№ 2633
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110201495 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. К. К. срещу законността на задържането и Заповед за
задържане на лице № 3384зз-27/10.01.2024 година, издадена от полицай при 09 РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, поради противоречие с материалния
закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.
След излагане на обстоятелствата по задържането, се отправят критики към съдържанието
на заповедта, като се изтъква, че същата е нечетлива, а освен това и необоснована, като
последното ограничава възможността на задържания да разбере основанието за ареста си. В
подкрепа на обстоятелството, че последното съставлява съществено нарушения на
процесуалните изисквания, се привежда практика на ЕСПЧ(делото П. и П. срещу България),
от което се извеждат изисквания към заповедта за задържане, които в настоящия случай се
твърди, че не са били спазени. Изтъква се, че от съдържанието на заповедта не могат да се
изведат нито правните, нито фактическите параметри на деянието, провокирало
задържането, като последното е необходимо както за обосноваване на същото, така и за
преценка надлежното упражняване на правомощията на органа осъществил задържането. На
следващо място в жалбата се излагат аргументи за нецелесъобразност на задържането като
форма на принудителна административна мярка, като в самата заповед липсват данни каква
функция изпълнява задържането, което поставя под съмнение и спазването на изискването
за съразмерност на административната принуда, заложено в чл.6 АПК. В заключение се
реферира към тълкуването на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС, дадено в решение по дело
С-608/21 на СЕС, свързана с правото на информация на обвиняемото лице, респективно
изискването обстоятелствата за това да се предоставят още при самото задържане, а не
единствено при евентуално съдебно оспорване на задържането.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат М., който поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата.
Претендират се разноски.
1
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
полицай при 09 РУ-СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Иванова,
която пледира за отхвърляне на жалбата, като изтъква, че наличните в заповедта данни са
оскъдни, но достатъчни за реализиране правото на защита. Представени са писмени
бележки, в които се излагат общи съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Процесуалният представител на ответника по жалбата претендира разноски, а в условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Следва изрично да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с
чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от
ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган
като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която
произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към
даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран
полицейският орган издал заповедта- "полицай при 09 РУ-СДВР", без да се налага
индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2025 година, около 13.00 часа, на жалбоподателя А. К. К., в качеството му на
водач на моторно превозно средство- лек автомобил марка "*****" с рег. *****, била
извършена проверка по реда на ЗДвП. В хода на същата, в 13.40 часа, на жалбоподателя била
извършена проверка с техническо средство "Drager Drug Test 5000", ARRM 0036, като
пробата с пореден номер 274, отчела положителен резултат за наличие на канабис в дадената
проба. Поради това на жалбоподателя бил издаден Талон за изследване 282850 за явяване
във ВМА за предоставяне на кръв и урина за изследване. Предвид на това жалбоподателят
А. К. бил задържан от органите на МВР, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, която задължава контролните органи да
придружат водача до лечебното заведение, при установени с тест наркотични вещества или
техни аналози.
В тази връзка на 10.01.2025г. със заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-
27/10.01.2025 година, издадена от полицай при 09 РУ-СДВР на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
жалбоподателят А. К. К. бил задържан, считано от 13.05 часа, т.е. началния момент на
проверката. Като основание за издаване на заповедта в същата било вписано "данни за
извършено престъпление по чл.343б НК- управлява МПС след употреба на НВ"
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на
лице рег. № 3384зз-27/10.01.2025 година, декларация за правата на задържаното лице,
протокол за личен обиск на А. К., Удостоверение рег. № 513р-66322/23.06.25г., АУАН серия
GA № 3601871, Талон за изследване № 292850, разпечатка от техническо средство, Протокол
*********-1310000 за първоначална проверка на техническото средство, както и останалите
документи приложени по делото.
Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други,
като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и
да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят
за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
2
неоснователна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя А. К., а именно- полицай К.С., е служител на СДВР, към сектор
"Охранителна полиция" и заема длъжност полицай. С оглед на това същият от една страна
заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на
дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в
изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен
орган.
Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално
отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити,
като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае
да упражни. Тук е мястото да се посочи, че всички приложени по делото копия на заповедта,
с изключение на това представено от жалбоподателя са напълно ясни и четливи, като
доколкото представеното копие не е индигирания екземпляр връчен на жалбоподателя,
съдът не може да прецени твърденията за нечетливост, наведени в жалбата. Наред с това
такива възражения не са отразени и при връчване на самата заповед, видно от всички
представени екземпляри, предвид, на което съдът намери оплакването за неоснователно.
Заповедта въз основа, на която е извършено задържането е издадена в предвидената
от закона писмена форма като съдържа правните основания за постановяването й, а именно
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания за издавеното й, то те са
лаконично формулирани с текста "данни за извършено престъпление по чл.343б НК-
управлява МПС след употреба на НВ", което обаче е достатъчно конкретно и пълно
изложение на обстоятелствата. Съотнесено към посоченото за това правно основание на
чл.72, ал1, т.1 ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към определено
престъпно посегателство. В настоящия случай фактическите основания за задържането
отразени в заповедта съдържат конкретен престъпен състав, включително словесно
описание, което предвид контекста на задържането- в рамките на проверката по ЗДвП, в
която именно са установени данните за извършено престъпление в достатъчна степен
удовлетворява изискванията на закона, като тези данни носят достатъчно информация.
Следва да се изтъкне, че по време на проверката, при която се е стигнало до ареста, е
изготвен и акт за установяване на административно нарушение, връчен на жалбоподателя,
както и талон за изследване, като и двата документи, също отразяващи данни за деянието, са
връчени на жалбоподателя К.. При това съдържанието на заповедта, интерпретирано в
условията, при които е издадена, в достатъчна степен дава възможност да се възприемат
основанията за задържането.
На следващо място от страна на жалбоподателя не са приведени каквито и да е
доказателства в противовес на изложеното от административния орган, напротив
твърденията напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства, като съдът намери,
че задържането е осъществено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на
задържане до 24 часа, законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т.е.
стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна
отговорност или осъждане. В настоящия случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с
фактическите основания, провокирали задържането, то съдът намери, че са били изпълнени
предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, а именно за задържаното лице- А. К. К. са били
налични данни за съпричастност към разследвано престъпление. Този извод се налага от
събраните документи- АУАН, разпечатка от дрегер, талон за изследване, които сочат
3
жалбоподателя като извършител на престъпление по чл.343б, ал.3 НК- управление на МПС
след употреба на наркотични вещества
Предвид на това, съдът намира, че наличните данни удовлетворяват стандарта
заложен в решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, и възприет в
съдебната практика. В този смисъл и константната съдебна практика обобщена в Решение №
4166 от 20.03.2019г. по адм.д. № 764/2018г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите
основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на
данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в
извършването на такова." Това разбиране е което е в съответствие и с даденото в практиката
на ЕСПЧ тълкуване във връзка със законността на задържането.(Дидов срещу България,
Вorgen and Others vs United Kingdom, и други).
С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на А. К. от 10.01.2025г. е
осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие на фактически
основания за това.
Най-сетне съдът намира, че задържането на жалбоподателя А. К. съответства на
целта на закона, преценена съобразно установения в чл.6, ал.2 АПК и приложим към всички
действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24 часа
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в
зависимост от случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на
противоправно деяние или прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на
неговите вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за
извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към разследване на
извършеното престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V
отд. по адм. д. № 829/2015 г. ; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. №
9763/2018 г. и много други). В настоящия случай чрез задържането, фактически започнало
още по време на проверката по ЗДвП от една страна е осуетена възможността на
жалбоподателя да продължи управлението на превозно средство, а от друга е обезпечено
надлежното му транспортиране до лечебно заведение, където да предостави кръв за
изследването, съгласно чл.7, ал.2 Наредбата. Иначе казано установява се легитимна цел за
ограничаване правото на свободно придвижване на лицето.
Предвид изхода на делото основателно се явява искането на процесуалния
представител на ответника по жалбата за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, определени от съда по реда на чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Ето защо съдът намира, че извършеното задържане се явява законосъобразно и
жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба срещу законността на задържането на А. К. К., обективирано в
Заповед за задържане на лице № 3384зз-27/10.01.2025 година, издадена от старши полицай
при 09 РУ-СДВР и ПОТВЪРЖДАВА същата.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80(осемдесет)
лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5