Р Е Ш
Е Н И Е №
Град
Тетевен ,29 .11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на пети ноември ,през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА
При
секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 1063 по описа на Районен
съд-Тетевен за 2018година,със страни:
Ищец: К.А.В. ЕГН ********** *** ,чрез пълномощника адв. Д.
М. от ВАК
Ответник: Р.А.Ф. с ЕГН **********о*** и „П ”ЕООД , седалище гр. П, бул. „Р”,
представлявано от управителя Д.К.И.
И за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото първоначално е образувано по повод предявен иск
от К. Албенов В. против Р.А.Ф. с цена 10 000лв , като в последствие след
указания дадени от съда е уточнен за сумата от 8000лв./л.33/ . В петитума на
иска твърди ,че ответницата не разполагала със сумата да закупи автомобил и
моли договора за покупко продажбата да
бъде развален на основание чл.133-135 ЗЗД , а в допълнителна молба /л.52/,че
допълва петитума с искане обявяване на договора за унищожаем, тъй като бил сключен в нарушение на чл.29 от ЗЗД/съдът
не е давал указания за допълване на петитума с ново искане,същото е извън
указанията и е недопустимо /. С определение № 27.02.2019 г съдът е
оставил исковата молба без движение и е указал на ищовата страна да конституира
на страната на ответника продавача на процесното МПС- П”ЕООД разпореждането е
връчено на 11.03.2019г , като същия е конституиран с молба от ищеца от дата
14.03.2019г /л.68/,като ответник по делото. Тоест от исковата молба става ясно
,че се иска да бъде развален договор от 17.10.2018г за закупен автомобил ,
употребяван „Ситроен ”С4 Пикасо сключен от първата ответница Р.Ф. с втория
ответник „П”ЕООД , тоест касае за прогласяване на относителна недействителност
на договора спрямо ищеца.
В исковата молба се твърди ,че ищеца
и ответницата живеели заедно от 2005г и имали 2 деца А.В.на 13 години и Д. В.
на 10г.Твърди се ,че майката на ищеца В. работела по-вече от 15г зад граница.От
2016г на ищеца К.В. му станало известно ,че ответницата Р. поддържала
нерегламентирани отношения с други хора и отношенията им охладняли , но ищеца
работел от 10г във Франция и вс. година се прибирал на 2 или 3 пъти за по
седмица. К.В. имал опреди 8 години задължения към банка и предполагал , че
банката чрез ЧСИ щяла да си потърси
остатъка от сумата чрез изпълнително дело.Ищеца К.В. се договорил с Р.Ф.
/първия ответник / да закупи автомобил с
договор от автокъща.Ответницата следвало да придобие автомобила формално и след
като се прибере майката на ищеца от чужбина Р.Ф. да и го препродадяла. Твърди се ,че от
приложените писмени доказателства ставало ясно ,че А. договорил автомобила и
превел от неговата банкова сметка *** Д.С.А. *** по банковата и сметка в ОББ ,
като превода бил извършен от Франция.Д.А. изтеглила сумата и я предала на ищеца
и той заедно с ответницата Р. и Ц.Г. *** , с брата на ищеца ,който ги завел до
там с автомобил.К. заплатил сумата от 3813,87лв за автомобил , а Р. подписала
договора и получили транзитни номера-автомобила бил Ситроен ,модел Ц 4 Пикасо с
транзитни номера .Прибрала се майката на ищеца и Р. напуснала жилището , отишла
да живее при баща си и децата им
останали при ищеца К.В. .От своя страна Р. отказала да прехвърли
автомобила на майката на ищеца, изтекъл срокът на транзитните номера ,автомобилът
стоял в дома на К., той не можел да го управлявал същия щял да бъде
дерегистриран и глобата била 400лв.Следвали телефонни разговори между
ответницата Р. и ищеца К. , които били записани от ищеца и било видно ,че
ответницата го изнудвал за сумата от 4000лв.
и след като ги получила щяла да прехвърли автомобила на майката на
ищеца.В прокуратурата имало преписка , касаеща договора подписан от ответницата
и автокъщата „П”ЕООД/л.52/, като на автокъщата били дадени двойно по-вече пари.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор от ЕООД „П”,в който се
твърди че иска е неправилно квалифициран като такъв по чл.135
от ЗЗД , твърди ,че е изправна страна по договора и такъв иск не бил предевяван
, по отношение на иска по чл. 29 от ЗЗД
то тогава този ответник не е легитимиран.Твърди ,че исковете са
неоснователни и недоказани .
Постъпил е отговор и от Р.А.Ф. , чийто срок за отговор е възстановен
на осн. чл.64 от ГПК с протоколно определение от дата 26.06.2019г /л.113/. В
отговора ответницата Ф. твърди ,че е закупила автомобила с лични нейни пари ,
за сумата от 3813,87лв плюс сумата от 310 лв. екотакса , застрахователна премия
от 77,41лв. , ищецът присъствал на покупката на автомобила тъй като живеели
заедно.Твърди ,че автомобилът бил закупен с нейни лични средства от сезонна
работа във Франция и Кипър ,моли иска да
бъде отхвърлен.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД .
Ищеца носи
доказателствената тежест по така предявения конститутивен иск , с който с който
следва да докаже ,че е кредитор на първия ответник и като такъв може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането; когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.С
оглед оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника./. В тежест на ответниците е да установят липсата на знание за увреждащия
характер на сделката.Павловият иск по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен по своята
правна същност и с него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с
което се цели постигането на правна промяна - обявяването на дадено правно
действие за относително недействително, т.е. недействително само спрямо ищеца -
кредитор.Правен интерес от предявяването на този иск е налице, когато с
действията си длъжникът намалява имуществото си, което осуетява възможността на
кредитора да удовлетвори вземането си.За да бъде предявен иск по чл. 135, ал.1
от ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът трябва да има
качеството кредитор спрямо дадено лице, т.е. да има вземане срещу това лице,
възникнало на договорно или на извъндоговорно основание; 2/ вземането на
кредитора следва да е възникнало преди датата на извършване на правното
действие от длъжника, което се атакува с този иск; 3/ длъжникът - ответник
следва да е извършил някакво валидно правно действие; 4/ законът да позволява
кредиторът да иска отмяна на извършеното от длъжника правно действие /възмездни
правни сделки, безвъзмездни правни сделки и договори/; 5/ увреждане на
интересите на кредитора от извършеното правно действие, което е налице, когато
длъжникът намалява имуществото си; 6/ субективният елемент - длъжникът и/или
третото лице следва да знаят, че увреждат интересите на кредитора ;7 / че има качеството на кредитор спрямо
ответника; 8/ че ищецът има неудовлетворено парично вземане срещу този ответник
в конкретен размер , произтичащ от определена правна сделка; Съгласно
установената съдебна практика, кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само
този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което
по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в
процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички
допустими от закона доказателствени средства.За успешното провеждане на иска с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не
е необходимо да е изискуемо и ликвидно (установено по размер) /в този смисъл са
Решение № 45 от 01.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г.о., ГК,
Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г.о., ГК,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и др./.
По делото
се спори от ответницата Р.Ф. , че ищецът
е легитимиран като неин кредитор , в отговора твърди ,че процесното
употребявано МПС е закупено с нейни средства .
Представен е договора за покупко продажба на МПС от 17.10.2018г
сключен между „П”ЕООД с ЕИК ********* с адрес на управление гр. П, ул. „Р”,
представлявано от управителя Д.И. и Р.А.Ф.
с ЕГН ********** *** на процесния употребяван л.а „Ситроен”, модел С4 Пикасо,
за сумата от 3813,87лв , на който липсва
подпис на купувач , в случая представеният договор е формален писмен ,
като с доклада по чл.140 от ГПК съдът е указал на ищеца ,че има право да
поиска съдебно удостоверение , ако договора е у трето лице или да направи
съответното искане същия да бъде представен от ответниците , тъй като по делото е представен договор за покупко продажба на употребяван автомобил Ситроен ,модел С4
,Пикасо на стойност 3813,87лв със
страни Р. Атаносова Ф. и „П ”ЕООД ,
който е само с подпис на продавач, липсва подпис на купувач . По делото от страна на ищеца не бяха
предприети правни действия и не бе представен представен от двете страни
договор поради което не е годно
доказателство и съдът не го приема. По делото са представени писмени
доказателства от страна на ищеца , но същите не са в заверен препис или оригинал върху тях има правоъгълен печат „вярно с
оригинала ,адв. Д. М.” , но липса саморъчен подпис , това са удостоверението от
„Българска рециклираща компания ”АД , фактура № ********* от 17.10.2018г, за
продуктова такса 310 лв. с получател „П „ЕООД
и издател „Българска рециклираща компания”АД,декларация от „П”ЕООД за
закупен употребяван лек автомобил и декларация,застрахователна полица издадена
от „Лев Инс” и сметка към нея, фактура №**********/17.10.2018г с получател Р.А.Ф.
и издател „П”ЕООД ,движение по сметка на Д.С.А. в „ОББ”АД ,разрешение за
временно движение на автомобил „Ситроен”С 4 без номер, а върху фиш за работна
на ищеца заплата и превод към него има
поставен кръгъл печат „ външен кръг Варненска адвокатска колегия ,вътрешен кръг
Д. М.” адвокат ,поради което съдът ги изключва от доказателствения материал по
делото . Представени са незаверени документи
- правоъгълен печат” вярно с оригинала , адв. Д. М.” , но липсва подпис
, които са на чужд език и не са преведени по правилата на чл.185 от ГПК, поради
което съдът също не ги приема като писмени доказателства . Съдът изрично с
определението си по чл.140 от ГПК е
задължил ищеца най-късно в
първото по делото заседание да представи
договора за покупо- продажба на процесното МПС Ситроен ,модел Ц 4 Пикасо,както
и да представи заверени преписи или оригинали на приложените към иска
доказателства, а документите които са представени на чужд език следва да са с
превод по реда на чл.185 от ГПК.
Въпреки указанията на съда по чл.
146, ал. 2 ГПК с доклада на делото и дадената му възможност с определението по чл. 140 ГПК и
по реда на чл. 146, ал. 3 ГПК, ищеца не завери и не представи в оригинал или в
официално заверен препис представените с иска писмени доказателства и допълнително представеният с молба договор
за покупко продажба на употребяваното .При това положение съдът не може да
обсъжда тези копия, защото в този им вид те не са годни писмени доказателства
по делото (чл. 183 ГПК). Този извод е последователно застъпван в трайната
практика на ВКС, според която, за да бъде годно доказателство по делото,
документът трябва да е представен в оригинал или в заверен от страната или
официално препис. В противен случай се изключва като доказателство по делото (чл. 183 ГПК). Ксероксните копия от документи не са писмени
доказателства по ГПК, освен ако са заверени от страната преписи (Р 166-2014-I г.о. на
ВКС).
В случая, въпреки указанията на
съда и предоставената му възможност, ищеца , както и неговият процесуален
представител не завери представените от него горепосочени копия от документи,
на които основава исканията , нито ги
е представил в оригинал или в заверен препис.
Поради това и съдът не може да основе решението си на тях и да преценя дали те
са от съществено значение за делото.
С отговора на исковата молба ответницата
Р.А.Ф. е представила фактура /л.119 /в заверен препис №********** от
17.10.2018г съобразно която получател по фактурата /купувач/е ответницата , а
продавач е ответникът „П ”ЕООД ,закупуване на употребяван автомобил „Ситроен”С4
Пикасо, на стойност 3818,87лв., основанието на фактурираната стока е чл.143 от ЗДДС във връзка с втора употреба, която съдът приема като доказателство тъй
като е в законоустановената форма .Съдът счита ,че в този си вид това
доказателство е релевантно за спора по делото.
В мотивите на доклада по делото изрично
от съда е указано на ищеца , че исковата
претенция е за 8 000лв , то следва да има предвид ,че Съобразно Чл. 164. ГПК
Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася
за:установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква
писмен акт; като за установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Докладът по делото е приет от страните
и не е оспорен , в същият изрично съдът
е указал на страните по делото ,че ако в предоставената
им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно , освен в
случаите на чл.147 от ГПК, както и ,че съобразно чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.Ищецът не е изпълнил нито едно от
указанията на съда поради което писмените доказателства приложени към делото не
могат да породят правни последици
доказваща исковата претенция.
По делото са разпитани свидетелите Д.С.А.
понастоящем съпруга на ищеца и А.А.В. брат на ищеца , като същите не свидетелстват за автомобил закупен
за сума от 8000лв , като по делото е представена и в заверен препис фактура от
ответницата Ф. за заплащане на процесния автомобил за сумата от 3813,87лв. поради което съдът счита ,че са допустими и
ги преценява по реда на чл.172 от ГПК .
В показанията
си свидетелката Д.А. твърди ,че от 05.01.2018г били с ответника във Франция и м. октомври прехвърлил всички негови заплати от
неговата френска сметка по нейна сметка за да се закупи автомобилът. Твърди ,че
по него време ответницата не е била във Франция.В показанията си свидетелят А.В.
твърди ,че закарал брат –ищец по делото , след като се върнал от Франция до гр.
София да закупят автомобила, ответницата Р.Ф. била с тях .Брат му и ответницата Р. живели на семейни начала до началото на 2018г., която
до началото на 2018г . не била работила във Франция .Автомобилът , който е
закупен в началото на м. октомври по документи бил записан на ответницата Р.Ф.
.Автомобилът нямал документи и не бил регистриран.Брат му по него време не бил
женен и не е живял с друга жена.Твърди ,че ищецът имал задължения и затова
автомобилът бил записан на първата ответница Ф.. Към момента автомобилът не е
регистриран ,с транзитни номера и се
намирал при него . В отговора си по чл.176 от ГПК ищецът потвърждава ,че
процесният автомобил се намира в неговия дом , но към момента е при брат му тъй
като в дома му нямало никой , дворът бил разтворен и затова го съхранявал брат
му в съседното село.По делото не разпитан поисканият от ищеца свидетел Ц.Г. тъй
като не е внесен депозита за призоваване , а по данни на адвоката този свидетел
бил в болница. За пълнота на изложението по делото е представено и постановление за спиране на ДП №336/18г. на
РП-Тетевен/л.135/ , но от същото видно ,че се касае телесни повреди които са си
нанесли ищеца и първата ответница , което няма отношение по настоящото
дело, съдът е върнал в цялост преписката
на прокуратурата предвид направено от
нейна страна искане за това /л.143/ .
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за
неоснователен. Нормата на чл.135, ал.1, ЗЗД урежда възможността на кредитор,
чрез т. нар.„Павлов иск”, за относително недействително спрямо него да бъде
обявено действието, с което длъжникът му го уврежда, т. е. с което намалява
възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника си
(111-2008-І ГО на ВКС).В настоящия казус съдът не намира за доказана материално
правната легитимация на ищеца К.А.В. като кредитор на парично вземане към Р.А.Ф. за сумата от 8000 лева,не се доказа ,че А. договорил автомобила и превел от неговата
банкова сметка ***. на Д.С.А. *** по банковата и сметка в ОББ , като превода
бил извършен от Франция. Не се доказа свидетелката Д.А. да е изтеглила сумата и
я предала на ищеца, а той от своя страна на първата ответница Ф. . Не се доказа
,ищеца е имал опреди 8 години задължения
към банка , както и образувано изпълнително дело при ЧСИ .В самата искова молба
на л.1 ,стр.2 самият ищец твърди ,че заплатил сумата в брой от 3813,87лв ,
ответницата подписала договора и
получила транзитни номера , тоест по никакъв начин ,не се доказа ,че сума от
8000 лв ищеца е предал на ответницата за да закупи автомобил , нито ,че на автокъщата били дадени двойно по-вече пари. Доказа
се единствено от свидетелските показания
и от представената към отговора на Р.
Филопова фактура №
**********/17.102018г ,че ответницата е заплатила сумата от 3813,87лв на втория ответник „ П”ЕООД –Пза употребяван
автомобил марка„Ситроен”,модел Ц4 Пикасо
с рама № ......., като основанието за издаването на фактурата е по чл.143 във
връзка със стоки втора употреба . Самата ответница не отрича факта ,че когато
закупила автомобила присъствал и ищеца , тъй като към него момент двамата
живеели заедно.Доказа се ,че процесния автомобил е във владение на ищеца .По
делото не се доказа , че на автокъщата „П”ЕООД били дадени двойно по-вече пари.
Тоест не се доказа ,че ищецът К.В. е кредитор на първата ответница Р.Ф.. Също
така не се доказа ,че ответницата Р.Ф. и втория ответник „П”ЕООД са увредили
интересите на ищеца .По делото, обаче, не е установена и третата предпоставка на посочената
разпоредба – знание у ответниците за увреждане интересите на ищеца – кредитор.
В ал.2 на чл. 135, ЗЗД е въведена презумпцията за знание, тоест когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, тоест не се доказа
втория ответник да е знаел . Поради което искът следва да се отхвърли като
недоказан .
При този
развой на делото на двамата ответници на
осн. чл.78 ал.3 от ГПК следва да се заплатят направените разноски за
процесуално представителство за един адвокат , на Р.Ф. сумата от 500 лв. , а на
„П ”ЕООД , сумата от 400 лв. съобразно представеният списък по чл.80 ГПК
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Тетевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.135 от ЗЗД
подаден от К.А.В. ЕГН ********** *** ,чрез пълномощника адв. Д. М. от
ВАК за разваляне на договор от
17.10.2018г.за покупко продажба на употребяван автомобил марка „Ситроен” ,модел
С4 Пикасо ,рама № ....... с транзитни номера ,т.е обявяване на относително
недействителен спрямо ищеца и увреждащи
интересите му на кредитор от ответника Р.А.Ф.
с ЕГН ********** ***, която е закупила на
17.10.2018г от втория ответник „П ”ЕООД, ЕИК ********* седалище гр. П, бул. „Р”,
представлявано от управителя Д.К.И. -употребяван автомобил марка „Ситроен” ,модел
С4 Пикасо ,рама № ....... с транзитни номера ,като недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.3 от ГПК К.А.В. ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.Ф. с ЕГН **********о***
сумата от 500 лв. за процесуално представителство на един адвокат .
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.3 от ГПК К.А.В. ЕГН ********** *** да заплати на „П ”ЕООД , седалище
гр. П, бул. „Р”, представлявано от управителя Д.К.И. сумата от 400 лв. за процесуално
представителство на един адвокат.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: