РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Благоевград, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201152 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано с жалба на К. ИВ. Й., ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 556998-
0340226/22.01.2021г. на Началник на Отдел ,,Оперативни дейности” София на
ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадени от МФ, на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
иска се да бъде отменено, като се сочат процесуалните нарушения,
неправилно приложение на закона, недоказаност на нарушението.
Алтернативно се подържа становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката К Й подържа жалбата и моли НП да
бъде отменено.
Административно наказващият орган, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, твърди, че НП е правилна и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсулстко възнаграждение.
1
Районна прокуратура - гр. Благоевград не изпраща представител, не изразява
становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, прецени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна следното:
На 22.07.2020г. инспекторите по приходи в ТД на НАП София - Т. и М В.,
извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР
на ЗДДС - масажно студио ,,Божествена”, находящ се в гр. Благоевград, ул.
,,Даме Груев,, № 27 стопанисван от К. ИВ. Й. с ЕГН:**********. Проверката
е започнала с скрито наблюдение от органите по приходите, след което е
закупена услуга с масажна стойност от 35.00 лева, заплатени в брой, за което
не е издаден фискален бон, поради липса на фискално устройство в обекта.
Сумата е заплатена от Л.Т. - инспектор по приходите в главна дирекция
,,Фискален контрол” при ЦУ на НАП и получена от К. ИВ. Й. с
ЕГН:**********.
При проверката е установено, че лицето К. ИВ. Й. с ЕГН:**********
осъществява търговска дейност от търговския обект по смисъла на параграф
1, т.1 от ДР на ЗДДС - масажно студио ,,Божествена” находяща се в гр.
Благоевград, ул. ,,Даме Груев,, № 27, без да монтира, въведе в експлоатация и
регистрира фискалното устройство от датата на започване на дейността на
обекта. Лицето К. ИВ. Й. с ЕГН:********** не е изпълнило задължението си
да монтира, да въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП
фискално устройство с дистанционна връзка.
Физическото лице К. ИВ. Й. е попълнила декларация, в която потвърждава
установените факти и обстоятелства в хода на проверката. Лицето не е
изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация фискално
устройство с дистанционна връзка с НАП, с което е нарушило разпоредбите
по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 №18 издадена на 13.12.2006г. от МФ на
финансите. За резултатите от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка №0458703, който Й. подписала. Въз основана него, както
и при описа на парите в касата бил съставен АУАН с № 0340226 издаден на
27.07.2020г. в присъствието на Й. и подписан от нея, с възражение, че в
момента чака да й доставят фискалното устройство. Въз основа на този акт
директорът на ТД на НАП София е издал атакуваното наказателно
постановление с № 556998-0340226/22.01.2021г., с което административно
2
нарушение по чл. чл.7, ал.1 от Наредба Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадени от МФ, на основание на чл.185, ал.2 ЗДДС на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на Й. на 04.08.2021г., а жалбата срещу него е подадена на
10.08.2021г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Т. и В.. Чрез
показанията си свидетелите възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка, начина, по който извършили
проверката, как е станало плащането и процедурата по съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните
писмени доказателства за тяхното установяване, а имено АУАН с № 0340226
издаден от 27.07.2020г., Протокол за извършена проверка в търговския обект
с № 0458703 от 27.07.2020г., копие от дневен отчет, опис на парите в касата
от 27.07.2020г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор
НАП и известие за доставяне и свидетелство за регистрация на фискално
устройство с регистрационен номер № 4430573 издадено от дата 27.07.2020г.,
както и показанията на свидетелите, които съдът кредитира като еднопосочни
с останалия събран доказателствен материал, вътрешно без противоречиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесени факти, поради което съдът ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество
неоснователна.
Съществено производството от административно-наказателен характер е да
се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и
правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването, компетентността
на акт съставителя, има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно /умишлено или не предпазливо/, наказателното постановление
3
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание,
реквизити, срокове. Процесуалните предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати процесуални нарушения наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно като
в тези случай, съдът не разглежда спора по същество.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
затова процедура и от компетентен орган /видно от Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020г на Изп. Директора на НАП/. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административно наказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУН и в
НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57ал. 1 т. 4 и т.5 от ЗАНН, съгласно които
за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и
НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени
реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св. Т. инспектор по
приходите, който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията св.
Македонка. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът
издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя,
без да ограничава правото на защита на жалбоподотеля. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява
правно основание на издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно наказателна отговорност на жалбоподотеля не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази
насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответното
фактическо описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 №18 издадена на 13.12.2006г. от
МФ на финансите - Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността . Съгласно чл.118 ал. 4 от ЗДДС министърът на
финансите издава разпоредба, с която се определят: условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/ от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното
обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите
и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към
4
Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити,
които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете
на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за
управление на продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към
лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Предвид изложеното
настоящият състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна
на атакуването наказателно постановление, а посочените в жалбоподателя не
са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита. НП е
издадено в законоустановения срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Видно от
представените по делото АУАН и НП, АУАН е съставен на 27.07.2020г., а
НП е издадено на 22.01.2021г., т.е. в преклузивния срок от 6 месеца, което е
обвързано с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно -
наказващия орган и съда, при наличие на материално правните предпоставки
за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно
наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава
незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от
обикновените случаи от нарушения от същия вид, като за такова
обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на не регистрираната във
ФУ сума. Касае се за неизпълнение на административно задължение,
насочено към охраняване на фиска, чрез предотвратяването на извършването
на касови операции без съответната за това отчетност и произтичащите от
това възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика
между наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Поради това самият законодател е определил този
вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от
размерите на предвидените санкции. С това свое поведение жалбоподателя
накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, тъй като препятства възможността за отчитане на търговските си
обороти и като последица се явява неправилното определяне на
реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане. Именно поради
това, съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото
производство. Критерият за отграничаване на маловажния случай от
обикновения случай на престъпление, посочен в чл. 93, т.9 НК е меродавен и
при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция
за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява
5
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът
дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение не
е формално, неговото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от
него, не само нямат отношение към съставомерността, но и техният малък
размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност
на случая. По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
този вид.
От доказателството на делото се установява, че жалбоподателя е
осъществил от обективна страна нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18
№18 издадена на 13.12.2006г. от МФ на финансите - Лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността. Видно от
представените доказателства от жалбоподателя, към датата на извършване на
проверката - 22.07.2020 г. не е имал фискално устройство в обекта. На
27.07.2020г. е издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство,
на същата дата са сключени и договори за сервизно обслужване на фискално
устройство от одобрен тип. Датата, на която е следвало да има монтирано ФУ
е датата на платената услуга, доколкото тогава е и данъчно задълженото
лице на тази дата е възникнало задължение да издаде фискален бон, който да
предаде на клиента, с други думи с извършването на услугата е осъществено
действие по продажбата и в този смисъл на тази дата лицето е следвало да
има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално
устройство. Поради изложеното в конкретния случай съдът приема, че датата
на нарушението по чл.7 от Наредбата е правилно определена.
От тези доказателства също се установява, че е налице посоченото от
контролните органи нарушение. В чл.7 от Наредбата, са предвидени
задължения на лицата по чл.3, да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска
извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без
функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба и
да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена
дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
При тези данни е безспорно установено визираното в НП нарушение по чл.7,
ал.1 от наредбата. Й. е осъществявила продажба в случая услуги за масаж.
