№ 617
гр. Плевен , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430101595 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния ***, чрез юрк. Ц.В., против К. К. Т., ЕГН **********, Адрес:
***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. К. Т., ЕГН **********,
адрес: ***. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 6185/2020 г. по
описа на Районен съд - *** е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия,
като след депозиране на възражение, съдията докладчик по цитираното дело е
указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 41 ал.1 от ГПК се
предявява иск за установяване на съществуването на вземането спрямо К. К.
Т., ЕГН **********, адрес: *** за консумирана и незаплатена топлинна
1
енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот – апартамент, находящ се на адрес ***,
ал., ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са
следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в страда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от
дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на гоплинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е
2
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Вземането се конкретизира, а именно : Сума за отопление с ИРУ,
начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0
лв.; Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 511,01 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 575,09
лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БЕВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 1332,00 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 88, 53 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 2,44 лв. Заявява се, че има монтирани
измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 1 бр. водомери за
БГВ; 3 бр. уреди /ИРУ/; щранг-лира в баня.
Ответникът, видно от приложеното в производството по чл. 410 от ЕПК,
по описа на Районен съд - гр. Плевен извлечение от сметка за абонатен
№4409 е използват доставяната от дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението си изцяло.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на К. К. Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи
на „***” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в
*** в размер от: Главница в размер от 1065,61лв. за периода 01.10.2017 г. -
30.09.2020 г.; Мораторна лихва 313,00лв. - за периода 04.12.2017 г. до
16.11.2020 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№6185/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до датата на първото
плащане - 23.12.2020 г., от тази дата, законна лихва върху намаления размер
на главницата до 28.01.2021 г., от тази дата, законна лихва върху намаления
размер на главницата до датата на последно плащане - 26.02.2021 г. и от тази
дата, законна лихва върху остатъка от главницата до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срока по члр.131 от ГПК не е зепозиран писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ***, който поддържа
3
исковете. Заявява, че в хода на делото ответникът е извършил плащане по
вземането, като е останал дължима сума само за лихва в размер 268,69лв.,
както и разноските за заповедното и настоящото производство.
Ответникът, редовно призован, се явява и заявява, че е извършил
частично плащане, признава иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по същество – частично основателен и
доказан – с оглед извършеното от ответнитка частично плащане в хода на
делото.
От приложеното ч.гр.д. №6185/2020год. по описа на ПлРС се установява,
че същото е образувано на 23.11.2020год. на основание депозирано от ищеца
против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК. Такава е издадена срещу длъжника за сумите, както
следва : 2415,60лв. главница за периода 01.08.2017 г.– 30.09.2020 г. и лихва
върху главницата в размер на 313,48лв. за периода 03.10.2017 г. до 16.11.2020
г., законната лихва върху главницата от 23.11.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 54,58лв. за деловодни разноски и 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането
произтича от доставена топлинна енергия от дружеството - заявител в
недвижимия имот на адрес ***, както и услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2017г.–30.09.2020 г. В заповедното производство е депозирано
възражение, с което на практика вземането на заявителя не се оспорва, а е
направено изявление за извършено частично плращане на задължението към
заявителя и желание за постигане на спогодба за разсрочване на
задължението. Извършена е размяна на книжа, като заявителят е изразил
становище, че вземането не е изплатено, поради което е указана
възможността за предявяване на иск и такъв е предявен в срок, поради което е
допустим.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в *** ***, като
в тази връзка е представнено и доказателство – л.77 от делото. Не е оспорено,
4
че до имота е доставяна топлинна енергия, поради и което не е назначавана
съдебно-техническа експертиза. Ищецът е уточнил от какво произтича
вземането му, като в първото о.с.з. се заявява, че поради извършеното
плащане/след подаване на исковата молба/ се дължи единствено лихва за
забава в размер 268,69лв., както и разноските за поризводството пред съда в
двете му фази. С оглед извършеното в хода на делото плащане от страна на
ответника, искът се явява основателен и доказан за сумата 268,69лв. -
претендирана лихва за забава за периода 04.12.2017 г. до 16.11.2020 г. В
останалата част, за претендирана главница и разликата от дължимите
268,69лв. до претендираните 313лв. лихва за забава, искът следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение разноските по делото: за исковото производство следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца – сума в размер 20,42лв. за внесена
държавна такса и 100лв. - разноски за един юрисконсулт, или общо разноски
в размер 120,42лв.
По отношение разноските в заповедното производство: с оглед размера
на установеното по размер вземане, същите следва да бъдат присъдени
изцяло - общо 104,58лв.
При този изход на делото, не се дължат разноски на ответната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че К. К. Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** ***, сумата, както следва : 268,69лв. – лихва за
забава за периода от 04.12.2017 г. до 16.11.2020 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6185/2020год. по описа на Плевенски
районен съд, като за претендираната главница в размер 1065,61лв. за периода
01.10.2017г. - 30.09.2020 г. и за разликата от присъдената лихва за забава
/268,69лв./ до претендираната 313лв. за периода от 04.12.2017г. до
16.11.2020г., ОТХВЪРЛЯ иска, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К. К. Т., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ***, направените разноски по делото в
производството по чл.422 от ГПК в общ размер 120,42лв., както и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №6185/2020год. по описа на Плевенски
районен съд – 104,58лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6