Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.11.2022 година град Хасково
Хасковският окръжен съд,
гражданско отделение...………четвърти
състав
на ……….трети октомври………. две хиляди и двадесет
и втора година
в публично съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………Петя Делчева…..……………….……..….
И прокурора …………………………………………..………………..…...……
като разгледа търговско дело № 227 по описа на ОС Хасково
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Финтекс 97“ ЕООД -
Хасково срещу Т.П. ***. По реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
искове, основани на твърдение за договорно неизпълнение по договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 30.05.2018 година, с извършена нотариална
заверка на подписите на 04.06.2018 година. Твърди се, че по ч.гр.д. № 2932/2019 година по описа на РС-Хасково било
развито заповедно производство и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК. Тъй като ответникът бил подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, за ищеца бил налице правен интерес от
установяване съществуване на вземанията му, както следва: договорна главница 104519,03 лева, ведно със законната лихва считано от
03.10.2019 година до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода 01.06.2019
година – 03.10.2019 година в размер на 3571,07 лева; направени разноски в
заповедното производство в размер на 4375,80 лева.
Ищецът твърди, че с договор от 30.05.2018 година прехвърлил възмездно на ответника П.
вземането си към „Реди фууд" ЕАД, в общ размер към датата на подписване на
договора за цесия - 104 519,03 лева. Съгласно постигнатата в чл. 3 ал. 2 от
договора клауза, цесионерът Т.П. се задължил да заплати тази цена на цедента
„Финтекс 97“ ЕООД, в срок до една година, считано от деня на подписване на
договора. На основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, на 31.05.2018 година „Финтекс 97“
ЕООД като предишен кредитор уведомил длъжника „Реди фууд“ ЕАД за извършеното
прехвърляне. Твърди се още, че „Финтекс 97“ ЕООД придобило това вземане по силата на договор за цесия от 17.06.2013 година,
сключен между „АБ” АД, ЕИК *****(цедент) и „Финтекс 97“ ЕООД (цесионер).
Отношенията по повод цесията били уредени и с анекс от 20.06.2013 година.
Тъй като
ответникът П. не изпълнил задължението си за плащане на договорената цена в
уговорения в договора от 30.05.2018 година едногодишен срок, с нотариална
покана per. № 5377, том 2, № 33 на нотариус № 096, дружеството-ищец
го поканило да заплати сумата по банковата сметка на ищеца, в срок до 7 работни
дни от получаването на поканата - 29.08.2019 година, ведно със законната лихва
за забава, считано от падежа до извършване на плащането. Въпреки поканата
плащането не последвало. Поради това, на 03.10.2019 година ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично
вземане, произтичащо от договора за цесия от 30.05.2018 година – за сумата 104
519.03 лева – договорна главница, сумата 3 571.07 лева - мораторна лихва за
периода 01.06.2019 година - 03.10.2019 година, за законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2019 година до окончателното разплащане, както и
за разноските по заповедното производство - 4 375.80 лева. По заявлението било
образувано ч.гр.д. № 2932/2019 година по описа на PC Хасково и издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1441/04.10.2019 година.
На 21.10.2019 година заповедта за изпълнение била връчена на длъжника Т.П.П.,
който на 31.10.2019 година подал възражение по чл. 415 ГПК. Това обуславяло
правния интерес на дружеството-ищец да предяви иск по чл. 422 ГПК.
С тези доводи
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Т.П.П., че същият дължи на ищеца „Финтекс 97“ ЕООД
сумите - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 1441/04.10.2019 г., издадена по гр.д. № 2932/2019 г.
на ХРС, а именно: сумата в размер на 104
519.03 лева - главница по договор за цесия от 30.05.2018 година, с
нотариална заверка на подписите рег. № 1600/04.06.2018 година по регистъра на
нотариус рег. № 081 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2019 година до изплащане на вземането; сумата в размер
на 3571.07 лева - мораторна
лихва за периода 01.06.2019 година - 03.10.2019 година, сумата 4 375.80 лева -
направени разноски в заповедното производство. Претендира и деловодни разноски
за настоящото исково производство.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът Т.П. *** подава отговор на
исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Въвежда насрещни
възражения срещу съществуване на претендираните от ищеца вземания. Във връзка с
тези възражения прави искане по чл. 219 ал. 1 ГПК – за конституиране в
качеството на трето лице-помагач на страна на ответника на дружеството “Реди
фууд“ ЕАД – Хасково, представлявано от Т.П.П.. Искането му е уважено с определение по чл. 374 от ГПК
по настоящото дело.
Ответникът не оспорва факта на сключването на договора за
цесия от 30.05.2018 година между „Финтекс 97“ЕООД (цедент) и Т.П.П.
(цесионер), за прехвърляне на вземането на цедента към „Реди фууд“ ЕАД,
придобито на основание Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.06.2013
година, сключен между „АБ“ АД /цедент/ и „Финтекс 97“ ЕООД /цесионер/ и анекс
от 20.06.2013 година, сключен между същите страни. Не отрича, че договорът и
анексът от 2013 година, както и уведомления до длъжника „Реди фууд“ ЕАД във
връзка със сключването им, били предадени на Т.П.П. с приемо - предавателен
протокол от 30.05.2018 година. Обяснява, че в договора от 2013 година било
посочено прехвърляне на вземането на „АБ“ АД към длъжника „Реди фууд“ ЕАД в
размер на 80266.96 лева, придобито на
основание внесени суми към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - Варна в полза на
„Реди фууд“ ЕАД, съгласно споразумение за поемане на взаимни задължения по
договор за кредит за финансиране на инвестиции Партньор № 048 от 20.12.2010
година“. Ответникът не отрича съществуването на такъв договор за кредит,
сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - Варна и „Реди фууд“ ЕАД като
кредитополучател, по който дружеството „АБ“АД поело задължението на
„съдлъжник“, съгласно чл. 101 от ЗЗД /т. 2.1. от договора/. Подчертава, че освен
„АБ“ АД, договор за кредит бил подписан в качеството на „съдлъжници“ и от Т.П.П.
като физическо лице, „П.“ ООД, представлявано от Т.П.П., и ЕТ „Дидо - Д - Т.П.“,
представлявано от Т.П.П.. В същото време, според ответника, прехвърленото с
договор за цесия от 17.06.2013 година вземане на „АБ“ АД към „Реди фууд“ ЕАД в
размер на 80266.96 лева, с посочения произход от внесени суми за погасяване на
кредит, не съществувало. От там, не съществувало и вземането, предмет на
процесния договор за цесия от 30.05.2018 година.
С тези доводи ответникът Т.П.
въвежда възражения за нищожност на договорите за цесия от 17.06.2013 година и
от 30.05.2018 година, като въвежда две основания за нищожността им - поради
липса на предмет и основание, съгласно чл. 26 ал. 2, предл. 1 - во и 4 - то от ЗЗД. Заявява насрещното твърдение, че не е налице валидно вземане към длъжника „Реди фууд“ ЕАД, произтичащо
от договора за кредит, сключен на 20.12.2010 година с банка „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД - Варна, което „Финтекс 97“ ЕООД да прехвърли на цесионера Т.П.П..
Твърди, че споразумение за поемане на взаимни задължения между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД - Варна, „Реди фууд“ ЕАД и всички съдлъжници по договора за
кредит, било подписано на 12.12.2012 година по повод образувано от банката изпълнително
дело № 214/2012г. по описа на ЧСИ Араклиева, по изпълнителен лист, издаден в
полза на банката на 25.09.2012 година. Страните по споразумението констатирали,
че към 30.11.2012 година непогасеното задължение по договора за кредит възлиза
на 63020.13 евро. В споразумението било констатирано също, че на 28.11.2012
година съдлъжникът Т.П.П. е внесъл сумата 12764 евро с цел погасяване на част
от кредита. В същото време, в споразумението не било констатирано - съдлъжникът
„АБ“ АД да е внесъл суми за погасяване на кредита, нито това дружество било
поело задължение да погасява кредита след датата на подписване на
споразумението. Такова задължение поело „Реди фууд“ ЕАД - да извършва месечни
погасителни вноски в размер на 1500 евро, а банката се съгласила да не
предприема принудителни действия по изп.д. № 214/2012 година. „Реди фууд“ ЕАД
погасявало кредита в съответствие с поетото задължение по споразумението от
12.12.2012 година, като погасителни вноски от името и в полза на „Реди фууд“
ЕАД преди и след подписване на споразумението от 12.12.2012 година внасял
съдлъжникът Т.П.П., в качеството си на физическо лице. Ответникът настоява, че
в периода от сключване на договора за банков кредит на 20.12.2010 година с
банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - Варна до 17.06.2013 година (датата на
сключване на първия договор за цесия), между „АБ“ АД и „Реди фууд“ ЕАД не било
сключвано споразумение за поемане на взаимни задължения по договора за кредит,
поради което не било възникнало и вземане
на „АБ“ АД към „Реди фууд“ ЕАД. Поради това договорът за цесия от 17.06.2013
година бил лишен от основание.
На следващо място, ответникът
твърди формални нарушения при сключване на двата договора за цесия - от
17.06.2013 година и 30.05.2018 година и прави възражение за тяхната нищожност на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1
- во и ал. 2 предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие със закона и липса на
предписана от закона форма. Настоява, че в разрез с чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
договорът от 17.06.2013 година не съдържал индивидуализация на прехвърленото
вземане към „Реди фууд“ ЕАД, в т.ч. описание на внесените суми за изплащане на
кредита от „АБ“ АД. Твърди, че на цесионера „Финтекс 97“ ЕООД не били предадени
документите, които установяват такова вземане. Отново в нарушение на чл. 99 ал.
3 от ЗЗД на новия цесионер Т.П.П., с договора за цесия от 30.05.2018 година не
били предадени документи, установяващи действително вземане към „Реди фууд“
ЕАД, нито те били описани в предмета на договора.
Ответникът акцентува, още, върху
обстоятелството, че дружеството „АБ“ АД било съдлъжник по кредита и на
основание чл. 101, предл. 3 - то от ЗЗД отговаряло към банката-кредитор солидарно
с длъжника-кредитополучател „Реди
фууд“ ЕАД и останалите съдлъжници по кредита. Отношенията на „АБ“ АД с „Реди
фууд“ ЕАД и другите съдлъжници по кредита следвало да се уредят с нарочно
съглашение, съгласно чл. 101 предл. 1 - во от ЗЗД. Ответникът счита, че такова
липсва, доколкото подписаното на 12.12.2012 година споразумение не уреждало
задължение на „Реди фууд“ ЕАД да възстанови на „АБ“ АД платени по кредита суми,
нито с него се констатирало плащане на такива суми към 12.12.2012 година.
Ответникът счита, че дори и да има вземане на „АБ“ АД към „Реди фууд“ ЕАД,
произтичащо от внесени суми от „АБ“ АД за погасяване на кредита по договора от
20.20.2010 година, то правното основание за търсенето им би следвало да бъде по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД,
но това в още по-голяма степен изисквало конкретизация на прехвърленото вземане
на „Финтекс 97“ ЕООД в договора за цесия
от 17.06.2013 година, а след това и на вземането, прехвърлено с договора за
цесия от 30.05.2018 година. Единствено препращането към предходния договор, без
да са предадени на цесионера Т.П.П. установяващи вземането документи, не било в
съответствие с дължимата в облигациите добросъвестност на страните, по арг. на
чл. 63 от ЗЗД, тъй като цедентът отговарял по отношение на цесионера за
съществуването на прехвърленото вземане.
На следващо
място, на две самостоятелни основания - чл. 26 ал. 2, предл. 1 - во и предл. 4
- то от ЗЗД, ответникът въвежда възражение
за нищожност на договора за цесия от 30.05.2018 година в частта за
разликата от 80266.96 лева до 104519.03 лева. Твърди, че в тази част договорът
страда от пороци - липса на предмет и липса на основание. Счита, че вземането
по двата договора за цесия следвало да бъде идентично по размер, доколкото
вземането по втория договор било производно от това по договора от 2013 година.
За разликата от 80266.96 лева до 104519.03 лева в договора за цесия от
30.05.2018 година не било посочено конкретно основание. В тази насока
ответникът твърди, че вземането, произтичащо от анекс от 20.06.2013 година,
подписан от „АБ“ АД и „Финтекс 97“ ЕООД за допълнително цедиране на вземане в
размер на 6700,21 лева не било съобщено на длъжника „Реди фууд“ ЕАД. Следователно
нямало действие спрямо него, а впоследствие не било валидно прехвърлено на Т.П.П.
с договора от 30.05.2018 година. Без основание към сумата от 80266.96 лева била
прибавена и сумата 17551,86 лева, която не била предмет на договора за цесия от
17.06.2013 година и на анекса към него. А включването ѝ в приемо -
предавателен протокол между страните по договора за цесия не можело да се
приравни към включването ѝ в предмета на цесията. Това вземане също не
било индивидуализирано - за кой период се изчислявала лихва и върху каква
главница, предвид погасяването на вземанията за лихви с изтичане на 3 - годишна
давност, съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, което правило такова вземане
несъбираемо от длъжника „Реди фууд“ ЕАД.
В условията на
алтернативност, ответникът оспорва размера на прехвърленото вземане към „Реди
фууд“ ЕАД от „АБ“ АД на „Финтекс 97“ ЕООД, както и от „Финтекс 97“ ЕООД на Т.П.П..
Не било налице основание за събиране на част от сумите, влизащи в общия размер
на вземането от 80266.96 лева, тъй те не представлявали валидно задължение на
„Реди фууд“ ЕАД. Заплащането на тези суми на цедента „Финтекс 97“ ЕООД би
довело до неоснователното му обогатяване за сметка обедняването на цесионера Т.П.П.,
което било недопустимо. Така, в сумата 80266.96 лева, респективно 104519.03 лева,
неправилно била включена сумата 12764 евро, внесена за погасяване на кредита от
Т.П.П. в качеството му на физическо лице и съдлъжник по кредита, което било
констатирано в подписаното споразумение от 12.12.2012 година. В общия размер на
вземанията по двата договора за цесия неправилно била включена сума в общ
размер 13600 лева, внесена от Т.П.П. в „Реди фууд“ ЕАД като заемни средства,
послужила за погасяване на кредита, а именно: на 30.06.2011 година - 2600 лева,
на 30.06.2011година - 2500 лева, на 07.01.2013година - 3000 лева, на 08.03.2013
година - 3000 лева, на 01.04.2013 година - 1500 лева, на 12.04.2013 година -
1000 лева. В сумата 80266.96 лева, респективно 104519.03 лева неправилно били
включени и суми, представляващи предоставена финансова помощ от „АБ“ АД на
„Реди фууд“ ЕАД, произтичаща от други взаимоотношения между двете дружества
извън договора за кредит, сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - Варна,
а именно: 3700 лева - финансова помощ, предоставена на 19.01.2011 година, 2500
лева - финансова помощ, предоставена на 25.02.2011 година, 2450 лева -
финансова помощ, предоставена на 28.03.2011 година, 11000 лева - финансова
помощ, предоставена на 29.09.2011 година. В общия размер на вземанията по двата
договора за цесия, неправилно била включена и сумата 10500 лева, заплатена от
„Финтекс 97“ ЕООД за сметка на „АБ“ АД на 11.06.2013 година, но не и за сметка
на длъжника „Реди фууд“
ЕАД. Т.е. в този случай
се касаело за преки взаимоотношения между „АБ“ АД и „Финтекс 97“
ЕООД, които били извън предмета на договора за цесия от 17.06.2013 година.
В срока по чл. 372 ал. 2 ГПК ищецът подава допълнителна
искова молба. Поддържа предявения иск и оспорва всички насрещни твърдения и
възражения на ответника. Поддържа,
че предмет на договора за
цесия от 17.06.2013 година били суми, изплатени от „АБ“ АД на „Реди фууд“ ЕАД,
с които „Реди фууд“ ЕАД погасявало задължението си към „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД Варна по договора за кредит от 20.12.2010 година. Касаело
се за споразумение между двете дружества, намерило отражение в счетоводството
на „АБ“АД. Това двустранно споразумение било различно от представеното от
ответника споразумение от 12.12.2012 година и поради това процесните вземания
не били отразени в последното. Ищецът настоява, че с представеното по делото
платежно нареждане, сумата 10 500 лева била внесена от „Финтекс 97“ ЕООД, за
сметка на „АБ“ АД, в банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, както и че тази
сума била отнесена за изплащане на задължение по договора за кредит от
20.12.2010 година. С договора за цесия от 17.06.2013 година било прехвърлено вземането
на „АБ“ АД към „Реди фууд“ ЕАД в общ размер 80 266.96 лева, формирано от 69
766.96 лева и сумата 10 500 лева, без да се претендира натрупаната лихва,
показана счетоводно в размер на 4 010.54 лева. В тази връзка ответникът оспорва
твърдението на ответника, че в периода 20.12.2010 година до 17.06.2013 година
между „АБ“ АД и „Реди фууд“ ЕАД не било сключвано споразумение за поемане на
взаимни задължения по договора за кредит, а от там и за нищожност на договора
за цесия от 17.06.2013 година поради липса на основание. Оспорва и твърдението за допуснато нарушение
на чл. 99 ад. 3 от ЗЗД относно индивидуализацията па прехвърленото вземане към
„Реди фууд" ЕАД в договора от 17.06.2013 година, както и досежно непредаването
на документите, установяващи тези вземания, на цесионера „Финтекс 97" ЕООД.
Същото оспорване се въвежда и по отношение на новия цесионер Т.П.. Заявява, че ответникът
П. получил всички книжа, отнасящи се до цедираното му на 30.05.2018 година
вземане на „Финтекс 97“ ЕООД, както и че бил уведомен за основанието на
цесията. Т.П. бил представляващ на „Реди фууд“ ЕАД и член на Съвета на
директорите на „АБ“ АД от 17.02.2016 година. Преди това заемал управленска
длъжност в „АБ“АД, която включвала задължението да дава становище по въпроси,
свързани с финансовото състояние на „АБ“ АД, включително и свързани с кредита,
получен от собственото му дружество „Реди фууд“ ЕАД и вноските, които получавал
от „АБ“ АД за изплащане на този кредит. Относно знанието за основанието и
произхода на сумите по двата процесни договора за цесия, ищецът се позовава на подписаната от Т.П. декларация с дата
17.09.2018 година, представена в НАП, в която той признава задължението
си към ищеца и посочва, че то е възникнало въз основа на договор за цесия от
30.05.2018 година. Знанието на ответника за начина на формиране размера на
прехвърленото вземане с договора от 30.05.2018 година следвало от това, че „АБ“
АД изплатило задължения на неговото собствено дружество „Реди фууд“ ЕАД по
договора за кредит от 2010 година, той се задължил да върне сумата и декларирал
това обстоятелство пред държавен орган - НАП Хасково. В тази връзка, на
основание чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК ищецът моли съда да приеме, че по отношение на
факта, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 104 519.03 лева е
налице признание по чл. 175 ГПК. Оспорва се твърдението, че договорът за цесия
от 30.05.2018 година е нищожен за разликата от 80 266.96 лева до 104 519.03
лева, поради липса на предмет и основание. Оспорва се и твърдението, че
ответникът е внесъл посочените в отговора суми в „Реди фууд“ ЕАД, а освен това
те били ирелевантни за спора, тъй като не формирали предмета на двата договора
за цесия. Оспорват се и твърденията за внесени суми, за които ответникът
представя платежни документи по т.4.2 от отговора.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът представя
допълнителен отговор на исковата молба. Поддържа всички въведени оспорвания,
възражение и искания и оспорва тези на ищеца, изложени в допълнителната искова
молба. Настоява, че в предмета на договора за цесия от 17.06.2013 година в т. 1 (1) било
посочено, че внесените суми от „АБ" АД в полза на „Реди фууд" ЕАД в
„Сосиете Женерал Експресбанк" АД - Варна за погасяване на кредита по
договора за финансиране на инвестиции Партньор № 048 от 20.12.2010 година, се
определят съгласно Споразумение за
поемане на взаимни задължения по договор за кредит за финансиране на инвестиции
Партньор № 048 от 20.12.2010 година. Друго споразумение за поемане на
взаимни задължения по договора за кредит, в периода от сключване на договора за
банков кредит на 20.12.2010 година до 17.06.2013 година - датата на сключване
на първия договор за цесия, между „АБ" АД и „Реди фууд" ЕАД не било
сключвано. Поради това вземане на „АБ" АД към „Реди фууд" ЕАД не било
възникнало и договорът за цесия от 17.06.2013 година бил лишен от основание и
нищожен. Ответникът акцентува, че представената с допълнителната ИМ справка за
салда на „АБ“ АД не е посочена изрично в предмета на договора за цесия от
17.06.2013 година, поради което липсвало основание да се приеме, че тя е
определила размера на прехвърленото вземане. Тази справка отразявала дадени от
„АБ" АД финансови помощи на „Руди фууд" АД в размер на 69766.96 лева
и лихви 4010.40 лева, като сборът на тези суми не бил равен на размера на
прехвърленото вземане 80266.96 лева. От друга страна, тези суми касаели
безвъзмездни финансови помощи, а не погасяване на банков кредит в полза на
„Руди фууд" ЕАД, при това със задължението „Руди фууд" ЕАД да върне
тези суми. Неоснователно била прибавена и сумата 10500 лева към сбора от
задълженията по справката /73777.36 лева/ и включването ѝ в размера на
прехвърленото вземане, тъй като се получавала като сбор сумата 84277.36 лева,
която надвишавала по размер прехвърленото вземане с договора за цесия -
80266.96 лева. Тази сума била платена в Банката от „Финтекс 97" ЕООД за
сметка на „АБ" АД, а не за сметка на „Реди фууд" АД, поради което
плащането касаело други взаимоотношения между двете дружества и липсвало
основание да се включва в предмета на цесията. Поддържат се и направените
възражения за нищожност на двата договора за цесия на основание чл. 26 ал. 2,
предл. 1 - во и 3 - то от ЗЗД - поради липса на валидно вземане и на предписана
от закона форма. В тази връзка се поддържат твърденията за допуснати нарушения
на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД - липса на индивидуализация на прехвърленото вземане и
непредаване на цесионера П. на документи, установяващи действително вземане към
„Реди фууд" ЕАД. Ответникът настоява, че за така допуснатите нарушения е
ирелевантно обстоятелството доколко Т.П. е знаел за основанието и произхода на
сумите по двата договора за цесия, а следователно и подадената от него пред НАП
декларация била неотносима. Към датата на декларирането 17.09.2018 година вече
бил подписан договорът за цесия от 30.05.2018 година, поради което Т.П. бил
длъжен да отрази в декларацията задължението по този договор в НАП, но това не
го лишавало от правото да оспори това задължение. Поради това нямало място за
констатация, че ответникът признава иска на основание чл. 175 от ГПК, на база
констатираните пред НАП обстоятелства. Поддържа се и изложеното в т. 5 от
отговора твърдение. Ответникът настоява, че нарочно съглашение, съгласно чл.
101 предл. 1 - во от ЗЗД, за уреждане на отношенията на „АБ" АД с „Реди
фууд" ЕАД и другите съдлъжници по кредита, липсвало. А подписаното на
12.12.2012 година споразумение не уреждало задължение на „Реди фууд" ЕАД
да възстанови на „АБ" АД платени по кредита суми, нито констатирало
плащане на такива суми към датата на споразумението. Поддържат се и останалите
оспорвания, доводи и възражения, направени с отговора на исковата молба.
Конституираното по делото в качеството на
трето лице-помагач дружество „Реди фууд“ ЕАД – Хасково, представлявано от Т.П.П.,
не подава отговор, не изпраща представител и не взема становище по спора.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения и приет като
доказателство по делото договор с нотариална заверка на подписите на страните,
наименован „Договор за прехвърляне на вземане (цесия)“, на 30.05.2018 година
„Финтекс 97“ ЕООД – Хасково, в качеството си на цедент и Т.П.П., в качеството
на цесионер, са постигнали съгласие за възмездно прехвърляне на вземането,
което „Финтекс 97“ ЕООД има към „Реди фууд“ ЕАД с ЕИК *****. Посоченият в договора
предмет са вземания, придобити от „Финтекс 97“ ЕООД с договор за цесия от
17.06.2013 година и анекс от 20.06.2013 година, сключени с „АБ“ АД с ЕИК *****.
Страните по договора от 30.05.2018 година са приели, че общият размер на
прехвърленото вземане възлиза на сумата 104 519, 03 лева.
Изрично, с клаузата на чл. 2 ал. 2
от договора страните „Финтекс 97“ ЕООД и Т.П.П. са потвърдили, че вземанията са
съществуващи и изискуеми, не са опростени или погасени по изявление на някоя от
страните по тях. Цесионерът е поел задължение да заплати на цедента по банков
път цената на вземането в размер на 104 519, 03 лева – в срок до една година от
деня на подписване на договора. А цедентът се е задължил (чл.5) в срок до 3
работни дни след сключване на договора да предаде на цесионера всички
документи, от които произтичат вземанията. В чл. 15 от договора страните са
постигнали съгласие, че всички съобщения и уведомления във връзка с цесията ще
се отправят само писмено.
В подкрепа на твърденията си за
изпълнение на задълженията по чл. 5 от договора, ищецът „Финтекс 97“ ЕООД
представя като доказателство приемо-предавателен протокол, датиран от
30.05.2018 година. От съдържанието му се извежда, а и това не е спорно между
страните, още в деня на сключването на договора цедентът е предал на цесионера
документите, потвърждаващи съществуването на вземането – договор за прехвърляне
на вземане (цесия) от 17.06.2013 година, сключен между „АБ“ АД и „Финтекс 97“
ЕООД и анекс от 20.06.2013 година към последния договор. На цесионера са
предадени още - отправеното от цедента до длъжника „Реди фууд“ ЕАД уведомление
по чл. 99 ал. 3 предл. 1 от ЗЗД на 18.06.2013 година, както и справка за
изчисляване на законна лихва в размер на 17551,86 лева.
Не се твърди и не се
установява по делото – в изискуемата съгласно чл. 15 от договора за цесия
писмена форма цесионерът П. да е изразил несъгласие с обема или вида на
документите, предоставени му в изпълнение на чл. 5 от процесния договор, в т.ч.
да е поискал допълнителни потребни му документи. А от показанията на разпитания
по делото в качеството на свидетел Ангел Валентинов Ангелов следва, че освен
тези договори, на цесионера са били предоставени счетоводните справки за
движенията по сметките, онагледяващи начина на формиране на цедираното
задължение.
Представено е и уведомлението по
чл. 99 ал. 3 предл. 1 от ЗЗД, на което се позовава ищецът. Видно от неговото
съдържание, на длъжника „Реди фууд“ ЕАД са съобщени: самият факт на прехвърляне
на вземането; произходът му от договор за цесия от 17.06.2013 година, сключен
между „АБ“ АД (цедент) и „Финтекс 97“ ЕООД (цесионер) и анекс от 20.06.2013
година; цената на прехвърленото вземане; произтичащите от цесията за длъжника
задължения.
По делото се представя и е
приет като доказателство договор за цесия от 17.06.2013 година, сключен между
„АБ“ АД – Хасково (цедент) и „Финтекс 97“ ЕООД (цесионер). Предмет на договора
са вземанията на „АБ“ АД, които има от „Реди фууд“ ЕАД, придобито на основание
внесени суми към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – Варна в полза на „Реди
фууд“ ЕАД, съгласно споразумение за поемане на взаимни задължения по договор за
кредит за финансиране на инвестиции Партньор № 48 от 20.12.2010 година.
Посоченият в договора общ размер на прехвърленото вземане е 80266,96 лева, като
е пояснено, че то съответства на сбора на преводи към банката в полза на „Реди
фууд“. С анекс от 20.06.2013 година страните по този договор за цесия са постигнали
съгласие за увеличаване на цената на прехвърленото вземане с още 6700,21 лева,
като по делото няма спор, че тази сума представлява лихви за забава върху
главното вземане.
Обсъжданият в договора за цесия
от 17.06.2013 година договор за банков кредит е сключен на 20.12.2010 година
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (кредитодател) и „Реди фууд“ ЕАД
(кредитополучател), с предмет – предоставяне на кредит в размер на 74000 евро
за рефинансиране на задължения на „Реди фууд“ ЕАД, „П.“ ООД и ЕТ „Дидо-Д-Т.П.“
към банката-кредитор, произтичащи от Договор за финансиране на инвестиции
Партньор от 16.12.2008 година, сключен между банката и „Реди фууд“ ЕАД с
първоначален размер 35000 евро, Договор за кредит за оборотни средства Партньор,
сключен между „П.“ ООД и банката с първоначален размер 35000 евро и Договор за
кредит за оборотни средства Партньор от 16.08.2008 година, сключен между
банката и ЕТ „Дидо-Д-Т.П.“ с първоначален размер 30 000 евро. В качеството
на „съдлъжници“ договора са подписали „АБ“АД, ф.л. Т.П.П., „П.“ ООД и ЕТ „Дидо
– Д – Т.П.“.
С нотариална покана от 29.08.2019
година „Финтекс 97“ ЕООД е поканило ответника П. да изпълни задължението си по
договора, като заплати цената на прехвърленото вземане по договор от 30.05.2018
година. Няма спор относно това, че и до настоящия момент Т.П. не е изпълнил
произтичащото от договора задължение за плащане.
Видно от съдържанието на
представеното и прието като доказателство по делото споразумение за поемане на
взаимни задължения от 12.12.2012 година, то е съставено след снабдяването на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД със заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист за вземанията си по договора за кредит и в условията на образувано и
висящо пред ЧСИ Араклиева изпълнително дело № 214/2012 година. С това
споразумение Т.П.П., в качеството си на съдлъжник и представляващ на „Реди
фууд“ ЕАД е потвърдил задължението си към банката-кредитор по договора за
кредит от 20.12.2020 година, с остатък по дълга – 63002,20 евро главница и
17,93 евро – лихви. Едновременно с това е поел задължение – считано от
01.12.2012 година до 31.05.2013 година на месечни вноски да погаси задължението
напълно. Банката, от своя страна, е приела да не пристъпва към действия за
принудително удовлетворяване на вземането си до края на уговорения срок. Със
споразумението длъжникът П. е бил уведомен, че при неплащане банката ще поднови
своята активност по изпълнителното производство и ще бъде проведена публична
продан на недвижими имоти.
В подкрепа на
доводите си за неправилно формиране на общия размер на дълга на „Реди фууд“ ЕАД
ответникът представя вносни бележки (л. 38-41), от които се установява, че на
07.01.2013 година той е внесъл сумата 3000 лева в касата на „Реди фууд“ ЕАД,
която сума е била заведена в сметка 498/422, на 08.022013 година е внесъл в
банката-кредитор сумата 3000 лева, на 01.04.2013 година е внесъл в банката 1500
лева, а на 12.04.2013 година – 1000
лева.
Видно от вносна
бележка от 11.06.2013 година към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е извършено
плащане от „Финтекс 97“ ЕООД на сума 10500
лева. Изрично като основание за плащането е посочено „плащане за сметка
на „АБ“ АД.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Е.Д.. Вещото лице е
изготвило едно основно и две допълнителни заключения, по всички поставени от
страните в процеса въпроси. ХОС възприема и трите заключения като пълни,
компетентни, обективни и безпристрастни. Следва да се отбележи, че третото
заключение, депозирано на 23.09.2022 година не е в противоречие с предходните
две, изготвени от в.л., а е съобразено с целия доказателствен материал, с
допълнително направени справки в счетоводствата на „АБ“ АД, „Финтекс“ ООД, „ПСК
Детелина“ ЕООД, съпоставени с представените документи от „АБ“ АД на 08.07.2022
година и от НАП. То има обобщаващ характер и съдът гради изводите си върху трите
заключения на вещото лице.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
В условията на
обективно кумулативно съединяване и по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК са
предявени искове с предмет - да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
ответната страна съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и да се докаже неговото правно основание,
произтичащо от сключен между страните договор за прехвърляне на вземане (цесия)
от 30.05.2018 година, с нотариална заверка на подписите от 04.06.2018 година.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 ГПК на основание договор с нотариална заверка на
подписите, като заповедта е била издадена от РС - Хасково, но в срока по чл.
414 ал. 1 ГПК длъжникът е възразил писмено срещу нея. В срока по чл. 415 ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящите обективно кумулативно съединени искове, които
са допустими. Правната квалификация на исковете е по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът-цедент основава
претенцията си на правно твърдение за сключен възмезден договор за прехвърляне
на парично вземане, по което цесионерът не е изпълнил задължението си да
заплати цената, срещу която се е съгласил да го придобие. Ответникът-цесионер не оспорва факта на сключването на договора за
цесия от 30.05.2018 година между „Финтекс 97“ЕООД (цедент) и Т.П.П. (цесионер), за прехвърляне на вземането на
цедента, което има от „Реди фууд“ ЕАД, както и сключването на договор за прехвърляне на
вземане /цесия/ от 17.06.2013 година, сключен между „АБ“ АД /цедент/ и „Финтекс 97“ ЕООД /цесионер/ и анекс от 20.06.2013 година, сключен между същите страни. Страните не спорят относно
съществуване на договор за
кредит за финансиране на инвестиции Партньор N 048 от 20.12.2010 година, сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - Варна и „Реди фууд“ ЕАД,
като кредитополучател, по който дружеството „АБ“АД е поело задължението на
„съдлъжник“, съгласно чл. 101 от ЗЗД /т. 2.1. от договора/, както и че освен „АБ“ АД,
договор за кредит е бил подписан в качеството на „съдлъжници“ и
от Т.П.П. като физическо лице, „П.“
ООД, представлявано от Т.П.П., и ЕТ „Дидо - Д - Т.П.“, представлявано от Т.П.П..
Ответникът признава предаването му на договора и анекса от 2013 година, както и уведомления до длъжника „Реди фууд“ ЕАД във връзка
със сключването им, но оспорва
предаването на останалите документи, действително установяващи прехвърленото
вземане. Ответникът признава, че не е изпълнил задължението си да плати цената
на прехвърленото му вземане в размера, срока и по начин, уговорени в чл. 3 от
договора.
Ответникът Т.П. се
защитава срещу иска с доводи за недействителност на процесния договор от
30.05.2018 година, като твърди нищожност на предходния договор за цесия от
17.06.2013 година поради липса на основание и предмет. Съдът намира тези доводи
за неоснователни, а договора от 30.05.2018 година – валиден и породил целените
от страните при сключването му последици (извън частта за сумата 6700, 21 лева,
както ще бъде посочено по-нататък).
Тъй като ответникът
извлича нищожността на договора от 30.05.2018 година от нищожността на цесията
от 17.06.2013 година, на ССчЕ бе поставена задачата да проследи начина на формиране
на вземането на „АБ“ АД към „Реди фууд“ ЕАД по договора от 2013 година. От
събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност със заключенията на
ССчЕ се налагат следните изводи в тази насока:
През
2011 година, с договори за
временна финансова помощ „АБ" АД е предоставило на „Реди фууд“ ЕАД,
представлявано от Т.П.П., временна финансова помощ както следва: на 19.01.2011
година - 3700 лева; на
25.02.2011 година – 2500 лева; на 29.09.2011 година - 11000
лева; на 28.03.2011 година – 2450
лева; на 10.05.2011 година – 2600
лева; на 29.06.2011 година – 2500
лева.
През 2012 година „АБ" АД и „Реди фууд“ ЕАД са сключили редица договори с
аналогичен предмет, като „АБ“АД е предоставило на „Реди фууд“ ЕАД временна финансова помощ както следва: на 08.05.2012
година – 10 000 лева; на
01.08.2012 година - 1516.96 лева; на 28.11.2012 година – 25000 лева.
С оглед констатациите на вещото за начина на осчетоводяване на
сумите и движението по сметките (заключение от 07.05.2021 година), съдът приема
за доказано това, че към 31.12.2012 година е съществувало непогасено задължение
от „Реди фууд" ЕАД към „АБ" АД в размер на 61266.96 лева.
По сключеното на 12.12.2012 година Споразумение за поемане на взаимни
задължения „АБ“ АД е внесло по сметката на банката-кредитор, вместо „Реди фууд“
ЕАД следните суми за погасяване на задължения на длъжника по договора за
кредит: на 07.01.2013 година - 3000 лева; на 08.02.2013 година - 3000 лева; на
01.04.2013 г. - 1 500 лева; на 12.04.2013 г. - 1000 лева; на 11.06.2013 г. - 10 500 лева (внесена от „Финтекс 97“
ЕООД, на основание договор за финансова помощ от 11.06.2013 година, сключен с „АБ“
АД – факт, изяснен от ССчЕ), т.е. общо
сумата 19 000 лева. С тази сума общият размер на платеното от „АБ“ АД по
договора за кредит с банка „Сосиете
женерали експресбанк“ АД, вместо длъжника „Реди фууд“ ЕАД се
равнява на сумата 80 266, 96 лева,
която именно е предмет на договора за цесия от 17.06.2013 година.
Направеното от
ответника П. възражение за това, че „АБ“ АД е платило на лично основание, като
съдлъжник по договора за кредит, а не вместо кредитополучателя „Реди фууд“ ЕАД,
съдът намира за неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД установява презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, а именно -
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Тази
презумпция, обаче, е оборима. В отношенията на солидарните длъжници с кредитора
всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото
задължение е изпълнено изцяло. Във вътрешните им отношения, обаче, само се предполага, че те дължат по
равно. Предположението по чл. 127, ал.
1 ЗЗД е, че солидарните длъжници са се облагодетелствали в равна степен. Действително,
„АБ“ АД има качеството на солидарен длъжник с кредитополучателя „Реди фууд“ ЕАД
и други съдлъжници, участващи в договора за кредит Партньор 048/20.12.2010 година.