Извършила продажба на услуга като единственият възможен начин за
заплащане на услугата е в брой. Доказателства, опровергаващи така
направените констатации, не се представиха от жалбоподателя в хода на
проведеното съдебно следствие. Видно е, че сумата е в размер на 35 лв. и е
платена в брой на лицето от страна на клиента в случая инспеспектора по
приходите. Нарушението се свежда до липса на монтирано и въведено в
6
експлоатация фискално устройство. Такова е необходимо обаче при
осъществяване на продажба, какъвто е процесният случай. В АУАН и НП е
посочена кога е закупена услугата на 22.07.2020 г., в 15:05 часа и тогава е
следвало жалбоподателат да разполага с фиксирано и въведено в
експлоатация ФУ. Не отчитането на извършената продажба по същество
представлява друго нарушение - по чл.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но
лицето не е санкционирано за него, а единствено за липсата на монтирано,
въведено в експлоатация фискално устройство. В наказателното
постановление е посочено, че дружеството няма монтирано фискално
устройство, заради което и е било санкционирано. Видно от посочените
норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими
едно от друго задължения и забрани на лицата извършващи продажби в
търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно
административно нарушение, за което е предвидена възможност за
ангажиране на административно наказателната отговорност на лицата. С
процесното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.7 ал.1 от
Наредба Н-18/2006г. на МФ, т.е. касаещо задължението на лицето да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ.
ИАСУТД, освен в случаите, посочени в чл.7 ал.1 от Наредбата
задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява
категорично, че жалбоподателят е извършил продажба на датата на
проверката. Безспорно се установи, че същия не притежава регистрирано в
НАП и въведено с експлоатация ФУ, в деня на проверката и към момента на
извършване на продажбата, то не е било налично, поради което е нарушена
забраната да се извършва продажба без функциониращо фискално устройство
и доколкото не попада в изключенията на Наредбата, настоящият съдебен
състав намира, че е осъществен състава на посоченото в наказателното
постановление нарушение. Жалбоподателят се явява субект на нарушението,
доколкото е лице, което извършва продажби.
От обективна страна на 22.07.20г. Й. осъществява търговска дейност в
търговски обект без монтирано ФУ.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Й. в качеството
си на стопанисващ масажно студио е била длъжна да знае, че не е следвало
изобщо да осъществява дейност при липса на функциониращо фискално
устройство.
Извършеното нарушение следва да бъде санкционирано съгласно
разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи,
че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл.118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат по-леките санкции по ал.1 на чл.185 от
7
ЗДДС. В конкретния случай се касае до нарушение на Наредба, издадена на
основание чл.118 от ЗДДС. Нарушението е такова, което на безспорно води
до не отразяване на приходи, доколкото липсата на фискално устройство в
обекта не дава възможност за регистриране на извършените продажби,
поради което са неприложими санкциите, предвидени по чл.185 ал.1 от
ЗДДС. В случая жалбоподателят е наложена глоба в минималния предвиден
в закона размер. При безспорно установените факти, правилно
административно наказаващия орган, е приел, че Й. е нарушила нормативно
установения ред за отчитане и регистриране на продажби по чл. 7, ал. 1 от
цитираната наредба. Очевидно е, че нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в липсата на въведено в
експлоатация фискално устройство за търговския обект, е от естество да
доведе до не отчитане на приходи, поради което с НП то правилно е
подведено под санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /ФУ/ (фискален бон) или чрез издаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност / ИАСУТД/ (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл.118, ал.4
от ЗДДС се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от
МФ Наредба № Н -18/2006 г. Нормата на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006г. на
МФ не допуска извършване на продажба на и услуги от лицата по чл.3 без
функциониращи ФУ.
Съдът счита за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че не
й е съставен АУАН. Безспорно по делото има представен акт, който е
подписан от Й. с възражения, че чака фискално устройство.
С оглед изхода на делото и при направено искане за юрисконсултско
възнаграждение. Конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт
законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсулта
защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното и на основание на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 556998-
0340226/22.01.2021г., издадено от на Началник на Отдел ,,Оперативни
дейности” София на ЦУ на НАП - София, с което на К. ИВ. Й. с ЕГН
**********, за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
8
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадени от МФ, на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева .
ОСЪЖДА К. ИВ. Й. с ЕГН **********, да заплати на Началник на Отдел
,,Оперативни дейности” София на ЦУ на НАП да сумата в размер на 80 лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
БЛАГОЕВГРАД в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9