РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1073/23.6.2020г.
гр.Пловдив, 23 . 06
. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 547 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Форего Пропърти Мениджмънт ЕООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив, ж.к. Тракия, бул.Освобождение, хотел СПС, ет.2, офис
212, представлявано от Т.М.М., с пълномощник адв.Кр.Т., обжалва Заповед № ФК –
22 - 0025693/14.01.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК - 10 / 29.01.2020г. на
Директор Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в
ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Моли да бъде
взето предвид обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата не е
издадено наказателно постановление, който факт лишава дружеството от
възможността, предоставена от чл.187 ал.4 ЗДДС, която е изрично указана в
оспорената заповед. Счита, че доказателствата от преписката налагат извод за
твърдяната незаконосъобразност на административния акт и в случая не е налице
щета на бюджета, като оспорващото дружество не е допускало други такива
нарушения.
В писмени
съображения по същество се поддържа, че отсъстват данни за допуснато
административно нарушение и не е нарушена разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Налагането
на принудителна административна мярка /ПАМ/ в случая не отговаря на нито една
от целите на ПАМ, дори формално да е установено нарушение, като ограничава в
значителна степен правата на дружеството и възпрепятства упражняването на
търговска дейност за срока на принудителната мярка. Изтъкнато е, че за
контролната покупка на стойност 270лв. за два броя нощувки с включени закуски
за двама в студио, е издаден фискален бон с № 0000383/08.01.2020г., в който е
отразено BB / ST / TWN, като посоченото
отговаря и отразява действително закупена услуга и е посочено количество,
единична цена и обща стойност. Издаденият касов бон съдържа вида на услугата и
е отразен в група в правилния код на данъчната група, в която следва да се
отчита, като е посочено, че услугата е 1 брой х 270лв., на обща стойност 270лв.
Търговското дружество ползва програмен продукт, който е специализиран за
отразяване на продажбите на хотелски услуги. Тъй като случаят не касае данъчна
измама или избягване на данъчно облагане и данните са записани във фискалната памет
на устройството и позволяват осъществяване на контрол, се счита, че наложената
ПАМ надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели. Твърди се, че при определяне на срока на действие на
запечатването – 7 дни, административният орган не е отчел тежестта на
нарушението и неговата степен на обществена опасност – същото не е довело до
неотразяване на приходи, нарушението е първо и дружеството е предприело
своевременно действия по привеждане на дейността си в съответствие с
изискванията на наредба № Н-18/2006г. на МФ. Заявено е, че дори когато
преследва законоустановени цели, ПАМ за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
права в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
- Ответникът Началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности при Главна
дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт М.К.. Оспорва
жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед с искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
приложен списък на разноските.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване на
административния акт с материалния закон, с позоваване на мотивите от потвърдителното решение в случая /л.8 и сл./ : Заявено е,
че заповедта за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ е основана
на чл.186 ал.3 ЗДДС вр. с чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС,
която разпоредба е с императивен характер – при констатация за осъществен
фактически състав на административно нарушение, съответният административен
орган действа при условията на обвързана компетентност. Констатациите от
проверка са документирани в Протокол № 0025693/08.01.2020, който е официален
документ и се ползва с материална доказателствена
сила относно изложените в него факти. Според събраните доказателства,
търговецът не е положил дължимата грижа и е нарушил начина за издаване на
съответни документи за продажба, издадени по установения ред за продажба –
видно от фискален бон № 0000383/08.01.2020г., същият не съдържа изискуемите
реквизити. За неоснователно е определено оплакването в жалбата относно
неиздадено наказателно постановление, с аргумент от факта, че действията по
налагане на ПАМ не са обусловени от производството по налагане на санкция с
наказателно постановление /НП/. С позоваване на съдебна практика на ВАС е
посочено, че заплащането на имуществена санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, съгл. чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към
законосъобразността за налагане на ПАМ. По отношение твърдението в жалбата, че
нарушението не води до ощетяване на бюджета, се счита, че този факт е правноирелевантен, доколкото настъпването на вреди за
държавния бюджет не е елемент от фактическия състав на констатираното
нарушение.
Според
представителя на ответника са налице фактически основания за налагане на ПАМ,
целяща да въздейства върху антифискалното поведение
на лицето: големина на търговския обект – 52 апартамента и студиа
с капацитет 116 легла, ресторант, ски гардероб; местоположение – в популярна
туристическа дестинация – в курорта Пампорово; посещаемост
от голям брой туристи и гости; предлаганите услуги; работно време – без почивен
ден – във вр. с реализирания висок оборот в размер на
50 739,55лв. за периода от 01.12.2019г. до дата на проверката – 08.01.2010г.
/приложен съкратен отчет на фискалната памет/. Поддържа се, че запечатването на
обекта и забраната за достъп до същия за срок от 7 дни, съответства на тежестта
на нарушението и е съобразен със значимостта на охраняваните обществени
отношения, както и с принципа за съразмерност по см. на чл.6 ал.2 АПК. Взето е
предвид препятстването с нарушението на нормалната контролна дейност на
приходната администрация и невъзможност за проследяване на търговския оборот в
цялост. Заявено е, че по арг. от чл.22 ЗАНН и с оглед
постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови търговецът
незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се
явява съответна на този законодателен приоритет /Решение № 9248 от 2019г. на
ВАС по адм.д.№ 4115 от 2019г./.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
При осъществено
административно обжалване до директор на Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, Решение №
ГДФК-10/29.01.2020г. е връчено на 12.02.2010г. /л.17 гръб/. Жалбата е подадена
с вх.номер в администрацията от 18.02.2020г. При оспорване на неблагоприятен
административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по
основателност, в съответствие с чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК : „Ако жалбата или
протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт.”.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 22 - 0025693 /
14.01.2020г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – ОПР - 16/17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС,
л.13. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено – установена
е компетентност на административния орган.
Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
1.1. Със заповедта е наредено запечатване на търговски обект –
комплекс „Замъка 1” - рецепция, намиращ се в к.к. Пампорово, стопанисван от
дружеството-жалбоподател и забрана достъпа до обекта за срок от 7 /седем/ дни,
на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена
оперативна проверка на 08.01.2020г. в 10:44ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – комплекс „Замъка 1” – рецепция, намиращ
се в к.щ. Пампорово, стопанисван от Форего Пропърти Мениджмънт ЕООД, при която приходните органи
установили, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало нарушение на същата. При извършена контролна покупка на 2 бр. нощувки
за двама в студио с включени закуски по 135лв. всяка, на обща стойност –
270лв., от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство
/ФУ/ модел Датекс FP – 700 Х с ИН на ФУ DT799003 и ИН на ФП 02799003, е издаден
фискален бон № 0000383/08.01.2020г., който не съдържа следните реквизити :
точно и ясно наименование на услугата, количество и стойност по видове закупени
услуги, който е задължителен реквизит съгл. изискванията на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. В издадения фискален бон е посочено само BB / ST
/ TWIN, 1 бр. х
270,00лв. = 270,00г. – л.38.
Доказателство за
резултата от проверката е Протокол за извършена проверка № 0025693 от
08.01.2020г., съставен на основание чл.110 ал.4 вр.
чл.50 ал.1 ДОПК, към който са приложени събраните доказателства /л.33 и сл./.
Въз основа на констатираните данни, е прието, че Форего
Пропърти Мениджмънт ЕООД не е спазило начина за
издаване на съответни документи за продажба и е нарушен съставът на чл.26 ал.1 т.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118
ал.4 т.4 ЗДДС. Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.26
ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с
чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане
на принудителна административна мярка, при което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Протоколът е
подписан от Т.И.-К., на длъжност комплексен управител, присъствала на
проверката, без възражения. Съставен е АУАН № F534357816.01.2020г. Преписката
не съдържа издадено НП.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0025693 от
08.01.2020г., съставен от Н.Н. и А.Р., инспектори по приходите, което
изрично е отразено в обстоятелствената й част. Обжалваният административен акт съдържа конкретно
правно основание и са възприети фактическите установявания, документирани в
протокола от проверката. Описано е нарушението – издаденият фискален бон №
0000383/08.01.2020г. не съдържа конкретно посочени задължителни реквизити по
чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/2006г. /” Фискалната касова бележка от ФУ
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително следните реквизити: т.7 доп. – ДВ, бр. 76 от 2017 г.)
