер на данъчните оценки представлява общата стойност на сделките по дарените имоти и според притежаваната собственост на прехвърлителя формира сумата от 19 893.05лв. Тази сума надвишава 60-кратния размер на ГМД за съответния период. При това положение, материалноправната предпоставка за отпускане на помощта по чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСП се явява приложима и тази предпоставка не е налице при заявителя. Предпоставките по чл.10, ал.1 от ППЗСП са уредени в кумулативен порядък, поради което липсата на една от тях препятства възникване на правото на заявителя за отпускане на помощта.

            Неоснователно жалбоподателят свързва приложението на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСП с легалната дефиниция за „доходи“ по §1, т.9 от ДР на ППЗСП. Материалният интерес по сделките за дарение на недвижимите имоти не представлява доход. От една страна, в дефиницията за „доходи“ се включват само приходите от продажба или замяна на имущество по см. на § 1, т.9, б.“в“ от ДР на ППЗСП, които участват при формиране на доходите по чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008г.  В случая обаче става въпрос за другото условие, на което жалбоподателя следва да отговаря за да получи помощта, което е различно от условието да има определен размер на дохода, който следва да е по-нисък или равен от ДДО. Това друго условие е свързано с приложението на чл.10 от ППЗСП, което не държи сметка за размера на доходите на заявителя. В трайно установената практика на ВАС по приложението на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСП е прието, че с оглед същността и характера на договора за дарение на недвижим имот, дарителят не получава насрещна престация, но фактически извършеното разпореждане  с имоти чрез дарение представлява пречка по силата на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСП, освен ако е доказан, прапопораждащият правото факт, а именно – уредените в чл.10, ал.12 от ППЗСП хипотези. От значение не е наличието на възможност за получаване на доходи, нито реалното им получаване. Изискването на чл.10, ал.1, т.6а от ППЗСП е единствено да е осъществено дарение на посочените в нормата имоти и/или идеални части от тях, и това изискване и императивно, поради което установеният факт за такова дарение е пречка за получаване на целева помощ за отопление /вж. решение №7321/16.05.2019г. на ВАС по адм.д.№11814/2018г., VI о. и цитираната в него съдебна практика/.

            Изводът от изложеното е, че не е налице една от двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008г. за отпускане на целевата помощ.

Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като неоснователно.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А.Г.Й. като пълномощник на Г.Й.Г. срещу заповед №ЗСП/Д-КН/6437 от 28.10.2020г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, потвърдена с решение №10-РД06-0014/07.12.2020г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кюстендил.

 

            Решението е окончателно по см. на чл.13, ал.6, изр.последно от ЗСП.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: