Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 16.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5113 по описа за 2020г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 263674/04.11.2019г. по гр.д. № 32848 по описа
за 2015г. на Софийски районен съд,
82-ри състав е признато за установено по отношение на Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че Л.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** е
собственик на основание на наследяване по закон от Е.Ц.Х., договор за продажба
на наследство от 20.12.2008г. и земеделска реституция въз основа на Решение №
0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” на
имот с идентификатор 68134.4355.1211 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи имоти с
идентификатори: 68134.4355.205; 68134.4355.1214; 68134.4355.1212;
68134.4355.206. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес:
гр. София, ж.к. „******, като Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, са осъдени да
предадат на основание на чл. 108 от
ЗС на Л.П.Х., ЕГН **********
владението върху този имот, Ю.К.П., ЕГН
********** и Р.И.П., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на Л.П.Х.,
ЕГН ********** на основание на чл. 59
и чл. 86 от ЗЗД сумата от
2900лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
10.06.2015г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за ползването за периода от
10.06.2010г. до 09.06.2015г. без основание на имот с идентификатор 68134.4355.1211 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи
имоти с идентификатори: 68134.4355.205; 68134.4355.1214; 68134.4355.1212;
68134.4355.206. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес:
гр. София, ж.к. „******; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2025,58лв., представляващи съдебни разноски,
като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД за периода от 04.06.2010г.
до 09.06.2010г. като погасен по давност.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5216365/27.12.2019г.
по регистъра на СРС от ответниците по исковете – Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са
съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочили са, че хипотезите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не били приложими в случая.
Направените от тях възражения можело да се преценяват по реда на косвения
съдебен контрол по чл. 17, ал.2, изр.2 от ГПК.
Безспорно било по делото, че майката на ищеца получила при доброволната
делба нивата в м. „Беравица”, в която попадал процесния имот, че тази нива е
идентична с внесената в ТКЗС. Не били оспорили предпоставките за реституция на
нивата. Възраженията им били обосновани с размера на внесената в ТКЗС нива и
съответно размера на реституираната нива и че разликата от 2дка влияе на
законосъобразността на административния акт и издаваните документи в
реституционния процес. Със заявлението от 1992г. за реституция били заявени 5.143
дка, от тях 3 дка били възстановени в стари реални граници, за останалите 2
дка, в които попадала процесната нива било предложено обезщетение. Допуснати
грешки от ПК можело да бъдат поправяни в 1 годишен срок, но той бил пропуснат
от ищеца. Заличаването от съда на решението на ПК от 1994г. водело до извод, че
останало да действа решението от 1993г. , засегнати били само допълнително
заявените имоти, като надстройката на решението също била заличена, още на
05.07.1995г. бил изтекъл абсолютния давностен срок, поради което неоснователни
били твърденията на ищеца, че заявлението му останало без произнасяне. При така
направените възражения нямало пречка да се бранят с възражение по чл. 10, ал. 7
от ЗСПЗЗ. Между страните вече имало проведен съдебен процес по идентичен иск и
с влезлите в сила съдебни решения бил упражнен косвен съдебен контрол върху
административния акт, прието било че цялата поредица от решения на ПК за
праводателя на ищеца са нищожни поради позоваването на несъществуваща правна норма и така исковете били
отхвърлени. Районният съд направил
проверка по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК само по въпроса дали ОСЗГ е било
предметно компетентен да се произнесе по искането за реституция и дали такова е
било направено, като тези въпроси не били спорни по делото. ОСЗГ обаче не бил
длъжен да уважи молбата, можел е да укаже необходимостта от представяне на
скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ или сам да ги изиска,
такива актуални към съответния момент не били представени независимо, че бил възстановен
застроен урегулиран имот в урбанизирана територия. Доказателства, че имотите не
са деактувани нямало в административната преписка. Смъртта на наследодателя на
ищеца и договора за продажба на наследство не били нови факти, които да
позволяват пререшаването на спора. Такъв бил само Решението на ОСЗГ от 2006г.,
но то било нищожно и така нямало основание спор да се пререшава. Приетите
доказателства установявали, че сградите в имота е законна при спазване на
нормативните изисквания, строителния протокол № 49 би относим за построяването
им, позволителния билет № 176/04.05.1976г. и обяснителната записка към него
също. Неправилно било приетото от СРС, че незаконен строеж може да се отчужди и
да се актува като държавна собственост и срещу него може да се получат в
обезщетение 3 апартамента. Постройката не можело да е законна по един закон, а
по друг приет много по-късно закон –не.
Своевременно били направили възражението по чл. 18з от ППЗСПЗЗ – в
о.с.з. от 06.11.2018г. след установяване на факта, че са непълни представените
от ОСЗГ регулачна и реституционна преписка. СРС дължал произнасяне по въпросите
за основанието за издаване на решението на ОСЗГ от 2006г. и длъжен ли е бил
ОСЗГ да се съобрази с констатациите и изводите на съдебните решения за това решение
на ОСЗГ, нужни ли са били актуални скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал.
5 от ППЗСПЗЗ; нужно ли е да има протокол от заседание на ОСЗГ за постановеното
решение; останало ли е заявлението от 1992г. без произнасяне при положение че
има решения от 1993г. и от 1994г., страдат ли те от пороците на решението от
1995г.; по възражението по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл. 18з от ЗСПЗЗ. Те не били нито ползвател нито собственик
на имота, държали чужда вещ . Не били получавали покана и неправилно били
осъдени да плащат обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Оспорили са претенцията за
разноски на насрещната страна поради прекомерност.
Въззиваемият - ищец Л.П.Х., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че
решението било допустимо и правилно в обжалваната част. По делото било
установено че е собственик на имота на основание наследяване от Е.Х., договор
за продажба на наследство и земеделска реституция. Съобразено било ТР №
9/2012г. на ОСГК на ВКС и правилно не били разгледани възраженията на
въззивниците. Твърденията на въззивниците не попадали в хипотезата на § 4а от
ПЗР от ЗСПЗЗ, но ТР № 9/2012г. очертавало кръга възражения, с които могат да оспорват реституционно решение по ЗСПЗЗ.
Въззивниците не са противопоставили свои противопоставими права върху имота,
поради което и правилно било зачетено решението на ОСЗГ. Отделно процедурата по
реституция била законосъобразна, съобразени били мотивите на съдебните решения
за незачитане на предходните решения на ПК. Нямало основание за прекратяване на
делото, защото предходните съдебни процеси разглеждали основанието за
собственост на ищеца по решения на ПК, а не това на ОСЗГ от 2006г. Нямало
събрани доказателства по делото, които да опровергават правилността на извода
на СРС относно законността на постройките в имота, възражението по чл. 18з от
ППЗСПЗЗ било преклудирано. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. №
10214/10.06.2015г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания на
12.08.2015г., том Х, № 58, вх.рег. № 47816 на Л.П.Х., ЕГН ********** срещу
Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 108 от ЗС да признае, че е
собственик на основание на наследяване по закон от Е.Ц.Х., договор за продажба
на наследство от 20.12.2008г. и земеделска реституция въз основа на Решение №
0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” на
имот с идентификатор 68134.4355.1211 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи имоти с
идентификатори: 68134.4355.205; 68134.4355.1214; 68134.4355.1212;
68134.4355.206. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес:
гр. София, ж.к. „******, да осъди ответниците да му предадат владението върху
този имот и да му заплатят на основание
на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2900лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 10.06.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за ползването за периода от 04.06.2010г. до 09.06.2015г. без
основание. Посочил е, че е собственик на имота, но ответниците го ползвали без да имат основание за същото. Процесният
имот бил възстановен в стари реални граници на наследодателя му Е.Х. с Решение
на ОСЗГ от 2006г., този имот заедно с имот 1210 бил заснет през 1998г. с общ
пл. № 2025, нанесени в к.л. 194, през 1999г. имот пл. № 2025г бил разделен на
две, като този номер останал за имот 1211. След смъртта на Е.Х. наследниците й
по закон били Ц.Х. и Л.Х., като на 20.12.2008г. Ц.Х. продал на Л.Х. наследството си от Е.Х. и така ищецът
станал едноличен собственик на имота.
Построената в имота сграда била собственост на СО, ответниците ползвали
и дворното място и къщата въпреки многократните покани от ищеца да му предадат
владението върху дворното място. Те нямали основание да ползват и къщата,
защото не били настанени по законоустановения ред. Претендирал е разноски.
Ответниците Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили
исковете. Навели са твърдения , че на
08.10.1999г. получили покана от ищеца да му предадат имота и да плащат
обезщетение за ползването му, ищецът бил завел иск по чл. 108 от ЗС и по чл. 59
от ЗЗД с влезли в сила съдебни решения исковете му били отхвърлени, като било
прието че решенията за реституция постановени в периода от 1993г.до 1998г. били
нищожни поради липса на правно основание за издаването им и поради други
пороци. Издаденото през 2006г. Решение на ОСЗГ не санирало нито отстранявало с
обратна сила допуснати в предходен момент нарушения, то страдало от същия порок
като отменените решения. Имало идентичност между предмета на съдебните искове и
производството било недопустимо. Решението от 2006г. било издадено в нарушение
на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, защото имотът бил урегулиран и законно застроен, не
били издадени актуални скици и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и от. 5 от
ППЗСПЗЗ, Софгео не можело да издава такива. Парцелът не бил отписан от актовите
книги за общинска собственост. 2 дка от
нивата били продадени от Е.Х. през 1945г.. От 2006г. и до момента не били
обезпокоявани при владението на имота, размер на претендираното обезщетение
било прекомерно, претенцията била погасена по давност. В къщата в имота били
настанени със Заповед от 04.06.1984г. В
проведено о.с.з. на 06.11.2018г. пред СРС
при приемането на изпратените от СО район „Люлин“ регулачни преписки
ответниците са посочили, че тези преписки не са пълни, липсвали АДС и
нотариални актове, включително и за замяна, като са представили същите на съда
и са посочили, че земята по договора за замяна е била продадена , тази земя
включвала процесния имот, в последствие били застроени и съгласно чл. 18з от ППЗСПЗЗ тази замяна оставала в сила.
По
делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници №
005309/14.09.2007г., издадено от СО, район Лозенец, съгласно което Е.Ц.Х. е
починала на 25.08.2007г. и еоставила за наследници по закон синовете си Ц.П.Х.
и Л.П.Х..
Приет
е неоспорен от страните договор от 20.12.2008г. с нотариално заверени подписи,
удостоверяването на които е извършено от нотариус В.Б., рег. № 302 на Нот.К.,
съгласно който Ц.П.Х. е продал на Л.П.Х. наследството си от Е.Ц.Х. за сумата от
10 000лв.
Прието
е решение № О188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър”, , скица, издадена от Софгео
на 06.08.1992г. , скица издадена от СО на 14.12.1998г. и 30.09.1999г., скица издадена на
19.03.2015г. от СГКК-гр. София, съгласно които по заявление вх. №
О188/06.02.1992г. на Е.П.Х.ЕГН ********** по реда на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ
тя е призната за собственик на нива от 7,360 дка в строителни граници на
с.Обеля , м. „Беравица”, сборни имоти 489,490, к.л. 194 от кадастрален план от
1950г., при граници наследници на Ф.М.от две страни; наследници на Е.Р., път –
бул. „Баба Парашкева“, като са й възстановени в стари реални граници нива от
6,195 дка в строителни граници на с.Обеля , м. „Беравица”, сборни имоти
489,490, к.л. 194 от кадастрален план от 1950г., при граници наследници на Ф.М.от
две страни; наследници на Е.Р., път – бул. „Баба Парашкева – имот пр. 1208;
1267; 1268; 1269; 1269”а”; 1269 „б”; 1210 и 1211; 1258, 1271,1272,1273,1274;
отказано е да се възстанови нива от 1,165 дка поради завземането му по
регулация и следващо се обезщетение, имот 1211 и 1210 са заснети с общ пл. №
2025. Решението на АСЗГ е подписано от комисия в състав от председател и 4-ма
члена, за председател е подписан със „запетая”.
Приета
е записка от 25.06.1945г., № 93, том 7 за вписване
на извлечение от спогодителен протокол по дело за съдебна делба № 930/1939г., с
който е вписана спогодителен протокол за доброволна делба по делото, с който Е.Ц.Р.с
попечителя си съпруга й М.Х. се съгласяват и приемат в дял парцел ІІІ, кв. ХІV
по регулационния план на с.Обеля състоящ се от 2378кв.м.; парцел ХV, кв. ХV по
регулационния план на с.Обеля състоящ се от 1850кв.м.; парцел ІХ , кв. ХV по
регулационния план на с.Обеля състоящ се от 1620кв.м.; част от зеленчукова
градина от около 5500кв.м.; лицева част
на нива в местност Беравица” от около 7143кв.м. при съседи шосе, дял І и
дял ІІІ; задна част на нива в местност Беравица” от около 3245кв.м. ; част
от нива в м. Чегаревец” с площ от около 7066кв.м.; част от нива в м.”Бели
камък” от около 6500кв.м. В протокола са вписани седем съделители: М. Р., Е.Р.,
Ф. Р. , С. Р., С. Р., Г.Р., Е. Р..
Приет
е нотариален акт № 31/11.07.1945г.,
съгласно който Е.Ц.Р.по мъж Х.е продала на
Д.Л.К.и А.Р.Б.нива от 2 дка в с.Обеля , местност „Беравица” при съседи
бул. „Сливница, от две страни –продавачката и Ф.Ц., оставаща част от нива в същата местност с обща площ от
7143кв.м. при съседи: о две страни Ф.Ц.и Е.Ц..
Приети
са заверени преписи от книжа по
реституционна преписка по ЗСПЗЗ по
заявление № 0188/1992г., съгласно които на на 06.0.1992г. Е.П.Х.е подала
заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земите й в землище на кв.Обеля,
община Връбница, като под № 2 в заявлението е описана нива от 7143кв.м.
в местност „Беравица”. С опис-декларация по емлячна партида № 179 , № 863 на Е.П.Х.е
посочена като член на ТКЗС с ниви от 16,4 дка внесени в ТКЗС, като е внесла в
ТКЗС имоти, сред които:
-
нива в м. Беравица” на стойност от
7143лв. – по 1000лв. на дка. В графата за площ първата цифра поправена на „5” и така общата площ на тази
нива е 5143кв.м. нива в м. Беравица” на стойност от 7143лв. – по 1000лв. на
дка. В графата за площ първата цифра
поправена на „5” и така общата площ на тази нива е 5143кв.м.
-
нива в м. Беравица” с площ от 3245
кв.м. на стойност от 3245лв. – по 1000лв. на дка.
По преписката са удостоверения по
чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 1994г. и от 1996г. , скици от Софгео от 1992г.,
сочещи , че имот пл. № 1211 попада в имота, чиято реституция се иска - бивш имот пл. № 490, к.л. 194, той не е
застроен изцяло, свободна площ е 470кв.м. , актуван е като държавна собственост, в
този имот имало отчуждена едноетажна сграда с площ от около 60кв.м. С Решение № 0188/05.07.1993г., е
възстановена собствеността върху нива от 3,900дка в м. Беравица – имот № 50,
к.л. 194 – описан под № 2 в заявлението; нива от 3,120дка в м. Беравица
– имот № 484, к.л. 194, отказано е да се възстанови съответно 1,240 дка
и 0,130 дка от тези два имота. Границите на
имотите, за които са признава правото на възстановяване и на тези на
които се отказва възстановяване в стари граници с решението са описани еднакво
– за заявения имот под № 2 от заявлението границите и на площта от 3,900 дка и
на площта от 1,240 дка са : север-черен път, река; изток- наследници на С.Ц.Р.юг-наследници
на Ф.Р.; Е.Ц.Р., наследници на Е.Р.. ; запад
– наследници на Е.Р., наследници на С.Р.. По същият начин са описани и площите
от 3,120 дка и от 0,130дка за имота заявен под № 3 със заявлението. С Решение № 0188/18.11.1994г., е възстановена собствеността върху нива от 7360 дка в
м. Беравица – имот № 489 и 490, к.л. 194 по кадастрален план от 1950г., но
завзета площ била 5640 кв.м. по регулация и следвало обезщетение, свободна площ
била 1208кв.м. и тя не включва имот 1211;
нива от 3120кв.м. – имот пл. № 484; отказано е да се възстанови 0,130 дка от
имот пл. № 484. Направено е отбелязване че това решение отменя Решението от
1993г. за имот № 50 на основание на
чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ. С Решение №
0188/12.12.1995г. е отказано да
се възстанови правото на собственост в стари реални граници на нива от 7360 дка в м. Беравица – имот № 489 и
490, к.л. 194 по кадастрален план от 1950г., като е отменено на основание на
чл. 14, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПЗЗ Решението от 18.11.1994г. поради появили се
нови обстоятелства и попадане на имот
пл. № 490 в регулация. С Решение №
0188/29.05.1996г. е възстановена собствеността върху 1830кв.м. от нива в м. Беравица, имот 489,490 к.л. 194 по
кадастрален план от 1950г включваща към момента имоти 1208, 1267,,1268 отказано е да се възстанови в стари граници
нива от 5,530кв.м. имот 489,490 к.л.
194 по кадастрален план от 1950г поради завземането му по регулация. С Решение № 0188/10.11.1997г. е
допълнено и изменено Решението от 29.05.1996г., като е признато правото на
собственост върху нива от 7360 дка в м. Беравица – имот № 489 и 490, к.л. 194
по кадастрален план от 1950г. , в
съществуващи реални граници е възстановена нива от 3,745кв.м. включващ нови
имоти 1208,1265,1268,12,69,1269а, 1269в, отказано е да бъде възстановена в
стари реални граници нива от 3,615кв.м част от имот № 489 и 490, к.л. 194 по
кадастрален план от 1950г., поради завземане по регулация. С Решение № 0188/09.02.1998г. е допълнено
и изменено Решението от 10.11.1997г., като е признато правото на собственост
върху нива от 7360 дка в м. Беравица – имот № 489 и 490, к.л. 194 по
кадастрален план от 1950г. , в
съществуващи реални граници е възстановена нива от 6,195кв.м. включващ нови
имоти 1208,1265,1268,12,69,1269а, 1269в, 1210 и 1211 /свободна за възстановяване площ от 470кв.м./, 1270,
1271,1272,1273,1274; отказано е да бъде възстановена в стари реални граници
нива от 1,165кв.м част от имот № 489 и 490, к.л. 194 по кадастрален план от
1950г., поради завземане по регулация . С
Решение № 0188/07.08.2006г. на ОСЗГ в състав от председател, секретар,
трима членове, носещи подпис за тях, след влизане в сила на Решение на ВКС по
дело № 2698/2004г. и молба от 25.07.2006г. на заявителя е признато право на
собственост на Е.П.Х.върху нива от 7360 дка в м. Беравица – имот № 489 и 490,
к.л. 194 по кадастрален план от 1950г. ,
в съществуващи реални граници е възстановена нива от 6,195кв.м. включващ нови имоти 1208,1265,1268,12,69,1269а,
1269в, 1210 и 1211 /свободна за
възстановяване площ от 470кв.м./, 1270, 1271,1272,1273,1274; отказано е да
бъде възстановена в стари реални граници нива от 1,165кв.м част от имот № 489 и
490, к.л. 194 по кадастрален план от 1950г., поради завземане по регулация.
Приети
са влезли в сила на 05.06.2006г. Решения по дело № 5049/200г. на СРС, дело №
2549/2002г. на СГС, дело № 2698/2004г. на ВКС с които са отхвърлени искове на Л.П.Х.
срещу Р.И.п. и Ю.К.П. по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху дворно
място от 475кв.м. съставляващо имот пр. № 2025, кв. 7, местност „Баба
Парашкева”, гр. София и по чл. 59 от ЗЗД за плащане на обезщетение за
ползването му за периода от 17.09.1999г. до 08.05.2000г. като е прието че
ищецът не е собственик на имота, СРС е приел
за нищожно на решение на ПК №
0188/ 09.02.1998г., като постановено от незаконен състав, СГС е приел, че
решението е взето от законен състав, но процесният имот бил застроен със
законни сгради и имало пречка за реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, само
гараж бил незаконни, законни били
едноетажната жилищна сграда, стопанската сграда, баня, санитарен възел с
барака; решението от 18.11.1994г. било постановено на несъществуващо основание,
защото към този момент нямало възможност за изменение по реда на чл. 14, ал. 6
от ЗСПЗЗ, поради което и всички постановени след това решения били без
основание. ВКС е приел, че състав на ПК
е бил незаконен, както и че решението от 18.11.1994г. било постановено
на несъществуваща правна норма и тези пороци водели до нищожност на решението
от 1998г.
Приет
е нотариален акт № 173, том V, дело
940/28.04.1952г. съгласно който М.Д.по
мъж Д.е призната за собственик на нива от 7 дка в землище на с. Обеля, м.
„Беравица” при съседи: Д.Д., Г.В., Т.Б., Наркооп, път – на основание на
протокол № 210/1950г. на Комисия по чл.
11 от Правилника за земеустрояването на
ТКЗС, влязло в сила съгласно удостоверение № 79/14.04.1951г. на ТКЗС, Акт
за отнемане на собственост № 1677/1942г. на Дирекция за одворяване и увеличение
на работна земя, с които е отчужден в полза на ТКЗС в с.Обеля
½ ид.ч. от нива в м. „Лозище”
цялата от 14 дка и 9 ара и в
замяна й е дадена на М.Д.друга нива – 7 дка в м. Беравица при съседи Д.Д., Г.В.,
Т.Б., Наркооп, път,
Приет
е нотариален акт № 115/25.11.1954г.
съгласно който М.Д.е продала на Х.И.Ч.празно
неурегулирано дворно място с площ от
506кв.м. , представляващо част от нива цялата от 7 дка в землището на с.Обеля,
местност Беравица при съседи: Д.Д., Г.В., Т.Б., Наркооп, път, а само за
продаваната част- М.Д., Т.Б., М.Д.и път.
Като доказателство за собственост е описан нотариален
акт № 173, том V, дело 940/28.04.1952г.
Приет
е нотариален акт № 116/25.11.1954г.
съгласно който М.Д.е продала на П.С.П. празно неурегулирано дворно място
с площ от 504кв.м. , представляващо част
от нива цялата от 7 дка в землището на с.Обеля, местност Беравица при съседи: Д.Д.,
Г.В., Т.Б., Наркооп, път, а само за продаваната част- С.Г., С.Д., от две страни път. Като
доказателство за собственост е описан нотариален
акт № 173, том V, дело 940/28.04.1952г.
Приет
е нотариален акт № 140/29.10.1954г. съгласно
който М.Д.е продала на С.Н.Г.празно неурегулирано дворно място
с площ от 420кв.м. , представляващо част
от нива цялата от 7 дка в землището на с.Обеля, местност Беравица при съседи: Д.Д.,
Г.В., Т.Б., Наркооп, път, а само за продаваната част- Д.Д., П.П., С.Д., път. Г.В..
Като доказателство за собственост е описан нотариален
акт № 173, том V, дело 940/28.04.1952г.
Приет
е нотариален акт № 187/11.12.1954г.
съгласно който М.Д.е продала на Г.П.Н.и
на Р.П.Х. празно неурегулирано
дворно място с площ от 920кв.м. ,
представляващо част от нива цялата от 7 дка в землището на с.Обеля, местност
Беравица при съседи: Д.Д., Г.В., Т.Б., Наркооп, път, а само за продаваната
част- от две страни път, Т.Б., Х.Ч.. Като доказателство за собственост е описан
нотариален акт № 173, том V, дело
940/28.04.1952г.
Приети
са заверени преписи от книжа по регулачна
преписка за имоти 1210 и 1211 за които е съставен АДС № 1894/25.05.1982г.
имоти № № 1267, 1269а, 1271,1272,1273,1274 по Решение на ОСЗ № 0188 от
08.08.2006г. , съгласно които със Заповед № РД-34-225/13.02.1979г. на ИК на СНС
на основание на чл. 95 от ЗТСУ е отчужден имот 1211 на ул. „*** в гр. София собственост на Д.П.с квота от 1/3 и на Х.Ч.
с квота от 2/3 за метростанция, определено е обезщетение с отстъпване на
3бр. апартаменти в бл. 818 в ж.к.
Люлин”, София, при оценката на имота са взети предвид дворно място от 506кв.м., масивна жилищна сграда от 263 куб.м. площ
от 83кв.м. на гредоред, масивна жилищна сграда от 61 куб.м., входни антрета, масивна
барака, подобрения и насаждения. Съгласно строителен протокол № 49/09.05.1964г.
с обяснителна записка, на Х.Ч. е разрешено да построи на ул. Баба
Парашкева” № 110 пристройка по
позволителен билет № 176/04.05.1964г., като пристройката се състои в разширение
на стаята, разширение на кухнята към която се прибавя антре и предверие и се
образува ново антре. Съгласно махленски свидетелства, декларации Х.Ч. е
построил в имот на ул. „*** къща през 1955г.,
през 1961г. е построил малка жилищна
сграда в дъното на двора, през 1959г.
е построил малка постройка за зимнина в западна страна на съществуваща сграда.
При оценяването на тези сгради с протокол
№ 313/1978г. е посочено че тя се извършена по правилата на чл. 252 от
ППЗТСУ. Имот 1210 е отчужден от Р.М., застроил го по позволителен билет 193 за пристройка, а през 1955г. с къща, през
1955г. с пристройка; , имот № 1267 е отчужден от В.Б.оценен с построена в него
къща от 1978г.; имот № 1269а е отчужден от наследниците на Д.К.– Н.К., Н.А., Д.Л.;
имот № 1271 е отчужден от О.Д., оценен заедно с построена в него сграда от
1978г.; имот № 1272 е отчужден от П.П., имот № 1273 е отчужден от С.Г.застроил го
с позволителен билет 106 с масивна сграда от 1955г. и с гараж; имот № 1274 е
отчужден от Д.Д., А.Д., Г.Д.Т.Д., И.Д., М.В..
Приет е АДС № 1894/25.05.1982г. съгласно който
по регулачни преписки 313/1978г. , Заповед № А-007-226/ 13.02.1979г., Заповед №
А-008-168/20.11.1980г. на ИК на СНС считано от 20.11.1980г. държавна
собственост са дворно място от 506кв.м. ; масивна жилищна сграда на дървен
гредоред на 83кв.м. с мазилка, ВиК без мазе и улуци; масивна жилищна сграда с
мазилка, улуци и ВиК без мазе на 23кв.м., барака на 27кв.м., подобрения и
насаждения, намиращи се на ул. „***, имот пл. № 1211, м. „Модерно предградие”,
Люлин , който е завзет от собствениците му Д.Х.п. и Х.И.Ч.за СНС-Метростанция №
1.
Приета
е Заповед № 2070/04.06.1984г. издадена от директор на ДСО”Хидрострой”,
СУ”Метрострой” София, съгласно която на Р.И.п. е разрешено да живее в отчуждена
къща на метростанция № 1, ул. „***заедно със семейството си от 4 члена – до
събарянето й.
Приети
са писма от 13.10.1992г.,
25.08.1978г., Заповед №
РД-57-654/03.11.1998г. на кмета на СО, съгласно които имот № 1211 е отчужден за
метроспирка 1, тунелен участък на основание на чл. 63 ичл. 97 от ЗТСУ,
одържавен е и обезщетен, кмет на СО е отказал да отпише имоти пл. № 489 и 490, к.л. 194 по
кадастрален план от 1950г. от книги за общинска собственост, сред собственици
на които е записана и Д.Х.П., Х.И.Ч..
Приет
е нотариален акт № 071/12.07.1999г. съгласно който Е.Х. Ц.е дарила на Л.П.Х.
празно дворно място представляващо имот пл. № 2025 ,кв.7 местност „Баба
Парашкев” при съседи имоти/ 1212, 1214, 1896, 1208.
Приета
е нотариална покана, съгласно която ответникът П. е получили покана от ищеца от
08.10.1999г. да му предадат владението върху 475кв.м. от имот пл. № 2025 и
построената в него полу-масивна къща с площ от около 65кв.м. , както и да му
заплащат обезщетение за ползването им от по 500лв. месечно, ответникът П. е
отказал да го направи, оспорвайки правата върху къщата.
С
приетите по делото неоспорени от страните заключение по основна и допълнителна
съдебно-техническа експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото , проверки в СО и АГКК , оглед на имота е посочило, че процесният имот
пл. № 1211 е част от имота с площ от 6125 кв.м. по решение на ОСЗ от
07.08.2006г., той по действащия регулационен план бил УПИ VІІ-1211, кв. 50. По
архивния кадастрален план той бил с пл. № 2025, по кадастралния план от 1970г.
бил с № 490, сега идентификатор по ККР бил 68134.4355.1211. В този имот имало
изградена едноетажна жилищна сграда с площ от около 66кв.м. , стопанска
постройка, баня, външна тоалетна, гараж, външна чешма с циментово корито. За
нормалното ползване на сградата трябвало да се ползва 343кв.м. от мястото, така
оставали 145кв.м. от дворното място, пазарна наемна цена на незастроена със
сграда част от имота за процесния период била 17285лв., за 145 кв.м. била
3939кв.м.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Исковете са
предявени на основание, което не е било предмет на съдебно дело между
страните, процесните искове са основани
на решение на ОЗСГ от 2006г. и валидността на решението на ОСЗ от 2006г. е
въпрос на основателност на исковете, а не на допустимост на същите.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 вр.
с чл. 86 от ЗЗД.
При
така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота на основанието
посочено в исковата молба – наследяване от
Е.Х. и продажба на наследството й, собствеността върху имоти от които е
възстановена по реда на ЗСПЗЗ, че
ответниците ползват имота, размер на обогатяване на ответниците от ползването
на имота за сметка на обедняването на ищеца.
В тежест на ответниците при така депозирания отговор е
да установят по делото, че собствеността на имота е в патримониум на ІІІ-то
лице, че ползват имота на основание, което е противопоставимо на ищеца.
Съдът приема за установено по делото, че ответниците през
процесния период и към момента ползват имота, че за процесиня период пазарния
наем на този имот не е по-малък от 2900лв. включително и само за частта, която
не е нужна за да се ползва сградата
по заповед № 2070/1984г. в него, че процесният имот е посочен в Решението на
ОСЗГ от 2006г., с което собствеността му е
възстановена на наследотателя на ищеца – Е.Х.,
че ищецът е купил от брат си неговата част от наследството на Е.Х. с
договор от 20.12.2008г., други наследници Е.Х. няма, че процесният имот е бил
собственост на Е.Х. по делба от 1945г., със заповед от № 2070/04.06.1984г. издадена от директор на ДСО”Хидрострой”,
СУ”Метрострой” София на Р.И.П. е разрешено да живее в отчуждена къща на
метростанция № 1, ул. „***заедно със семейството си от 4 члена – до събарянето
й. Тези обстоятелства не са спорни между страните, във въззивното
производство не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС за тези обстоятелства, те се
установяват от приети по делото писмени доказателства – записка за вписване на
протокол за делба, договор за продажба на наследство, удостоверение за
наследство, заключение по съдебно-техническата експретиза, което в тази част
съдът кредитира като неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, при обосноваване на изводите си районният съд не едопуснал нарушение на императивна правна
норма, поради което и при съобразяване на
ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът ги приема за установени по делото.
Спорен
въпрос по делото е дали Решение № 0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” е
законосъобразно.
Съдът приема за установено по делото , че Решението на
ОСЗГ”Нови Искър” е постановено от компетентен орган и в законен състав
съобразно чл. 60а от ППЗСПЗЗ в
редакцията му към 07.08.2006г. при съобразяване на обстоятелството, че към този
момент е била отменената разпоредба на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съдът приема,
че това решение на ОСЗГ е имало и законовото
основание да бъде постановено. Към 07.08.2006г. са действали разпоредбата на чл. 14, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПЗЗ
позволяващи на ОСЗГ да поправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица
допуснатите в решението по този член явни фактически грешки, както и по искане
на заинтересовани лица или на Министъра на земеделието с решение да го измени в срок до 1 година от откриване
на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от
2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на
решението на общинската служба по земеделие и гори по чл. 14, ал. 1, т. 1, ако се открият нарушения на ЗСПЗЗ
и на ППЗСПЗЗ, на нови
обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението. В случая
постановените по заявлението от 1992г. решения на ПК в периода от 1994г. до
1998г. за процесния имот са били приети
от съдебните състави по дело № 5049/2000г. на СРС, дело № 2549/2002г. на СГС и дело №
2698/2004г. на ВКС за нищожни поради незаконен състав и липса на законово
основание за постановяването им, решенията са влезли в сила на
01.06.2006г., подадена е молба на
25.07.2006г. от заявителя за постановяване на валидно решение по заявлението й
от 1992г., не се твърди и не се установява към този момент да е имало влязъл в сила план за земеразделяне.
При така установеното съдът приема, че са съществували предпоставки за
постановяване на решение на ОСЗГ от 07.08.2006г., с което поправя посочени в
съдебните решения грешки на ЗСПЗЗ и на ППЗСПЗЗ при постановяване на
предходните. Нищожността на постановените решения в периода от 1994г. до 1998г.
оставят без произнасяне заявлението от 1992г. Действително, Решението на ПК от
1993г. не е било прието за нищожно от съдебните състави по горепосочените
съдебни дела водени между страните, не се установява неговата нищожност по делото.
Това решение обаче не е било пречка за постановяване на Решението от 2006г.,
защото към този момент не е имало пречка да се допълни и поправи Решението от
1993г. Отделно, при преценка характера
на това решение от 1993г. се установява, че това решение е от т.нар.
предварителни решения на ПК – такова, с което само се
признава правото на възстановяване на собствеността, но то няма конститутивен ефект
за възстановяването й и след него следва да се постанови окончателно решение, сочещо точно местоположение
на имотите, собствеността върху която се възстановява. За този си извод съдът
съобрази, че в случая за заявения под № 2 от заявлението .от 1992г. за
възстановяване имот с Решението от 1993г. ПК признава правото на възстановяване
на собствеността върху 3,900 дка от така заявения имот, отказва да възстанови
правото на собственост върху 1,240 дка
от така заявения имот, но описанието на границите и посочването на № на
имота по кадастрален план и на двете площи е идентично. По същият начин с това
решение от 1993г. ПК е признала правото на възстановяване на собственост върху
3,120 дка от заявения под № 3 в заявлението
имот, като е отказала да възстанови 0,130 дка от него, като отново
описанието на границите им и на № имота по кадастрален план е идентично. Така
направеното описание на имотите в Решението от 1993г. не позволява извод, че
тези имоти са индивидуализирани с посочване на границите или с кадастрален номер, поради което и не
може да се обоснове извод, че това решение е окончателно и с него реално се възстановява
собствеността с конститутивен ефект.
Препращането към скиците на Софгео по това решение не е от естество да обоснове
друг извод, защото същите не сочат имот 50, посочен в решението от 1993г. Въз основа
на решението
от 1993г. не може да бъде издадена скица, защото границите на имотите не са ясни.
При така възприето съдът приема че за постановяването на процесното решение от
07.08.2006г. е имало законово основание.
Спорен въпрос по делото е дали постановеното на 07.08.2006г.
Решение на ОСЗГ“Нови искър“ е материално законосъобразно, възражения за което
ответниците по исковете са направили изрично – наличието на пречка по чл. 10,
ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл. 18з, ал. 3 от
ППЗПЗЗ. Двете норми са материално-правни и императивни. Тези правни норми са били
част от нормативните актове към момента на постановяване на Решението на
ОСЗГ от 07.08.2006г. в редакции, както следва:
-
чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ
- когато е
извършена замяна по реда на отменени
ЗТПС, правото на
собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, но при застрояване или извършване на разпоредителни сделки
със земята, получена при замяната, замяната остава в сила, като в този случай при възстановяване на правото на
собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици.
-
Чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ
- възстановяват
се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите
на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен
ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради
от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж
към 1 март 1991 г. е започнал.
С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК
ответниците по исковете са посочили, че не са били налице основанията за
реституция на процесния имот поради законното му застрояване – пречка по чл.
10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В о.с.з. от 06.11.2018г., проведено пред СРС, ответниците
по иска са направили възражение за
пречка за реституция по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ – поради извършена замяна на
имота и последвали разпоредителни сделки
с него и застрояването му. Съдът приема, че двете възражения са направени
своевременно от ответниците по иска. Възражението по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е
направено в срока за отговор на исковата молба. Възражението по чл. 18з, ал. 3
от ППЗСПЗЗ е направено в съдебното заседаниет, в което са докладвани и приети
книжа по регулачната преписка за имот № 1211, в която се съдържат данни за
извършената замяна и одържавяване на имота. Няма пречка при новоузнати и
нововъзникнали обстоятелства и/или доказателства страната да направи нови
възражения и нови доказателствени искания – аргумент от чл. 147 от ГПК. В
случая не се твърди и не се установява преди 06.11.2018г. ответниците по исковете
да са знаели за извършена замяна на имота, поради което и съдът приема, че
направеното от тях на 06.11.2018г.
възражение по чл. 18з от ППЗСПЗЗ е било своевременно – в първото по делото
съдебното заседание проведено след представяне по делото на регулачната
преписка.
Съдът приема, че
не съществува пречка ответниците по исковете да направят възражения за
материалната законосъобразност на реституцията по решението по ЗСПЗЗ с
твърдения, че е имало пречка за реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл.
18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. След приключване на процедурата по възстановяване на
собствеността с влязло в сила решение на ОСЗ или съдебно решение,
индивидуализиращо имота с граници и площ, при възникване на спор за собственост
с ІІІ-ти лица, гражданския съд може да проверява законосъобразността на акта, с
който е извършена реституцията по реда на т.нар. „косвен
съдебен контрол”. Това е така, защото в административното производство,
респ. в съдебното производство за възстановяване на собствеността, не са участвали
тези ІІІ-ти лица, и постановените в техния ход актове. Нещо повече - с т.4 от ТР № 6/2006г. на
ОСГК на ВКС, се
разшириха рамките на този косвен контрол, като на гражданския съд, разглеждащ
спора за собственост, се предостави правомощие да изследва
не само валидността на постановените реституционни решения, но и тяхната
законосъобразност. В такова производство ІІІ-то лице, неучаствало в
реституционните производство, може да навежда и
възражения,
че не са били налице предпоставки за реституция.
Решенията на
поземлените комисии имат сила на констативен нотариален акт и този му характер
е изрично подчертан от законодателя с измененията на ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68/1999г.
При спор за материално право на собственост няма
пречка да се оспори извода на автора на административния акт така, както няма
пречка да се оспори и извода на нотариуса, съставил констативния нотариален акт за удостовереното
с него право. Нотариалното производство е
едностранно , такова е и прозиводството по чл.
14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ, в тях не се разрешава
правен спор и затова , извода
на нотариуса/ОСЗГ за принадлежността
на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези
на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или
е било прехвърлено другиму след издаване на акта. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже,
че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се
развива по правилата на чл. 193 ГПК, защото
не касае
истинността на документа -нотариален акт съответно решение на ОСЗГ, а съществуването на удостовереното
с него право. /В този смисъл ТР № 11/21.03.2013г. по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС /. Удостовереното
право с констативния нотариален акт, респективно с реституционното решението
по ЗСПЗЗ, произтича
от факти, стоящи извън акта и тези факти следва да се установят в исковото съдебното производство.
Законосъобразността на реституционното решение може да се преценява от съда в производство по чл.108 или чл.109 от ЗС
по реда на косвения съдебен контрол. Когато това решение противоречи на
разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост при
посочените в закона условия, гражданският съд не следва да се съобразява с него. В този смисъл е и
ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС , съгласно което ако трето лице счита, че правата му са засегнати от
позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на
имота да повдигне възражение срещу валидността
и материалната законосъобразност на това решение по реда на чл.
17, ал. 2 ГПК. Ограничения на възраженията срещу
материалната законосъобразност на тези актове съгласно ТР № 9/2012г.
на ВКС има само при спорове за собственост на земи в
терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели.
В тази хипотеза са допустими възражения срещу валидността на
решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците,
а срещу материалната им законосъоразност - само в рамките на техните противопоставими права - т.е. че е била налице пречка
за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните
срокове, но ответникът не разполага с други
възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално – не разполага с възражения, че ищецът
или неговият наследодател не са били
собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност
между притежавания и възстановения имот.
В случая ответниците са ІІІ-то лице, неучаствало в
реституционното производство, имотът не попада в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищецът
да е лице с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници да са бивши ползватели, ответниците не твърдят, че те са имали право на
възстановяване на собствеността върху имота, тоест възраженията им не могат да
се решат в спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ответниците не са въвели като
предмет на делото възражения, че ищецът или неговият наследодател не са били
собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност
между притежавания и възстановения имот.
Възраженията на ответницте са, че е имало пречки за реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и по чл. 18з, ал.
3 от ППЗСПЗЗ и съдът приема, че
същите са допустими.
Съдът
приема за установено по делото, че процесният имот пл. № 1211 е включен в обекта на приетите по делото
нотариални актове № 173/28.04.1952г. и № 115/25.11.1954г. Това обстоятелство не
е спорно по делото, а и се установява от
приетите по делото регулачна преписка за отчуждаването на имот № 1211,
АДС № 1894/25.05.1982г., Заповед за
отчужаване от 13.02.1979г., приетите нотариални актов и скици.
Установява
се от приетия по делото неоспорен от страните нотариален акт № 173/1952г. че М.Д.по
мъж Д.придобила по замяна 7 дка
в землище на с. Обеля, м. „Беравица” при съседи: Д.Д., Г.В., Т.Б., Наркооп,
път, като тази замяна е извършена на
основание на протокол № 210/1950г. на Комисия по чл. 11 от Правилника за
земеустрояването на ТКЗС, влязло в сила
съгласно удостоверение № 79/14.04.1951г. на ТКЗС, Акт за отнемане на
собственост № 1677/1942г. на дирекция за одворяване и увеличение на работна земя, с които е отчужден в полза на ТКЗС в с.Обеля
½ ид.ч. от нива в м. „Лозище”
цялата от 14 дка и 9 ара.
Установява
се от приетите по делото неоспорени от страните нотариален акт №
115/25.11.1954г. нотариален акт № 116/25.11.1954г, нотариален акт № 140/29.10.1954г., нотариален
акт № 187/11.12.1954г., че през 1954г. М.Д.е продала на Х.И.Ч.процесния имот 1211, незастроен -
част от нива цялата от 7 дка в землището на с.Обеля, местност Беравица по нотариален акт № 173, том V, дело
940/28.04.1952г., а на П.С.П. , на С.Н.Г., на Г.П.Н.и на Р.П.Х. – други
незастроени части от нива цялата от
7 дка в землището на с.Обеля, местност Беравица по нотариален акт № 173, том V, дело 940/28.04.1952г.
Установява
се от приетата по делото регулачна преписка
за имоти 1210,1211 по АДС № 1894/25.05.1982г., както и за имоти
1267,1269а, 1271,1272,1273,1274, че в
периода от 1955г. до 1978г. придобитите от Х.Ч., П.П., Р.Х. са били застроени,
като имот 1211 е бил застроен от Х.Ч.
с къща през 1955г., малка жилищна сграда
в дъното на двора през 1961г., малка постройка за зимнина през 1959г., през
1964г. му е било позволено с позволителен билет
№ 176/04.05.1964г. да преустрои пристройката като разшири
стаята, разширение на кухнята към която се прибавя антре и предверие и
се образува ново антре, тези постройки са съществували към 1978г. когато е
започнала отчуждителната процедура за имота за изграждане на метростанция,
оценени са при определяне на обезщетението за имота.
При така установеното съдът приема, че към момента на
постановяването на процесното Решение на ОСЗГ от 07.08.2006г. е съществувала
пречка по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ
за реституция на процесния имот в съществуващи граници. Тази разпоредба,
въведена от законодателя с измененията от ДВ, бр.48/1995г. е частен случай на
общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за
възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски
земи. За възстановяването на собствеността върху включени в регулация
земеделски земи, които впоследствие са заменени по ЗТПС и са застроени преди влизане в сила
на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В тази хипотеза не се изисква законност на
застрояването като предпоставка за запазване на правата на третите лица, при
наличието на която да се изключва правото на възстановяване на собствеността на
предишните собственици на застроения имот. При наличие на горните предпоставки
за запазване собствеността на лицата, получили имот по замяна от ТПС комисия,
се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици и имотът не
подлежи на възстановяване на първоначалния /преди замяната/ собственик. Когато
обект на ревандикация са реални части от няколко самостоятелни имота, попадащи
върху възстановения имот, пречките за реституция по смисъла на горната
разпоредба се преценяват спрямо всеки един от имотите. /В този смисъл: Решение
№ 173/04.04.2016г. по гр.д. № 2030/2016г. на ВКс, ІІ-ро Г.О.; Решение № 84 от 11.07.2011 г. по гр. д. №
1767/2009 г., ВКС, І г.о.; Решение № 140/04.01.2019г. по дело № 192/2018г. на
ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение №
57/05.05.2015г. по дело № 6431/2014г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение
№ 113 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 568/2011 г. на І г.о. на ВКС /.
В
случая по делото е установено от приетите по делото неоспорени от страните
нотариален акт № 173/1952г. и нотариалните актове № 115/25.11.1954г. нотариален
акт № 116/25.11.1954г, нотариален акт №
140/29.10.1954г., нотариален акт № 187/11.12.1954г., регулачна преписка ,
безспорни поделото обстоятелства за идентичност на имотите, че с процесния имот
след внасянето му в ТКЗС е извършена замяна, като на М.Д.е предоставена в собственост нива от 7 дка в м.
Беравица, в последствие М.Д.се е разпоредила
с части от тази нива, като процесният имот пл. № 1211 е продала на Х.Ч.
, в периода от 1955г. до 1978г. имотът
бил застроен с две жилищни сгради, барака. Нотариалният акт № 173/1962г.
е констативен, но той не е оспорен от
страните по делото, той притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния
акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса
за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. При така възприето и като
съобрази, че по делото не се твърди и не
се установява неверността на извода на нотариуса по нотариалния акт № 173/1952г., то съдът приема, че сделката за
замяна е валидна и е прехвърлила в патримониума на М.Д.собствеността върху
нивата от 7 дка, включваща процесния имот № 1211. Нотариалният акт сочи
предпоставките , необходими за приемане, че замяната е така по чл. 18з от
ППЗСПЗЗ. Замяната е извършена от комисията по чл. 11 от Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС
и МТС,/ обн. ДВ, бр. 14/1948г/ , която включва комисията по Закона за
трудова поземлена собственост / ЗТПС от 1948 г. Отм. 1997 г/. За валидността на таз сделка не е
било нужно одобрение от Министерството на земеделието, като съгласно чл. 16 от
този Правилник влязлото в сила решение на комисията е основание за признаване на правото на собственост, ако се представи доказателства, че е бил
собственик на заменената земя.
Последното обстоятелство в случая е удостоверено от нотариуса с посочените в
нотариалния акт удостоверение № 79/14.04.1951г. на ТКЗС, Акт за отнемане на
собственост № 1677/1942г. При така установеното и като съобрази установеното по
делото разпореждане с имота и застрояването
му преди влизане в сила на ЗСПЗЗ,
ирелевантността на законността на това застрояване, за което съдът
изложи съображения по-горе, то съдът приема за установено по делото, че за
реституция на процесния имот в реални граници е съществувала пречка и приетото
по делото Решение № 0188/07.08.2016г. не легитимира ищеца като собственик на
процесния имот.
При така възприето ирелевантно за изхода на делото остава
възражението на ответниците за пречка за реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че по делото не е установено
, че застрояването на процесния имот с две жилищни сгради, барака е било
законно. В тежест на ответниците по исковете е било да установят възраженията
си срещу материалната незаконосъборданост на реституцията по ЗСПЗЗ при
условията на пълно и главно доказване. Този извод се обосновава при
съобразяване на характера на реституционното решение по ЗСПЗЗ и приравняването му
от законодателя на констативен нотариален акт.
Приетите по делото махленски свидетелства, декларация, строителен
протокол, регулачна преписка за отчуждаването на имота установяват, че имотът е
бил застроен с тези постройки в периода от
1955г. до 1961г., съществували са към 1978г., тоест съществували са преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ. В този период в
сила е бил Закона за плановото
изграждане на населените места от 1950г., както и приетия на
20.11.1960г. Правилник за прилагането му. До приемането на Правилника за
прилагане на ЗПИНМ в сила е бил Правилника
за планово изграждане на населените места /ДВ, бр. 51/02. 03. 1950г., наричан по-долу за краткост ППИН/ и този нормативен
акт съдът приема за приложим за голямата сграда
и за постройка за зимнина , защото той е действал по време на
построяването им, за малката жилищна сграда строена през 1961г. приложими са
били правилата на ППЗПИНМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 217 и чл. 218 от
ППИНМ строителните
работи в населените места се извършват при спазване на закона за
планово изграждане на
населените места и указите, правилниците и наредбите по приложението му, както
и другите законни разпоредби, които не му противоречат, въз основа на строително разрешение,
което се издава по искане на собственика на имота и представяне на Скица-копие от дворищно-регулационния план съответните коти; напречен профил на земните пластове, установени чрез пробни ями, на различни
места в очертанието на проектирания строеж; Ситуационен план ; архитектурен
план за строежи ; Схема на
главните носещи конструкции (стоманобетонни, железни и други) и съответни статически изчисления; описание на строителните работи и подробно количествена сметка за стойността
на строежа; подробна спецификация за
необходимите строителни материали и работна ръка; планове за вътрешните инсталации. Съгласно чл. 187 и чл. 190 от ППЗПИНМ за
извършване на строеж следва да се издаде разрешение за строеж, за което се
отправя искане, придружено от документ за
собствеността на имота, съответно за правото да се строи в него; скица-копие от дворищнорегулационния план ; застроителен план, в обсег достатъчен; архитектурен (работен) проект със сметка за стойността на строежа; схема на главните носещи конструкции; данни за характера на почвата и допустимото й натоварване. В случая
по делото не са представени разрешение за строеж, строителни книжа за
построяването на процесните сгради, поради което и несъмнен извод за
законността на същите не може да се обоснове
по делото. Действително приетата отчуждителна преписка съдържа строителен протокол препращаш към позволителен
билет. Той обаче е само за пристрояването на сграда в имота.
Същевременно от приетия по делото протокол по регулачна преписка за оценка на
сградите сочи че те са оценени по реда на чл. чл. 252 от ППЗТСУ(отм., но действащ
към отчуждаването на имота/. Тази разпоредба урежда оценяването само на незаконните строежи. При така
установеното съдът приема че несъмнен извод че сградите в имота са били законни
по делото не може да се обоснове.Този извод на съда не се отразява на извода за
основателност на исковете, защото съдът прие, че е съществувала пречка за реституция
по чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Следва
да се посочи за пълнота на изложението във връзка с оплакванията във въззивната
жалба, че удостоверения и скиците по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ са били
издадени през 1996г., 1994г. , скици от 992г. и от 1994г. Не се твърди и не се установява застрояването
на имота към момента на постановяване на решението да е било различно от
момента на издаването на тези документи, отделно релевантното по смисъла на чл.
10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е застрояването на
имота към 01.03.1991 г., поради което и не е било нужно издаването на нови
удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4-5 от ППЗСПЗЗ при постановяването на
Решение № 0188/ 07.08. 2006г. на ОСЗГ „Нови Искър”.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено Е.П.Х.да е
придобила по реституция по ЗСПЗЗ на
основание на Решение № 0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” процесния имот.
При така възприето и доколкото ищецът черпи правата си по наследяване от Е.Х. –
наследяване по закон и продажба на част от наследството й, то не е установено
по делото и ищецът да е собственик на процесния имот на посочените от него
основания.
С
оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59
от ЗЗД, основани на собственост върху имота на горепосочените основания.
При така възприето решението на
районния съд е неправилно и следва да се отмени като вместо него се постанови
друго, с което исковете се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че в тежест на ищеца-въззиваем следва
да се поставят разноките по делото, въззивниците и ответници по исковете не са
претендирали разноски за производство пред СРС и СГС и такива не им се следват.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 263674/04.11.2019г. по гр.д. № 32848 по описа
за 2015г. на Софийски районен съд, 82-ри състав , с което е признато за
установено по отношение на Ю.К.П., ЕГН
********** и Р.И.П., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, че Л.П.Х., ЕГН
**********, с адрес: *** е собственик на основание на наследяване по закон от Е.Ц.Х.,
договор за продажба на наследство от 20.12.2008г. и земеделска реституция въз
основа на Решение № 0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” на имот с идентификатор 68134.4355.1211 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи
имоти с идентификатори: 68134.4355.205; 68134.4355.1214; 68134.4355.1212;
68134.4355.206. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес:
гр. София, ж.к. „******, като Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, са осъдени да
предадат на основание на чл. 108 от
ЗС на Л.П.Х., ЕГН **********
владението върху този имот, и с което Ю.К.П.,
ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на Л.П.Х.,
ЕГН ********** на основание на чл. 59
и чл. 86 от ЗЗД сумата от
2900лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
10.06.2015г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за ползването за периода от
10.06.2010г. до 09.06.2015г. без основание на имот с идентификатор 68134.4355.1211 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от 488кв.м. при съседи
имоти с идентификатори: 68134.4355.205; 68134.4355.1214; 68134.4355.1212; 68134.4355.206.
с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с административен адрес: гр. София, ж.к.
„******; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2025,58лв., представляващи съдебни разноски и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. № 10214/10.06.2015г. по регистъра на СРС
вписана в Агенция по вписвания на 12.08.2015г., том Х, № 58, вх.рег. № 47816 на
Л.П.Х., ЕГН ********** срещу Ю.К.П.,
ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********,
с която е поискал от съда на основание
на чл. 108 от ЗС да признае за
установено, че Л.П.Х., ЕГН ********** е собственик на основание на наследяване по
закон от Е.Ц.Х., договор за продажба на наследство от 20.12.2008г. и земеделска
реституция въз основа на Решение № 0188/07.08.2006г. на ОСЗГ „Нови Искър” на имот с идентификатор 68134.4355.1211 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК с площ от
488кв.м. при съседи имоти с идентификатори: 68134.4355.205; 68134.4355.1214;
68134.4355.1212; 68134.4355.206. с номер по предходен план: 2025, кв. 7 с
административен адрес: гр. София, ж.к. „******, да осъди ответниците Ю.К.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН ********** да му предадат
владението върху този имот и да му заплатят на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2900лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 10.06.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за ползването без основание на
гореописания имот за периода от
10.06.2010г. до 09.06.2015г.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.