№ 156
гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500155 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1589/07.02.2025 г. от Д. Г. С., чрез
назначения му особен представител адв. Р. Д. от АК - Кюстендил, насочена против
Решение № 32 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1140/2023 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за
установено по отношение на Д. Г. С., че Й. Г. С. е собственик по наследство на 1/5
ид.ч. от УПИ ХІХ-265 в кв. 14 по плана на гр. Б.д. с площ 530 кв.м.при съседи: улица,
УПИ І-265, река и е отменил нот. акт № 105, т. ІV, д. 480/15 в частта до 1/5 ид.ч.
Осъдил е Д. Г. С. да заплати на Й. Г. С. 858 лв. деловодни разноски.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради неговата незаконосъобразност, постановен при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон, и необоснованост. Сочи, че
решаващият състав не е изложил каквито и да било мотиви, обосноваващи извода му
за отмяна на процесния нотариален акт до 1/5 ид.ч., което счита за порок, обуславящ
отмяна на постановеното решение. Същевременно не били обсъдени и свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел, заявил, че претенциите на ищеца били за
съседен имот, който бил празен, които били в противоречие с приетия като писмено
доказателство нот. акт № 105, рег. № 4187, т. ІV, д. 480/15 на нотариус С.С..
Подчертава, че съдът допуснал процесуално нарушение, доколкото не е извършил
анализ в цялост и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което довело
до формиране на неправилни изводи при постановяване на съдебния му акт.
При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно
1
решение.
Доказателствени искания не се ангажират.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Й. Г. С. чрез процесуалния му представител по
пълномощие адв. Ю. С., с който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Той обаче,
следва да се приеме, че е депозиран от лице без надлежна представителна власт,
доколкото въззиваемият Й. Г. С. не е изпълнил указанията на въззивния съд в 1-
седмичен срок да представи пълномощно, даващо правомощие на адв. Ю. С. да
представлява страната пред тази съдебна инстанция, включващо и правомощието да
изготви и подаде отговор на въззивна жалба пред този съд. При липса на
упълномощаване за изготвяне и подписване от името на страната на отговора на
въззивна жалба пред ОС-Кюстендил, му е указано да съобщи на съда писмено дали
потвърждава това процесуално действие, доколкото същото би се явило като такова,
извършено от лице без представителна власт. Предупреден е и за последиците при
неизпълнение на указанията, заради което съдът приема, че отговор на въззивната
жалба от страна на въззиваемия не е подаден.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Й. Г. С. против Д. Г. С..
В исковата молба е било посочено, че ищецът е собственик на 1/5 ид. ч. от УПИ
с пл. № 265, за който е отреден парцел XIX, попадащ в кв. 14 по регулационния план
на гр. Б.д., обл. К., одобрен със Заповед № 1232/11.03.1975 г., изменен със Заповед №
548/02.12.1986 г., целият с площ от 530 кв.м., при съседи: улица с осеви точки 49-50-
52., УПИ I-265 и река. Собствеността си получил по наследство от неговия баща
Г.С.С., б.ж. на гр. Б.д., починал на *** г.
Твърди се, че ответникът е брат на ищеца, който се снабдил с Нотариален акт за
собственост № 105/2015 г. за целия имот с констатация, че е придобит по дарение,
давност и наследство. Споровете им започнали през 199 г., след смъртта на баща им.
Поддържано е, че ответникът не ползвал имота самостоятелно и
необезпокоявано, като ищецът винаги имал претенции за собствената си част от имота.
Многократно го уведомявал, че желае да си построи гараж в него, но въпреки това
ответникът построил два гаража в имота, които били незаконни. Заради това ищецът
уведомил и кмета на града през 2015 г.
Поради горното е било заявено искане за постановяване на съдебно решение, по
силата на което ищецът да бъде признат за собственик по наследство на от УПИ с пл.
№ 265, за който е отреден парцел XIX, попадащ в кв. 14 по регулационния план на гр.
Б.д., обл. К., одобрен със Заповед № 1232/11.03.1975 г., изменен със Заповед №
548/02.12.1986 г., целият с площ от 530 кв.м., при съседи: улица с осеви точки 49-50-
52., УПИ I-265 и река.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Г. С. е депозирал писмен отговор чрез
назначения му от съда негов особен представител адв. Р. Д.. Застъпена е тезата, че
исковата претенция е неоснователна, т.к. след смъртта на баща си само той ползвал
2
имота необезпокоявано.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани доказателства,
които обосновават следното:
Видно от приложения заверен препис от Нотариален акт № 105/2015 г.,
ответникът е бил признат за собственик на процесния имот.
Досежно идентификацията на имота е приложена Скица № 413/25.10.2024 г.
Приобщено по делото е и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от
ДОПК № **********/25.10.2024 г.
Видно от Удостоверение за наследници № 28/07.02.2022 г. Г.С.С. е починал на
*** г., като е оставил наследници по закон своите пет деца – Й.ка Г.а Е. – дъщеря, Д. Г.
С. – син, В.Г.Н. – дъщеря, Й. Г. С. – син и И. Г. С. – син. Отбелязано е, че И. Г. С. е
починал, като е наследен от съпругата си и децата си.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. Г. –
син на ищеца, който дава сведения за това, че процесният имот се владее и ползва от
ответника, но ищецът имал претенции само по отношение на 1/5 ид.ч. от парцела, като
този спор продължавал още преди смъртта на дядо му – наследодателя на страните по
делото.
При тази доказателствена съвкупност е постановено атакуваното решение, с
което ДРС е признал за установено по отношение на Д. Г. С., че Й. Г. С. е собственик
по наследство на 1/5 ид.ч. от УПИ ХІХ-265 в кв. 14 по плана на гр. Б.д. с площ 530
кв.м.при съседи: улица, УПИ І-265, река и е отменил нот. акт № 105, т. ІV, д. 480/15 в
частта до 1/5 ид.ч. Осъдил е Д. Г. С. да заплати на Й. Г. С. 858 лв. деловодни разноски.
Пред въззивната инстанция при настоящото разглеждане на делото не са
събирани допълнителни доказателства.
При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове,
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба. Липсата на изложени
мотиви в него, не може да се възприеме за порок, водещ до неговата недопустимост.
Неоснователен е и изложеният във въззивната жалба довод, че при постановяване на
съдебния си акт съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, а евентуалното
наличие на такива не от такова естество, което не води до нищожност или
недопустимост на обжалваното решение.
Атакуваното решение е и правилно.
Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото
на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила
на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на
възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и
установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в
3
отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В случая при така разпределената доказателствена тежест се установи, като
страните и не спорят по това, че процесният имот е бил част от наследствената маса,
останала след смъртта на Г.С.С., починал на *** г.
Не се спори, а това се установява и от приобщените по делото писмени
доказателства, че страните са наследници по закон на починалото лице – негови
синове. Не са ангажирани доказателства, които да изключват наследственото
правоприемство, поради което следва да се приеме, че ищецът притежава правото на
собственост върху 1/5 ид. ч. от процесния имот, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството (ЗН).
Така, спорен по делото остава въпросът дали наследствените идеални части на
ищеца, са придобити по давност от ответника.
По посочения спорен въпрос значими са разпоредбите на Закона собствеността
(ЗС), и в частност нормата на л. 79 от ЗС, която предвижда, че право на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Когато обаче е налице съсобственост, за да се придобие по
давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.
Приема се в съдебната практика, че снабдяването на сънаследник-съсобственик
с констативен нотариален акт за собственост на целия имот обаче, не е сред
действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници намерението
на сънаследника-съсобственик да свои целия имот. Този акт се издава в едностранно
охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици
не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато
този акт не им бъде съобщен или противопоставен.
Предвид гореизложеното, следва да се ценят събраните гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля С. Г.. От данните в тях не може да се изведе, че
само ответникът е ползвал процесния имот с намерение за своене. Дори и да се приеме
обратното не се намират доказателства по делото, чрез които да е установена
промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху
имота. Тя не е демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. За да
се противопостави на останалите сънаследници в исковия процес следва да бъде
установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им, а доказателства в
т.см. по делото не са налични.
Събраните данни за открито наследство, в масата на което се намира и
процесният имот, както и това, че ищецът е сред лицата с право на наследяване – на
1/5 ид.ч. от имота, въпреки което ответникът се снабдил с нотариален акт за
собственост на целия имот, обосновава извод, че той не е установил със средствата на
ГПК фактите, от които произтича правото му в обема, отразен в този нотариален акт.
При посочените съображения настоящият въззивен състав приема, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Последица от горното е отмяната на констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, като отмяната следва да засегне само
4
онази част от спорния имот, за която с решението по иска за собственост са признати
права на ищеца. (спр. ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и
ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 185/1985 г. на ОСГК на ВС, така и от решение
№326/14.12.2011 г. по гр. д. № 1580/2010 г. на ВКС, II ГО и решение № 23 от
02.02.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на ВКС, II ГО.).
До идентични крайни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, заради
което атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Констатира се обаче, че исковата молба не е била вписана. Районният съд е
разгледал иска, без да даде указания на ищците в т.см. Пропускът му следва да бъде
саниран пред настоящата инстанция, като се имат предвид постановките на ТР № 3 от
19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК, според които изискването за вписване
на искова молба на основание чл. 114, б.“в“ вр. чл. 112, б. „з“ от ЗС, не е изискване за
редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 от ГПК, а разпоредбата на
чл. 128 от ГПК, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от
нея. Именно поради това и по арг. от чл. 115, ал. 4 от ЗС, влязлото в сила решение по
невписана искова молба подлежи на вписване, но придобитите вещни права ще бъдат
противопоставими на третите лица, едва след вписването. За това ще бъдат отправени
указания до ищеца в първоинстанционното производство.
По разноските пред въззивната инстанция:
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се
разпределя съобразно правилата на чл. 78 от ГПК Разноските се присъждат за всяка
инстанция с акта на съда, с който приключва делото пред съответната инстанция – чл.
81 от ГПК.
Така, за въззивната инстанция с оглед изхода на спора разноски се следват само
на ответната по жалбата страна, но искане, а и доказателства за сторени такива, не са
ангажирани, заради което не се следва произнасяне в т.см.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл. 280 и чл. 284 от
ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д. №
20231510101140/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което Дупнишкият
районен съд е признал за установено по отношение на Д. Г. С., че Й. Г. С. е собственик
по наследство на 1/5 ид.ч. от урегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 265, за
който е отреден парцел ХІХ, попадащ в квартал 14 по плана на гр. Б.д., одобрен със
Заповед № 1232/11.03.1975 г., целият с площ 530 кв.м., при съседи: улица с осеви
точки 49-50-52, УПИ І-265, река и е отменил Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по дарение, наследство и давностно владение № 105, т. ІV,
д. 480/15 в частта до 1/5 ид.ч., като е осъдил Д. Г. С. да заплати на Й. Г. С. 858 лв.
деловодни разноски, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България, в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл.
280 и чл. 284 от ГПК.
УКАЗВА на Й. Г. С., че след влизането на решението в сила следва да
предприеме действия по вписването му в СВ при РС-Дупница.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6