по НОХД № 3 / 2017 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и четвърта от
НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия К.И.С. за това, че на
02.01.2017 година в село Крушево, община Първомай, област Пловдив, управлява
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди 80” с ДК
№ *** – с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,52
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - „Дрегер Алкотест
7410” с № ARSM-0071, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1
на чл. 343б от НК – с Определение № 39 от 12.08.2016 година по НОХД № 187 / 2016
година на Районен съд, град Първомай, влязло в сила на 12.08.2016 година – престъпление по чл. 343б, ал. 2
във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по
отношение на К.И.С. за престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото подсъдимият да
е извършил престъплението, предмет на делото при фактическата обстановка,
подробно описана в обвинителния акт.
Иска при решаване на делото Съдът да
вземе предвид показанията на свидетелите, приложените и приобщени по надлежния
ред писмени доказателства и назначената и изготвената в съдебното производство
съдебно-техническа експертиза, от които по безспорен и категоричен начин се
установяват авторството и механизмът на деянието, годността на използваното
техническо средство и спазването на реда за установяване на употребата и
концентрацията на алкохол.
Сочи, че Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, на която се позовава защитата,
има за цел единствено да определи подлежащите на метрологичен контрол средства
и реда и начина, по който се извършва този контрол, но не определя надлежния
ред по смисъла на чл. 343б от НК за установяване на употребата, респективно
концентрацията на алкохол, а в случая е доказано, че този ред е спазен - установена
е по надлежния ред с годно и надлежно техническо средство инкриминираната
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 0,5 промила.
Пледира извършено от подсъдимия при
условията на пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни последици
деяние да осъществява от обективна и от субективна престъплението, предмет на
делото, заради предишното осъждане на К.И.С. за престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК.
Намира, че при определяне на
наказанието следва да се имат предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство ниската концентрация на алкохол над допустимата, а като
отегчаващи – наличието на множество нарушения и наказания по Закона за движение
по пътищата, включително управление на моторно превозно средство в срока на
изтърпяване на наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, наложено за същото деяние.
Излага становище на подсъдимия да
бъде наложено наказание по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка
с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода
в размер около минимума на съответно предвиденото, което да се изтърпи реално
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип, наказание глоба в размер
около минимално предвидения, както и наказание по чл. 343г във връзка с чл.
343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - лишаване от право да управлява моторно
превозно средство в размер между минимума и средата на съответно предвиденото,
като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от наложеното наказание
лишаване от свобода - да се приспадне
времето, през което подсъдимият е задържан със Заповед по Закона за МВР за срок
от 24 часа на 02.01.2017 година.
Счита, че са налице основанията на
чл. 68, ал. 1 от НК, за което условното осъждане по НОХД № 187 / 2016 година на
Районен съд – Първомай следва да се отмени и наложеното по него наказанието в
размер на пет месеца лишаване от свобода
да се търпи от подсъдимия отделно и изцяло от наказанието, определено му по
настоящото дело.
Иска още да бъде осъден подсъдимият
да заплати и направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адвокат А.Г.Ч.
от Адвокатска колегия – Стара Загора моли подзащитният му да бъде признат за
невинен.
Пледира, че съгласно Конституцията
на Република България, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на лице,
е необходимо виновно поведение и безспорни доказателства по случая, за който то
е предадено на съд, като не може лицето да бъде наказано въз основа на
хипотези, предположения, вероятности или при възможност за съмнение в обективни
факти и субективната принадлежност на извършителя към дадено деяние.
Счита, че в случая е налице такова
съмнение, защото, за да се понесе наказателната отговорност, съгласно
разписаното в закона, инкриминираният размер на концентрация на алкохол в
кръвта на водача следва да е над 0,5 промила, но от изслушаната и приета
съдебно-техническа експертиза става повече от ясно, че за подсъдимия в
конкретния случай са възможни и показния, които са под инкриминирания размер - отчетеният
размер е 0,52 промила на алкохол в кръвта, а съгласно заявеното становище на
вещото лице в производството, за да е налице безспорно и несъмнено наличие на
алкохол в кръвта над инкриминирания размер, отчетените при проверката на
подсъдимия показания трябва да бъдат над 0,567 промила алкохол в кръвта.
Подсъдимият К.И.С. се присъединява
съм защитника си. При последна дума моли да бъде признат за невинен.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият К.И.С.
е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, неработещ, с адрес: *.
На същия до момента е ангажирана наказателната отговорност с два влезли в
сила съдебни акта на Районен
съд - Първомай, както следва:
1.
Със Споразумение от 18.09.2001 година по НОХД № 195 / 2001 година, влязло в
сила на 18.09.2001 година, за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл.
195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е определено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1
във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години и съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за
това осъждане лицето е реабилитирано по право, считано от 19.09.2003 година.
