РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 04.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 29 януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 360
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Я.А.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник К. Т. ***,
против Решение № 716 от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 1657/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0000943 от 24.07.2019 г. на Главен инспектор в Областен отдел
”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което по т. 1 за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 и
на основание чл. 93б, ал. 6, т. 1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и по т. 2 за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал. 4 от с. з. и
във вр. с Приложение 5, Част I,
т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание
чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева. В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Претендира се да
се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вменените му нарушения по ЗАвПр и по ЗДвП както от обективна, така и от
субективна страна.
Административният съд намира така
постановеното въззивно съдебно решение за правилно в частта, с която е
потвърдено НП по т. 1 и за неправилно в частта, с която е потвърдено НП по т. 2.
По
отношение на първото нарушение:
Касаторът, като
водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от
Република Турция за Република Румъния през
територията на Република България с превозно средство, регистрирано в Турция,
която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба
(AETR).
Текстът на чл. 2,
§ 3, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните,
които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Следователно в случая приложение намира именно Европейската спогодба (AETR),
към изискванията на която препраща и посочената в наказателното постановление
разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Неоснователни
са възраженията на касатора, аргументирани с нормата на чл. 4 от ЗАНН, според
които българските контролни органи не разполагали с компетентност да
установяват извършените нарушения и да налагат административни наказания за
тях, тъй като той бил чужд гражданин и не било доказано, че нарушението е
извършено на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 12, § 6, б.
“а“ от Европейската спогодба (AETR) изрично предвижда, че договарящата страна
упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за
нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната територия и за което
вече не е наложена санкция, дори ако
нарушението е извършено на територията на друга договаряща страна или недоговаряща
страна. Европейската спогодба (AETR) е ратифицирана със закон, обнародван в
ДВ, бр. 28 от 1995 г. и е в сила за Република България от 08.11.1995 г., поради
което и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България нейните
норми имат предимство пред противоречащите й такива от вътрешното
законодателство. В конкретния случай нормата на чл.12, § 6, б. “а“ от
Европейската спогодба (AETR) има примат пред тази на чл. 4 от ЗАНН и обосновава
санкционната компетентност на българските власти дори по отношение на нарушения
по спогодбата, които не са били извършени, а само установени на територията на
страната. Освен това касаторът не е представил никакви доказателства да е бил
наказван за същото нарушение от властите на друга държава – страна по спогодбата,
в който случай повторното му наказване и от българските власти действително би
било недопустимо съгласно принципа ne bis
in idem.
В разглеждания
случай, с оглед невъзможността да бъде точно определено мястото на извършване
на нарушението и обстоятелството, че касаторът няма местожителство в страната,
компетентен се явява административнонаказващият орган, в чиито район най-напред
е било образувано производството - чл. 48, ал. 2, предл. второ от ЗАНН. Същото
е образувано, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, със съставяне на АУАН от 23.07.2019
г., което е станало в гр. Русе от инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе, поради което следва да се приеме, че и наказателното
постановление е издадено от компетентния за това орган, определен съгласно чл. 92,
ал. 2 от ЗАвПр.
Неоснователно е и възражението на
касатора за нарушаване на правото му на защита, тъй като като чужд гражданин,
невладеещ български език не му е осигурен надлежен превод в хода на
административнонаказателното производство. Посоченото твърдение се опровергава
от наличните по административнонаказателната преписка доказателства, а именно –
акт за назначаване на преводач и декларация за извършен превод, които не са
оспорени и опровергани в производството пред въззивния съд. От посочените
документи безспорно се установява, че както АУАН, така и НП са преведени на
касатора на турски език. Безспорно е налице
разминаване между посочената по-горе дата на съставяне на АУАН и датата /24.07.2019
г./ на подписване на акта, респ. получаването на препис от него. Именно на
последната дата пред заклет преводач, видно от представените по преписката
декларация от преводач и акт за назначаването му е преведено съдържанието на
АУАН и съответно нарушителя е имал възможност да напише по акта и своите
възражения. Така правата на обвиненото в извършване на административно нарушение
лице - чужд гражданин да разбере същността на обвиненията не са нарушени, респ.
не е ограничено или нарушено и правото му на защита, които именно нарушения биха
били основания, ако са от вида на съществените нарушения и то неотстраними, да
се постанови решение, с което да се отмени издаденото НП на процесуално
основание.
Липсват и нарушения от гледна точка на описание на
нарушението. В АУАН и наказателното постановление то е описано с период на
фактически ползваната от касатора почивка, като е посочено, че тя е с 59 минути
по-кратка от очакваното, като за дата 08.07.2019 г. е следвало да бъде ползвана
почивка от поне 11 часа. Всички обективни признаци от състава на нарушението са
били посочени, като не е било накърнено правото на защита на наказаното лице да разбере
за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Ето защо, решението на районния съд,
в частта, с която е потвърдил НП по т. 1 е правилно и като такова следва да
бъде оставено в сила.
По
отношение на второто нарушение:
Административният съд намира
въззивното съдебно решение за неправилно в частта, с която е потвърдено НП по
т. 2. Съображенията за това са следните:
Съгласно обстоятелствената част на АУАН
и на НП по т. 2 административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за това, че МПС е с нарушена цялост на обзорно стъкло – значителна
техническа неизправност. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал. 4 от с. з. и във вр. с Приложение
5, Част I,
т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и е санкционирано
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1
от ЗдвП гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Същата е обща и бланкетна. Отделно разпоредбата на чл.
101, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че неизправностите и тяхната класификация се
определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – това е Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства. В Приложение 5, Част I, т. 3.2, б. „а“ към Наредбата са
посочени причините за неизправност на съответния елемент – в случая състояние
на стъклата, а именно пукнато или променило цвета си
стъкло или прозрачна плоскост (когато е разрешена) (извън зоната за почистване
на устройствата за почистване на предното стъкло). Засегната е зоната за почистване
на устройствата за почистване на предното стъкло или външните огледала не се
виждат. Съответно е дадена и оценка на тези неизправности като незначителна – в
първия случай или значителна – във втория случай. От друга страна
санкционната норма на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП гласи, че който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани незначителни
неизправности; 2. двеста лева – при констатирани
значителни неизправности и 3. петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности.
В случая е налице неясно и непълно
описание на нарушението – посочено е само „нарушена цялост на обзорно стъкло –
значителна техническа неизправност“. Не са посочени конкретни обстоятелства,
които по смисъла на наредбата са от значение за квалификацията на
неизправността като незначителна или значителна такава, а това е от значение и
за правната квалификация на нарушението, както и за определяне на приложимата
санкционна норма, тъй като наказанието е диференцирано в зависимост от вида на
неизправността.
Допуснато е съществено нарушение на
чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на пълно и точно
описание на нарушението в АУАН и в НП, при което не могат да се
разберат елементи от състава му, съставлява съществено процесуално нарушение,
което накърнява правото на защита на санкционираното лице, опорочаващо заключителния
акт в административнонаказателното производство до степен незаконосъобразност.
Посоченото нарушение възпрепятства и възможността да се извърши съдебен контрол
за материална законосъобразност на наказателното постановление в тази му част.
Като е
достигнал до изводи, различни от гореизложените, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, в частта, с която е потвърдил НП по т. 2. То
следва да бъде отменено в тази му част, а вместо него да бъде постановено
друго, с което наказателното постановление по т. 2 - да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 716 от 25.10.2019 г.,
постановено по АНД № 1657/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, само в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0000943 от 24.07.2019 г. на Главен инспектор в
Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което по
т. 2 на Я.А., гражданин на Република Турция за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от Закона за движението по пътищата, във връзка с чл. 101, ал. 4 от същия
закон, във връзка с Приложение 5, Част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 (двеста) лева и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000943
от 24.07.2019 г. на Главен инспектор в Областен отдел ”Автомобилна
администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което по т. 2 на Я.А., гражданин на
Република Турция за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението
по пътищата, във връзка с чл. 101, ал. 4 от същия закон, във връзка с
Приложение 5, Част I,
т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание
чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 716
от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 1657/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 38-0000943 от
24.07.2019 г. на Главен инспектор в Областен отдел ”Автомобилна администрация”
- Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което по т. 1 на
Я.А., гражданин на Република Турция за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 2,
§ 3 от Регламент № 561 и на основание чл. 93б,
ал. 6, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.