Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА Д.
при
секретаря Анна Д. и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 3272 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
ТД на НАП-Варна, подадена чрез
ю.к.Ф.против Решение №1853/17.10.19г. по НАХД № 3321/2019г. на ВРС, V състав, с
което е отменено наказателно постановление № 443551-F489592/20.06.19г.
на директора на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция Варна на НАП, с
което на Д.Д.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
на основание чл.264 ал.1 ЗКПО за извършено нарушение на чл.264 ал.1 ЗКПО. Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е постановено в нарушение на закона.
Твърди, че изводите на ВРС, че неправилното посочване в НП на нарушената правна
норма е съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице и е основание за отмяна на НП, са неправилни. Счита,
че безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал декларация по чл.92
ал.2 ЗКПО за 2018г. в законоустановения срок. От текста на цитираната
разпоредба е видно, че данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица
в ТД на НАП до 31 март на следващата календарна година. Това не е сторено от
данъчно задълженото лице Д.Р., която съгласно чл.3 ал.1 ЗКПО, като управител и
представляващ местно дружество е данъчно задължено лице и като такова е
следвало да подаде съответната декларация в предвидения от закона срок. С
бездействието си е осъществила състава на чл.264 ал.1 ЗКПО. Твърди, че АНО
правилно е определил и санкционната норма-чл.264 ал.1 вр.чл.261 ал.1 ЗКПО, тъй
като именно там е предвидена санкция за управител, който с бездействието си е
допуснал нарушение на чл.92 ЗКПО, което е описано в диспозитива на НП и е
осъществен състава на чл.264 ал.1 ЗКПО, а именно неподаване в срок на дължимата
декларация. Наложена е глоба в минимален размер, с което ще се изпълнят целите
по чл.12 ЗАНН. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо
него постанови друго, с което да потвърди НП.
Ответната страна- Д.Д.Р., чрез процесуалния си представител адв.Т. оспорва жалбата
и изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че ВРС правилно е
приложил чл.28 ЗАНН, като е приел, че случаят е маловажен.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Д.Д.Р.
против наказателно постановление № 443551-F489592/20.06.19г.
на директора на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция Варна на НАП, с
което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на
основание чл.264 ал.1 ЗКПО за извършено нарушение на чл.264 ал.1 ЗКПО. За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че жалбоподателят е представляващ „Вентор“ООД, което
дружеството през месец януари 2019 г. е сменило счетоводната кантора, която го
обслужвала счетоводно, като последната при преглеждане на документите през
месец април 2019 година установила, че не е подадена годишната данъчна декларация
за 2018 година на дружеството. Декларацията по чл.92 ал.1 ЗКПО била подадена на
22.04.2019 г. На 31.05.2019 г. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна
съставил Акт за установяване на административно нарушение № F489592, като приел, че Д.Р. като представляващ „Вентор“
ООД не е изпълнила задължението си да подаде годишната данъчна декларация за
2018 година в законоустановения срок – до 01.04.2019 г., а е подадена на
22.04.2018г. - нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО. Във възражението си Р.
посочила, че закъснението за подаване на годишната данъчна декларация се дължи
на пропуск на счетоводната кантора. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
обжлаваното НП. Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в
срок, съдържат изискуемите реквизити по ЗАНН. ВРС е приел, че нарушението е
неправилно квалифицирано, което е съществено нарушение и основание за отмяна на
НП. Приел е, че след като ГДД, макар и със закъснение, е подадена, то случаят
следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Касационната жалба
е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящата
инстанция намира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
На
наказаното лице с обжалваното НП е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.264 ал.1 ЗКПО, а именно, че в качеството си на
представляващ ”Вентор“ООД не
е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за 2018г. в ТД
на НАП в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.2 ЗКПО
годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице, като съгласно чл.92 ал.1 данъчно задължените лица,
които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Следователно задължението за подаване на ГДД е за данъчно задължени лица, като
в случая данъчно задълженото лице е ”Вентор ”ООД, а не наказаното лице. Съгласно чл.264 ал.1 ЗКПО
представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало
длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност,
неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или
бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с
имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. Съгласно чл.261
ал.1 ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не
я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи
до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лв. Разпоредбите на чл.261 и 92 ЗКПО въвеждат
задължения за данъчно задължени лица, каквото лице в случая жалбоподателят не
е. Разпоредбата на чл.264 ал.1 ЗКПО въвежда самостоятелен състав на
административно нарушение, а именно за представляващ данъчно задължено лице, каквато
е Р., който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.
261, 262 или 263. Освен че въвежда самостоятелен състав на административно
нарушение разпоредбата на чл.264 ал.1 ЗКПО съдържа и различни хипотези на
административно нарушение, както и форми на деяние- чрез действие или
бездействие е допуснато от посочените субекти нарушение, посочено съответно в
чл.261, 262 и 263 ЗКПО.
Административно наказание се налага на нарушителя за
конкретно извършено от него нарушение.
При
ангажиране административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на
административно нарушение, последното следва да е описано с неговите белези,
както от субективна, така и от обективна страна. От обективна страна,
административното нарушение се характеризира, както с предмета на нарушение,
така и с формите на изпълнителното деяние на същото, съгласно разпоредбите на
чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.4 на ЗАНН. Точното и
безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във
формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е
от значение не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването
на принципа на законност.
Като
не е описал и конкретизирал извършеното нарушение със съставомерните му
елементи АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до отмяна
на НП. При издаване на НП АНО не е установил конкретно извършеното от
жалбоподателя деяние, водещо до ангажиране на административнонаказателната му
отговорност, а именно конкретните белези от обективна и субективна страна на
състава по чл.264 ал.1 ЗКПО. В
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание, както правилно и законосъобразно е приел
ВРС.
С оглед гореизложеното като е отменил НП, ВРС е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1853/17.10.19г. по НАХД № 3321/2019г. на
ВРС, V състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.