Предметът на договора за кредит, обаче, обслужва цел, която не ползва „АБ“АД -
рефинансиране на задължения на „Реди
фууд“ ЕАД, „П.“ ООД и ЕТ „Дидо-Д-Т.П.“ към „Сосиете женерали експресбанк“ АД.
Поради това съдът счита, че доколкото сумата по кредита е получена от „Реди фууд“
ЕАД, но не и от „АБ“АД, то във вътрешните отношения помежду им не се е
породило задължение за плащане поравно. (Така и в съдебната практика, н.п. Решение
№ 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о. и др.). Ето
защо, на основание чл. 74 от ЗЗД, за „АБ“ АД съществува правото да
встъпи в правата на кредитора и да претендира „Реди фууд“ ЕАД да му върне
платеното вместо него.
Вещото
лице обстоятелствено и убедително обосновава извода си за това, че задължението
на „Реди фууд“ ЕАД, предмет на договора за цесия от 17.06.2013 година, се
различава по вид и съдържание и не е включено в задължение, на което се
позовава ответникът П. – по споразумителен протокол от 28.12.2012 година,
сключен между „АБ“АД, „Финтекс“ ООД и „ПСК Детелина“ ЕООД. По силата на
последното съглашение „АБ“АД е потвърдило, че дължи на „ПСК Детелина“ ЕООД суми
по фактури в общ размер на 562722, 32 лева. „Финтекс“ ООД е кредитополучател по
договори за временна финансова помощ по общо четири договора, сключени на
30.12.2010 година, 27.08.2008 година, 10.03.2011 година и 18.07.2012 година.
Т.е. задължението, от което извлича аргументи ответникът П., е базирано на
договори, различни от тези, послужили за основание при формиране на
задължението-предмет на договора за цесия от 17.06.2013 година. Няма съвпадение
между участващите дружества, отношенията на страните, довели до сключване на
споразумението от 28.12.2012 година засягат различен времеви период по начина,
подробно обяснен от в.л. в констативната част на заключението на ССчЕ от
23.09.2022 година.
Поради
гореизложеното съдът намира за неоснователни доводите на ответника П. за
нищожност на договора за цесия от 17.06.2013 година поради липса на основание и
липса на предмет (пълна или частична). От тук следва, че не е нищожен и
договорът от 30.05.2018 година, от който ищецът черпи права в заповедното и
настоящото исково производство.
Неоснователно е и възражението за допуснато
нарушение на изискванията на чл. 99 ал. 3 предл. 2 от ЗЗД. Безспорно е
установено по делото, че в деня на сключване на договора за цесия от 30.05.2018
година, цедентът е предоставил на цесионера договора за цесия от 17.06.2013
година, анекс към него от 20.06.2013 година, уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, получено от „Реди фууд“ ЕАД, справка за изчислените лихви, както и счетоводните справки за
движенията по сметките, онагледяващи начина на формиране на цедираното
задължение. От показанията на
разпитания свидетел Ангелов се установи безспорно, че други документи във
връзка с цесията не са били предоставени на цесионера Т.П.. ХОС приема, че това
и не е било необходимо, поради следните съображения: Както вече бе посочено
по-горе, с договора за прехвърляне на вземанията от 30.05.2018 година страните
са уговорили само писмена форма на кореспонденция по всички въпроси, свързани с
цесията. Цесионерът П. е приел представените му документи с
приемателно-предавателен протокол от 30.05.2018 година и не е направил
възражение (писмено) относно тяхната недостатъчност. Има и лесно обяснима
причина за това - Т.П.П. е свързано лице
както с длъжника „Реди фууд“ ЕАД (изп.директор), така и с другите солидарни
длъжници по процесния договор за кредит – „П.“ ООД (представляващ) и ЕТ „Дидо –
Д – Т.П.“ (представляващ). Т.е. знанието му за всички задължения на
представляваното от него дружество-длъжник „Реди фууд“ ЕАД по договора за
кредит с банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, за последващите отношения
между страните по споразумение от 12.12.2012 година и предприетите плащания за погасяване
на кредита, се презюмира. Освен това, в.л. стигна до извода за това, че взетите
счетоводни операции във връзка с извършените от „АБ“ АД плащания към банката
вместо „Реди фууд“ ЕАД, съвпадат и в двете дружества. Т.е. най-малкото от
счетоводството на управляваното и представляваното от него дружество Т.П.П. е
бил информиран за всички факти от значение за цесията от 17.06.2013 година и е
разполагал с всички документи за тях.
В
заключението си в.л. Д. дава отговор за това – как е формирана разликата между
сумата 80266, 96 лева (предмет на първата цесия) и сумата 104519,03 лева –
предмет на втората цесия: с анекс от 20.06.2013 година цесионерът „Финтекс 97“
ЕООД се съгласява да придобие допълнително вземане в размер на 6700,21 лева –
лихви за периода 01.01.2011 година до 31.12.2013 година. В тази част е
основателно възражението на ответника за това, че цедиране на това вземане не е
било съобщено на длъжника „Реди фууд“ ЕАД в нарушение на чл. 99 ал. 3 предл. 1 от ЗЗД и следователно то няма действие спрямо него. А след като е така, то и с
последващия договор от 30.05.2018 година вземането в размер на 6700,21 лева не
е могло да бъде прехвърлено валидно. В тази част договорът за цесия от
30.05.2018 година относно сумата 6700,21 лева е нищожен на основание чл. 26 ал.
2 предл. 1 от ЗЗД – поради липса на предмет.
Разликата
между размера на законната лихва, изчислена от в.л. върху сумата 80266,96 лева
(главницата по договора от 17.06.2013 година) и прибавената в договора от
30.05.2018 година сума 17551,86 лева, която формира общия размер на цесията
104 519,03 лева, не поражда съмнение относно това, че се касае за едно и
също акцесорно вземане за лихви. Изчислената от вещото лице сума е по-висока по
размер, а суверенно право на договарящите се страни е да прехвърлят не цялото
си вземане, а само част от него, в това число такава част от вземането за
лихви, за която възражението за погасяване на лихви по давност на основание чл.
111 б. „в“ от ЗЗД би се явило неоснователно. В тази част възражението на
ответника за нищожност на договора за цесия от 30.05.2018 година поради липса
на основание и предмет се явява неоснователно.
Поради
гореизложеното и на база заключенията на ССчЕ съдът приема, че искът е
основателен и доказан до размера на сумата 97 818,79 лева. Възраженията на
ответника за недоказаност на иска по размер не са основателни. Съдът не цени
направеното от Т.П. писмено изявление пред данъчните органи (в декларация от
17.09.2018 година) като признание, че дължи процесната сума по договора за
цесия от 30.05.2018 година. Събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства
и заключения на ССчЕ са достатъчни и без такова признание, за да се стигне до
заключението, че за Т.П. е възникнало валидно задължение да заплати стойността
на прехвърленото му вземане в размер на сумата 97818,79 лева. А фактът, че
плащането не е осъществено е признат за безспорен по делото.
Няма
основание за изключване от общия размер на задължението на сумата 19650 лева. В
първото си заключение вещото лице констатира, че сумите по договори за
предоставяне на финансова помощ от
„АБ“АД на „Реди фууд“ ЕАД (3700 лева, 2500 лева, 2450 лева и 11000 лева)
действително са преведени в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за погасяване
на кредитното задължение. Вещото лице е проследило последователността на
вземане на счетоводните операции в двете дружества и е съпоставило същите с
датите на преводите към банката. От тук е изводът, че получените по тези
договори суми са били предназначени и послужили за покриване на кредитното
задължение на „Реди фууд“ ЕАД, т.е. те формират общия размер на вземането на
цедента „АБ“АД по договора от 17.06.2013 година. Същото се отнася и за сумата
13600 лева – сбора на внесени от Т.П. в „Реди фууд“ ЕАД служебни аванси, преди
това предоставени му от „АБ“ АД, а след това – внесени в банката за погасяване
на процесния кредит. И в тази част вещото лице е проследило последователно
счетоводните операции, доказващи пряката връзка между предоставената от „АБ“ АД
финансова помощ и употребяването на паричните средства за погасяване на
кредита. Това, че Т.П. е забавял внасянето на получените от „АБ“АД средства в
банката, няма съществено значение, като приоритет имат констатациите на в.л. за
наличие на последователност и съответствие във взетите счетоводни операции.
Ответникът
претендира, че независимо от обстоятелството, че договорите за предоставяне на
финансова помощ от 08.05.2012 година – за сумата 10000 лева, от 01.08.2012
година за сумата 1516,96 лева и от 18.11.2012 година за сумата 25000 лева са
сключени между „АБ“АД като кредитор и „Реди фууд“ ЕАД като получател на
финансовата помощ, както и независимо от установеното с помощта на експертизата
обстоятелство, че тези суми са били преведени за погасяване на дълга на „Реди
фууд“ ЕАД към банката-кредитор, то тези суми не формират общия размер на
цедираното вземане по договора от 17.06.2013 година. Съдът намира тези доводи
за неоснователни. Действително, констатира се разминаване между ЮЛ,
предоставило финансовата помощ на „Реди фууд“ ЕАД по тези договори и лицата,
които действително са извършили паричните преводи за сметка на погасяване на
кредитното задължение – ТД „Топлика“ и ГД „АБ Асфалт и бетон“ (това се
установява от в.л. по счетоводни данни). Но съдът счита, че вътрешните отношения
между „АБ“АД и третите лица-платци са ирелевантни за отношенията между „АБ“АД и
„Реди фууд“ ЕАД във връзка със сключените договори за финансова помощ и за
възникване на задължение на „Реди фууд“ ЕАД да върне заплатеното вместо него по
договора за кредит, в съответствие с постигнатите договорни клаузи, т.е. на
„АБ“ АД. Същото се отнася и за извършеното на 11.06.2013 година плащане от
„Финтекс 97“ ЕООД на сумата 10500 лева. Още повече, че в този случай изрично е
посочено, че плащането се извършване за сметка на „АБ“ АД, а вещото лице
потвърждава, че с тази сума е извършено погасяване на част от кредитното
задължение по договора със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
Поради
гореизложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр.
чл. 99 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането се явява основателен
и доказан до размера на сумата 97 818,82 и така следва да бъде уважен, а в
останалата част до пълния предявен размер – отхвърлен.
С оглед
изводите за основателност и размера на главния иск, следва да бъде уважена
частично и акцесорната претенция за мораторни лихви. Съдът изчисли с помощта на
електронен калкулатор размера на обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД,
което за исковия период 01.06.2019 година – 03.10.2019 година, върху сумата
97 818,82 лева се равнява на 3396,46 лева. В останалата част до пълния
предявен размер 3571,07 лева искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът Т.П.П. следва да
възстанови на ищеца деловодни разноски, направени в заповедното производство,
както и тези, сторени по настоящото дело, в общ размер 10769,25 лева.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а
именно – сумата 357,36 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р
е ш и:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.П.П. с ЕГН **********,***,
че дължи на „Финтекс 97“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *******, представлявано от Я.С.М., сумата 97 818, 82 лева – главница по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка
с чл. 99 от ЗЗД, представляваща дължимата от Т.П.П. цена на прехвърленото му
вземане по договор за цесия от 30.05.2018 година, сключен между него (като цесионер)
и „Финтекс 97“ ЕООД – Хасково (като цедент), ведно със законната лихва от 03.10.2019
година до окончателното разплащане; както и сумата 3396,46 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода 01.06.2019 година – 03.10.2019 година, претендирана на основание чл. 86
от ЗЗД; - за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 1441/04.10.2019 година, издадена по ч.гр.д. № 2932/2019
година по описа на РС-Хасково, като в останалата част до пълния предявен размер
– за установяване на дължимостта на главницата над 97818,82 лева до
104 519,03 лева, ведно със законната лихва и за установяване на
дължимостта на мораторна лихва над 3396,46 лева до 3571,07 лева, - ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН **********,*** да заплати
на „Финтекс 97“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление *******, представлявано от Я.С.М., сумата 4097,06 лева – деловодни разноски,
направени от дружеството в заповедното производство по ч.гр.д. № 2932/2019
година по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН **********,*** да
заплати на „Финтекс 97“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *******, представлявано от Я.С.М., сумата 6672,19 лева – деловодни разноски,
направени от дружеството в първоинстанционното
производство по т.д. № 227/2019 година по описа на ХОС.
ОСЪЖДА „Финтекс 97“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Я.С.М.
да заплати на Т.П.П.
с ЕГН **********,***,
сумата 357,36 лева – деловодни разноски,
направени от Т.П. в първоинстанционното производство по т.д. № 227/2019 година
по описа на ХОС.
Делото е разгледано и решението е постановено
при участие на трето лице – помагач „Реди фууд“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление *******, представлявано от Т.П.П..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Пловдивския апелативен съд,
чрез ХОС.
Съдия: