Решение по дело №9869/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 24.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                       Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9869 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Е.А.К. срещу решение от 29.01.2018 г. по гр.д. №76224/2016 г. на Софийския районен съд, 143 състав, с което е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 208,06 лв. - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода мес.02.2013 г. – мес.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „Евлоги Георгиев” №********, сумата от 63,84 лв. - главница, представляваща такси за дялово разпределение за периода мес.02.2013 г. – мес.04.2015 г., сумата от 33,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 31.03.2013 г. – 09.03.2015 г., сумата от 12,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2013 г. – 09.03.2015 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и необосновано.  Поддържа, че през процесния период не е ползвал топлинна енергия, респ. не е бил потребител по смисъла на ЗЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия, за главница за дялово разпределение и за лихва за забава. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.

Третото лице-помагач „Б.” ООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Ответникът не оспорва, че е бил собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период, а и това обстоятелство се установява и от представения по делото нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба №118, т.І, н.д. №107/28.12.2005 г. на нот. И.Г..

От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ищците и за дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката

От заключението на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че сумите за ТЕ, дължими от ответника за процесния период, коригирани с изчислените суми при дяловото разпределение, са както следва: 99,28 лв. – сума за сградна инсталация, 118,10 лв. – сума за ТЕ за имота, 0,00 лв. – сума за топла вода или обща стойност от 217,38 лв.

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се  установява, че размерът на непогасените задължения на ответника за главница за топлинна енергия през процесния период са в размер на 208,06 лв.

По делото е установено, че за процесния период услугата дялово разпределение е извършвана от „Б.“ ЕООД, поради което и с оглед осъществената услуга ответникът дължи заплащането и, която услуга за процесния период е на обща стойност от 63,84 лв., видно от заключението на ССчЕ.

От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на лихвата за забава за процесния период е в общ размер на сумата от 45,95 лв.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът констатира, че в диспозитива на постановеното от СРС решение е налице очевидна фактическа грешка в номера на процесния топлоснабден апартамент, която следва да бъде отстранена от СРС по реда на чл.247 ГПК след връщане на делото.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №325184/29.01.2018 г., постановено по гр.д. №76224/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав.

 

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.

 

ВРЪЩА делото на СРС, 143 състав, за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка, съобразно мотивите на решението.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.