Решение по дело №11869/2013 на Софийски градски съд

[1] Това са разходите за ортопедичната операция, престоя в болница и използваните лекарства за лечението, които вещите лица са описали в заключенията си. Останалите платежни документи за за лекарства, за които липсват доказателства да са свързани с лечението на ищцата от процесните увреждания. Затова съдът приема, че разходите за тези лекарства не са направени във връзка с процесното увреждане.

[2] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[3] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

Настоящият съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[4] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховк.а.

    Това, че „..критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[5] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[6] Вж. Постановление 1/11.01.2008 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Вж. Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[9] Вж. Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[10] Решение на САС 848-2011-2-ри с-в по гр. д. 839/2010 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2009 г. ищцата е получила счупване на хирургическата шийка на дясната раменна кост и изкълчване на дясната раменна става. Получената травма е довела до трайно ограничение на движенията на горния крайник за срок от четири месеца. Счупването при ищцата е било комбинирано с изкълчване на дясната раменна става, която увреда по своя вид е неподходяща за консервативно лечение, поради това пострадалата е била оперирана - извършено е било кръвно наместване на изкълчената раменна става, открито наместване на фрактурата и стабилизиране с метална плака и девет винта, като след извършената операция, ръката е била обездвижена за срок до 60 дни. При извършения преглед, вещото лице е констатирало, че здравословното състояние на ищцата е било стабилизирано, изкълчената дясна раменна става е била наместена, счупването на дясната раменна кост е било зараснало напълно - движенията на дясната раменна кост са били трайно ограничени при свиване с 10 градуса и при отвеждане встрани - движението е било с намален обем с 15 градуса. Тъй като травматичната увреда е била вътреставна е могло да се проведе още един рехабилитационен курс, който е могъл да възвърне обема на движенията в нормата. Получените травми са довели на ищцата болки и страдания за срок от четири месеца, като през първите два месеца болките са били по-интензивни, като към момента на прегледа тя е търпяла периодично явяващи се болки при преумора и при рязка промяна на времето. Металната плака и винтовете, имплантирани при операцията, не са били извадени, като това е могло да се извърши оперативно, а втората операция е щяла да доведе на ищцата допълнителни интензивни болки за срок до 30 дни. Към момента на прегледа състоянието на ищцата е било стабилизирано и не би трябвало да се очакват бъдещи усложнения от получените увреждания.

[11] САС-310-2012-1-ви с-в по гр. д. 3610/2012 г. Съдът е установил, че ищцата е претърпяла счупване на големия израстък на лявата раменна кост и нараняване на дясното коляно. В болница е била поставена обездвижваща превръзка на горния крайник, свалена след 5 седмици. Ищцата е била в отпуск по болест 60 дни. Болките ú са били интензивни в първите 10 дни, а до два месеца по-леки. Тя е търпяла болки и в момента на провеждане на съдебното дирене - при натоварване на крайника и при влажно и студено време. Такива боли тя е щяла да търпи и за вбъдеще за период не по-малък от пет години. Счупването е зараснало, но е било налице остатъчно явление - ограничение на движенията на лявата раменна става по направления назад-15% и въртене-25%. 

[12] Вж. решение на САС 2177-2013-8-ми с-в по гр. д. 2940/2013 г.  Съдът е установил, че вследствие на ПТП от 2012 г. 76-годишният ищец е получил бикондилно счупване на дясната раменна кост. Извършено е било кръвно наместване на счупената раменна кост и стабилизиране с метална остиосинтеза, след което е била поставена гипсова имобилизация. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е била в рамките на шест месеца. Към момента на прегледа на ищеца от вещото лице здравословното състояние на пострадалия е било стабилизирано и не са се очаквали някакви негативни последици. Констатирано е било ограничение на движенията на дясната лакътна става в малък обем, което е могло да бъде коригирано след провеждане на допълнителна рехабилитация и физиолечение.

[13] Вж. решение на САС 1238-2013-7-ми с-в по гр. д. 1358/2013 г. Съдът е установил, че в резултат на удара при произшествието е била счупена лявата раменна кост на ищеца, в горната ú. Също така са бил счупени и носните кости без разместване на костните фрагменти. Ищецът е имал и разкъсно-контузна рана на главата. За срок от около четири месеца е било налице трайно затруднено движение на левия горен крайник, временно е било затруднено дишането през носа с оглед причинения оток. При приемането на ищеца в лечебно заведение е било установено, че той е бил неконтактен, поради очевидно алкохолно опиянение, а пробата за консумация на алкохол е била положителна. Били са извършени съответните манипулации, като е била поставена обездвижваща превръзка на лявата раменна кост и поставен шев на раната. В четиримесечния период ищецът е бил нетрудоспособен, изпитвал е болки с по-голям интензитет през първите два месеца, които впоследствие са започнали да се проявяват периодично при промяна на времето и преумора на левия горен крайник. Към настоящия момент състоянието на пострадалия е стабилизирано като е посочено само, че е налице остатъчен дефицит при отвеждане на лявата раменна става в страни с 15-20 градуса. Към момента са възможни само спорадични (единични ) болки в зоната на счупената кост при промяна на времето, но тези болки бързо отзвучавали след употреба на обезболяващи средства. Експертът е посочил, че по косвени данни (доколкото ищецът е описан като „неконтактен" при приемане в лечебното заведение) може да се определи, че същият е бил в средна степен на алкохолно опиянение, което се е характеризирало с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на вниманието и съобразителността, нарушена преценка за вземане на правилно решение при критични ситуации. След произшествието ищецът се е нуждаел от чужда помощ. Той трудно се е движел, много го е боляло и е плачел, лицето му е било обезобразено, провеждал е рехабилитация за срок от четири месеца. Ищецът по-трудно е боравил с лявата ръка, имал е затруднения при обличане, боляла го е главата отляво.

[14] Решение на САС 878-2011-7-ми с-в по гр. д. 217/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2009 г. ищецът, роден през 1981 г., е получил счупване на хирургичната шийка на дясната мишнична кост и охлузване в областта на десния лакът. Поради счупването е била извършена мануална репозиция на костта и фиксация на същата с превръзка на „Дезо”. Уврежданията са причинили на ищеца болки и страдания за срок от три до четири месеца, които са били по интензивни през първия месец и постепенно са затихвали към края на периода. За вбъдеще е било възможно при рязка промяна на времето и/или при висока влажност ищецът да има от неприятни усещания до явна болка в мястото на счупването за период от няколко години. Към момента на прегледа от вещото лице счупването е било зараснало, но са съществували ограничения на ротацията. Ищецът е могъл да постави дясната си ръка зад врата с малко усилие, като зад гърба ръката е достигала до нивото на сакрума, което е означавало дефицит от около 20° спрямо здравата ръка. Това ограничение на движението е щяло да остане до края на живота на ищеца, тъй като е било установено значително разместване на фрагментите под ъгъл и завъртане на главата на мишничната кост. Поради това въпреки, че раменната става е с най-голяма анатомична свобода на движенията, поради сравнително малката главулечна ямка, промяната на анатомичната позиция на главата е променяла биомеханиката на ставата и мускулатурата в един момент е изчерпвала възможността си за движение, без самото то да е доведено докрай.

[15] Вж. следните решения:

1. решение на САС 1948-2011-1-ви с-в по гр. д. 2 759/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2010г. малолетната ищца е получила вътрешноставно счупване на външния епикондил на лявата раменна кост. Спешна помощ е тя получила в „Пирогов”, като счупената кост е била наместена и обездвижена в гипс за 25 дни. При първия проведен контролен преглед е било установено разместване на костните фрагменти и незарастване на фрактурата, което е наложило оперативно лечение под упойка с наместване и поставяне на две метални игли. След това лечението е продължило амбулаторно и медикаментозно. След изваждането на металните игли е била провеждана рехабилитация. Лечебният и възстановителен процес е продължил четири месеца. Към момента на прегледа от вещото лице счупената кост е била зараснала, в областта на левия лакът е имало остатъчен белег, който е бил траен козметичен дефект. Движението на лакътната става е било в норма, с изключение на движението „ротация”, което е било с намален обем от 15 градуса. Налице е била хипотрофия на мускулатурата на мишницата, която се е очаквало да отзвучи. През първите два месеца от лечението, детето е имало трайни затруднения при обслужването, поради което е следвало да има придружител;

2. решение на САС 1353-2013-1-ви с-в по гр.д. 4474/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: 1. счупване на двете пищялни кости на лявата подбедрица в долната й трета; 2. счупване на лявата мишничната кост; 3. конту­зия на главата; 4. контузия на тялото (трупа). Установено е било, че лечението на двете фрактури е било стандартно - оперативно наместване и метална остеосинтеза, като в следоперативния период на подбедрицата е била поставена гипсова имобилизация, а на ръката - поддържаща мека превръзка тип „Митела”.
Костите на лявата глезенна става са възстановили целостта си след фрактурата, но не и първоначалната си анатомична форма, особено малкият пищял, който е бил зараснал под ъгъл от около 25 %, което е променяло биомеханиката на самата глезенна става, а голямо-пищялната кост е била с накриво зараснало отчупено връхче от глезенната част с фиброзиране (втвърдяване) на залавящата се за него вътрешна глезенна връзка. Това е довело до на­маляване на възможностите за пружиниране на ставата при походка и е било предпоставка за бързото износване на хрущяла. При ищцата е била налице неравномерно широка ставна цеп­ка, което говори за започнало развитие на артроза (ошипяване) на лявата глезенна става. Установено е било, че след проведения личен преглед свободата на движението в тази става при ищцата е било силно ограничено - около 40-45%, като ищцата не е могла да обърне стъпалото към другия крак, нито навън, както и че не е могла да отведе стъпалото навън и навътре в хоризонталната равнина.

[16] По делото съдът е установил, че през 2009 г. 33-годишният ищец е участвал в ПТП, вследствие на което е получил счупване на раменната кост. Той е бил няколко дни в болница, където са му направили операция чрез поставяне на заключващ вътрешнокостен пирон. Поради забавеното срастване на костта е била направена и втора операция, чрез която са били отстранени дисталните застопоряващи винтове и е била извършена костна пластика в мястото на счупването. Той е имал много силни болки през първите два месеца, като те са продължили до осмия-деветия месец, което е повече от нормалното за този вид счупвания. Ищецът е пиел успокоителни и не е могъл да се обслужва сам, като през това време му е помагала неговата съпруга, която към този момент е била бременна. Когато се е налагало и двамата да посещават болница, техни роднини са им помагали. Ищецът се е притеснявал, че не може да помага на бременната си съпруга, която също е следвало да се пази поради опасносттта от спонтанен аборт. При натоварване на ръката или вдигане на тежко с нея ищецът е продължавал да изпитва болки.

[17] Съдът е установил, че към 03.09.2008 г. – датата на ПТП – ищцата е била на 22 години. Вследствие на ПТП е била счупена лявата ръка на ищцата, в областта на раменната кост, като счупването е било разместено. Вследствие на счупването е бил травмиран лъчевият нерв, което е довело до остатъчна пареза, изразена в засягане на сетивността. Ищцата е търпяла болки и страдания от счупването за около четири месеца, но от нервната увреда около година. За около два месеца след счупването ищцата е имала нужда от помощ за собствените си нужди – тоалет, обличане, приготвяне на храна. Към този момент тя е имала малко бебе. От операцията е останал белег от вътрешната страна на ръката, който е бил около 12-14 см. Ищцата се е притеснявала от белега и обикновено е закривала ръката си. Гривнената става на ищцата е била с около 20% намален обем на движение, като това състояние е било дефинитивно – до края на живота на ú.