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги;”/. По отношение мотивите - фактически
основания е възприето, че може да се съдържат и в документи или актове от
административната преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза
попада разглеждания случай / ТР № 16 от 31.03.1975г.
на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на срока при
съобразяване определеният от законодателя срок за запечатване на търговски
обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение :
взети са предвид тежестта на извършеното нарушение /засяга реда на данъчна
дисциплина, осигуряващ пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, вкл. последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти/, като е съобразено, че наличието на законоустановените реквизити на фискалния бон, ведно с
издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, както и наличието на
регистрирано и работещо ФУ – са нормативно установени задължения за субектите,
стопанисващи търговски обекти, които са дължими за изпълнение, както и
последиците от същото – възможност от извършване на ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни вреди, поради
неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне
на дължимите налози; местоположението на търговския обект – в популярна
туристическа дестинация, в курорт Пампорово; големината на обекта – 52
апартамента и студиа с капацитет от 116 легла,
ресторант, ски гардероб; висока посещаемост от
туристи и гости; предлаганите услуги; реализиран висок оборот в размер на 50
739,55лв. за периода от 01.12.2019г. до дата на проверката – 08.02.2020г.;
работно време на обекта – без почивен ден. Посочено е, че срокът е съобразен и
с необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Според административния орган при определянето на срока е съобразен
принципа на съразмерност и целта на срока на ПАМ е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи, съдържащите се във издаваните ФКБ нормативно установени
реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП. Липсата на реквизити на
касовите бонове води до съществено нарушение на фискалната дисциплина,
обосноваващо необходимост от коригиране на констатираната противозаконна
практика в дейността.
1.3. Преписката
съдържа писмени доказателства към ПИП, посредством които се установява без
съмнение възприетото административно нарушение – фактическо основание за
издаване на заповедта. Съдържанието на жалбата не разкрива спор по фактите.
В оспорения
административен акт е указано /л. 23 гръб/, че изпълнението й ще бъде
прекратено на основание чл.187 ал.4 ЗДДС по писмена молба на задълженото лице,
подкрепена с доказателства, че предвидените за извършените нарушения глоби или
имуществени санкции са изплатени изцяло, като молбата се подава до
административния орган, наложил ПАМ.
2. При указана доказателствена тежест /р. от 24.04.2020г./, жалбоподателят
не представи допълнителни доказателства. Не бяха заяви доказателствени
искания и в съдебното производство не са представени доказателства, поставящи
под съмнение истинността на приетите за установени факти, обосновали налагане
на ПАМ. Неспазването на нормативното изискване за съдържание на ФКБ по чл.26
ал.1 т.7 от цитираната наредба – „Фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги”, е
доказано. В случая констатацията за извършено нарушение представлява основания
за издаване на оспорената заповед и същата е потвърдена с приложения протокол,
документирал резултатите от проверките, ведно със събраните към същия
доказателства и по-конкретно : фискален бон № 0000383 от 08.01.2020г. Конкретно
установеният факт не е бил оспорен при подписване на протокола. Следователно,
не е разколебана фактическата установеност от административната фаза и същата в
съдебното производство следва да бъде възприета за истинна, предвид участието в
проверката на комплексния управител.
Отсъства изявление за обективни препятстващи пречки, извън волята на
проверявания субект, които са били причина издаденият фискален бон да не
съдържа нормативно установените реквизити. Съобрази се, че представената сметка
№ С000016725/08.01.2020г. /л.39/ не преодолява данните за административно
нарушение. Без основание в писмени съображения по същество се отрича
да е налице извършено административно нарушение, като същевременно е заявено,
че същото е формално.
3. Оспорената
заповед е мотивирана от фактическа и правна страна. Налице са конкретни
съображения относно продължителност на срока от 7 дни. Изложени са факти и
обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават
постановения резултат или не.
Съгласно чл. 186
ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. Според чл. 118 ал. 4 т.4 ЗДДС : „Министърът на
финансите издава наредба,
с която се определят: т.4 - издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;”. В
съответствие с чл. 187 ал. 1 ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
В конкретния случай жалбоподателят
не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка. Според фактическите
основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" ЗДДС , издадената фискална касова бележка
от ФУ в обекта не съдържа следните реквизити – ясно наименование на услугата,
количество и стойност по видове закупени услуги - нарушение по чл. 26 ал. 1
т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Конкретната касова бележка
не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина за
отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на
реквизити е нарушение на установените правила по чл. 26 ал. 1
т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. относно отчитането на продажбите. Срокът
на действие на ограничението - 7 дни, спрямо максимално предвидения 30 дневен
срок, съответства на конкретната фактическа установеност и целта на ПАМ.
Протоколът за извършена проверка,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от комплексния
управител без възражения. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна
мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
Неиздаването на НП не е
обстоятелство, имащо значение и отношение към законосъобразността на издадената
ПАМ, ангажираща различна отговорност от административно-наказателната
отговорност по ЗАНН /Решение №
5447/2019г., ВАС/. За издаването на индивидуалния административен акт по чл.
186 ал. 1 т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице
неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските
обекти – безсъмнено установено. Законът и Наредба № Н-18/13.12.2006г. изискват
издаване на фискална касова бележка с необходимото съдържание, регламентирано в
чл. 26 ал. 1 от Наредбата, както и в Приложение № 1 към нея, раздел ІII.
"Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с
фискално устройство", като в т. 4 е посочено, че фискалната касова
бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26 ал. 1 и 2
от Наредба Н-18/2006г. Издаването на фискален документ, който не съдържа
нормативно определените реквизити, представлява нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1
б. "а" ЗДДС, установено в случая с данните от преписката и
неопровергано. Съобразно чл. 186 ал. 3
във вр. с чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС
органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на една от
предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да
наложи ПАМ.
3.1. Както бе
посочено, констатацията за извършено нарушение – фактическо основание за
издаване на оспорената заповед, е потвърдено с приложения протокол,
документирал резултатите от проверката, ведно със събраните доказателства.
Конкретно установените факти не са били оспорени при подписване на протокола от
представител на дружеството – отсъстват искания, възражения и бележки на
проверяваното лице. Протоколът е официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и в случая съдържанието му не е
оспорено, съответно – опровергано. В хода на съдебното производство не бе
заявено доказателствено искане за установяване
причината за отсъствие на нормативно установените реквизити на фискалната
касова бележка, поради което не е разколебана фактическата установеност от
административната фаза. В случая липсва друго обективно обяснение за
констатираните факти и такова не се твърди от жалбоподателя. Заявеното
обстоятелство в писмени съображения по същество относно предприети своевременни
мерки за отстраняване на констатирана техническа неизправност не съответства на
информацията от преписката, както и на съдържанието на жалбата – налице е
единствено „молба за съдействие“ / л.25 / без отговор и данни за „…превеждане
на фискалния бон в съответствие с изискванията!“. Следва извод, че съдържащите
се в обстоятелствената част на заповедта данни мотивират в необходимата степен
фактическите основания за издаване на акта и срокът на действие – 7 дни.
3.2. Според
целите на принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че
ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато
нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което само по себе си е самостоятелно
основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено
изискване изцяло е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти,
квалифицирани за осъществено нарушение на 08.01.2020г. и издаване на оспорената
заповед на 14.01.2020г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е
констатирано нарушението и в частност - рецепция, а не по отношение на
несъществуващ търговски обект – в съответствие с целта на принудителната мярка.
При нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителната и превъзпитателната цел е
насочена към изпълнение на неизпълнените задължения. В конкретиката
на случая отсъстват факти и обстоятелства, обосноваващи извод за безпредметност
на налагането на ПАМ, при което целите на чл.22 ЗАНН са съобразени.
3.3.
По възраженията в жалбата се отбелязва, че принудителната
административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като
има за цел неговото преустановяване и превенция срещу последващи
неправомерни деяния. Текстът на чл. 186 ал. 1
ЗДДС
изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции.
Материално-правната разпоредба на чл. 186 ал.1
от ЗДДС
не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран
правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният
състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Следва да се има
предвид, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на
заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е
самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до
отпадане на нарушението /Решение № 7038/18г., ВАС – „Прекратяването на ПАМ на
основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не е обстоятелство, относимо
към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със
законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. В този смисъл е и
решение № 14472/22.12.2008 г. на ВАС, Първо отд. по адм.д. 10286/2008 г.“/. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. В тази вр. – маловажност на случая не отрича
осъществяването на административно нарушение.
В съдебната
практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно
неизпълнение на административноправни задължения е
независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна
принуда. Дори при издадено и отменено НП с влязло в сила
съдебно решение, не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото
съществува хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, без да се
отрича осъществяването на административно нарушение.
3.4. Нормата на
чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и
местоположение/ и предлаганите стоки и услуги, като предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Ведно с това, срокът на действие на ПАМ се преценява за
законосъобразност като съществен елемент от фактическия състав. При
определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона до 30 дни,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от
чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за
произнасяне вместо органа по приходите - с изменение на административния акт и
определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в
нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло.
Във
вр. с данните в обстоятелствената част на заповедта
за местоположение на обекта и вид на предоставяните услуги, вкл. отсъствието на
информация за други нарушения, се отбелязва, че същите са неотносими към материалните предпоставки за налагане на
ПАМ, но правилно са съобразени от администрацията при определяне на срока на принудителното
ограничение. Според конкретните факти може да бъде прието, че тежестта на
нарушението е съпоставена с предвидения в закона срок и е определен срок,
ориентиран към минимума /по-нисък от 1/3 от максималния - 7 спрямо 30 дни/. Административното
нарушение е установено посредством контролна покупка, който е редовен способ
при извършване на проверки в търговските обекти.
Оспореният административният
акт не е явно несъизмерим с преследваната цел, при което администрацията да е
трябвало да се въздържи от издаването /чл. 6 ал. 5 АПК/. Начинът на
осъществяване на дейността – с издаване на фискална касова бележка, несъдържаща
изрично установени реквизити /изброени поотделно в определен обхват/ е преценен
правилно при отчитане тежестта на нарушението /съставът се позовава на Решение
№ 16014 от 26.11.2019г. на ВАС по адм. д. №
6420/2019г.; Решение № 2216 от 11.02.2020г. на ВАС по адм.
д. № 9059/2019г.; Решение № 4611 от 21.04.2020г. на ВАС по адм.
д. № 12519/2019г.; Решение № 6500 от 2.06.2020г. на ВАС по адм.
д. № 878/2020г., др. /. Административният орган е действал целесъобразно при
упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност – срокът от 7 дни е
съобразен с целената превенция за преустановяване на установеното нарушение.
3.5. Проверката
за законосъобразност на заповедта се основава на редовно установени факти и
обстоятелства в хода на административната фаза, които не са опровергани при
съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице материалноправните предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е
своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено
административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните
права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича от обективни критерии
и съответства на тежест на нарушението – ориентиран към минимум спрямо
предвиденият в ЗДДС максимален такъв.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК - изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към
Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – съгл. чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването
на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК / в
размер на 100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Форего Пропърти
Мениджмънт ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ж.к. Тракия, бул.Освобождение,
хотел СПС, ет.2, офис 212, против Заповед № ФК – 22 - 0025693/14.01.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда Форего Пропърти Мениджмънт ЕООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив, ж.к. Тракия, бул.Освобождение, хотел СПС, ет.2, офис
212, да заплати на ЦУ на НАП - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :