№ 34678
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110108667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца за изменение на
Решение № 19036/22.10.2024 г. постановено по гр. д. № 8667/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските, като
съдът присъди в тежест на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в размер на 480 лева с ДДДС за предявените
обективно кумулативно съединени искове вместо определеното с решението
възнаграждение в размер на 150 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по
чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни
разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано е по искова молба от Н. Н. Н.ова против
„В..БГ“ ЕООД с искане клаузата от сключен между страните по спора Договор за паричен
заем № **********/13.02.2023 г., предвиждаща заплащане на такса в размер на 98,52 лева за
бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, да бъде прогласена за
нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на императивни правни норми и
поради противоречие с добрите нрави, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата
в размер на 5 лева, частично от сумата в размер на 98,52 лева, представляваща получена от
дружеството по силата на процесната клауза без правно основание сума, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба на 15.02.2024 г. до окончателно погасяване
на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
1
възложени в тежест на ответното дружество. С протоколно определение от 08.10.2024 г. е
допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск като същия се счита
предявен за сумата в размер на 98,52 лева.
С Решение № 19036/22.10.2024 г. постановено по гр. д. № 8667/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, съдът е уважил изцяло
претенцията, като при съобразяване на липсата на правна и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия е определено
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 150 лева без
ДДС.
Във връзка с направеното искане за изменение на решението в частта за разноски от
процесуалния представител на ищеца, като в полза на молителя бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева следва да бъде отбелязано, че от извършена служебна
справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова молба на Н. Н. Н.ова в периода от
23.11.2023 г. до 06.03.2025 г. производства за признаване за установено, че сключени между
ищеца и различни дружества, сред които и ответното, договори за кредит са недействителни,
респ. предявени осъдителни претенции за връщане на даденото по сключени договори за
кредит, са общо 28. Към момента на образуване на настоящото производство Н. Н. Н.ова е
подала срещу „В..БГ“ ЕООД искови молби, по които са образувани следните производства:
гр. д. № 64015/2023 г., гр. д. № 64038/2023 г., гр. д. № 68939/2023 г., гр. д. № 68938/2023 г. и
гр. д. № 69124/2023 г. с идентичен по същество предмет на настоящото дело, като по всяко
едно от тях са претендирани съдебни разноски, респ. по влезлите в сила съдебни актове и
присъдени разноски включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция,
обективирана в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС,
ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г
състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г
състав, ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на
правата си по идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е
образувал няколко искови производства за прогласяване нищожността на идентични по
съдържание отделни заемни договори, като с тези свои действия страната многократно е
увеличила задълженията за разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно
производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което
обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест
задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските,
който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се
приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на
действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и
същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар
да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието
на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с
идентично съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не преследва
легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в
несъответен на цената на исковата претенция и характера на производството размер.
Ответникът не е депозирал в срок молба за изменение на решението в частта относно
разноските с искане за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, поради
което независимо, че настоящият съдебен състав след извършената служебна справка в
ЕИСС да намира, че поначало на процесуалният представител на ищеца не се следват
никакви разноски, е препятстван служебно да измени решението, а дължи произнасяне
единствено по искането на адвокат М. за увеличаване на присъдената сума от 150 лева на
480 лева. По изложените по-горе мотиви съдът намира, че присъждането на разноски над
вече определената сума от 150 лева следва да бъде оставено без уважение, като противното
би означало да се легитимира извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
Д. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 19036/22.10.2024 г. постановено по
гр. д. № 8667/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3