2. Със
Споразумение № 39 от 12.08.2016 година по НОХД № 187 / 2016 година, влязло в
сила на 12.08.2016 година, за извършено на 02.08.2016 година престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК са му определени наказания пет месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 200 лева, като изпълнението
на наказанието лишаване от свобода на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и от него на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с
ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 23:40 часа на 02.08.2016 година до 17:30
часа на 03.08.2016 година. Със споразумението още на основание чл. 343г във
връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК К.И.С. е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от осем месеца, а на основание чл. 59,
ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което лицето е лишено по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 02.08.2016
година.
Видно от отбелязването
в Справката за съдимост, наказанието лишаване
от право да управлява МПС е приведено в изпълнение на 02.08.2016 година и
изтича на 02.04.2017 година.
На 02.01.2017 година служители при
РУ на МВР - Първомай Г.Д.Г. (младши автоконтрольор) и К.Б.С. (полицай
по охрана на обществения ред) – дежурен автопатрул нощна смяна, са изпратени в село Крушево, община
Първомай, област Пловдив, по сигнал за скандал.
След обработка на сигнала, органите
на реда извършват обиколка из селото и около 21:00 часа забелязват пред тях да
се движи лек автомобил „Ауди 80” с ДК № ***. Следват го за малко и подават
звуков и светлинен сигнал, при което аудито спира на улица 16 до дом № 39А
(дома на подсъдимия) и К.И.С. слиза от шофьорското място. Същият не може да
представи свидетелство за правоуправление и чрез справка в
административнодежурната част е установено, че документът му е отнет за
употреба на алкохол.
Свидетелят Г.Г. изпробва К.И.С. с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7410” с фабр. № ARSM-0071 за наличие на алкохол в
кръвта, при което уредът отчита положителна проба от 0,52 промила.
Тъй като подсъдимият управлява
моторно превозно средство в срока на лишаване от права, е отведен в РУ на МВР –
Първомай, където му е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(бланка серия Г, № 742882) и му е издаден Талон за медицинско изследване № 0045200
/ 02.01.2017 година за явяване в ЦСМП – Първомай за даване на кръвна проба, но К.И.С.
отказва да го изпълни, след което е задържан основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
Закона за МВР от 21:30 часа на 02.01.2017 година до 13:30 часа на 03.01.2017
година.
За установяване към инкриминираната
дата одобрено ли е от Българския институт по метрология техническото средство „Дрегер
Алкотест 7410” като анализатор на алкохол; каква е допустимата
грешка на дрегера при измерване до 1,2 промила; допуска ли грешки и в какви
стойности „Дрегер Алкотест 7410” с № ARSM – 0071 към
02.01.2017 година; при отчитане на допустимите грешки от конкретния
дрегер какво е
конкретното съдържание на алкохол в кръвта на К.И.С., измерено като 0,52
промила по издишания от него въздух на 02.01.2017 година, в хода на съдебното
следствие е назначена с указание за изследване на техническото средство и е
изготвена съдебно-техническа експертиза (л. 29 - л. 32 от
делото) от началник-отдел
„Изпитване на средства за измерване” към Дирекция „Изпитване на средства за
измерване, устройства и съоръжения” при Български институт по метрология.
В представеното
заключение експертът сочи, че анализатор за алкохол в дъха „Алкотест 7410”,
производство на „Дрегер” – Германия, е одобрен тип и е вписан в Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 2131; срокът на
валидност на одобряване на типа е до 25.02.2005 година, но този срок има
отношение към новопроизведените или внесени средства за измерване, съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип); максимално допустимата грешка до 1,2 ‰ е ± 8 % от измерената
стойност, съгласно чл. 781 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (Максимално допустимите грешки на
анализаторите за алкохол в дъха при последваща проверка са: 1. ± 0,032 mg/l -
за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l; 2. ± 8 % от измерваната
концентрация - за масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l; 3. ± 30 % от
измерваната концентрация - за масова концентрация над 2,000 mg/l); максимално
допустимите грешки биха се отразили върху стойността на взетата проба както
следва: за стойност 0,52 ‰ ± 0,067 ‰.
Към експертизата вещото
лице прилага Протокол за резултатите от проверка на анализатор на алкохол в
дъха от 27.02.2017 година (л. 33 - л. 36 от делото), заверена извадка от Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване на Български институт по
метрология и копие от Протокол № 10-54-16 на Лаборатория за проверка на радарни
скоростомери и анализатори за алкохол в дъха.
В съдебно заседание експертът поддържа изцяло заключението по
начина, по който е представено, като уточнява, че правилото на чл. 774 от
Наредбата е за анализаторите на алкохол в дъха при първоначалното им пускане за
употреба и одобряване на типа средство, а чл. 781 от Наредбата касае максимално
допустимите грешки след последващ метрологичен контрол, какъвто е настоящият
случай - грешката се дава, защото действителната стойност позволява измереното
количество алкохол в дъха към тази инкриминирана дата с този уред да бъде между
0,453 промила и 0,587 промила, като не може да се определи точно колко е
грешката, защото това е приписана стойност – може да е в минус, но може и да е
в плюс, поради което се приема, че стойността е в допустимите ± 0,067 промила, т.е.
към стойност 0,52 промила се приписва грешката 0,067 промила на техническото
средство, което означава, че действителната стойност на измерената концентрация
е в обхвата от 0,453 до 0,587 промила. На конкретен въпрос на защитата вещото
лице уточнява, че измерената стойност в пробата трябва да бъде не по-малко от
0,567 промила, за да се получи 0,5 промила при прилагане на грешката в минусови
параметри.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от последователните и
непротиворечиви показания на свидетелите
Г.Д.Г. и К.Б.С., възприети непосредствено в съответствие с чл. 18 от НПК, и от съответстващите
им приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: Заповед рег. № 325зз4 / 02.01.2017 година за задържане на
лице (л. 5 от делото и л. 16 от досъдебното производство), извадка
от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване на
Български институт по метрология (л. 38 от делото), Протокол № 10-54-16 от
проверка на анализатори за алкохол в дъха (л. 39 от делото), справка за съдимост (л.
8 – л. 9 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 10 от
досъдебното производство),
справка от АИС „Издирвателна дейност” (л. 12 от досъдебното
производство), Протокол
рег. № 3286р-36036 / 13.09.2016 година за средства за измерване, преминали
последваща проверка в мястото на постоянно обзавеждане - анализатори на алкохол
(л. 13 от досъдебното производство), Справка за нарушител / водач (л.
14 от досъдебното производство), Акт за установяване на административно нарушение - бланка серия Г, № 742882
и Талон за медицинско изследване № 0045200 / 02.01.2017 година (л.
15 от досъдебното производство).
Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал, като позоваването
на разпоредби от нормативни актове не е свързано с правни изводи от страна на
вещото лице, а с обосноваване на отговорите по поставените задачи.
По така установената
безспорна фактическа обстановка при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК от правна страна за подсъдимия според настоящата инстанция не са налице
достатъчно доказателства, сочещи осъществяване на престъплението по чл. 343б,
ал. 2 от НК, за което му е предявено обвинение.
За да е налице
съставът на посоченото престъпление, са нужни кумулативно дадените в
разпоредбата предпоставки: 1) осъждане с влязла в сила присъда за деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК; 2) управление на моторно превозно средство; 3) концентрация
на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда; 4) установяване по надлежния
ред на концентрацията на алкохол.
Безспорно е по делото,
че след като със Споразумение № 39 от 12.08.2016 година по НОХД № 187 / 2016 година
на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 12.08.2016 година, е ангажирана
наказателната отговорност на К.И.С. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, няколко
месеца по-късно (на 02.01.2017 година) при управление на моторно превозно
средство „Ауди 80” с ДК № *** е спрян за проверка от органите на реда и в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства е изпробван с одобрен анализатор на алкохол в дъха – „Дрегер
Алкотест 7410” с № ARSM - 0071, успешно преминал последваща проверка на 09.09.2016
година със срок на валидност от 6 месеца, т.е. до 08.03.2017 година, и уредът
отчита положителна проба от 0,52 на хиляда, както и че след това на лицето е
издаден талон за медицинско изследване, който то не изпълнява.
Но от фактите не може
категорично да се установи количеството алкохол в кръвта подсъдимия да е над
инкриминирания минимум от 0,5 на хиляда, тъй като при максимално допустимата
грешка от ± 8 % до 1,2 ‰ от измерената стойност при установени с техническото
средство 0,52 ‰ алкохол в кръвта на водача допустимата грешката е ± 0,067 ‰, т.е.
действителната стойност на измерената концентрация от пробата е в обхвата от
0,453 до 0,587 промила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подсъдимият се признава за виновен при доказано
по несъмнен начин обвинение, а в случая след отчитане на допустимата грешка на
техническото средство в минусови параметри инкриминираното количество алкохол в
кръвта на водача е под 0,5 ‰ – липсва задължителен елемент от състава на чл. 343б,
ал. 2 от НК, за да бъде осъществено престъплението от обективна страна.
Отчита се, ако допустимата грешка на
техническото средство е в положителни параметри, че количеството алкохол в
кръвта на водача би надвишило инкриминирания минимум, но това е в сферата на
хипотетичното. И тъй като присъдата не може да почива на предположения (чл. 303,
ал. 1 от НПК), К.И.С. следва да
бъде признат за невинен в това на
02.01.2017 година в село Крушево, община Първомай, област Пловдив, да управлява
моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди 80” с ДК № *** – с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно 0,52 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7410” с № ARSM - 0071, след като е осъден с влязла в сила
присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК (със Споразумение № 39 от
12.08.2016 година по НОХД № 187 / 2016 година на Районен съд – Първомай, влязло
в сила на 12.08.2016 година), и на основание чл. 304 от НПК да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2
във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, а на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
направените разноски за съдебнотехническа експертиза следва да останат за
сметка на държавата.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
Председател: (п)
СЗ / АГ
