№ 12263
гр. София, 16.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110109822 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и
т.3 от КТ. На основание чл.310, ал.2 ГПК, производство не следва да се движи по реда на
глава ХХV “Бързо производство” ГПК, тъй като с исковата молба ищецът е предявил
освен исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ и иск по чл.224 КТ ,
който не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, а по общия исков ред.
Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на
исковата молба.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 и иск по чл.224
КТ.
В исковата си молба ищецът СВ. ЕМ. ГР. твърди, че по силата на трудов договор от
25.02.2008 г. работи на длъжността „Продажба билети и обслужване на пътници“ в Турски
авиолинии, търговско представителство. С допълнително споразумение от 07.04.2010 г.,
считано от 10.04.2010 г. длъжността на ищеца е променена на „Маркетинг - представител“.
На 07.04.2010 г. ищецът получил екземпляр от длъжностната си характеристика. Съгласно
болничен лист Е20211986457, издаден на 02.12.2021 г. от „ФИРМА“ ЕООД, ищецът ползвал
отпуск поради временна неработоспособност в периода 30.11.2021 г. – 06.12.2021 г. с
диагноза: вирусна инфекция, неуточнена. На 06.12.2021 г. ищецът е хоспитализиран в
УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ с диагноза: U07.1 Covid 19 идентифициран вирус, пневмония. На
23.12.2021 г. бил изписан с препоръка за 14 дневна домашна карантина или ПСР тест на 7 и
8 ден след изписването. Съгласно болничен лист от 23.12.2021 г. ищецът бил в отпуск
поради временна неработоспособност от 06.12.2021 г. до 22.01.2022 г., с режим на лечение
– 18 дни болничен и 30 дни домашен-стаен. Съгласно болничен лист Е20220093369 от
28.01.2022 г., ищецът е в отпуск поради временна неработоспособност с диагноза друга
вирусна пневмония за периода от 23.01.2022 г. – 21.02.2022 г.На 11.02.2022 г. майката на
ищеца получила по куриер заповед без номер и дата, подписана от неизвестно лице, в която
било посочено че на основание чл.187, ал.1, т.3 и т.8 КТ и чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ във вр.
1
с чл. 188, т.3 от КТ, с която на СВ. ЕМ. ГР. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. Посочените в заповедта
нарушения били: на 29.10.2021 г. ищецът предоставил поверителна за клиентите на
работодателя информация на трето лице, което довело до неспазване на техническите и
технологични правила за работа, разпространил поверителни за работодателя сведения и
уронил доброто име на компанията пред нейни клиенти. Посочва, че е налице нарушение на
чл.193, ал.1 от КТ и моли същата да бъде отменена без спорът да се разглежда по същество.
Отразеното в заповедта, че на 02.12.2021 г. работникът дали писмени обяснения не
съответствало на действителността, тъй като работодателят не бил изискал обяснения от
работника за конкретно нарушение в рамките на дисциплинарно производство. Начина на
описание на нарушението в заповедта не позволявало да се идентифицира конкретното
нарушение. По отношение на другите тежки нарушения на трудовата дисциплина, счита че
в заповедта липсват фактически твърдения за това кои други трудови задължения е нарушил
ищецът. Твърди, че дисциплинарното уволнение на ищеца е пример за недобросъвестно
упражняване на трудови права по чл.8 КТ. На 02.12.2021 г. ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност. Последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение при ответника за м.октомври 2021 г. е в размер на 3432,28 лв. При
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не било изплатено обезщетението по
чл.224 КТ за 17 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 2652,21 лв. От съда се
иска отмяна на процесната заповед без номер и дата за прекратяване на трудовото и
правоотношение на ищеца, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност, , както и осъждане на ответника - работодател да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 20 593,68 лв. за периода от 11.02.2022 г. до 11.08.2022 г. за оставането без
работа, поради незаконността на уволнението, както и на основание чл.224 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2652,21 лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се деловодни
разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи /заверени за вярност
копия/, които следва да бъдат приети, като писмени доказателства по делото, поради тяхната
относимост към предмета на спора и допустимост по правилата на процеса. Моли да му
бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, за установяване на твърдението за
упражнен натиск върху ищеца от М.Г. да приеме друга длъжност.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че ищецът към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е заемал длъжността „Маркетинг - представител“, считано от
10.04.2010 г., а страните са в трудово правоотношение от 25.02.2008 г. Счита, че не е налице
нарушение на чл.193, ал.1 КТ, от приложената към отговора кореспонденция проведената
между страните по електронна поща се установява, че работодателят е изпълнил
задължението си да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. На
работника е била обяснена причината за изискване на писмените обяснения, като е било
индивидуализирано нарушението по дата, време и място на извършване. Посочва, че
физиологичното състояние на ищеца не е било пречка ищецът да извършва каквито и да
било изявления. С оглед издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
счита че от съдържанието и се установява, че е мотивирана. Посочено е кога е извършено
нарушението, ясно е определено и наказанието. Относно лицата, ползващи специална
закрила по чл.333 КТ, работодателят е отправил искане към компетентната ДИТ, гр. София
и е получено предварително съгласие от надлежно оправомощения за целта орган. Твърди,
че заповедта за уволнение е материално законосъобразна, тъй като ищецът е бил запознат
предварително от работодателя кои данни счита за поверителни. Те били посочени първо в
чл.7 от трудовия договор и на следващо място в официалния уебсайт на дружеството. С
2
предоставянето на лични данни на клиент- пътник на трето лице, ищецът уронил авторитета
и престижа на работодателя си. Оспорва твърдението на ищеца, че върху него е налагана
психически тормоз по повод заемането на друга длъжност. От съда се иска отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни. Претендира разноски.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 05.07.2022 г. от
15:00 часа.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ДОПУСКА на ищеца 1 свидетел при режим на довеждане за оборване на
презумпцията по чл.8, ал.2 КТ.
УКАЗВА на ответника да представи електронния документ по доказателствените си
искания по т.1, в съответствие с чл.184 вр. чл.185 ГПК.
УКАЗВА на ответника да представи общите си условия, публикувани на официалния
уебсайт на дружеството – майка на български език, в съответствие с чл.184 вр. чл.185 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да уточни възражение за прихващане ли прави в
отговора н исковата молба или възразява по приложението на материалния закон във връзка
със задълженията на съда при евентуално уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила преди
уволнението;
2. размера на дължимото обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
процесния период;
3. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по
чл. 8, ал. 2 КТ);
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание – че прекратяването е извършено в уговорения
шестмесечен период на изпитване, както и че е имал право да прекрати и втория трудов
договор с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, включително че трудовите функции, които
същата е изпълнявала по двата трудови договора за длъжността „психолог“, са били
различни;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3