Определение по дело №390/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3628
Дата: 17 септември 2013 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20131200600390
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 167

Номер

167

Година

25.3.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.25

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Димова

дело

номер

20134100100327

по описа за

2013

година

Normal;за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл.435,ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

"Е - П П.", - гр.В., длъжник по изп.д. № *0888 на Частен съдебен изпълнител Д. К, рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В Т, е обжалвало постановлението на съдебния изпълнител по делото от 18.09.2012 година, с което не е уважено изцяло искането на дружеството за намаляване на заплатения от взискателя адвокатския хонорар поради прекомерност. В жалбата си "Е - П П.", - гр.В. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от дружеството постановление. Посочва, че по делото процесуалният представител на взискателя е подал само и единствено молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочил способ за изпълнение, при което изпълнителното производство не е спорно по своя характер; няма фактическа и правна сложност и участието на адвоката е несъществено. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител се позовава на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не Þ тези в случаите по чл.78,ал.5 ГПК, която разпоредба задължава частния съдебен изпълнител да направи преценка на вида и характера на съществуващата защита и на действителната правна и фактическа сложност на случая. В конкретния случай, посочва "Е - П П.", - гр.В., единственото, което е направено от адвоката, е подаването на бланкетна молба за образуване на делото, с посочен способ за изпълнение, което е изискване по чл.426,ал.2 ГПК, т.е. налице е само единствено образуване на изпълнително дело по смисъла на чл.10,ал.1 от Наредба № 1 на ВАдвС. Подкрепя това си становище с посочена от него практика на ВКС. Моли атакуваното от него постановление на съдебния изпълнител, като порочно, да бъде отменено, а адвокатският хонорар да бъде редуциран до минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Взискателят по изп.д № *0888 на Частен съдебен изпълнител Д К, "Н. М.",Е. - с.А., не взема становище по подадената от "Е -П П.", - гр.В. по делото жалба.

Частен съдебен изпълнител Д К излага мотиви по обжалваното от "Е - П П.", - гр.В. постановление, като посочва, че макар и допустима, жалбата на дружеството е неоснователна и недоказана.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата на "Е - П П.", - гр.В. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да уважи частично с обжалваното от "Е - П П.", - гр.В. постановление от 18.09.2012 година възражението на дружеството за намаляване на адвокатския хонорар по изп.д. № *0888, Частен съдебен изпълнител Д К е приела, че адвокатското възнаграждение съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2, от Наредбата и е определила дължимото на адв.Н. И,в качеството му на пълномощник на взискателя " Н. М.",Е.- с.А. , адвокатско възнаграждение, като е включила в него такова за образуване и за водене на изпълнителното дело, но имайки предвид фактическата и правна сложност на делото, е уважила направеното възражение и е намалила адв хонорар от 300 лева на 250 лева, като е приспаднала и съответния % такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на адв. хонорар.

Изводите на съдебния изпълнител са неправилни и не намират опора в закона и извършеното от процесуалния представител на взискателя по делото действие.

Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, "Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." , като фактическата и правна сложност следва да се преценяват за всяко едно производство самостоятелно. В конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да бъде определено при условията на чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя по делото, същото не би могло да бъде определено от съдебния изпълнител в размер, по-малък именно от посочения по-горе минимален такъв , като се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото, при което единственото извършено от адв. Н. Илчев по него действие е подаване на молба за образуване на делото, с посочен способ за изпълнение, без да е извършвал каквито и да било действия по водене на делото, за да му бъде определяно възнаграждение по чл.10 ,т.2 от Наредба № 1 на ВАдвС, каквото съдебният изпълнител е приел, че следва да му бъде определено. Неправилно с атакуваното по делото постановление Частният съдебен изпълнител е приел, че съгласно §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждеÝие по делото не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2 от Наредбата.Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК няма. Ето защо правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация, поради което не може и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78,ал.5 ГПК. Изложеното по категоричен начин налага извода, че при прилагането на чл.78,ал.5 ГПК съдът, респективно - съдебният изпълнител не е ограничен с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на "Е - П П.", - гр.В. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление, като порочно, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.437,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановлението от 18.09.2012 година на Частен съдебен изпълнител Д К, рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В Т , по изп.д. № *0888,с което не е уважено изцяло възражението на "Е - П П.", - гр.В. за намаляване на разноските за адвокатски хонорар на взискателя поради прекомерност и оттам намаляване и на % такса по т.26 ТТРЗЧСИ , респективно - е намален адв. хонорар от 300 лева на 250 лева, като е приспаднат и съответния % такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на адв. хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

7DB67374E3298BA7C2257B3900386AEC